ShadowDance

After Dark на Харуки Мураками. Призрачна, меланхолична и като цяло много добра. Но пък изисква особено настроение.
Ясно защо Макото Шинкай толкова му се радва. Двамата с Мураками са на една вълна

Вчера свърших Веллум-а на Дънкан. И да си призная, не съм много на ясно: от една страна мисля, че не само ми хареса, но и ме впечатли доста. От друга, не ми е съвсем ясно защо все пак се чувствам лееееко метната ?!
Някой може ли да ми потвърди, че помня правилно и има втора част? (Благодаря!)

Но пък, по план, сега се докопах до Американски Богове, на Гейман. И вчера просто усещах как образувам лиги като когато си много гладен и ти замирише на манджа която много обичаш!!

Приключих с "Далечно царство". Общо взето готина книжка, макар че не бих и дал повече от 6/10. Купих си я за един лев преди няколко години, ще да съм завършвал осми клас. Общо взето, бях луд по приключенията и детските приказки. Не че сега е по-различно, де... Както и да е, тогава вероятно съм очаквал нещо, достойно за, да речем, рейтинг PG-13 - много екшън и приключение, не особено много кръв и неприличен език и т.н. Определено не бях подготвен за потъналото в разврат начало на книгата, а и не исках да чета за перипетиите на младежа, чиято единствена мечта в живота е да прекара една нощ с най-елитната куртизанка в града. Естествено, тогава се отказах да чета книгата. Сега, вече малко по-голям, реших да пробвам пак. Този път началото не ми беше проблем. Поне не особено голям. Но има друго. Историята на книгата не е особено сложна. Всъщност си е типично приключение с пътешествия и опасности, което може да достави удоволствие както на дете, така и на възрастен. Абсолютно нищо нямаше да загуби, ако развратните и твърде натуралистични моменти в началото ги нямаше. Имам чувството, че това е направено така само за да покаже, че фентъзи не е детският литературен жанр. Но когато купих книгата с това заглавие, с тази корица и с това резюме на гърба, очаквах нещо не по-малко подходящо за по-младия читател от книгите на Карл Май, примерно. И книгата щеше да си е такава, ако не бяха няколко напълно изолирани и нямащи много общо с историята сценки.

Ти си бил странен осмокласник, на мен началото ми беше любимата част, като я четох на подобна възраст.

BaYa: След The Farseer хронологически следва Liveship Traders, което по принцип не е задължително да прочетеш, за да стигнеш до директното продължение на първата трилогия(The Tawny Man) и в него не става дума за Фиц. Обаче силно го препоръчвам . Хоб досега работи все в трилогии, тъй че ако четеш всичко- заедно с Придворния убиец са 9, ако пропуснеш средната(ама недей )- 6. (А бтв, Vellum има продължение Ink ако не се лъжа? Отдавна им се каня и аз, но май скоро няма да имам време и пари :/)

Тази седмица прочетено:

Елексир в ада - четивна, както обаче и Dragon е писал в ревюто в миналия брой жалко че Сатаната не е по-култов

Три парчета келтски загадки от Питър Тримейн - четивни. Не са най-добрата литература със загадки, но обичам кримки и имах нужда от смяна на декора. Не му е лоша главната героиня (католическа монахиня, сестра на един от ирландските крале), но малко са ми постнички книгите. Като така или иначе си решил да пишеш келтски загадки, е добре да създадеш малко повече, ами... келтска атмосфера:)

Червеният павилион от китайските загадки на Робърт ван Хюлик - става за отморяване като повечето от тях

Историята без цензура на Йън Крофтън - олял се е с безброй безинтересни фактчета и предположения. Очаквах доста повече интересни и/или забавни факти. Имаше и такива, но ако някой се е залетял да си купува книгата заради пораждащото любопитство заглавие по-добре да се откаже.

Императорската гвардия на Бюджолд - беше ми приятно пак да се срешна с Майлс, макар и при малко странни обстоятелства. Замислих се дали не е време целенасочено да издиря и прочета книгите с него които съм пропуснала, но реших че ще си продължа по старата метода - ако нещо ми попадне случайно - чета, ако не здраве да е:)

Ревюто в миналия брой ме спаси от зачитане на Метро 2033 за което благодаря:)

Сега зачетох Тунели, но не съм сигурна дали ще я бъде.

Току що изчетох "The Shadow of the Torturer", първа книга от "The Book of the New Sun" на Gene Wolfe. Много е добро. остават още три книги и сума ти неща има да се случват и доизясняват. Надявам се поне откъм речник по да са лесни. Книгата сякаш е писана с "Речник на най-рядко употребяваните думи в Английския език"... Като цялостно впечатление "Искам Още!" добре е, че има и още...

Бобсън wrote:Току що изчетох "The Shadow of the Torturer", първа книга от "The Book of the New Sun" на Gene Wolfe. Много е добро. остават още три книги и сума ти неща има да се случват и доизясняват. Надявам се поне откъм речник по да са лесни. Книгата сякаш е писана с "Речник на най-рядко употребяваните думи в Английския език"... Като цялостно впечатление "Искам Още!" добре е, че има и още...

И аз чета поредицата във момента - по средата на втората книга съм. Втората на мене поне ми се струва по-объркана от първата. В смисъл, действието си върви нормално, но просто идеите почват да стават много по-объркващи. Мен поне доста ми харесва как авторът със сигурност е влагал доста скрити значения и човек трябва сериозно да тълкува какво всъщност се случва и защо. Обаче има толкова много недомлъвки, че започват леко да дразнят. Едва ли не отделните глави са епизодични. Но книжките кефят и ще се четат.

The Waves на Virginia Woolf.

Добри поличби- още не съм стигнал средата, ама нещо почнах да съжалявам че си я купих тази книга. Най-лесно е да прехвърля вината на превода, но като гледам преди време имаше хубави отзиви за книжката в списанието. По-нататък ли почват някакви бликащи от сарказъм словесни двубои или ще си продължава с философския стил?

Не знам какъв сарказъм и словесни двубои искаш, но началото си е култово; вземи само онова с кучето или пък моментът с ражданията на децата...

Rayko wrote:Добри поличби- още не съм стигнал средата, ама нещо почнах да съжалявам че си я купих тази книга. Най-лесно е да прехвърля вината на превода, но като гледам преди време имаше хубави отзиви за книжката в списанието. По-нататък ли почват някакви бликащи от сарказъм словесни двубои или ще си продължава с философския стил?

Продължават с философията.

Не знам какъв сарказъм и словесни двубои искаш, но началото си е култово; вземи само онова с кучето или пък моментът с ражданията на децата...

Е, тука си права. Не казвам че е абсолютно лишена от стойност. Има си добри попадения, просто семплия ми вкус иска кръв и боища. Или поне природно бедствие.

Rayko wrote:...просто семплия ми вкус иска кръв и боища. Или поне природно бедствие.

Тогава защо по дяволите си тръгнал да четеш нещо, писано от Пратчет?

Borizmeiko wrote:

Бобсън wrote:Току що изчетох "The Shadow of the Torturer", първа книга от "The Book of the New Sun" на Gene Wolfe. Много е добро. остават още три книги и сума ти неща има да се случват и доизясняват. Надявам се поне откъм речник по да са лесни. Книгата сякаш е писана с "Речник на най-рядко употребяваните думи в Английския език"... Като цялостно впечатление "Искам Още!" добре е, че има и още...

И аз чета поредицата във момента - по средата на втората книга съм. Втората на мене поне ми се струва по-объркана от първата. В смисъл, действието си върви нормално, но просто идеите почват да стават много по-объркващи. Мен поне доста ми харесва как авторът със сигурност е влагал доста скрити значения и човек трябва сериозно да тълкува какво всъщност се случва и защо. Обаче има толкова много недомлъвки, че започват леко да дразнят. Едва ли не отделните глави са епизодични. Но книжките кефят и ще се четат.

Хахах. А знаете ли какво е да ги четеш в българския орязан превод, то си е цяло приключение - и когато човек я отгърне тая книжка на английски впоследствие, всичко му се струва ясно и разбираемо - е, почти всичко.
Иначе наскоро прочетох последната на Пелевин, преведена на български - "Върколашки метаморфози", което не е оригиналното руско заглавие.