Post
by AlDim » Mon Sep 07, 2009 2:59 am
Изиграх FF7: Crisis Core и... абе не беше зле. Беше достатъчно зарибяваща, за да ме задържи пред PSP-то 20-тина часа, а и ме подразни минимално предвид колко тъпа, елементарна и самовлюбена беше всъщност. Въобще на таз игра във всяко отношение й се иска да е велика, мисли си, че е велика и се опитва да те убеди, че е велика, но е доста трудно да й повярваш...
Първо, защо Crisis Core не ухае особено добре:
- Историята и персонажите със сигурност са най-голямото зле. На гейтаците на Тецуя Номура съм им свикнал вече, но тука са наистина много, много гейски. Главният "лошковец" беше някакво смешно, гнусно, превзето пишман снобче, 1:1 одрало кожата на Гакт, което само като го видех или чуех, ми се драйфаше. Главният пък е типичният мега-ентусиазиран Тайдъс-клонинг, ама с черна коса и в дрешките на Клауд. Отделно от това МАСОВО се ръсиха някакви патоси за чест, мечти и други тинтири-минтири, без да има каквото и да е сюжетно покритие. Предполагам, че някой наистина хардкор FF7 фен би се зарибил по прикуъл сюжетчето, особено ако е много податлив на внушение и е на 13 годинки - сценаристите всячески се опитват да изкарат снесеното си говно като задълбочен шедьовър - но на нормалните хора би трябвало да им е повече от прозрачна пропитата във всичко неспособност.
- На "нормална" трудност е вери-мега-ийзи. Умрял съм 2-3 пъти през целите 20 часа и то по случайност. Блокът е напълно безсмислен, предвид колко е дървен и колко по-ефикасно е да се търкаля човек насам-натам. Босовете са обидно елементарни, но за сметка на това и скучни. Финалният бос хем беше клиширано "епичен" 50-метров дзвон с 600 000 здраве, хем имаше 2 атаки на кръст. Съответно утрепването беше по-досадно от чистене с прахосмукачка - половин час антиклимактично циклене за тоя дет духа. Отделно от това парите са безкрайно много от самото начало и остро няма за какво да се харчат до самия край.
Сигурно на висока трудост при второ преиграване, нещата стават по-приятно предизвикателни, но ако създателите на Crisis Core очакват да изцикля ОЩЕ 20 часа, поемайки отново издънчалия сценарий и повтаряемия геймплей, само за да разкрия истинската красота на заглавието им... ми могат да си ебат майката. Страстно.
- Без каквато и да е причина дизайнерите са решили да вкарат цифром и словом една стелт сцена, отнемаща 10 минути, и една 20-минутна сцена със снайпене. Двете тотално не се вписват в ландшафта и са потрисащо зле. Защо са си хабили ресурсите за общо половин час смръдна, идея си нямам.
- За да имаш каквато и да е представа какво значат 90% от статистиките и въобще КАК работят нещата, ти трябва шибан стратеджи гайд.
- Square (а и повечето японски студия) кога ще се научат как се програмира камера? Настоящата се зацикля във всяка стена, вместо просто да се приближи малко към персонажа, както си трябва. Коя година е бе, хора?
- Разните специални умения и дългите им анимации писват доста след 500 гледания, а няма никакъв начин да се скипват. Същото важи за кътсцените. Ти ТРЯБВА да ги изгледаш, защото инак дизайнерите ще ти се обидят. Ако случайно умреш във втората част на битката срещу Сефирот, щот си проспал да цъкнеш на Cura-та, жална ти майка. Чакат те 10 мин лоудване, драматични кътсцени и набиране на Attack, докато стигнеш до същото място. С ръка на сърцето си признавам, че ако бях пукнал пак на същото място, просто щях да захвърля играта.
- Изкуственият интелект почти отсъства. Повечето гадове са тотално неориентирани, дори босовете. Което някак успява да стои намясто, предвид, предвид традиционната вдървеност на японските РПГ-та.
- Чекпойнтс, ауто-сейв... Ехоооо?
- Рандъм-битки... КОЯ ГОДИНА Е??
- Наред със схватките ти срещу словещи Чудовища (ТМ), се изправяш срещу костенурко-гущери-нинджа с тризъбци, Пак-Мани-матрьошки, обрисувани с египетски йероглифи, както и най-силните врагове в играта - подскачащи желирани топчета! Наречи го JRPG и не го обиждай повече...
И все пак имаше доволно количество причини играта да не ме пусне, докато не я мина. Реално бяха доста по-малко от дразнителите, но в края на краищата успяха да вземат превес, сигурно защото цикленето и мен ме прихваща понякога:
- След първите 2-3 часа геймплеят започва солидно да се разнообразява и да зарибява. Като се замисля, това е 20-тина часа по-рано от типичното JRPG, така че явно има някакво концептуално развитие... Май.
- Като цяло темпото е приятно бързо като за Square игра, което е добре дошло предвид титаничното количество рандъм битки.
- Бойната система е много добро попадение, което напълно заебава обичайните подходи за качване на нива и т.н. Тя ме израдва най-много от всичко в играта и е основната причина да стигна до финалните надписи. Проклетата ротативка на спешълите така и не я схванах съвсем, но някак си работеше, та ми подейства зарибяващо на свой ред.
- Музиката и визията са жестоки. Ако изключим еднообразната бойна жица, останалото е удоволствие да го слуша човек. Същевременно много малко игри за PSP успяват да достигнат такива графични висини. Дори озвучението на персонажите беше доста добро. Просто актьорите не са имали с какво да работят (начело с безумните монолози на Дженесис).
- Тия дни съм болен и излежаващ се като плужек, та PSP-то ми беше в ръцете, един вид.
Като цяло на Crisis Core бих й дал някъде около седмичка. Зарибява, но е продънена като швейцарско сирене.
Edit: Подхванах оригиналната FF7, тъй и тъй съм на таз вълна. Преди да дам каквото и да е впечатление, да отбележа - в момента се бия с КЪЩИЧКА, която стреля с АТОМНИ БОМБИ. В бедняшкия квартал. Може би най-лейм врага, който съм виждал в JRPG, and that's saying a lot.
Как да е, годинките определено не са се отразили добре на играта. Едно на ръка, че като едно от ранните конзолни 3D заглавия е тотален ръб визуално (за разлика от старите 2D RPG-та, които и до ден днешен са ми приятни на вид). И друго, че вече тотално сме свикнали на вкараните от нея конвенции. Всъщност тя и за времето си не е нищо ново под слънцето в геймплейно отношение, просто има малко по-сюжетен подход към действието, който последователите й изнасилиха до ожулване. И после до кръв. Но да оставим настрана колко е остаряла морално - в края на краищата засега ме забавлява доволно (с изключение на винаги омразните рандъм битки) и изглежда добре написана. Малко ми е жал, че първо изиграх Crisis Core обаче, защото съм доста оспойлен за някои неща, а и постоянно се хващам да броя дупките в сюжета между двете заглавия.
Edit 2: Арг! В момента ми иде да заеба играта вовеки заради лайняните рандъм битки. В някаква зона с потрошени влакове съм и е ебати болката да намеря къде точно се излиза от нея. Докато се лутам през пет секунди ми вади рандъм битки с абс еднакви тъпи врагове, които се провеждат с 1-2-минутно цъкане на X, докато си бъркам в носа. 20 пъти. Бекграунда е рисувана мазаница без ясни очертания, карта няма, а бутона за показване на обектите, с които може да се взаимодейства в случая не върши никаква работа.
).
А римейковете седят и чакат ред да ми остане време за тях.
