ShadowDance

И не видях и един момент, в който заглавието да се взима на сериозно.

На мен лично ми се видя доста сериозен, като гледам по форумите това е и преобладаващото мнение. А и не мисля, че някой би наел точно Юки Кажиура да им напише доста сърцераздирателен саундтрак, ако целта е гавра с жанра.

На мен Мадоката ми допадна, но само донякъде. Същата тематика я има и в Mai-HiME, който обаче има и сюжет, който става за чеп за зеле и многократно по-интересни герои.

Покрай лайвчето на нодаме кантабиле изгледах пак и анимето... Почнах и ритуалното н-то гледане на Слейърс.

Трябва да го видя тоя лайв, мда. Бях го свалила някога някъде, ама май замина с изгорелия ми хард и 250-те гиги аниме на него...

После да гледаш и новите Слейърси!

Абе нови нови колко да са нови, малко са ми като хънтъра R-те. Пак са гледаеми накуп де, ако прескочим с кучето и котката филърите всичкото...

Amelia

гарнирано с някви притчоподобни размишления за въпросните им саможертви

Които в крайна сметка се оказват неверни...

Бяха се опитали да ни покажат една по-сурова страна на малоумната концепция за махо шожотата.

Не просто показват колко малоумна е концепцията.

Като оная овца, която се самопожертва заради цигуларчето, дето после се хвана с неква друга и заради това имахме нова вещица. И прочее и прочее. Нищо смешно не виждам в това.

Това не беше смешно, но пък си беше самопреебавка.

Кога едно заглавие се взима насериозно според теб?

Когато реакциите и събитията са сериозни...цялата Madoka беше умишлено over the top по карикатурен начин.

Matrim

На мен лично ми се видя доста сериозен

Дъъъ...нали се опитвам да ви обясня, че не е трябвало да го възприемате така...а да следите за истинската логика на нещата и колко заблудено действаха героините.

алшу, определено сме видяли много различни неща в тоя сериал. Аз карикатурност в него не видях. Карикатурни може би бяха вещиците и лабиринтите им, но тях ги намирам за поредния опит на оня режисьор да се прави на интересен, а не за нещо, което прави сериала по-несериозен и осмиващ клишетата. Как да е - изкуството за това е изкуство, щото всеки може да си види нещо в него и няма абсолютни истини.

Хубаво де...но аз не бих нарекъл Madoka изкуство... .

То и за голям entertainment не може да мине (не ми е дори в top 50), но все пак го приемам за относително прилично шоу...да кажем, в сравнение с други идиотии, като Denpa Onna to Seishun Otoko или омразното Mawaru Penguindrum.

Определено аниме общността го overhype-на и overrate-на.

Просто ми е странно за какви неща, го критикувате. Определено, не видях кой знае какви емоции и драма...или поне не бяха така блатантно представени, като в разни "класики".

Може пък Shaft неща така са ме зомбирали, че да ми се привиждат работи, които ги няма в реалността .

Апропо, почнаха да излизат special-ите на Danshi Koukousei no Nichijou. Сладски да колкото сериала.

Мда, аз онзи ден гледах първия Обожавам ги тея момчета

Изгледах Welcome to the N.H.K, което е учудващо добро заглавие като за GONZO. В него става дума за няколко развалени по най-различен начин същества (от които само едно имаше реална причина да е развалено, другите просто се лигавеха) плюс отакуто Ямазаки, който беше най-нормалния и стабилен персонаж от всичките. Главният беше някво хикикомори и покрай него ни направиха чудесна критика на хикикоморщината и на още редица други малоумни интернет и неинтернет феномени. Дочувам, че в новелата, по която е базирано анимето, нещата били още по-хардкор, щото освен всичките останали простотии, персонажите взимали наркотици. Тук ни го бяха спестили това.

Иначе имаше разни интересни трактовки на емоционални и психологически проблеми. Япония е доста различна от Запада като манталитет и ми е по-интересно да гледам психическите сривове и окопаване при тях. Тук до един момент беше сладурско и почти комично. После почнаха някви катарзисни драми, но те бяха бая поносими. 24 епизода му бяха твърде много обаче. А главният беше такова неземно леке... Плазмодий абсолютен! Ма кефещо плазмодещ, нали. Беше проектиран да е жалък до дразнене и добре си изпълняваше целта. Тая неговата девойка беше голяма сладурка. Идеше ми да го пребия на моменти заради нея.

Артът беше с непостоянно качество. Музиката беше няква странно миксната - на моменти почти заглушаваше гласовете. Може да съм нацелила някъв некачествен рилийз. Иначе не беше зле и създаваше една такава отнесена и друсана атмосфера на моменти. Първият ендинг беше много готин. Сеютата бяха оК - чувала съм и по-добри ама и по-лоши. Ямазаки беше с гласа на Шинпачи от Гинтама - на него му тичат такива персонажи.

Ениуей. Как се лекува хикикоморлък? Лесно. Като спреш потока на храна и пари към стаята на хикикоморито. Баси, как му се израдвах на това.
Като цяло отношението на японците към хикикоморитата е ВТФ. Вместо да им треперят така, да вземат да ги понапляскат малко? Току виж влезли във форма, баси лигльовците.

Ей сега, след малко ще го довърша, че нещо пак се загледах по стената, а времето си тече

Друсаната атмосферата беше страхотна в първите епизоди, но нещо след 5-6ти епизод позачезна... Анимето малко се разточи и взе да ми доскучава, а го почнах с огромен ентусиазъм. Сато наистина а бая жалък Не очаквам много от него. Няколко ендинга ли има?

Не знам колко специфичен за Япония е проблемът с хикикомиритата, но познавам страшно много такива от Белгия и Нидерландия. Не мисля, че ще може да се рехабилитират толкова лесно с един-два плесника, но не е изключено и аз да съм лигльо

Amelia

Дочувам, че в новелата, по която е базирано анимето, нещата били още по-хардкор

Аз пък дочух, че е полу-автобиографична...някои от елементите били вдъхновени от истински неща от живота на автора (не целият сюжет естествено).

Как се лекува хикикоморлък? Лесно. Като спреш потока на храна

Ъхъ, лекувал съм се така 1-2 пъти, работи .

Първото аутро - Акачан Нинген, навремето много ме изкефи.

След мощно 7 месечно чакане (6 за да излезе и 1 за да го преведат) изгледах Gundam Unicorn 5.
Както обикновено - мощна графика/анимации + комплексен многонишков сюжет.
Слабите страни:
1. 4-та в сравнение с 3-та имаше малко по-слаба графика за сметка на в пъти повече бойни сцени. В 5-та бойните сцени бяха по-малко. Визията все още е убийствена и недостижима от доста други заглавия, но сме една стъпка назад от кино качеството в началото.
2. Сюжетът съдържа прекалено много twist-ове с едни и същи герои - все едно гледаш 50 сериен сезон, но на много бързи обороти. Протагонистът е прекалено досаден с неговите емоционални изблици и с това, че постоянно го оставят да върши каквото си иска. В едно стандартно Gundam заглавие или да са го убили, или да са го пречупили, или сценаристите да са го вкарали в някоя малко по-правдоподобна сюжетна линия. Протагонистката пък е безлична и скучна ojou-sama.
Имаше доста нелогични политически решения, като и безсмислено харчене на човешки и материални ресурси (обикновено сценариите на Gundam се справят по-добре с това).
Силни страни:
Всички Gundam предимства.
1. Богата вселена препълнена с митология, исторически събития, организации, политически машинации и пр.
2. Огромен набор от логични и красиво изглеждащи космически, въздушни и наземни апарати от всякакъв размер и с всякакво приложение (цивилно, военно).
3. Огромно количество герои. Всеки от тях облечен с подходящо облекло/униформа/скафандър, в зависимост от организацията към която принадлежи (а те също са много).
4. Голямо количество масови и поединични битки с най-различно оборудване и оръжия.

Накратко: Историята в началото на серияла ми харесваше повече, но все пак 5-ти в сравнение с 4-ти ми изглежда подобрение.
Качеството на графиката и анимацията малко е паднало, но това е се дължи на увеличеното количество бойни единици, други апарати и локации. В сравнение с ТВ продукция, качеството все още е на адски високо ниво.

Иначе си следя няколко ongoing неща. Нищо особено.
11-ти на Lupin the Third: Mine Fujiko to Iu Onna не беше лош.

Хаха, алшу, ти хикикомори ли си?
То това в Бг няма да мине особено лесно. Аз примерно ако реша да направя тоя номер на нашите, майка ми ще ме изкара с шутове от стаята и ще ме прати обратно на тръстиката.

Аз загледах Стайнс; Гейт, ама то за момента ми е някво скучно. Персонажите ме дразнят - главният крещи и ми е много досаден и има някви ня-ня некогърлс, с които искам да се случи това, което се случва понастоящем с бананите. Върви ми трудно, на 4та серия съм. Плюс слагам за лигавата роля на Томоказу Секи - звучи като Ябас-ката от Скет денс на моменти, не съм го чувала да се лигави така.

Amelia

в Бг няма да мине особено лесно

Ъхъ, ама нашите са прекалено добрички хора, затова и доста от номерата ми са минавали...а и не съм съвсем класически случай...обаче доста от преживяванията и кризите на главния герой са ми до болка познати.

главният крещи и ми е много досаден

На мен точно неадекватното му поведение ми беше най-забавно...както писах много пъти "отакуцентричен хумор"...нататък нещата отиват в по-различна посока...но пък точно втората част ми беше скучна.
Предполагам така ще е и за теб (но по други причини).

Накратко, щом досега не те е хванало, май въобще няма да ти хареса.

алшу, земи се у рЪце, ей!
Като наминем някой път към БГто, викам да се видим с тебе най-сетне. Обещавам, че няма да те водя на организирани групови самоубийства!

Стайнс-а ще го помъча още малко.