ShadowDance

Psycho-Pass е Уау. Не е новото пришествие, за което доста хора явно го смятат и далеч не е новият бибоп, но въпреки това е качествено заглавие и то от типа, дето рядко получаваме. Има типични аниме глупости, най-вече в структурата на диалозите и реакциите на героите, но дори и това бързо бива изтикано назад. Целият екип е мега симпатичен, държат се като възрастни, взаимоотношенията са им рилейтабъл и не очаквах връзката баща-син да удари толкова мощно като чук на финала. Както вика амелията (когато ѝ хареса произволна банда измислени чиляци) обичам ги тия човечета.

И действието, човек, въобще не ти губи времето, кара се бързо с умисъл и цел, пък и в повечето случаи го прави доста елегантно. Анимацията също беше безупречна, рядко кадърната комбинация от традиционно 2д с 3д модели за фон и превозни средства, пасва на идеята за бъдещето и не вадеше очите. Плюс че текстурите изглеждат великолепно. Въобще - стойностна работа.

Heisei Tanuki Gassen Ponpoko - подхванах го по две причини. Първо във връзка с Исао Такахаши, чието Kaguya-hime no Monogatari гледах наскоро, второ заради предстоящия втори сезон на Uchouten Kazoku 2 с което го свързва митологичната представа за танукита.
Филмът идва надъхващо и енергично, после няколко пъти внезапно сменя посоката и ти скроява номер досущ тануки. Не че зрителят не знае предварително колко обречена е войната, но изненадите идват от непостоянството и странните идеи на самите главни герои. Накрая естествено протагонистите възприемат решението на лисиците, но никога не биха признали, че би било по-добре за тях, ако бяха постъпили така още в началото.
Филмът е и измамно миловиден, защото колкото и да са сладки и пухести танукитата те убиват, като в истинска война, а някои от лидерите взимат глупави решения, които водят до смъртта на собствените им хора. Друга "изненада" в естетиката - ключов момент в сюжета е магическата сила на танукиевите тестиси.
Може да изглежда правен за деца, но най-вероятно няма да схванат половината работи. Доста японско заглавие, пълно е с необичаен хумор и препратки към японската митология и култура.
Най-ценното за мен бяха традиционите за студиото красивите фонове и анимации, както и характерните за Такахаши шантави визуални гегове. Пак характерно за него е и че най-голямата силата е в епизодичните сценки, а не в цялата история.
Музиката и играта на сеютата е на убийствено ниво.
Между другото сюжетът много ми прилича на този от трилогията на Тери Прачет за номите - и ситуацията и хумора, но е може би е по-реалистична интерпретация на темата.


Alice to Zouroku ep. 1 - нещо, като смесица между Zettai Karen Children и Mahou Shoujo Madoka. Свежият елемент е дядката, чиято праволинейност граничи с пълна глупост.
Идва ми тъпо, но ще се задържа още епизод-два.


Gin no Guardian ep. 1 - евтина тъпня. Дроп.


Sengoku Choujuu Giga: Otsu ep. 12 - евентуално апетитът (за власт) идва с яденето.

Little Witch Academia (TV) ep. 13 - първият успех на Акко, въпреки че я дисквалифицираха...и всъщност не е неин успех.
Идеята и беше безкрайно безумна, да разсмеят призрачното чудовище, защото плачело. Урсула-сенсей преведе тази глупост в рационални действия - да се пречисти духа. Дори издири практическия начин това да бъде извършено.
Не бих казал, че одобрявам педагогическите и методи . Според мен трябваше да обясни на Акко, къде и е грешката в подхода, да я научи на екзорсизъм, пречистване и пр. гонене на духове и да и покаже къде да се рови за нужната информация.
Е, ако не друго развеселиха гостуващите сенсейки с некадърните магии на Акко.

Onihei ep. 13 - от по-поносимите истории. За финал бяха запазили guest staring за две яки сеюта. Артът и анимацията бяха доста bump-нати.
Хаотично заглавие. Имаше много добри черти, но някак не разви потенциала си. Предполагам проблемите идват от самия source. Джаз opening-ът остава най-якото нещо в анимето.


Rokudenashi Majutsu Koushi to Akashic Records ep. 1 - изглежда, като тъпа ечи комедия. Някой е видяла Mahous Sensei Negima и е решил, че ако изсипе в калъпа му боклучави идеи от други места и ще се поличи нещо свежо...е, не се.
Да видим, кога ще го дропна.


World Fool News (TV) ep. 1-12 - доста странно short-че. Хуморът е базиран на това, колко схванато и неадекватно реагират японците, когато попаднат в неловка ситуация или когато на другия събеседник тотално не му пука за правила и деликатност.
Другата част от шоуто е пародия на новинарско предаване - сериозността с която се рапортуват идиотски събития (титуларните Fool News), безумните коментари на гостуващите анализатори, паникьосването на екипа от рисковете на живото предаване и пр.
Доста евтино и грозно, а майтапите не са толкова смешни, но ми дойде по-свежо от ечи простотиите на Rokudenashi Majutsu Koushi to Akashic Records.


World Fool News (TV) Part II ep. 1 - като първи сезон. Надявам се сегментът с метеороложката да го разкарат, защото не е смешен. Дъртите синоптици са страшно добри в предвиждането на времето - просто факт. Не знам защо са ги взели на мушка тук.

Вторият псайхо пас се развива доста добре, въпреки липсата на основни кадри от първия сезон. Освен новата инспектора, която е правена по абсолютен шаблон да е най-голямото лайно на планетата. Останалите са куул, злодеят е интригуващ, въобще качествена работа се засега. По-кратък сезон, скоро ще му видя края, че да скачам на филма.

Леле как се наака накрая си психо паса
Направо не знам дали да гледам сега филма. Вървя добре 7 епизода и после като се почна "вади от гъза с мощ" наратива

Според мен се нааква още във втори епизод на първи сезон (където го дропнах).
Филмът не се ли развива между двата сезона? А и май втори си го бяха изстисквали много набързо от пръстите без помощта на главния сценарист - Ген Уробочи.

Fuyu no Hi - колекция от експериментални анимационни short-ове, вдъхновени от renku (навързани едно след друго хайку създадени от различни автори) колекцията Fuyu no Hi на японския поет от 17-ти век Башо. Подобно на поетичната форма всяко филмче е от различен автор и представя по едно от веригата стихотворения. Стиловете, анимационните техники и начина на интерпретиране на хайкуто се сменят драстично. Понякога то е най-буквално представяне, понякога е индиректно, а на няколко места не открих връзка, може би защото аниматорите не са само японци, но руснаци, канадци, белгийци, англичани, чехи и холандци. Предполагам всеки от тях е имал превод на хайкуто на собствения си език и е работил със символиката на собствената си култура.
Имаше елементарни и не особено красиви сегменти, но имаше и няколко страшно красиви и идейни работи.
След анимацията следва документален филм съставен от интервюта с авторите и демонстрация на някои от техниките им. За съжаление без превод (всъщност имаше - китайски), а гласът на чужденците беше припокрит с японски дублаж.


Urusei Yatsura ep. 33-34 - даскалът и водният йокай са забавни личности. Капитанката на волейболния отбор е епична в спортната си злоба, но май си намери майстора.


Sakura Quest ep. 1 - това е красиво нарисувано, но защо концепцията трябваше да бъде толкова тъпа? Поредно аниме на тема "Гражданин попада насила на село и местните го научават на ум и разум.". Ма тия сериозно ли?
Ще се задържа още епизод-два, за да видя дали ще вземе да се развива или ще си остане такова.

Killua wrote: ↑

Thu Mar 30, 2017 8:44 pm

wait wait
ти си фен на хънтър хънтър?????
и кво новата адаптация все пак е яка?
чакай че се развълнувах ))))

Новата адапция е повече от добра! В момента е на 6то място в MAL с 9.13 средна оценка. Струва си всяка минута!

А иначе аз съм луд Хънтър фен. Все още смятам, че начинът по, който Тогаши създава арки, поставяйки условията в началото и бутайки сюжета от последния етаж на Токио tower, е може би най-интересният стори developing tool изобщо.

Seikaisuru Kado ep. 0-1 - неочаквано получаваме сейнен на тема политика и sci-fi. Ако не друго сетингът е любопитен, обаче асистентката по научните въпроси все едно е взета от съвсем друго аниме и дразни. Може би се предполага, че тя ще привлече повече отаку публика, ама те сериозно ли?
Както и да е, да видим как ще се развие.


Renai Boukun ep. 1 - тъпа ечи комедийка, но засега компенсира с интензитет и игра на сеюта. Kiss Note-то е забавно дебилна идея.
Да видим как ще се развие (ако въобще).


Clockwork Planet ep. 1 - clockworks are magic!
Подозирах, че ще е зле, но идиотските диалози познати от други места, малоумният апломб с който са произнесени и ужасният кичозен керъктър дизайнът...не бях готов за толкова лошо аниме.
Дроп със замах.

Mobile Suit Gundam MS IGLOO: The Hidden One Year War ep. 1-3 - поради примитивния CGI, това аниме изглежда стряскащо грозно, особено кърактър дизайнът и керъктър анимациите. По атмосфера най-много ми напомня за Votoms: Pailsen Files, което обаче е една идея по-красиво, защото е комбинация от 2D и 3D. Пак подобно на там често логиката и физическите закони са изкривени (а уж главния герой е инженер), само за да се случи историята, която сценаристите са си наумили.
Въпреки тези проблеми сериалът е достатъчно интересен. Първо представя набор от главни персонажи, които са взети не от mecha shounen клишетата, а по-скоро от live action drama-та. Съответно динамиката между е с по-различен привкус. Друг плюс е, че историята се развива на фона на едногодишната война в UC вселената на Gundam, което и придава допълнителна дълбочина. Често в тази поредицата, въпреки че са представени гледните точки и на двете страни от конфликта (понякога има и повече) все пак преобладава тази на Федерацията. Тук главните герои са от Зеон и виждаме абсурдите на войната само през техните очи. Забавен момент са пропагандните филмчета и незабавното опровержение на лъжите в тях, което следва в епизода. Последната основна съставка е формулата: експериментално оръжие + тест пилот/боец. Всяко едно от оръжията е представител на някаква линия във въоръжението на Зеон и носи своя история: предимства и проблеми, които са резултат от съревнованието между различните производители и стоящите за тях политически фракции. Всеки един от войниците, които ги тестват също са представени с историята им, често обвързана със самото оръжие и желанието им да покажат истинските му качества.
Визуално и анимационно MS IGLOO е неравномерно. На места отвратително, на места поносимо, а в изключително редки случаи може да мине и за красиво. Силата му обаче е на друго място - интересен поглед към събитията в Gundam UC.

Mobile Suit Gundam MS IGLOO: Apocalypse 0079 ep. 1 - продължава започнатото в The Hidden One Year War, но с известни подобрения в керъктър дизайна и анимациите му.


Alice to Zouroku ep. 2 - вместо развитие на събитията неочаквано преминаха в DL. Малко лигаво дойде епизодчето. Ако не друго, анимето е с перфектните керъктър дизайни и сеюта за това, но понеже е с очевидната цел за mood whiplash идва и леко досадно.


Uchouten Kazoku 2 ep. 1 - сериалът продължава по същия приятен и характерен за танукитата пълен с неочаквани отклонения път. Най-добрата шегичка за мен бяха картичките на Бентен.


Ghost in the Shell (2015) - не знам защо се забавих с гледането му, може би защото не ми пука за него. В по-голямата си част е типичен Arise. Т.е. ако игнорираш, че има нещо общо с Ghost In The Shell всъщност е динамичен, добре нарисуван и добре анимиран киберпънк екшън, без амбиции са дълбочина и философщина. Тук обаче във филма има голям проблем, точно защото са се опитали да го направят една идея по-амбициозен.
Кой се оказа главният злодей (реткон и преструвка, че това е развитие от сериала), странните му цели, идиотските му методи и как накрая се оказа едва ли не благодетел е пълно безумие.
Та филмчето се гледа заради пуцалките и толкоз.


World Fool News (TV) Part II ep. 2 - гавра с японската документалистика, но малко досадна и репететивна, а и субер-бебето не ми е от любимите герои.


Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 1 - продължава подобно на стария сериал, но с нов главен герой. Мяркат се някои и от старите. Започна добре с доста екшън и разрушения, но сякаш бюджетът им е малко по-тънък от преди.
Да видим как ще се развие.


Kabukibu! ep. 1 - твърде лигави са тези момченца, но поне ще научим нещо за кабуки театъра, а и тук-таме има по някоя успешна шегичка.


Re:Creators ep. 1 - типично за TROYCA. Красиви картинки и анимации, но героите и сюжетът са безразборно струпани клишета комбинацията от които е пълен non sense.
Ще се задържа още малко, но глупостите му дори не са ми забавни.


Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 1 - продължава в познатия забавен стил. В случая подхода "още от същото" е добро решение.

Little Witch Academia (TV) ep. 14 - твърде много и твърде интересни неща са случиха в тази серия. Едно от най-интересните е употребата на магия в комбинация с технология. Това ми е любима тема: най-ценното нещо свързано с The Legend Of Korra, едно от малкото хубави неща в Mahouka Koukou no Rettousei, едно от трудно забележимите достойнства на Mahou Sensei Negima + UQ Holder поредицата и ядрото на Toaru Majutsu no Index. Възможните приложения и комбинации са ограничени само от фантазията на автора, която в случая е бая буйна.
За съжаление тук най-вероятно ще бъде представена в лоша светлина, понеже Кроа-сенсей намирисва на супер-злодей (супер-секси супер злодей!). Интересно защо тя прилича толкова на Диана? Дали са роднини или това е с цел да се подсили паралела между двойките съпернички Кроа vs Урсула и Кавендиш vs Кагари.
Във връзка с имената се чудя ако Урсула е Голямата мечка (или пък Малката, а от там и връзката с Поларис - Северната звезда), то може би Кроа се предполага да е нейният надир, съзвездието Южен кръст?
Още множество любопитни неща в епизода, включително и как Урсула-сенсей набираше смелост да се разкрие на Акко - толкова човешко от нейна страна.
Друг интересен момент - закостенелите реакции на учителския съвет. В крайна сметка те са най-вече даскалки и пазителки на традицията, политиката не им е силна страна.
Присъединяването на Акко към протестиращите беше толкова характерно, докато изтърваването на нервите от страна на Диана беше донякъде изненада и знак, че и пука повече отколкото показва.


Zero kara Hajimeru Mahou no Sho ep. 1 - дойде неочаквано детинско, може би и заради керъктър дизайна.
Общо взето Тора се сдружава с една от по-малко аутистичните Чайки.


Sengoku Choujuu Giga: Otsu ep. 13 - сезонът приключи с този тип епизоди, които не обичам: песен. Вярно, че беше леко гадничка и майтапчийска на тема ревност. Предполагам това е опитът им да разчустват зрителя, защото определено никой няма да се просълзи заради самия Нобунага.

Почнах филма на псайхо паса и е доста тъпо, засега съм час ин и не знам дали ще го догледам. Вместо яка детективска история ни занимават с тъпа политическа обстановка и нефелна гражданска война, освен това целият екип е сведен до някакво камео в началото и останаха само когамиту и мацката...

Mobile Suit Gundam MS IGLOO: Apocalypse 0079 ep. 2-3 - от свръх-емоционална драма премина на мега-свръх-ултра , но понеже е кратко става за гледане.
Парадоксално главните герои оцеляха. Не е много логично, защото причината да са живи дотук беше, че са изследователски инженерен екип и не участват директно в бойни действия, а тук бяха насред мелето. Спасиха ги психопатът милитарист и амбициозната кучка, които вгорчаваха живота на всички останали, но пък бяха адски забавни докато се дърляха един с друг.

Mobile Suit Gundam MS IGLOO 2: Gravity of the Battlefront ep. 1 - ако Apocalypse свърши в началото на 80-та година, тук връщат календара на април 79-та. Действието е на Земята и от гледната точка на Федерацията. Няма го елементът с тестване на нови оръжия.
Не разбирам каква е IGLOO връзката, освен че е правен от същия анимационен екип.
Този сезон е с много по-детайлни модели, много по-добра анимация...и въпреки това хората пак са жители на Uncanny Valley . Ефектът е дори по-смразяваш, в сравнение с преди, защото са се опитали да изобразят още по-емоционални сцени (не мислех, че е възможно), с много повече крещене, напъване и пулене. При това имаме имаме европеидни и африкански персонажи, но с японски театрални мимики и жестове. Получава се комично и нелепо.
Епизодът е с неравномерно темпо. Някои сцени са предадени с ненужни детайли, а други са прибързани. Флешбеците се появяват в неподходящи моменти. Най-странно ми е шинигамито. Може би тя е легенда изражение на страховете и психозата на войниците?
Идеята на епизода е интересна - екип за унищожаване на танкове е преквалифициран в такъв за борба с mobile suit-овете на Зеон. Оборудването им изглеждаше смислено, но не съм сигурен за реалистичността на битката.


Natsume Yuujinchou Roku ep. 1 - известни подобрения в арта спрямо предния сезон, а музиката са по-малко употребяваните парчета в различен аранжимент.
Епизодът ми дойде скучен. Не научихме нищо ново нито за Нацуме, нито за приятелите му, а йокайът на деня не беше интересен. Забавен беше само моментът с гърнето сякаш взет от Мечо Пух.


Rokudenashi Majutsu Koushi to Akashic Records ep. 2 - епизодът беше малко по-интересен от предния. Поне даскалът се стегна и показа известни умения.

Gintama°: Aizome Kaori-hen ep. 2 - не ми хареса този арк. Предположително трябваше да шипне Гинтоки и Цукио, но реализира нещо съвсем неочаквано Гин-чан и Гори-чан . Та хуморът беше тъпичък, историята - мелодрама по калъп и въобще нищо интересно.


Uchuu no Kishi Tekkaman Blade ep. 6 - ъх, това ми е такава мъка. Оригиналът дето е грозновато и малоумно детско ми беше 10 пъти по-забавен.
Още две серии и ако не тръгне в нова посока го дропвам.


Mobile Suit Gundam MS IGLOO 2: Gravity of the Battlefront ep. 2-3 - явно каквито пари са имали по проекта, са ги похарчили за финалната битка, а тя е впечатляваща, масивна и се развива на много етапи.
Така и не получихме обяснение за шинигамито. Друг сюрреалистичен момент е, че главният герой от втора серия я виждаше, както и духовете на загиналите войници.
Определено най-интересното тук, както и в цялата поредица са механичният дизайн и разнообразните оръжия. Друго забавление е образът на Микеле Корематта - командирът във всичките серии на MS IGLOO 2. Арогантен, надменен и винаги говори с подигравателен тон. Въпреки това притежава някакъв животински чар, разбира от военно дело, умен и страшно съобразителен е. Праща хората си на сигурна смърт, но не като да има избор, а по време на битка стои под обстрел без да му мигне окото.
Един от най-любимите ми моменти с него е, как докато се подиграва на Guntank пилотите, колко боклучави и ретроградни са машините им, един минаващ наблизо чисто нов Gundam аварира и се срутва почти отгоре му. В първият момент нашият човек пищи от ужас, после се осъзнава и почва да се смее, а след секунди му няма нищо и е обичайното нагло копеле.


ID-0 ep. 1 - артът е грозен, концепцията му е странна, а историята се стрелка в произволни направления.
Ако не знаете (т.е. не сте гледали Mouretsu Pirates) кавай МОЕ лигавите момиченца са най-добрият материал от който излизат най-коравите космически пирати.
Ще се задържа известно време, но отива към дроп.


Sakura Quest ep. 2 - дотук SOL на тема туристически бизнес в затънтената провинция. Иде ми скучно, кефи ме само мегане-мацката.

Mobile Suit Gundam Movie I-III - реших да не се мъча с целия сезон на оригиналния Gundam, защото не съм фен на Томино, но пък исках да придобия груба представа, как е изглеждал сериала. С тази цел опуках рекапитулационните филми и определено ми беше доста интересно. Не заради историята, която е почти същата, като в Seed, не и заради картонените изрезки, които са главните герои...е, с изключение на Шар и Кай, които притежават определена харизма. Впечатлен съм от това, какъв мащабен анимационен ТВ проект е бил за времето си. Впечатлен съм, колко добре е замислен света и всичко свързано с него: колониите, транспортните им системи, космическите апарати и други съоръжения и естествено мековете, колкото и смешно да изглеждат. Въобще всичко, което уважавам в поредицата си е в нея още от самото начало. Сюжетът колкото и да е досаден, лъкатушещ и сапунджийски е добре планиран и само в 43 серии са успели да вмъкнат страшно много събития, обрати и интересни сблъсъци.
Ретрозрителят в мен е доволен.

Mobile Suit Zeta Gundam Movie I-II - въпреки, че голяма част от анимацията е пресъздадена наново през 2005-та, използваните оригинални кадри дават представа за развитието на анимето между 1979 и 1985-та. Zeta е нова генерация мека - дизайнът е по-реалистичен, няма я и дървената анимация позната от класики, като Uchuu Senkan Yamato [1974] (част от епизодите там са дело на Surise). Сюжетът също е претърпял еволюция. Вместо да извади още от същото се развиват такива теми, като последствията от събитията в предния сезон, промените в главните герои и това как newtype способностите се отразяват на психиката на следващото поколение. За съжаление, както в оригиналния Gundam, въпреки че "пътната карта" е добре замислена: смяна на перспективата, маса нови герои, променени отношения между старите и т.н. реализацията е отвратителна и непоносимо емоционална. Персонажите вършат глупости само, за да се вкарат в идиотска ситуация от която да се измъкнат с личен растеж. Аз си мисля, че по време на война се случват достатъчно идиотски неща без да има нуждата човек да си ги създава сам...ма това явно си е класическият подход на Томино.
Отново смятам, че компилационните филми са по-добрият вариант за запознаване с Universal Century. В сериализиран вариант това не бих го изтраял.

Mobile Suit Gundam: Char's Counterattack - страшно красиво нарисуван и анимиран филм. Визуалният еталон по който се равняват всички съвременни Gundam заглавия (е, поне добрите). Дори идеята не е съвсем лоша, но тук се включва лудостта на Томино и вместо да се насладиш на битки и фантастични идеи трябва да те е яд, да ругаеш и да крещиш срещу екрана... Предполагам това трябваше да правя, ако ми пукаше за героите.
Случва се и една непонятна промяна. Шар някак не е на себе си и от харизматичния супер антагонист се е превръща в супер злодей от типа на Лекс Лутър (във версията си докато беше президент на Щатите).
Други досадни моменти - рециклаж на идеята да се предизвика апокалипсис на Земята, както и безброй камеота от познати герои, които дори не са важни за историята.
В крайна сметка изкефих му се, но омразата ми към Томино се затвърди.


Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 2 - нещо ги избива на драма. Рита е най-якият герой, както винаги.


Kabukibu! ep. 2 - стана ми тъпо. Дроп.


Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 2 - лек бъзик на тема политика и то вижте кой говореше най-много за морал и лоялност.


Seikaisuru Kado ep. 2 - малко муден епизод.
Не знам защо, но дотук ми напомня за един стар руски фантастичен филм - пак имаше самолет и първи контакт с извънземни.


Renai Boukun ep. 2 - сблъсъка с банковите обирджии - епичен. Драмата между даскала и ученичката - никак.


Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 103 - добър арк се получи, особено с неочаквания обрат на накрая, в който Киндайчи съвсем нехарактерно си замълча и остави престъпниците да правят, каквото си искат.


Atom: The Beginning ep. 1 - артът е странен, сюжетът е странен и дори светът е странен и детински, което е разбираемо имайки предвид на какво е prequel това аниме.
Въпреки това има интересни идеи и потенциал за развитие.


Uchouten Kazoku 2 ep. 2 - характерните идиотски перипетии, в които се вкарва главния герой. Годеницата му (бившата) го спаси за пореден път.


Alice to Zouroku ep. 3 - неочаквано разшириха света и се оказа, че доста повече хора и организации са въвлечени в употребата на есперски способности.


World Fool News (TV) Part II ep. 3 - основният проблем е водещата, но никой няма да я обвини нея, нали?


Re:Creators ep. 2 - идея на серияла: сблъсък между реалността и фикцията не е толкова зле, но реализацията е глупава и излишно разточителна. Направо се бяха олели с това махо-шоджо детенце. Стандартните аниме такива не са толкова досадни колкото нея, пък и винаги техните заглавия съдържат драматична нишка. Не може героиня идваща от подобен свят, да е чак толкова застреляна.


Granblue Fantasy The Animation ep. 3 - неочаквано серията беше гледаема, а и зрителят можеше да се наслади на основният плюс - арта.


Little Witch Academia (TV) ep. 15 - най-накрая kickass версия на Урсула-сенсей, само дето нейният задник беше сритан. Изясниха главната задача на Акко и целта на антагонистка - да заграби силата за себе си. Отново интересни идеи за интеграция между магия и технология.


Lupin the IIIrd: Chikemuri no Ishikawa Goemon - неочаквано яко, неочаквано брутално, но и за съжаление неочаквано кратко. Мислех, че ще е към 90 минути, а е сякаш предвиждано за OVA и са реализирани само два епизода с ТВ дължина.
Като история не е никак оригинално, някакъв вид якудза драма, но артът е готин и екшънът макар и семпъл изпълнен доста впечатляващо. Хвърчат крайници на поразия, а в един момент Фуджико пушеше нещо, което може и да е било опростено наргиле....ма не ми се вярва. Определено не е за деца.
По един или друг начин доста забавни 50 минути.