ShadowDance

Дори не знам дали и е тук мястото на тази тема, но размисълът за нея беше предизвикан от една песен (заглавието само говори) и реших да я сложа тук...
Знаете ли, аз много се промених. Преди години един приятел ми каза- Ки, ти май трябва малко да спреш да четеш, да излезеш навън и да започнеш да живееш...
Тогава не го послушах. Тогава ме беше страх. Та нали навън е страшно, навън е опасно? Човек може да се удари, да падне в дупка, да си счупи нещо, да изгуби част от сърцето... Някъде, при някой...
После се промених. Спомних си онази реплика (май от "Смело сърце") "всеки умира, но не всеки живее"... Или пък де да знам, май просто така се стекоха нещата. Твърде много психотренинги, твърде много хора около мен, които да ми повлияят. И аз излязох вдишах въздух и нещата станаха други...
След това, след време, днес се обръщам назад и виждам колко пъти ми се случи да се паря, колко пъти ми се случи да ме боли... И се усмихвам, защото, мамка му, нали т'ва е живота? Или не?
Все пак напоследък живея на принципа- "ЖИВЕЙ!" И когато искам да кажа нещо, когато чувствам нещо или искам нещо си го казвам без много много да се тревожа. Другото ми се струва като да живея в клетка, да спасявам себе си от болката или от живота?
Такива размисли ми се въртят в главата...
Аз не искам да съм скала, аз искам да горя... А понякога толкова съжалявам....

Това по-скоро за общия форум ми се вижда...

Аз не искам да съм скала, аз искам да горя... А понякога толкова съжалявам...

Понякога, когато гориш твърде силно, просто изгаряш. Тогава остава единствено камъкът. Като последно убежище.

Morwen wrote:Това по-скоро за общия форум ми се вижда...

Аз не искам да съм скала, аз искам да горя... А понякога толкова съжалявам...

Понякога, когато гориш твърде силно, просто изгаряш. Тогава остава единствено камъкът. Като последно убежище.

Ами... Съжалението се появява много рядко (за щастие) и накрая равносметката по принцип е добра. Струва си бих казал. За мен си струва... А относно изгарянето и възможността да остане само камък- знам ли? Времето ще покаже...
Засега сме на етапа с горенето...

И изстиналата лава е прекрасна, повярвай ми. Най-вече помни всичките тези години, които е била една дива огнена стихия...

важното е да не подклаждаш огъня за да гори повече
пък и кой знае още колко време ще тлее след това

А мислех, че само аз употребявам твърде много метафори... :)
Сложно е... имам предвид не метафорите, а камъка.

Пък аз си мислех, че след онези ми изпълнения ти избих тази мисъл от главата... ...

Е, това че ти се давиш в твоите метафори не значи, че аз не се оливам в моите...
Ако има нещо, което може да ми избие идеята от главата принципно, то това беше часът на изпълненията. Ок, знам че само ние двете с Елейн се разбираме в момента, но това е животът.

но това е животът

Тя иска да каже, че животът е -->



и

Ок, дори с Елейн не се разбираме значи...

Е, то с нея е малко трудно човек да се разбере...

Елейн, онези двете по отделно или заедно?

Е, ти пък сега, стига ме компрометира, разбирам се идеално с всички. Просто ми е весело .
А онези двете - за първото убивам второто .

За второто отказвам първото... е, ок де, вероятно няма да издържа дълго.

Аз определено бих взел първото

Не, не, ти определено не вдяваш дълбокия смисъл зад метафорите на шоколад и, ъъъ, избръснато шкембе с дънки, изложени от Елейн. Иначе определено щеше да изразиш по-проникновено становище...