ShadowDance

"Джери и Мардж живеят на широко":
https://www.imdb.com/title/tt8323668
Комедийна история по действителен случай за група хора, които се възползват от пробойни в лотарийна игра, за да спечелят ужасно много пари. Имах нужда от фийл гуд филм, а този много се старае да бъде такъв и при други обстоятелтсва вероятно щях да го харесам повече. Просто обаче всичко тук е центрирано около големите пари, дотолкова, че останалото спря да ми прави впечатление. Кранстън и Рейн Уилсън са страхотни обаче.

"War Machine":
https://www.imdb.com/title/tt15940132/
Толкова е лишен от оригиналност, че даже не е първият филм на Нетфликс с това заглавие. Директно си взима идеи от "Хищникът", "Пришълци" и още какво ли не. На всичкото отгоре се опитва да героизира американската армия, а при сегашната ситуация по света това е последното, което ми се гледаше. Един от големите проблеми е, че уж суперобучените рейнджъри се гипсират като някакви тотални кифли пред заплахата, правят откровени глупости и поведението им изобщо не пасва на посланията, които филмът се опитва да предаде. Ричсън си играе ролята буквално по същия начин, по който подхожда към Ричър - и не дразни прекалено много, обаче знам, че човекът е по-добър актьор от това. Явно е решил да бъде по-грамаден американски Джейсън Стейтъм, кой го знае.
Иначе е снимано хубаво и ефектите са готини.

"Охранителят":
https://www.imdb.com/title/tt32357218/
Като си говорим за Джейсън Стейтъм, нали... Абсолютна глупост, реално, и бойните сцени не са достатъчно, обаче иначе горе-долу бива, ако човек иска да убие няколко мозъчни клетки.

"Проектът "Аве Мария":
https://www.shadowdance.info/magazine/m ... hail-mary/
Линквам ревюто на Марфа, понеже до голяма степен отразява и начина, по който аз възприех филма.
Гледах го още през март и още не мога да си го избия от главата. Не вярвам да излезе по-приятен фантастичен филм тази година, а и като цяло - искам повече оптимистична фантастика. Гослинг е за Оскар, Роки - също.

Mortal Kombat II (2026)
https://www.imdb.com/title/tt17490712/

Много фенсървис, лафчета и кървища. Филмът нито за секунда не се взима на сериозно и само печели от това. Kano беше добър комик релийф, Карл Ърбан е пич, където и да играе. Доволен съм.

безмозъчен екшън/10

Тъкмо щях и аз да драсна няколко реда за това. Това трябваше да е още първият филм.

Двубоят на Лю Кан е мега, Джони Кейдж е пич (макар че става видимо по-строен, когато дойде време за акробатики - обаче актьорското изпълнение на Карл Ърбън компенсира), Китана кефи и имаше някои глупости от игрите, които не очаквах да видя, обаче ме зарадваха. И го има турнира.

Сега, малко е тъпо, че

Spoiler: show

Коул Йънг, когото в предишния филм го гласяха за главен герой на франчайза, го претрепаха така грубо по средата, обаче като нищо ще намерят начин да го съживят в евентуално продължение.

The Drama е доста як, макар режисьорът да е пдф. Зендая и Патинсън бяха много готини и наистина беше забавен.

Spoiler: show

освен това беше интересно, че Ема е единственият персонаж, който не е наранил никой в случая

Who Framed Roger Rabbit? това е най-великикият филм на всички времена. И не се ебавам. Шедьовър.

Уикенда решихме да ходим на кино и гледахме Disclosure Day и Masters of the Universe

Disclosure Day
https://www.imdb.com/title/tt15047880/
Спилбърг и Джон Уилямс поне на книга би трябвало да е сто процента печаливша комбинация, но по някаква причина при мен не проработи. Чисто визуално и музикално филмът е супер, Джош О'Конър е страхотен, темата ми е интересна, но все едно Disclosure Day е закъснял с едно 15-20 години. Не съжалявам, че го гледах, но определено не отговори на очакванията ми.

Spoiler: show

В ерата на AI и недоверие към мейнстрийм медиите всички ездведнъж повярваха на мейнстрийм медиите и глобалният конфликт ей така спря. Да бе да.

Masters of the Universe
Тук нещата бяха на обратния полюс. Masters of the Universe много добре знае какво е, прегръща го, не се взима нито за миг на сериозно и е прекрасно лятно забавление. Има камео на Долф Лундгрен, има един тон препратки и към анимационния сериал от 80-те и към първият филм. Кастът начело с Николас Галицин е точно на мястото си (може би с изключение на Камила Мендес, която беше слабото звено, но тя Тийла си е досадна и в анимацията), Джаред Лето е гениален Скелетор. Имаше забавни закачки със съвременната офис култура (макар че мениджърката на Адам направо предизвиква PTSD) и Gen Z поколението. Много ме е яд, че флопна така брутално в боксофиса, защото с удоволствие бих гледал продължението, за което загатнаха две от трите пост-кредит сцени. Излязох от киносалона с усмивка и бих го гледал пак.

Това в спойлера и на мен ми беше проблем за Дискложъра.

Като цяло - досега не бях гледал нищо на Спилбърг на кино по някаква причина, та с този филм си прекарах чудесно, обаче щеше да ми е по-интересно да видя какво става след голямото разкритие, вместо филмът да свърши тогава.

Другото е, че го гледах в сряда следобед и от общо четиримата в залата двама бяха тийнейджъри, които не млъкнаха през целия филм - а, за разлика от нормалното, този път не бях в настроение да им се карам, понеже преди това хвърчах из разни институции и бях направо утрепан. Сложих си тапи в ушите и почти не ги чувах, ама пак... Като си на кино, мълчи. Или поне реагирай на това, което е на екрана, вместо да водиш разговори за фитнеса оня ден.

Иначе е готин филм де, бих го гледал пак.

При нас едното кино прави фестивал на Спилбърг, та гледах бая негови филми на кино Jurassic, Saving Private Ryan, Empire of the Sun и Close Encounters of the third kind и не всичко ми хареса, но тоя човек е мастър на звука. Хем е силно, но сякаш рисува със звук. Не знам как да го опиша, но колкото и да брутално да е, е адски приятно. Джурасик определено му е магнум опуса по всички отношения.

Също така се случи да гледам Interstellar и 2001, a space Odissey ,на кино един след друг, щото Одисеята не исках да я гледам в нас, а си бях казала, че ако ще я гледам някога, задължинелно на кино.

Та аз мразя в Нолан в дълбините на душата си (повече от оцет балсамико), но никога тая омраза не е била толкова обоснована, колкото като ги съпоставиш тия два филма. Одисеята е шедьовър, който изглежда и звучи timeless, нищо че е на 50 и кусур години филм. То красота, то мисъл, то талант, то работа. Ревах, ръкопляскахме в киното, не знаех къде се намирам. Страшно въздействащ филм.

Интерстелар беше чекия и не знам как може да се счита че е second coming of 2011. Всички бяха мега дразнещи. Доктор Ман, get it????? Любовта е нещо силно, стига да не е любовта към Шаламе и Афлек, тях кучета ги яли. Никъде смисъл. Всички освен ТАРС бяха отвратителни. Пак некви убити цветове. Опитите на Нолан да пише човешки емоции и взаимоотношения, ако бяха генерирани от LLM, ама безплатната версия, щяха да са по-добре. Ушите ми се чувстват изнасилени буквално. Глава ме боля и трябваше да пия хапчета, за да заспя.

Колкото е добър Спилбърг в звука, Нолан е в противоположната част на махалото. Въобще като ти се падне да гледаш филм на Нолан между майстори като Спилбърг и Кубрик виждаш колко бездарен и безидеен е този "велик творец" (макар Престиж и Мементо още да ми харесват).