ShadowDance

Бтв поръчах си Астонишинг Екс-Мен Омнибусеца е така с размах

Мега добър е

Мдам тъй пише навсякъде. Сигурно ще си взема и трите части на Ultimate Collection na New X-Men на Грант Морисън, ама по-натамл, навремето като ми беше дал омнибуса хич не ме беше трогнало.

Е то е само най-добрата мутантска серия евър ритън, нали Не знам докъде си го докарал де.

Не съм напълно съгласен, до средата не ме трогна особено много, но беше отдавна и не бях запален по Екс-Мен. Ще си ги взема ениуей, те са само 3 макар и доволно дебели.

44 броя, мисля. 7 сториарка. И финалът е размазващ. Бтв, Астонишингът се пада нещо като негово продължение, имай предвид.

Muad_Dib wrote: Бтв някой да изкаже мнение за Dark Tower нещата след Gunslinger Born на Марвел, че гледам още три поредица са излезли (минисерии).

Аз ги чета, ама не могат да ми докарат чувството от книгите.А и ми се струва, че като книги би било по-добре екзекутирано отколкото в комикс, защото арта ми е супер статичен.

Black Widow - Homecomming и продължението, писани от Ричард Морган. Доста приятни шпионски историйки, но с няма толкова ужасен арт . Авторът твърди, че комиксът не се е купувал защото не са му разбрали посланията, но тая грозотия може да убие и най-гениалната история (а тази чак толкова не е). Мислех, че съм над тези неща .

Прочетох почти всичките странични истории от Хаус ъф Ем. Повечето определено не стават, като единствените наистина добри са две излезли през 2008 - House of M: Civil War и House of M: Avengers, както и World of M feat. Wolverine (по-скоро заради Блек пантър и Кап, не толкова заради Улвърин историята), Спайдър-Мен също става, но не особено много. Останалото е доста зле.

Поръчах си X-Factor Vol. 3 1-4 TPB, дано са толкова добри колкото всички разправят.

Muad_Dib wrote:Поръчах си X-Factor Vol. 3 1-4 TPB, дано са толкова добри колкото всички разправят.

Още по-добри са.

Ама не могат да се мерят с Fallen Angel. Него Питър Дейвид си го е създал и го пише както иска, без ограничения като при марвълските поредици.

Roland с равни дози ентусиазъм и самозаблуда за New X-Men на Грант Морисън :ррр wrote:Е то е само най-добрата мутантска серия евър ритън, нали

X-Factor v.3 ли? Да, така е.
Следвана от Excalibur v.1 #1-28 и #42-67.

Грант Морисън имаше отделни страхотни идеи (начело с какво точно значи Weapon X и особено мутантите като новия хайп на ъндърграунд културата, както и мутант = не задължително топмодел с култови свръхспособности, а по-често урод със смешни/ненужни/опасни за самия него свръхспособности). Цялостно обаче периодът му в поредицата беше твърде неравен с кой е Ксорн, дрогирания знаем-кой, края на Planet X и най-вече изгъзиците Скот-Ема, които дадоха мегдан на Мат Фракшън да ги доразвие до драйфане и да съумее с цялостния си принос да постигне това, което и Чък Остин не беше успял - да тегля окончателната майна на тоя франчайз.

Иначе като самостоятелни четива без задълбаване в по-общата история Грант Морисън и Джос Уидън са добър избор. За който се вълнува повече от развитите в течение на години взаимоотношения и най-култови сториаркове на тия персонажи, от които други автори се пънат да черпят и до ден-днешен ---> първият период на Крис Клеърмонт (Uncanny X-Men #94-280) плюс гореспоменатите две най-качествени мутантски поредици и първите няколко десетки броя на New Mutants v.1.




ЕДИТ: Хм, знаех си, че ми звучи познато отнякъде.

passer-by wrote:Дълбоко несъгласен съм (ЕДИТ - особено с това, че Морисън и Уидън дали "най-солидното представяне на персонажите").

Уидън, а донякъде и Морисън се опират на първия период на Крис Клеърмонт (1976-1991), който направи Х-Мен толкова успешен франчайз. Тоя човек създаде основните сюжетни линии и персонажи на поредицата.

Та за начало аз пък препоръчвам Клеърмонтовите броеве - Uncanny X-Men #94-280, а после Морисън и Уидън, които дават някои интересни идеи (най-вече Морисън), но като общо впечатление са малко надценени от някои фенове според мен.

Плюс това Морисън направи заварката Скот-Ема , а Уидън - знаем какво с Кити. При това техните периоди си имаха слаби страни и като цяло са ми неравномерни като ниво.

Та първо - бащицата Клеърмонт с Uncanny X-Men (94-280), New Mutants версия 1 (1-54) и Excalibur версия 1 (1-28), после Алън Дейвис с Excalibur (42-67 - уникално добри епизоди, кефят ме дори повече от Клеърмонтовите Х-Мени, а те са ми любимата версия на тази поредица) и едва след това Морисън/Уидън, които действително имат заслуги към франчайза, но не чак толкова.

П.П. Прочее, Коле, ако не ти се повръща от стила на Chris Bachalo и Humberto Ramos (на мен ми се), тествай периода на Mike Carey в New X-Men - най-вече сборника Supernovas. Адски кадърни сценарии.

http://www.amazon.com/gp/product/078512 ... 057&sr=1-1

Да, и аз му го хвалих тоя сборник, много е океен. За Клермонт и оригиналния му рън на Ънкени, аз определено ще го изчета, но не мисля, че е най-доброто. Логично е да е най-оригиналното, при положение, че човекът е бил първият наистина много добър автор в поредицата, обаче стилът му наистина ми е много нетърпим с тоновете текст в репликите и литрите балончета с мисли. Или да речем морално остарял.

Е, вероятно има значение кой с какъв стил на разказване е израснал - и не само в комиксите.

Просто Клеърмонт, когато беше добър (сега вече не е), с един-два епизода разказваше повече и по-интересни неща от някои негови колеги в наши дни с 6-8.

Факт, абсолютно. Ама просто то е заради тоновете текст във всеки брой. А това много ми затормозяваше четенето на мен.

Аз ги тествах малко въпросните Клеърмонт броеве преди около месец-два като пак стана въпрос за тях, но просто не ми понасят и това е. Много трудно отварям и чета неща с арт от преди 30тина години, а и го има въпросното затормозяване на четенето с тоновете излишен текст. Въобще доста трудно сядам да чета комикс от преди 90та-95та, така че ще си остане с Морисън и Уидън и не мисля да давам повече пари за Х-Мен освен някоя и друга нова благина (като Екс-Фактор/Меся Комплекса).

Междувременно аз си започнах Hellboy отначало и много се кефя. Всички тези ревюиращи и кефещи се из нета в крайна сметка не са се появили без основание и поредицата кефи адски много, макар на пръв поглед да има простички истории и леко ужасен арт. С арта се свиква и дори от един момент нататък въпросният изглежда ужасно стилен, докато историите просто кефят на макс - смесица от европейски фолклор, лафчета на Хелбой и щипка хорър е много правилна формула. На третото тпб съм и общо взето дотук съм силно накефен, ако качеството се запази до седмото (до което ги имам) мисля да си взема 8 и 9 както и B.P.R.D.