ShadowDance

Изтърколи се още една година.

Беше странна и на моменти - бая тегава поради ред причини, голяма част от тях - за хубаво. Доста здравословни проблеми, обаче нищо достатъчно сериозно. Принципно настинки ме правят на нищо де.

Иначе, малко преди Коледа станах жертва на объркване покрай изписването на цените в евро и левове - като купувах подарък за племенника. Кола с дистанционно, оказа се почти двойно по-скъпа, отколкото си мислех... Ама на малкия му хареса, така че няма проблем.

Дано сегашната година е по-добра.

Просто не е истина колко тегави ми бяха последните четири месеца. Едва сега започвам да виждам малко спокойствие.

През януари майка ми имаше планирани операции на очите. Понеже се оказах единственият що-годе възрастен в семейството без строго работно време, я придружавах аз. ОК, няма проблем, планирах си работата около посещенията в болницата и даже си отделих малко време за фенски превеждания. В един момент обаче баща ми си счупи крака при бая неприятен инцидент и...
Ъх.
Качих се с него в линейката, отидохме в болница, а там беше пълно с хора, които са се пребили на леда... Ще ми се да не бях виждал на какво приличаше глезенът на баща ми тогава. После три денонощия не спах изобщо. Изтървах един краен срок и няколко дена отказвах платени ангажименти, понеже нямах нито време, нито необходимото спокойствие на ума, за да превеждам. Минава известно време, става ясно, че всичко ще е наред, доколкото е възможно, и аз най-после си позволявам да се отпусна. Разлагам се пред компютъра, отварям Ютуб, гледам тотални глупости... В един момент гледам някакво клипче, дето даже не го помня какво беше, обаче ми се видя забавно. И както си мислех, че е забавно, изведнъж просто се спихнах целия. Потекоха сълзи, които изобщо и не знам откъде се появиха. Поне явно каквото е имало да излиза, излезе, понеже после бях достатъчно на линия да помагам на родителите си за посещенията в болниците.
Майка ми сега вижда доста по-добре. Баща ми вече ходи почти нормално, макар че има още да се възстановява. Аз установих, че контузията на глезена, заради която спрях да тренирам преди три години, още я усещам, а и си контузих ръката по тъп начин. Обаче и аз ще се оправя.
Та така...

Ох, леле... Започвам да си мисля, че наистина в някаква паралелна вселена сме отишли след 2020, на всеки му се случват просто невероятни шитни последните години. В нашето семейство се случи това, че дъщеря ми получи два пъти спонтанен колапс на белия дроб, лежа в болница 3 пъти, и все още се възстановява от последната операция... Отделно се наложи да изпратим баба ми в хоспис, защото се залежа и се оказа, че не можем да се справяме с този тип грижи у дома... Чудесна година върви засега...

Оф, значи... И на двамата ви желая край на шитните, само най-добри неща да ви се случват, всичкото възможно здраве да имате и вие и близките ви.