ShadowDance

Абе Петя някъде мръдна ли, или само у вас да готви?

Така като я знаеш, дали е мръднала
а и с тоя аниме маратон

оооокей...дайконът е ряпа, а за Наруто си беше бъзик...стана ми интересна сепията на грил...това не я ли прави по-жилава и гумена? Въобще има ли начин да се сготви това чудо така, че да стане крехко?

Не бих го нарекъл крехко, но сепията беше най-поносима сурова на суши :Р

Нарутото не е бъзик. Ей тва е наруто:


Вчера за закуска преди да подкараме Петя към аерогарата ядохме мисо супа с по 5 нарутота вътре. И ми е останало още малко от пръчката - ще я наплякам в удона, дето ни е останал. На вкус е малко като ролцата от раци дето продават в бг.

Ика грила наистина трябва да го джвака човек. Ма то е донякъде яко.

Иначе мърдахме - ходихме по националните паркове на Канада - Банф, Джаспър, Уотертън Лейкс. До Джаспър са 600 км...
Бяхме и в Летбридж - едно симпатично малко градче на юг от Калгари, в което има японски градини. Направени са в знак на дружба между Канада и Япония и са страшно красиви. Отидохме в деня, в който ги отваряха и даже участвахме в чаена церемония. Бяхме аз, Петя, Сашо и някъв местен младеж. Взехме да обстрелваме бабката, дето ни обслужваше, с японски фрази и накрая тя ни говореше на японски, а ние я разбирахме, ебаси!
Ще пуснем снимки някой път като ги качим някъде, ама не знам кога ще стане, че сега в неделя съм на конференция и трябва да се приготвя за нея. Нагледахме се на красоти - Канада е фантастична.

Изгледах тъкмо Hotarubi no Mori e, много красиво, сладко и тъжно филмче Сега ще бъда настроена меланхолично цял ден... мне, още на първия епизод от Гинтама за днес ще ми мине

Amelia

Нарутото не е бъзик. Ей тва е наруто:

Всъщност това на снимката май е най-правилно да се нарича narutomaki
Мислех, че си правиш бъзик, но ако японците си му викат naruto...е още една причина да ненавиждам френчайза .


Изгледах две неща под името Young Animator Training Project 2011

Buta е много приятна пародия на самурайско-приключенския жанр. Характерното е, че нямаме човешки персонажи, а вместо тях са поставени кавайски говорещи животни (при това говорещи с характерните за жанра гласове). Примерно главният герой е прасе, но е облечен и се държи, като типичен ронин от period drama.
Анимето е забавно, наивно и страшно красиво нарисувано. 20-те му минути изтичат страшно бързо. За жалост финалният надпис "Очаквайте продължение!", най-вероятно е сложен само за бъзик.

Wasurenagumo пък е пародия на хорър/onmyoji тема.
Отново суперсладурска графика. Тук към ужаса са добавили малко slice of life и огромна доза MOE, но пък краят е с типичен за жанра twist и е подправен с черен хумор.

Играта на сеютата в двете заглавия е убийствена. Голяма част от заслугата за това да харесам героите е тяхна.
За Buta не знам (няма данни), но Wasurenagumo се озвучава от актьори със солиден опит (ако дължината на списъка със заглавия, в които са участвали може да служи за критерий ).

Изгледах първи епизод на Natsuiro Kiseki и незабавно го дропнах. Бахти тъпнята!

Ojii-san no Lamp.
Бях слушал много за този one shot и наистина е впечатляващ с анимацията и reserch-а, който са извършили учещите се аниматори, за да докарат дрехите, сградите, покъщнината и реалистичния етнографски бит.
За съжаление историята ми се струва малко пресилена и свръхдраматизирана (за комичния дух на заглавието). Играта на сеютата и музиката бяха перфектни.

След прекъсвания и протакания изгледах Пуела Маги Мадока Магика - сопол с нон-стоп циврещи неврастенични махо шожо момиченца, който бие дори Клеймор по елементарна мелодрама. Баси, колко претенциозен и тъп беше всъщност...

Amelia

колко претенциозен и тъп беше всъщност

Щото не си го възприела, като подигравка с жанра...каквато според мен тотално е.

Точно цивренето и начините по които се проваляха всички е най-забавното в заглавието.
При това без да се демонстрират прекалени емоции или да ги избива на садизъм при смъртта на героините (в който често изпадат подобни заглавия).

Не мога да разбера как може да се радвате не евтини, елементарни и очевидно tearjerk-щити, като Code Geass и FMA, а да намирате deconstruction-а на mahou shoujo trope-овете в Madoka за "сопол".


Говоря в множествено число, защото вече съм срещал доста подобни впечатления.

Не мога да разбера, вие ли не схващате Shaft-ската ирония и гавра или пък само на мен ми се привиждат такива.

Според мен яко ти се привижда. Това аниме се взимаше толкова насериозно, че за мен не може да става и дума за ебавка. Опитват се да направят нещо оригинално с тея клишета, ма не им се получава добре. Едва го изтърпях.

A Shaft дали ще издадат нещо, дето да не е правено от оня чук Акиюки Шинбо? Омръзна ми да му гледам нещата. Други режисьори нямат ли тея хора?

Amelia

Според мен яко ти се привижда.

А според мен яко го гледате предубедено и първосигнално...и освен това си пестите чувството за хумор...може би за зимата .

Как виждахте невероятни проникновения и референции в Zetsubou Sensei, а в Bakemonogatrai и Madoka - нищо.

В Бакемоногатари има повече. Не го виждам като подигравка с жанра, особено в първия сезон, но определено има мегдан за некъв бъзик, особено във втория сезон, който заеба секъв керъктър девелопмент и се превърна в артистично ечи. Мадока обаче е неква дълбока мелодрама със саможертващи се малки момиченца и т.н., и т.н., в която най-смешното нещо беше, че неквито коскоджамити мастърс ъф дъ юнивърс мязат на мутирали зайци и смятат да правят енергия от адолесцентните мелодрами, щото рийш ли, енергията им се губела нещо. А, да, Клеопатра и Жана д'Арк турени в кюпа също бяха смешни, особено като се има предвид, че едната е била къде 20, а другата - къде 40 годишна като са умрели. Ма да кажем, че в античността женската емоционална нестабилност се е простирала и отвъд пубертета. Проблемът е там, че това всичкото не е станало смешно нарочно, с няква цел, а без да иска, поради сценарно малоумие. Поне така виждам аз нещата. Това, че някви тропове са направени по някакъв съвсем леко нестандартен начин не прави едно аниме автоматично да се ебава с тях.

За мен леко нестандартния начин беше, че всичко тръгваше да се случи по типичен махо шоджо тертип...и се изкелефренчваше по грешен и неудобен начин преебавайки героините. Саможертвите бяха напразни и глупави (лично на мен в тези моменти ми беше смешно). Дори и финалното божествено чийтване не помогна...защото промени правилата, но не промени много ситуацията.
Емоциите примерно бяха доста по-приглушени и нямаше дълго крещене и изстъпления в стил FMA.
И не видях и един момент, в който заглавието да се взима на сериозно.

Кога едно заглавие се взима насериозно според теб?
Щото според мен, когато персонажите умират драматично, напинят се да се саможертват или циврят на всеки 3 минути, като всичкото това е гарнирано с някви притчоподобни размишления за въпросните им саможертви + зомфг епичната музика с хорчета и т.н., когато отсъства всякакъв намек за нарочен хумор, значи си говорим за заглавие, което се взима яко насериозно. Дори главните герои в него да са някви лолита с плитки и опашлета и главният гадняр да прилича на продукт на незаконната любов между Припятски котка и заек. Бяха се опитали да ни покажат една по-сурова страна на малоумната концепция за махо шожотата. With great power comes great responsibility (or at least great amounts of snot and tears in this case) и т.н.. Нещата се преебаваха не за да се подиграят с клишетата в жанра, а щото имаме разрив между идеализма (детството) и реализма (светът на възрастните), а тея пубертетни девойчета са точно по средата им и не знаят нито кво искат от живота, нито кво да правят със себе си като следствие. Като оная овца, която се самопожертва заради цигуларчето, дето после се хвана с неква друга и заради това имахме нова вещица. И прочее и прочее. Нищо смешно не виждам в това. Освен нещата, които изброих, и те са случайност.

ФМА, втория сериал, има далеч по-малко истеричен драматизъм. Доста по-умерен е в мелодрамата, или поне нямаме тея количества циврене. Да не говорим, че навсякъде из него имаше и някъв хумор, нали, да компенсира малко. Първия ФМА не го коментирам, щото е некохерентна помия и мелодрамата е от най-малките му проблеми.