" .... да те губя с безкрайно постоянство."
Moderators: Trip, Random, Marfa
" .... да те губя с безкрайно постоянство."
" .... да те губя с безкрайно постоянство."
С безкрайно постоянство
загубвам те отново и отново
ти все изпадаш от сърцето ми,
отиваш си подобно капка кръв
избликнала от раната на устна,
прехапана с целувка.
В гранитната колона
на нямата ми съвест,
със силата на своята молитва
дълбаеш мойто собствено лице.
Без длето, само с нежни пръсти
едничък спомен ми оставяш
-и туй е мойто собствено лице.
Да помня твоето не мога,
че то е само:
неясен образ на желание
болезнено изтънчени черти
очи, в които гасне бурята от снощи.
-----------------------------
Посвещавам го на.......
С безкрайно постоянство
загубвам те отново и отново
ти все изпадаш от сърцето ми,
отиваш си подобно капка кръв
избликнала от раната на устна,
прехапана с целувка.
В гранитната колона
на нямата ми съвест,
със силата на своята молитва
дълбаеш мойто собствено лице.
Без длето, само с нежни пръсти
едничък спомен ми оставяш
-и туй е мойто собствено лице.
Да помня твоето не мога,
че то е само:
неясен образ на желание
болезнено изтънчени черти
очи, в които гасне бурята от снощи.
-----------------------------
Посвещавам го на.......
Last edited by Black_Sun on Wed Sep 28, 2005 1:00 pm, edited 1 time in total.
" Във лунната й тъмна белота "
" Във лунната й тъмна белота "
Във лунната й тъмна белота,
в покоя на гладката невинност,
в дълбокото на крехката й младост.
Във сребърната й усмивка,
във свойто появяване и чезнене.
Във всяка своя фибра -
Жената е Луна.
Във лунната й тъмна белота,
в покоя на гладката невинност,
в дълбокото на крехката й младост.
Във сребърната й усмивка,
във свойто появяване и чезнене.
Във всяка своя фибра -
Жената е Луна.
" Ах, след лятото..."
" Ах, след лятото..."
Летят жерави
все на юг устремени.
Сенки и залези.
Сянка на гейша
във стаята на даймьото.
Тя пее за любов.
Песен за есен
и вятър през струните
на сезоните.
Ах, след лятото
все отлитат птиците
със крилете си.
Летят жерави
все на юг устремени.
Сенки и залези.
Сянка на гейша
във стаята на даймьото.
Тя пее за любов.
Песен за есен
и вятър през струните
на сезоните.
Ах, след лятото
все отлитат птиците
със крилете си.
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Black_Sun, за първото заслужаваш да ти се случи нещо много хубаво - като например да срещнеш истинската любов
Windhammer 2012 http://www.arborell.com/windhammer_prize.html
Гласувайте за българското... защото си заслужава!
http://www.arborell.com/datingawitch.pdf
http://www.arborell.com/hwarangandkumiho.pdf
Гласувайте за българското... защото си заслужава!
http://www.arborell.com/datingawitch.pdf
http://www.arborell.com/hwarangandkumiho.pdf
Не само че вече съм срещнал истинската любов, но и тя ми е дала дарът на безсмъртието. Един такъв мъничък, тригодишен дар на безсмъртието, който се казва Веселина.
Жените са божества.
Last edited by Black_Sun on Thu Apr 27, 2006 4:02 pm, edited 3 times in total.
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
НЕЯСЕН ВИХЪР ОТ ПЛАМЪЦИ
Може би... обещания,
дадени в женски сън
реални като мечтите ми
горещи като омразата
избликваща от очите ти
гледани от близо,
от толкова близо..
докато ме целуваш.
..........
Луната наднича
ниско под стряхата
и побелява вселената,
в нежно утро зачената.
Неясен вихър от пламъци
оставят отпечатъци
от твоите зеници
в дъното на душата ми.
Може би... обещания,
дадени в женски сън
реални като мечтите ми
горещи като омразата
избликваща от очите ти
гледани от близо,
от толкова близо..
докато ме целуваш.
..........
Луната наднича
ниско под стряхата
и побелява вселената,
в нежно утро зачената.
Неясен вихър от пламъци
оставят отпечатъци
от твоите зеници
в дъното на душата ми.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 20 guests