ShadowDance

някъде в последната година-година и нещо се зароди някакво чувство у мен. в един момент започнах да сдавам багажа и спрях да се интересувам от фентъзито. прочетох Хари Потър преди 2 години, новият Реймънд Фийст преди 2, Ерагон преди 5 месеца, Стивън Ериксън пак преди толкова и... дотук. спрях. в този контекст на мисли усетих се надраснал. надраснал тази литература. сега чета Вонигът, Кафка, Стайнбек, Хемингуей, Керуак, Кен Киси. и не, не се хваля с това. а просто имам още толкова много да чета. имам интереси към историческите романи и наскоро с Бърнард Корнуел и Хенрик Сенкевич, смятам да продължа в тази насока. пред мен седят толкова много произведения на Хенрик Сенкевич, Бърнард Корнуел, Патрик О'Брайън, Сесил Форестър, които смятам да прочета. разбира се, ще се занимавам и с класиката и модернизма. в този контекст, вкусовете ми се промениха. аз се промених, пораснах в собствените си очи. сега не съм вдетинен 16-годишен ревльо. а съм 19-годишен... ревльо ;). всъщност мисля, че възмъжавам. не и с това не се хваля, просто е констатация, споделяне. подигравайте ми се, ако щете, няма да ми пука ни най-малко.

отдавна не следя литературния жанр фентъзи. не го следя, не знам кой какво издава, кой какво прави, струва и твори. не съм наясно и не знам. не ми се спори за автори. не ми се спори за нищо около това. достатъчно пораснах за това фентъзи, за този жанр. наистина си мисля, че вече наистина съм прекалено голям да се занимавам повече с това. един вид може би не искам да вдигам ръце, което ме е държало 3 години, но пък от друга страна, не мисля, че фентъзито вече има нещо ново, което да ми предложи. в този контекст, бъдещето на всякакви мои проекти и литературни занимания е в мрачен тунел и на път да изчезне. надали ще се откажа от писането, но надали ще работя задълбочено по този сайт или по който и да е друг в обозримото бъдеще. обичам някои автори, и не ми се спори за тях. просто не ми се седи в този свят на приказките. а това е именно свят на приказките. свят където има блестящи мечове, силни герои, велики и непобедими магове.

но има и толкова други неща и толкова други работи, които си струва да се прочетат. заради тях се отказвам от всякакви мои "фентъзи"-начинания. поне засега. ако ми дойде музата да пиша - ще пиша, но ми е трудно да повярвам, че ще работя по това или по нещо друго дори с наполовина ентусиазма от преди години. ще попитате: за какво ви го казвам на вас? ами може би, защото страшно малко не знаят какъв човек съм сега и са склонни да гледат на мен като на същия дришльо, който бях преди време. пък и може би защото с колцина от вас съм се драл по очите, когато бях малък и глупав.

един вид с това си последно т.нар. причастие се отделям окончателно от жанр, от спорове, от обиди и от прочие неща, които бяха така присъщи за тогавашните разговори. уморих се от това и не го искам повече до себе си. не се конкурирам с вас и не искам успеха ви. за мен това са бели мечти и бели въжделения на едно старо и отдавна забравено минало. аз не ви мразя, не ви завиждам, не ви презирам. даже повечето ви харесвам.

така че пожелавам ви много успехи с този сайт. много щастие и лични успехи на всеки поотделно от вас. заслужавате го всички. най-малкото заради този ентусиазъм с който продължавате да работите тук.

чавдар

Никога не съм бил склонен да гледам на теб като "дришльо". Винаги съм знаел, че има хляб в тебе. Ама не се отказвай толкоз лесно от фентъзито. Героите не се предават! А светът на приказките е толкова пленителен! Как тъй Елан Морин Тедронай, Излъстителят на Надеждата, ще се отказва току-тъй...

Хех, че какво ти пречи да съчетаваш нещата? Чета си "Идиот", "Малазан" и Шекспир едновременно и фентъзито никак не ми бърка в здравето. Нито пък на този етап мисля да се отказвам от него.
Колкото до възмъжаването - едва ли си проличава от литературата, която човек чете.
Сега на 19 по-скоро търся и откривам по-различни неща във фентъзито, отколкото на 16. Но пак има какво да се открие, стига човек да е достатъчно асоциативен на някои места. А понякога просто искам да хвана книга, която да има едничката цел да ме развлича.

Крайностите в никоя своя форма не са добри.

Не, че не те разбирам, аз една от най-върлите фенки на любовни романи, която четеше по 5-6 на седмица между всичко останало, сега чета по 1-2 на месец (е и липсата на време си казва думата), но не съм се отказала от жанра, просто станах по избирателна.
Фентъзито открих едва преди няколко години, така че пропуснах тинейджърската мания и винаги съм гледала на него доста трезво, но ми допада. И все пак нито любовните романи, нито фентъзито някога са ми пречели да чета класика, специализирана литература и т.н. Това са две безкрайно различни неща и задоволяват нуждата от "литературна храна" по напълно различен начин.

А порастването - то винаги идва постепенно, но осъзнаването на факта, че е пристигнало май винаги удря като тухла. Инетересно защо?

Колкото до Корнуел не знам дали си чел трилогията за крал Артур, но ти я препоръчвам.

Някак ме натъжи твоя пост, Елан...
Фентъзито ми е страст, страст от доста време. В един момент, обаче, просто се обърнах назад и забелязах, че почти съм спрял да го чета. Учебници, други книги, ангажименти...
Все по- малко време.
И все пак се старая да намирам по- някой друг час за да следя какво става из жанра. Но все по- рядко ми се случва да попадна на нещо, което да ме впечатли. Дали книгите са по- слаби или аз съм се променил? То аз съм кретен де, няма накъде повече да изпростявам ама все пак...
Хармонията със сигурност е най- добрият вариант. Ама как да я постигнем???

Донякъде познато усещане, донякъде се разграничавам силно като мнение. Знам ли, аз преди 4-5 години не признавах друго освен фентъзи, а сега по-голямата част от жанра едвам я дишам. Затова пък се научих на избирателност, изградих си доста високи критерии и обикновено, когато чета фентъзи, попадам на неща, които радват не по-малко от най-възвеличаваната класика. А има и фантастика, има science fantasy, steam punk и weird fiction. Въобще, не мога да си представя живота си без подправката, която ми дава фантастичния жанр, въображението просто е жадно за фантастика и толкова.

Всичко това въобще не ми пречи да си чета и "по-сериозна" литература, дори ме надъхва да чета повече от нея. Не мисля, че фентъзито и фантастиката трябва да се надрастнат, по-скоро е въпрос на израстване заедно с тях.

Елане, знам, че много сме се карали, най-вече за глупости, но аз все съм си мислела, че това е прекалено увличане просто. Ок, освен в моментите, когато и аз съм била увлечена прекалено:) Всъщност и ние повечето те харесваме:)
Що се отнася до фентъзито - напълно те разбирам, но ако искаш нещо донякъде близко, но по-смислено, пробвай някоя хубава фантастика. Иначе и останалите са дали добър съвет сизбирателността, разбира се:)

Е, Чаво, значи това е по темата, което подехме при последния разговор (преди GW vs. FCPCM). Хвърляш повече светлина и...
не трябва да се оправдаваш за нещо което твориш със сърцето си,
слушай го, а както не со сбъркал да сториш - вслушвай се и в
поривите си, със разума.
Трябва да бъдеш и тук и там.
Но докато не пропътуваш разстоянията няма да узнаеш колко
чифта обувки ще разкъсаш....

Elan Morin Tedronai wrote: Бърнард Корнуел

Изгълтах трилогията за Артур за отрицателно време и сега изпитвам неистов глад за някое друго заглавие от Корнуел! Свеж полъх в преситеното ми съзнание.

П.П. Иначе съм на 34 години и чета фентъзи, както и много други жанрове. Споко, на 19 нищо не е окончателно.