Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
оооокей...дайконът е ряпа, а за Наруто си беше бъзик...стана ми интересна сепията на грил...това не я ли прави по-жилава и гумена? Въобще има ли начин да се сготви това чудо така, че да стане крехко?
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Нарутото не е бъзик. Ей тва е наруто:
Вчера за закуска преди да подкараме Петя към аерогарата ядохме мисо супа с по 5 нарутота вътре. И ми е останало още малко от пръчката - ще я наплякам в удона, дето ни е останал. На вкус е малко като ролцата от раци дето продават в бг.
Ика грила наистина трябва да го джвака човек. Ма то е донякъде яко.
Иначе мърдахме - ходихме по националните паркове на Канада - Банф, Джаспър, Уотертън Лейкс. До Джаспър са 600 км...
Бяхме и в Летбридж - едно симпатично малко градче на юг от Калгари, в което има японски градини. Направени са в знак на дружба между Канада и Япония и са страшно красиви. Отидохме в деня, в който ги отваряха и даже участвахме в чаена церемония. Бяхме аз, Петя, Сашо и някъв местен младеж. Взехме да обстрелваме бабката, дето ни обслужваше, с японски фрази и накрая тя ни говореше на японски, а ние я разбирахме, ебаси!
Ще пуснем снимки някой път като ги качим някъде, ама не знам кога ще стане, че сега в неделя съм на конференция и трябва да се приготвя за нея. Нагледахме се на красоти - Канада е фантастична.
Вчера за закуска преди да подкараме Петя към аерогарата ядохме мисо супа с по 5 нарутота вътре. И ми е останало още малко от пръчката - ще я наплякам в удона, дето ни е останал. На вкус е малко като ролцата от раци дето продават в бг.
Ика грила наистина трябва да го джвака човек. Ма то е донякъде яко.
Иначе мърдахме - ходихме по националните паркове на Канада - Банф, Джаспър, Уотертън Лейкс. До Джаспър са 600 км...
Бяхме и в Летбридж - едно симпатично малко градче на юг от Калгари, в което има японски градини. Направени са в знак на дружба между Канада и Япония и са страшно красиви. Отидохме в деня, в който ги отваряха и даже участвахме в чаена церемония. Бяхме аз, Петя, Сашо и някъв местен младеж. Взехме да обстрелваме бабката, дето ни обслужваше, с японски фрази и накрая тя ни говореше на японски, а ние я разбирахме, ебаси!
Ще пуснем снимки някой път като ги качим някъде, ама не знам кога ще стане, че сега в неделя съм на конференция и трябва да се приготвя за нея. Нагледахме се на красоти - Канада е фантастична.
Сега ще бъда настроена меланхолично цял ден... мне, още на първия епизод от Гинтама за днес ще ми мине Amelia
Мислех, че си правиш бъзик, но ако японците си му викат naruto...е още една причина да ненавиждам френчайза .
Изгледах две неща под името Young Animator Training Project 2011
Buta е много приятна пародия на самурайско-приключенския жанр. Характерното е, че нямаме човешки персонажи, а вместо тях са поставени кавайски говорещи животни (при това говорещи с характерните за жанра гласове). Примерно главният герой е прасе, но е облечен и се държи, като типичен ронин от period drama.
Анимето е забавно, наивно и страшно красиво нарисувано. 20-те му минути изтичат страшно бързо. За жалост финалният надпис "Очаквайте продължение!", най-вероятно е сложен само за бъзик.
Wasurenagumo пък е пародия на хорър/onmyoji тема.
Отново суперсладурска графика. Тук към ужаса са добавили малко slice of life и огромна доза MOE, но пък краят е с типичен за жанра twist и е подправен с черен хумор.
Играта на сеютата в двете заглавия е убийствена. Голяма част от заслугата за това да харесам героите е тяхна.
За Buta не знам (няма данни), но Wasurenagumo се озвучава от актьори със солиден опит (ако дължината на списъка със заглавия, в които са участвали може да служи за критерий
).
Изгледах първи епизод на Natsuiro Kiseki и незабавно го дропнах. Бахти тъпнята!
Всъщност това на снимката май е най-правилно да се нарича narutomakiНарутото не е бъзик. Ей тва е наруто:
Мислех, че си правиш бъзик, но ако японците си му викат naruto...е още една причина да ненавиждам френчайза
.Изгледах две неща под името Young Animator Training Project 2011
Buta е много приятна пародия на самурайско-приключенския жанр. Характерното е, че нямаме човешки персонажи, а вместо тях са поставени кавайски говорещи животни (при това говорещи с характерните за жанра гласове). Примерно главният герой е прасе, но е облечен и се държи, като типичен ронин от period drama.
Анимето е забавно, наивно и страшно красиво нарисувано. 20-те му минути изтичат страшно бързо. За жалост финалният надпис "Очаквайте продължение!", най-вероятно е сложен само за бъзик.
Wasurenagumo пък е пародия на хорър/onmyoji тема.
Отново суперсладурска графика. Тук към ужаса са добавили малко slice of life и огромна доза MOE, но пък краят е с типичен за жанра twist и е подправен с черен хумор.
Играта на сеютата в двете заглавия е убийствена. Голяма част от заслугата за това да харесам героите е тяхна.
За Buta не знам (няма данни), но Wasurenagumo се озвучава от актьори със солиден опит (ако дължината на списъка със заглавия, в които са участвали може да служи за критерий
).Изгледах първи епизод на Natsuiro Kiseki и незабавно го дропнах. Бахти тъпнята!
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Ojii-san no Lamp.
Бях слушал много за този one shot и наистина е впечатляващ с анимацията и reserch-а, който са извършили учещите се аниматори, за да докарат дрехите, сградите, покъщнината и реалистичния етнографски бит.
За съжаление историята ми се струва малко пресилена и свръхдраматизирана (за комичния дух на заглавието). Играта на сеютата и музиката бяха перфектни.
Бях слушал много за този one shot и наистина е впечатляващ с анимацията и reserch-а, който са извършили учещите се аниматори, за да докарат дрехите, сградите, покъщнината и реалистичния етнографски бит.
За съжаление историята ми се струва малко пресилена и свръхдраматизирана (за комичния дух на заглавието). Играта на сеютата и музиката бяха перфектни.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Amelia
Точно цивренето и начините по които се проваляха всички е най-забавното в заглавието.
При това без да се демонстрират прекалени емоции или да ги избива на садизъм при смъртта на героините (в който често изпадат подобни заглавия).
Не мога да разбера как може да се радвате не евтини, елементарни и очевидно tearjerk-щити, като Code Geass и FMA, а да намирате deconstruction-а на mahou shoujo trope-овете в Madoka за "сопол".
Говоря в множествено число, защото вече съм срещал доста подобни впечатления.
Не мога да разбера, вие ли не схващате Shaft-ската ирония и гавра или пък само на мен ми се привиждат такива.
Щото не си го възприела, като подигравка с жанра...каквато според мен тотално е.колко претенциозен и тъп беше всъщност
Точно цивренето и начините по които се проваляха всички е най-забавното в заглавието.
При това без да се демонстрират прекалени емоции или да ги избива на садизъм при смъртта на героините (в който често изпадат подобни заглавия).
Не мога да разбера как може да се радвате не евтини, елементарни и очевидно tearjerk-щити, като Code Geass и FMA, а да намирате deconstruction-а на mahou shoujo trope-овете в Madoka за "сопол".
Говоря в множествено число, защото вече съм срещал доста подобни впечатления.
Не мога да разбера, вие ли не схващате Shaft-ската ирония и гавра или пък само на мен ми се привиждат такива.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Според мен яко ти се привижда. Това аниме се взимаше толкова насериозно, че за мен не може да става и дума за ебавка. Опитват се да направят нещо оригинално с тея клишета, ма не им се получава добре. Едва го изтърпях.
A Shaft дали ще издадат нещо, дето да не е правено от оня чук Акиюки Шинбо? Омръзна ми да му гледам нещата. Други режисьори нямат ли тея хора?
A Shaft дали ще издадат нещо, дето да не е правено от оня чук Акиюки Шинбо? Омръзна ми да му гледам нещата. Други режисьори нямат ли тея хора?
Amelia
.
Как виждахте невероятни проникновения и референции в Zetsubou Sensei, а в Bakemonogatrai и Madoka - нищо.
А според мен яко го гледате предубедено и първосигнално...и освен това си пестите чувството за хумор...може би за зиматаСпоред мен яко ти се привижда.
.Как виждахте невероятни проникновения и референции в Zetsubou Sensei, а в Bakemonogatrai и Madoka - нищо.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
В Бакемоногатари има повече. Не го виждам като подигравка с жанра, особено в първия сезон, но определено има мегдан за некъв бъзик, особено във втория сезон, който заеба секъв керъктър девелопмент и се превърна в артистично ечи. Мадока обаче е неква дълбока мелодрама със саможертващи се малки момиченца и т.н., и т.н., в която най-смешното нещо беше, че неквито коскоджамити мастърс ъф дъ юнивърс мязат на мутирали зайци и смятат да правят енергия от адолесцентните мелодрами, щото рийш ли, енергията им се губела нещо. А, да, Клеопатра и Жана д'Арк турени в кюпа също бяха смешни, особено като се има предвид, че едната е била къде 20, а другата - къде 40 годишна като са умрели. Ма да кажем, че в античността женската емоционална нестабилност се е простирала и отвъд пубертета. Проблемът е там, че това всичкото не е станало смешно нарочно, с няква цел, а без да иска, поради сценарно малоумие. Поне така виждам аз нещата. Това, че някви тропове са направени по някакъв съвсем леко нестандартен начин не прави едно аниме автоматично да се ебава с тях.
За мен леко нестандартния начин беше, че всичко тръгваше да се случи по типичен махо шоджо тертип...и се изкелефренчваше по грешен и неудобен начин преебавайки героините. Саможертвите бяха напразни и глупави (лично на мен в тези моменти ми беше смешно). Дори и финалното божествено чийтване не помогна...защото промени правилата, но не промени много ситуацията.
Емоциите примерно бяха доста по-приглушени и нямаше дълго крещене и изстъпления в стил FMA.
И не видях и един момент, в който заглавието да се взима на сериозно.
Емоциите примерно бяха доста по-приглушени и нямаше дълго крещене и изстъпления в стил FMA.
И не видях и един момент, в който заглавието да се взима на сериозно.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Кога едно заглавие се взима насериозно според теб?
Щото според мен, когато персонажите умират драматично, напинят се да се саможертват или циврят на всеки 3 минути, като всичкото това е гарнирано с някви притчоподобни размишления за въпросните им саможертви + зомфг епичната музика с хорчета и т.н., когато отсъства всякакъв намек за нарочен хумор, значи си говорим за заглавие, което се взима яко насериозно. Дори главните герои в него да са някви лолита с плитки и опашлета и главният гадняр да прилича на продукт на незаконната любов между Припятски котка и заек. Бяха се опитали да ни покажат една по-сурова страна на малоумната концепция за махо шожотата. With great power comes great responsibility (or at least great amounts of snot and tears in this case) и т.н.. Нещата се преебаваха не за да се подиграят с клишетата в жанра, а щото имаме разрив между идеализма (детството) и реализма (светът на възрастните), а тея пубертетни девойчета са точно по средата им и не знаят нито кво искат от живота, нито кво да правят със себе си като следствие. Като оная овца, която се самопожертва заради цигуларчето, дето после се хвана с неква друга и заради това имахме нова вещица. И прочее и прочее. Нищо смешно не виждам в това. Освен нещата, които изброих, и те са случайност.
ФМА, втория сериал, има далеч по-малко истеричен драматизъм. Доста по-умерен е в мелодрамата, или поне нямаме тея количества циврене. Да не говорим, че навсякъде из него имаше и някъв хумор, нали, да компенсира малко. Първия ФМА не го коментирам, щото е некохерентна помия и мелодрамата е от най-малките му проблеми.
Щото според мен, когато персонажите умират драматично, напинят се да се саможертват или циврят на всеки 3 минути, като всичкото това е гарнирано с някви притчоподобни размишления за въпросните им саможертви + зомфг епичната музика с хорчета и т.н., когато отсъства всякакъв намек за нарочен хумор, значи си говорим за заглавие, което се взима яко насериозно. Дори главните герои в него да са някви лолита с плитки и опашлета и главният гадняр да прилича на продукт на незаконната любов между Припятски котка и заек. Бяха се опитали да ни покажат една по-сурова страна на малоумната концепция за махо шожотата. With great power comes great responsibility (or at least great amounts of snot and tears in this case) и т.н.. Нещата се преебаваха не за да се подиграят с клишетата в жанра, а щото имаме разрив между идеализма (детството) и реализма (светът на възрастните), а тея пубертетни девойчета са точно по средата им и не знаят нито кво искат от живота, нито кво да правят със себе си като следствие. Като оная овца, която се самопожертва заради цигуларчето, дето после се хвана с неква друга и заради това имахме нова вещица. И прочее и прочее. Нищо смешно не виждам в това. Освен нещата, които изброих, и те са случайност.
ФМА, втория сериал, има далеч по-малко истеричен драматизъм. Доста по-умерен е в мелодрамата, или поне нямаме тея количества циврене. Да не говорим, че навсякъде из него имаше и някъв хумор, нали, да компенсира малко. Първия ФМА не го коментирам, щото е некохерентна помия и мелодрамата е от най-малките му проблеми.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest