ShadowDance

Ceta "Lirael", na niakoi si Carth Nix...

Най-накрая дочетох "Iron Council" на China Mieville, третата от неговите книги за света Bas-Lag и впечатленията ми са отлични. Въображението на автора продължава да е невероятно продуктивно и оригинално, a стилът му е дори малко по-добър от този в предишните книги. Плюс това заслужава уважение факта, че Mieville е успял да опише изключително убедително една пролетарска революция във фентъзи свят.

П.С. Малко offtopic - на Бард форума нашият любим преводач г-н Русинов е споменал, че в момента превежда Sailing to Sarantium на Гай Кей.

JaimeLannister wrote:Ceta "Lirael", na niakoi si Carth Nix...

Скоро и на БГ

А с плана за издаване на Mieville какво стана, има ли развитие?

Значи този месец бях на море, тия дни като отида при Инфо Дар ще ги питам. Предполагам обаче, че това ще иде за догодина.
Хубавото на "Инфо Дар" обаче е, че прави разнообразна програма за всички фенове и затова аз съм сигурен, че и аз, и хората тук ще са много доволни от програмата.
Забелязах обаче, че ИнфоДар са изтрили анонса си за книги и за това аз ще се въздържа да обявя програмата като точни заглавия. Мога обаче да кажа, че ще има много и много разнообразни автори като предложения.

Последно прочетох Мъртвата зона на Стивън Кинг и определено има какво да се прочете в нея. Особено впечатление ми направи един предизборен митинг и съответната предизборна програма ...

П.С. Малко offtopic - на Бард форума нашият любим преводач г-н Русинов е споменал, че в момента превежда Sailing to Sarantium на Гай Кей.

Мдам. А императорът на Сарантион ми е адаш:

- Валерий! – ревяха Зелени и Сини, всички събрали се тук: мъже, жени, аристократи, ваятели и ратаи, чираци и дюкянджии, дори роби, пуснати за ден да се повеселят на Диканя. Прословутият с непостоянството си народ на Сарантион бе решил в последните две години, че отново обича своя император.

Иначе наскоро прочетох "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на Р. Пърсиг. Откъдето научих, наред с други полезни неща, че първото и главно условие да поддържаш мотоциклет (както и да правиш всичко друго), е да съхраниш спокойствие на духа

Във връзка с по-горния ми пост моля за услуга:
Ако някой разполага с публикуван превод на стихотворения на W. B. Yeats и в частност "Sailing to Byzantium", ще му бъда благодарен, ако го изпрати. Търсих, но без успех, а Кей казва, че се е вдъхновил от него и мисля да го вмъкна в началото на книгата. Или пък, ако някой сполучи с добър превод, да го предложи тук или в ЛС. Ще го цитирам и ще почерпя Ето го и стихотворението в spoiler, защото е малко дълго:

Spoiler: show

Sailing to Byzantium
I

That is no country for old men. The young
In one another's arms, birds in the trees
--- Those dying generations --- at their song,
The salmon-falls, the mackerel-crowded seas,
Fish, flesh, or fowl, commend all summer long
Whatever is begotten, born, and dies.
Caught in that sensual music all neglect
Monuments of unageing intellect.

II

An aged man is but a paltry thing,
A tattered coat upon a stick, unless
Soul clap its hands and sing, and louder sing
For every tatter in its mortal dress,
Nor is there singing school but studying
Monuments of its own magnificence;
And therefore I have sailed the seas and come
To the holy city of Byzantium.

III

O sages standing in God's holy fire
As in the gold mosaic of a wall
Come from the holy fire, perne in a gyre,
And be the singing-masters of my soul.
Consume my heart away; sick with desire
And fastened to a dying animal
It knows not what it is; and gather me
Into the artifice of eternity.

IV

Once out of nature I shalll never take
My bodily form from any natural thing,
But such a form as Grecian goldsmiths make
Of hammered gold and gold enamelling
To keep a drowsy Emperor awake;
Or set upon a golden bough to sing
To lords and ladies of Byzantium
Of what is past, or passing, or to come.

Книгата е невероятна
Имам удоволствието да я притежавам, и съответно препрочитам всяка година. Препоръчвам я горещо. При всеки прочит откривам нови неща (все още).

Почвам да препрочитам "Падналите Богове" на Дейвид Зиндел / The Broken God / David Zindell. Помня, че когато я прочетох преди години много ми хареса,а и ме накара да се замисля за доста неща.
А пък миналата седмица четох "Последниет сребърник". Забавна. Без да блести с нещо обаче. (Боже, това е смазващо негативно определение за 1 книга )

ако Падналите Богове вземат някога и да издадат останалите книги...

Книги като тази винаги са ме карали да се замисля какво пуши автора и мога ли и аз да си намеря такова чел съм книгата няколко пъти и ми харесва, че винаги мога да я препрочета и да намеря нещо, което съм пропуснал Малко книги продължават да ми харесват след N-то четене и тази е една от тях

А аз пък дори не успях да я дочета Но твърдо съм си обещала да се пробвам пак.

Иначе в момента чета "Неясно като в огледало" на Шеридан льо Фану. Пет "готически" новели със свръхестествен характер. Особено подходящи за след полунощ.

Regsa wrote:А аз пък дори не успях да я дочета

една от основните причини да намирам по още нещо сигурно е свързана с навика на автора да пише едни такива дълги, дълги описания за това какво си мисли този, а после онзи, какво става тук и какво е ставало там, които съзнателно или несъзнателно биват пропускани, за да може да се проследи нишката на повествованието без читателя да има нужда от хапче за глава определено трудно се чете на места

Наскоро прочетох "Абарат" на Клайв Баркър и си паднах, макар че Канди е порядъчно глупава. Тъжно, но факт - жените във фентъзито са или тъпи, или тъпи Айез Седайки. Как не се завъди една нормална героиня...

А сега чета на Юз Алешковски "Николай Николаевич". Какво да кажа? Прочетете го сами, думите ми не са достойни. Освен това на Илф и Петров сборник разкази, както и препрочитам Пушкиновата лирика. А за после съм си подготвил на руски една стихосбирка на Маяковски и "Петербург" на Андрей Бели, защото трябва да се загрява за следващите книги на доктор Ливси. Не че Лукяненко, колкото и да си го бичкам, може да стъпи на малкия пръст на тия автори, но все пак...

И усилено издирвам всякакви статии на Евгений Дайнов, за да пиша злобни забележки между редовете. Така се разтоварвам от черни мисли за поредната учебна година.