Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
Аз гледах това http://www.imdb.com/title/tt1568921/. Много сладък филм, макар че моментът със силата на волята и маморването ми беше малко дошъл от нищото...
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Аха...поредното Джибури...
Колкото и различни да изглеждат, все ми звучат като продукти произведени от един и същи конвейер...или да кажем, като различни сезони на едно и също шоу с малко промяна на костюмите и декорите...
Честно казано не разбирам защо кино критиците са луднали по тях и всеки път ги вадят за дежурен отговорник по темата "сериозни аниме заглавия". (Хеле пък след оскара за Spirited Away.)
Да, първите им филми са си ground breaking, а и някои от по-късните им опитите да правят различни неща също са яки.
Обаче имам чувството, че от години бълват продукти за една и съща нишичка от зрители подобно на mainstream ТВ продукциите.
Нищо лошо в това. Феновете им сигурно са доволни - получават си периодичната дозичка bittersweet шарен и закръглен кеф.
Само дето сериозните кино критици трябва да се научат, че формулата "Хвали всичко на Ghibli и да не ти пука за останалото, защото и без това или е холивудски trip off, или е по азиатски неразбираемо или не си струва..." е била горе-долу в сила някъде края на 70-те и началото на 80-те и толкоз.
Колкото и различни да изглеждат, все ми звучат като продукти произведени от един и същи конвейер...или да кажем, като различни сезони на едно и също шоу с малко промяна на костюмите и декорите...
Честно казано не разбирам защо кино критиците са луднали по тях и всеки път ги вадят за дежурен отговорник по темата "сериозни аниме заглавия". (Хеле пък след оскара за Spirited Away.)
Да, първите им филми са си ground breaking, а и някои от по-късните им опитите да правят различни неща също са яки.
Обаче имам чувството, че от години бълват продукти за една и съща нишичка от зрители подобно на mainstream ТВ продукциите.
Нищо лошо в това. Феновете им сигурно са доволни - получават си периодичната дозичка bittersweet шарен и закръглен кеф.
Само дето сериозните кино критици трябва да се научат, че формулата "Хвали всичко на Ghibli и да не ти пука за останалото, защото и без това или е холивудски trip off, или е по азиатски неразбираемо или не си струва..." е била горе-долу в сила някъде края на 70-те и началото на 80-те и толкоз.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах едно вехто OVA - Metal Skin Panic MADOX-01.
Механичният дизайн биваше, а и битките бяха поносими за нискобюджетна one shot анимация.
Сюжетът обаче беше пълно безумие и тъпня
.
Механичният дизайн биваше, а и битките бяха поносими за нискобюджетна one shot анимация.
Сюжетът обаче беше пълно безумие и тъпня
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Бонус епизода на Steins;Gate.
Както се очакваше - нищо особено, но пък беше приятно да си припомня какви идиоти са главините герои.
Препоръчвам титрите на WhyNot, тези на Commie бяха нещо омазани (може би от бързане).
Mahou Sensei Negima: The Movie
Разочарование.
Знаех предварително че сюжетът ще е алтернативен финал на мангата, но се оказа "изстискан от прътите и фрашкан с дебилни клишета и развития алтернативен финал".
Да не говорим за глупавия fast forward през най-яките моменти от мангата.
Особено зле бяха диалозите, мотивационните речи (за къде без тях) и нахвърляните групички от второстепенни герои, които присъстваха, като статуи и искаха да кажат "Вижте сега, не сме забравили за тях, но наистина не се сещаме какво да ги правим.".
Особено досаден беше случая с Ariadne групичката (Emily, Beatrix и Collet), които са ми любимки от мангата. Те бяха набутани насила и нямаха никаква работа във филма.
Графика и анимация - на ръба на поносимото. Имаше претупани foreground-и background-и. В някои сцени героите изглеждаха, като ваденки върху несъответстващ фон. Имаше сцени изцяло в розово. Имаше пълнежни сцени почти без анимация (когато пееха песента при церемонията по дипломирането).
Ако това беше TV проект сигурно тези детайли нямаше да ми направят впечатление, но говорим за филм, а и предните 4 OVA епизода наистина вдигнаха стандартите много високо. Спрямо тях за мен Mahou Sensei Negima: Anime Final е стъпка надолу и е по-скоро продукт от ранга на първото TV.
Играта на сеютата. Мързи ме да проверявам, но май част от тях бяха сменени, а пък останалите играеха някак различно от предишните им изпълнения. Може би режисьорът е имал друга концепция как трябва да звучат героите. Не че e голям проблем, но примерно Negi и Kotaro ми звучаха прекалено женствено, а Chisame и Haruna не ползваха характерните им иронично-цинични интонации.
Накратко - филмът е общо взето добре направен, но не ме изкефи, а и сюжетът му е пълно разочарование.
Доколкото знам в кината е бил представя в double-bill с друг посредствен филм по голям френчайз - Hayate the Combat Butler! Heaven Is a Place on Earth.
Гадното е, че мангата приключва и то по бързата процедура.
Това от което имам нужда е spin off (манга или аниме) с Yue и останалите мацки от академията Ariadne. При тях има потенциал за много приключения, екшън и дедективски разследвания. Особено ако включат в действието магическите им cool looking armor-и: летящи рицарски доспехи - отвън, контролни компютърни екрани и air condition отвътре. На практика магическа mecha в mahou shoujo обстановка .
Както се очакваше - нищо особено, но пък беше приятно да си припомня какви идиоти са главините герои.
Препоръчвам титрите на WhyNot, тези на Commie бяха нещо омазани (може би от бързане).
Mahou Sensei Negima: The Movie
Разочарование.
Знаех предварително че сюжетът ще е алтернативен финал на мангата, но се оказа "изстискан от прътите и фрашкан с дебилни клишета и развития алтернативен финал".
Да не говорим за глупавия fast forward през най-яките моменти от мангата.
Особено зле бяха диалозите, мотивационните речи (за къде без тях
) и нахвърляните групички от второстепенни герои, които присъстваха, като статуи и искаха да кажат "Вижте сега, не сме забравили за тях, но наистина не се сещаме какво да ги правим.".Особено досаден беше случая с Ariadne групичката (Emily, Beatrix и Collet), които са ми любимки от мангата. Те бяха набутани насила и нямаха никаква работа във филма.
Графика и анимация - на ръба на поносимото. Имаше претупани foreground-и background-и. В някои сцени героите изглеждаха, като ваденки върху несъответстващ фон. Имаше сцени изцяло в розово. Имаше пълнежни сцени почти без анимация (когато пееха песента при церемонията по дипломирането).
Ако това беше TV проект сигурно тези детайли нямаше да ми направят впечатление, но говорим за филм, а и предните 4 OVA епизода наистина вдигнаха стандартите много високо. Спрямо тях за мен Mahou Sensei Negima: Anime Final е стъпка надолу и е по-скоро продукт от ранга на първото TV.
Играта на сеютата. Мързи ме да проверявам, но май част от тях бяха сменени, а пък останалите играеха някак различно от предишните им изпълнения. Може би режисьорът е имал друга концепция как трябва да звучат героите. Не че e голям проблем, но примерно Negi и Kotaro ми звучаха прекалено женствено, а Chisame и Haruna не ползваха характерните им иронично-цинични интонации.
Накратко - филмът е общо взето добре направен, но не ме изкефи, а и сюжетът му е пълно разочарование.
Доколкото знам в кината е бил представя в double-bill с друг посредствен филм по голям френчайз - Hayate the Combat Butler! Heaven Is a Place on Earth.
Гадното е, че мангата приключва и то по бързата процедура.
Това от което имам нужда е spin off (манга или аниме) с Yue и останалите мацки от академията Ariadne. При тях има потенциал за много приключения, екшън и дедективски разследвания. Особено ако включат в действието магическите им cool looking armor-и: летящи рицарски доспехи - отвън, контролни компютърни екрани и air condition отвътре. На практика магическа mecha в mahou shoujo обстановка
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Загледах първите две серии на нещо наречено Monsuno.
То се оказа американо-японска коопродукция и е поредната сериализирана реклама за играчки. Това пък е странно, защото в момента се разпространява само, като Pay TV, а ще почне да излиза по Free TV по-късно през годината.
Нещастните родители трябва да плащат за рекламата на играчки, които хлапетата ще поискат по-късно. Това не е ли малко гадно?
Самото заглавие - gritty reboot на Pokemon с тийнейджъри. Сюжетът е ужасен, диалозите също, а играта на voice actor-ите е отвратителна (с малки изключения).
Явно някой е гледал Pokemon и Bayblade и е поискал нещо такова, но с "истински битки"...малко пропускайки момента, че в тях става дума за спортове и битки на арени с правила. Т.е. никой не би чакал както тук келявите сополанковци да си призовават monster-ите, да си упражняват атаките и да се учат. Целият замисъл е дебилен и изисква неимоверен suspension of disbelief, на който таргет аудиторията (според мен малки хлапета и preteen-ове) едва ли е готова.
Чудовищата са грозновати и представляват сбор от почти несъвместими елементи. Битките също не ми хванаха окото.
Какво ми хареса - всички сгради, аксесоари, превозни средства и интериори са футуристични, готино замислени и красиво нарисувани. Керъктър дизайнът ако не красив е поносим. Музиката също не е лоша - поне в първите серии беше пълно с някакви рокаджийски китарни рифове.
За среднисто аниме продукцията изглежда добре, но сценаристите имат обидно тъпи идеи за това, какво би забавлявало публиката.
То се оказа американо-японска коопродукция и е поредната сериализирана реклама за играчки. Това пък е странно, защото в момента се разпространява само, като Pay TV, а ще почне да излиза по Free TV по-късно през годината.
Нещастните родители трябва да плащат за рекламата на играчки, които хлапетата ще поискат по-късно. Това не е ли малко гадно?
Самото заглавие - gritty reboot на Pokemon с тийнейджъри. Сюжетът е ужасен, диалозите също, а играта на voice actor-ите е отвратителна (с малки изключения).
Явно някой е гледал Pokemon и Bayblade и е поискал нещо такова, но с "истински битки"...малко пропускайки момента, че в тях става дума за спортове и битки на арени с правила. Т.е. никой не би чакал както тук келявите сополанковци да си призовават monster-ите, да си упражняват атаките и да се учат. Целият замисъл е дебилен и изисква неимоверен suspension of disbelief, на който таргет аудиторията (според мен малки хлапета и preteen-ове) едва ли е готова.
Чудовищата са грозновати и представляват сбор от почти несъвместими елементи. Битките също не ми хванаха окото.
Какво ми хареса - всички сгради, аксесоари, превозни средства и интериори са футуристични, готино замислени и красиво нарисувани. Керъктър дизайнът ако не красив е поносим. Музиката също не е лоша - поне в първите серии беше пълно с някакви рокаджийски китарни рифове.
За среднисто аниме продукцията изглежда добре, но сценаристите имат обидно тъпи идеи за това, какво би забавлявало публиката.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
А аз изгледах Level E и му се кефих с всичка сила. Тогаши трябва да бъде принуден да прави само някви такива кратки неща.
Тоя русия простак беше много як. Също ме кефеше и истеричният му бодигард, дето го озвучава Такехито Коясу.
Приятна ебавка с най-различни клишета за извънземни, пауър рейнджъри, нейзбол и прочее. Имаме и прототипа на Грийд Айлънд - Тогаши определено обича да си рециклира идеите в различните манги.
Не знам защо внезапно са решили да анимират няква манга от средата на 90-те. Може би заради Гинтама и нейните извънземни?
Мисля да се абонирам за Крънчирол и да подхвана Торико. Засега обаче гледам Слейърс Некст за сигурно десети път. Имам нужда от някви хубави комедии в момента. Ако се сетите за някоя, която би ми харесала, споменете я в темата за препоръки плз.
Тоя русия простак беше много як. Също ме кефеше и истеричният му бодигард, дето го озвучава Такехито Коясу.
Приятна ебавка с най-различни клишета за извънземни, пауър рейнджъри, нейзбол и прочее. Имаме и прототипа на Грийд Айлънд - Тогаши определено обича да си рециклира идеите в различните манги.
Не знам защо внезапно са решили да анимират няква манга от средата на 90-те. Може би заради Гинтама и нейните извънземни?
Мисля да се абонирам за Крънчирол и да подхвана Торико. Засега обаче гледам Слейърс Некст за сигурно десети път. Имам нужда от някви хубави комедии в момента. Ако се сетите за някоя, която би ми харесала, споменете я в темата за препоръки плз.
"Хубави комедии" е убийствено индивидуално...затова ще напиша няколко мои любими комедии с цел да троля, а пък ти ще ги игнорнеш...и така...
Danshi Koukousei no Nichijou - още не е приключило(8 от 12), ама му хвърли един поглед пред април.
Baka to Test to Shoukanjuu - може би е малко прекалено MOE и otaku-вско за твоя вкус, ама първи сезон и OVA-то стават...втори заора в скуката и рециклажа.
Fireball и Fireball Charming - 2 X 13 short-чета, които се гледат бързо...доста абстрактен и метафоричен хумор.
Hyakko - не знам дали е точно за теб, но ме скъса от смях
Natsu no Arashi - забавна shaft-щина...втори сезон малко повлачва крак.
Nichijou (нищо общо с Danshi Koukousei) - мен ме изкефи много. Странни и гротескно slice of life скетчове и гегове. Може би малко прекалено MOE за теб.
Redline - то не е комедия, но аз го водя такава, защото е доста гротескно.
Seitokai Yakuindomo - упражнение на тема "колко много мръсни думи могат да се вкарат в един ТВ епизод". Това е основният гег и се разиграва до скъсване
Soredemo Machi wa Mawatteiru - още една шантава и безкахърна slice of life-ка на shaft.
Usavich - 4 X 13 изродски short-чета
Working - нищо особено, но приятна slice of life комедийка за откачалките които работят в един ресторант. И двата сезона са добри.
А сега по темата.
Нe съм гледал аниме от 27-ми насам, но се надявам днес вечерта да изгледам Toaru Hikuushi e no Tsuioku.
И представа си нямам какво е това, но ми се гледат аниме филми и въобще неща, които биха ме изненадали.
Danshi Koukousei no Nichijou - още не е приключило(8 от 12), ама му хвърли един поглед пред април.
Baka to Test to Shoukanjuu - може би е малко прекалено MOE и otaku-вско за твоя вкус, ама първи сезон и OVA-то стават...втори заора в скуката и рециклажа.
Fireball и Fireball Charming - 2 X 13 short-чета, които се гледат бързо...доста абстрактен и метафоричен хумор.
Hyakko - не знам дали е точно за теб, но ме скъса от смях
Natsu no Arashi - забавна shaft-щина...втори сезон малко повлачва крак.
Nichijou (нищо общо с Danshi Koukousei) - мен ме изкефи много. Странни и гротескно slice of life скетчове и гегове. Може би малко прекалено MOE за теб.
Redline - то не е комедия, но аз го водя такава, защото е доста гротескно.
Seitokai Yakuindomo - упражнение на тема "колко много мръсни думи могат да се вкарат в един ТВ епизод". Това е основният гег и се разиграва до скъсване
Soredemo Machi wa Mawatteiru - още една шантава и безкахърна slice of life-ка на shaft.
Usavich - 4 X 13 изродски short-чета
Working - нищо особено, но приятна slice of life комедийка за откачалките които работят в един ресторант. И двата сезона са добри.
А сега по темата.
Нe съм гледал аниме от 27-ми насам, но се надявам днес вечерта да изгледам Toaru Hikuushi e no Tsuioku.
И представа си нямам какво е това, но ми се гледат аниме филми и въобще неща, които биха ме изненадали.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Toaru Hikuushi e no Tsuioku
Сюжетът се оказа тъпотия. Не ми са навлиза в подробности: очевидно принцесата ще си падне по пилота, пилотът понеже е полу-японец ще е жертва на расов тормоз, но пак защото е полу-японец ще преглътне лошите си чувства и ще си върши съвестно работата. За mamoru речите да споменавал ли или за пеенето на приспивна песен, която и двамата помнят от детството си?
Общо взето всичките стандартни неща, за които се сетите...и понеже е филм, а не сериал, имахме стандартния bitter-sweet финал.
От друга страна страшно красиви картинки - китни острови (единият беше като взет от Macross Zero), летящи крепости, различни самолетчета, приятен керъктър дизайн и въобще радост за окото.
Въздушните битките също са красиви, въпреки че на места бяха доста нереалистични - турбовитлов самолет не може да избягва толкова дълго време ракети, а пък с наличните технологии тези ракети нямаше начин да следват така неотлъчно самолета и пр. и пр.
Т.е. "Майната му на реализма, дай да рисуваме шарени картинки!".
Светът в който се развиваше историята също беше интересен, но не видяхме много части от него, само 2-3 острова и гигантският водопад насред океана.
Сюжетът се оказа тъпотия. Не ми са навлиза в подробности: очевидно принцесата ще си падне по пилота, пилотът понеже е полу-японец ще е жертва на расов тормоз, но пак защото е полу-японец ще преглътне лошите си чувства и ще си върши съвестно работата. За mamoru речите да споменавал ли или за пеенето на приспивна песен, която и двамата помнят от детството си?
Общо взето всичките стандартни неща, за които се сетите...и понеже е филм, а не сериал, имахме стандартния bitter-sweet финал.
От друга страна страшно красиви картинки - китни острови (единият беше като взет от Macross Zero), летящи крепости, различни самолетчета, приятен керъктър дизайн и въобще радост за окото.
Въздушните битките също са красиви, въпреки че на места бяха доста нереалистични - турбовитлов самолет не може да избягва толкова дълго време ракети, а пък с наличните технологии тези ракети нямаше начин да следват така неотлъчно самолета и пр. и пр.
Т.е. "Майната му на реализма, дай да рисуваме шарени картинки!".
Светът в който се развиваше историята също беше интересен, но не видяхме много части от него, само 2-3 острова и гигантският водопад насред океана.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Загледах Граплър Баки - за момента доволно уродлив и идиотски та ще се погледа още през пръсти 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
8-ми епизод на Nisemonogatari.
Установих какво не ми харесва в сезона. Последните 4-5 серии сякаш докараха стила и темпото, които ми харесваха в Bakemonogatari и ми липсваха тук...обаче историята, която ни разказва и персонажите с които ни запознава в по-големи детайли са ми противни.
Двете гнусни сестрички не ги харесвам още от Bake-то. Надявах се че тук ще научим интересни неща за тях, но авторите ни предлагат съвсем различна страна на "интересното", за която честно казано не ми пука.
Подходът в 8-ми епизод "сега ще ви разкажем за Tsukihi", а пък ни извадиха още Karen ми хареса, но не ми хареса какво точно имаха да ни казват за нея и за Koyomi.
Не че съм скандализиран от инцеста в последните 3 епизоди. Такова нещо не може да ме изненада...не и в аниме. Просто темата ми е досадна и Araragi-тата ми паднаха в очите. До сега ми бяха забавни идиоти...сега ги виждам само като идиоти.
С това ли се занимава цялата Monogatari поредица - сексуалната изчанченост на всеки един от героите?
Не че нямаше такива неща в Bakemonogatari, но някак имаше още маса други идеи, размишления и неочаквани гледни точки.
Количеството им падна драстично в Nisemonogatari.
Ще догледам сезона до край. Все пак съдържа и една-две трошички от това, което ме кефеше преди, но смятам да пропусна всички бъдещи заглавия от поредицата.
Установих какво не ми харесва в сезона. Последните 4-5 серии сякаш докараха стила и темпото, които ми харесваха в Bakemonogatari и ми липсваха тук...обаче историята, която ни разказва и персонажите с които ни запознава в по-големи детайли са ми противни.
Двете гнусни сестрички не ги харесвам още от Bake-то. Надявах се че тук ще научим интересни неща за тях, но авторите ни предлагат съвсем различна страна на "интересното", за която честно казано не ми пука.
Подходът в 8-ми епизод "сега ще ви разкажем за Tsukihi", а пък ни извадиха още Karen ми хареса, но не ми хареса какво точно имаха да ни казват за нея и за Koyomi.
Не че съм скандализиран от инцеста в последните 3 епизоди. Такова нещо не може да ме изненада...не и в аниме. Просто темата ми е досадна и Araragi-тата ми паднаха в очите. До сега ми бяха забавни идиоти...сега ги виждам само като идиоти.
С това ли се занимава цялата Monogatari поредица - сексуалната изчанченост на всеки един от героите?
Не че нямаше такива неща в Bakemonogatari, но някак имаше още маса други идеи, размишления и неочаквани гледни точки.
Количеството им падна драстично в Nisemonogatari.
Ще догледам сезона до край. Все пак съдържа и една-две трошички от това, което ме кефеше преди, но смятам да пропусна всички бъдещи заглавия от поредицата.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Аз да се заям, таковата.Amelia wrote:А аз изгледах Level E и му се кефих с всичка сила. Тогаши трябва да бъде принуден да прави само някви такива кратки неща.
Нали нямаше да подхващаш никога вече неща, правени от Тогаши? :Р
Иначе да, Level E беше драстично кефещо, ама към края вече ми беше някво по-сдало багажа. В началото беше най-силно.
Depending on your request, whether I will laugh or get angry, that will decide your lifespan, boy.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests