ShadowDance

После продължаваше с California dreaming, но не е това въпросът. Не обичам есента. Това е времето, когато губя излюзиите си и чувствам по-силно, че умирам, отколкото че живея. Всичко е сиво, а когато погледна в огледалото виждам собственото си сивкаво лице с безцветни устни. Да му се не види, сигурно имам необичайно високо ниво на хлорофил в кръвта си... И този заплашителен мирис на студ, който зная, че ще става все по-силен и по-силен... Дори зимата не е чак толкова лоша, тогава вече съм се примирила, а есента е времето когато всичко неизбежно тръгва наопаки.
Та така... въпросът е дали има други луди като мен, на които времето да им действа така или пък, знам ли, по обратния начин... Въобще оказват ли ви влияние обективните независещи от вас обстоятелства, които би трябвало да са просто странични?

Не обичам времето от ранна есен до ранна пролет. Лятото е моя сезон. И колкото по-горещо е то, толкова по-добре, казвам аз. Е, лятото свършва*, но ще дойде скоро пак...

*това ме подсеща да пусна текста на една песен
Edit: готово, пуснах го в "Любими текстове на песни"

Като четох това се сетих за песента на Green day- Wake me up when september ends...
Любимият ми сезон е зимата, но никога не съм обичал есента. Последните години обаче доста добре се разбирам с нея. Тя е логичният завършек на лятото, понякога бурно и интересно, друг път скучно и разлято сред жегата...
Есента ми носи някаква тъга, но (може би е мазохизъм) изпитвам удоволствие от този сезон, от дъжда и мъртвите листа, от идващата зима (о, аз обичам студа!). Нещо е отминало, но идва друго хубаво нещо...
....
Тц, не мога да го изразя с думи...

А пък аз, въпреки че всичко и всеки е в състояние да ме депресира върло, обичам есента и обичам, когато листата на дърветата станат симфония от злато, кръв и огън:



И когато малките голдън ритрийвърчета тръгнат да си вият гнезда в клоните им

Именно, Марф, кажи им! *Esen rawks! Esen rawks!* Направо се излагате с тези депресии, романтики и драми... Разгледайте снимките по-горе и помислете пак :Р

Общо взето и аз свързвам есента с красивите пейзажи, които Марфа постна, ако и в момента да е гадно мрачно, мръсно и студено и да няма нищо общо с тях.

Как мразя да ми е студено пък не е истина .

Всъщност времето ни влияе на настроението, но има други неща, които влияят по-силно и се явяват 'противоотрова' на лошото настроение. За мен, разбира се, спасение няма и без това си сменям настроението на всеки 2 часа, но вие може да опитате с шоколад, по-динамична музика, повече плямпане по Кю-то, телефона, гледане на някоя комедия (леле как ги мразя ) или просто среща с приятели, което смятам да направя след мъничко.

Не обичам както свирепите студове, така и жестоките жеги, гнусни са ми. Макар че от студа поне имаш как да се скриеш, а от жегата - нъц, дори с климатик...

Ениуей, когато България не беше тропическа страна с два сезона и пролетта и есента продължаваха НАД две седмици, обожавах есента. Сега също, нали, ама рядко ме огрява. Прекрасно меланхолично настроение ми създава - като лято без слънцето някак, кротко, уютно, предразполагащо към размисли... Адски приятно И килимът от листа по тротоара...

Най-противна ми е точно есента. Особено сега, когато все още уж е топло и слънчево, а всъщност сутрин и вечер можеш да си умреш от студ. Ако ще е студено, поне да си знаеш, а не да се подлъгваш от слънцето и ширналото се безоблачно небе. А и намаляването на деня ми лази по нервите...

При мен поне засега е сравнително сухо, но завали ли, вече съвсем ще се издразня. Мразя да е мокро, сиво и течащо. Въобще... Отврат.

А есенните багри - хм, ок, може би единственото хубаво нещо на сезона. Но бих ги жертвал за по-продължително лято а.к.а тропически климат.

Не знам есента как точно ми влияе, но пролетта и лятото ме изпълват с такава радост и лекота и енергия и... всичко. И все пак - само заради есента, зимата и най-вече ледените дъждове, се замислям сериозно да направя всичко възможно след завършването да ида да живея поне в Средиземноморието, а най-добре - още по- на юг!

Ами есента е меланхолична, а меланхолията е хубава... мисля, че от теб си зависи дали ще я виждаш като сивочерен студен дъждовен асфалт или като пламенни шарки по дърветата в парка.

Аз обичам преходните сезони повече от абсолютните... Някак си ритъмът им е по-жив. А лятото е ужасно горещо

Абс зад (ок, де, с) теб съм Жалко, че умряха От старост сигурно...

аз нямам предпочитания.. може би преди лятото ми е допадало повече но отдавна съм се наситил на цялата селяния, горещина и прочее гадости. Както каза Рол, когато БГ не беше тропическа страна харесвах и есента (пролетта не, мразя кишавите истории и кокичетата), пък и есента ми е рождения ден :Р
Против дъждовете нямам нищо против, освен когато не ме застигнат на улицата :Р Даже ми е приятно да гледам през прозореца, на топло и сухо как отвън се излива проливен дъжд, а аз съм си пуснал я някой интересен филм да гледам, я някоя игра... А понякога дори ми се случва да изляза на терасата да позяпам
хех, обичам такива апокалиптични картини!! :Р (визирам бурята на 14-ти за 15-ти септември, варненци сигурно се сещат )
Качо че ли точно за 1-я учебен ден подарак за учениците от природата
..като се замисля още колко мога да напиша.. или пък не.. не мога да изразя с думи (или поне без нечленоразделните звуци :Р) какво чувствам..

Тя есента напоследък е толкова кратичка, че няма какво толкова да се обсъжда и аз я асоциирам главно с дъждове, което не е в неин плюс. Но когато не вали, никак не е зле, за разлика от големите жеги през лятото, които не понасям.
Човек може да е депресиран или радостен през всеки сезон и лично за мен връзката между тези две неща е малко смътна. Може би защото и без това обичам да будувам по нощите и късите дни не ме тормозят особено.

Много си я обичам(есента и пролетта са си страхотни сезони), именно заради дъждовете, унинието, многоцветните листа...и купуването на коледни подаръци
а пролетта си е МОЯТ сезон, тогава съм родена,нося я в кръвта си един вид
Не обичам да ми е твърде студено или горещо(а днес определено ми беше студено, но вината не в сезона, а в мене), затова зимата и лятото поизпадат от класацията, но пък и те крият своте прелести(Дядо Коледа, сняг, снежни топки и човеци, море, баба и дядо...)

аз пък като се замисля най-близки са ми сезоните, в които съм преживял нещо.
Няма значение дали е нещо хубаво или лошо. Обикновено има от всичко и винаги ми е меланхолично.. Някоя зима ми се случва нещо хувабо, на другата пък нещо крайно гадно, сещам се за миналата, когато е било якото, че пък ме фаща носталгията и замина..
Всяка година си е различно

едит: с 2 думи, колкото по-хубаво нещо ми се случи, или колкото по-добре си прекарам следващата година по това време с толкова по-кофти ще се чувстам

Moridin wrote:Ами есента е меланхолична, а меланхолията е хубава... мисля, че от теб си зависи дали ще я виждаш като сивочерен студен дъждовен асфалт или като пламенни шарки по дърветата в парка.

При мен има предимно борове по хълмовете, по които се стелят и мъгли, когато вали...
Което си е мой проблем, нали...