ShadowDance

" .... да те губя с безкрайно постоянство."

С безкрайно постоянство
загубвам те отново и отново
ти все изпадаш от сърцето ми,
отиваш си подобно капка кръв
избликнала от раната на устна,
прехапана с целувка.

В гранитната колона
на нямата ми съвест,
със силата на своята молитва
дълбаеш мойто собствено лице.
Без длето, само с нежни пръсти
едничък спомен ми оставяш
-и туй е мойто собствено лице.

Да помня твоето не мога,
че то е само:
неясен образ на желание
болезнено изтънчени черти
очи, в които гасне бурята от снощи.

-----------------------------

Посвещавам го на.......

" Във лунната й тъмна белота "


Във лунната й тъмна белота,
в покоя на гладката невинност,
в дълбокото на крехката й младост.
Във сребърната й усмивка,
във свойто появяване и чезнене.
Във всяка своя фибра -
Жената е Луна.

" Как? "

Как се затварят
тихо усмихнати устни
с нежна целувка?

Как се потъва
безмълвно в разкошно
припламнали зеници?

Как се губи разум
в полуделите мигове
на неистова близост?

Научи ме,
защото никой
не може като тебе.

" Ах, след лятото..."

Летят жерави
все на юг устремени.
Сенки и залези.

Сянка на гейша
във стаята на даймьото.
Тя пее за любов.

Песен за есен
и вятър през струните
на сезоните.

Ах, след лятото
все отлитат птиците
със крилете си.

Красиво...

....

Black_Sun, за първото заслужаваш да ти се случи нещо много хубаво - като например да срещнеш истинската любов

Не само че вече съм срещнал истинската любов, но и тя ми е дала дарът на безсмъртието. Един такъв мъничък, тригодишен дар на безсмъртието, който се казва Веселина.

Жените са божества.

Безсмъртие...

Хубаво е, че го вярваш...

НЕЯСЕН ВИХЪР ОТ ПЛАМЪЦИ

Може би... обещания,
дадени в женски сън
реални като мечтите ми
горещи като омразата
избликваща от очите ти
гледани от близо,
от толкова близо..
докато ме целуваш.

..........

Луната наднича
ниско под стряхата
и побелява вселената,
в нежно утро зачената.

Неясен вихър от пламъци
оставят отпечатъци
от твоите зеници
в дъното на душата ми.