Първо да си постна отново загубените коментари за разказите от предишния брой (за щастие не бях изтрил текстовия файл, в който ги писах).
"Записките на един луд" - Доста... луд разказ. И абсолютно неразбираем. Не съм сигурен дали изобщо е фантастичен. Е, имам смътни догадки, че героят може би е нещо като вампир (в малко по-еротична разновидност), но пък не открих нищо, което да го сочи със сигурност. Сред умопомрачителното количество красиви думи смисълът е задушен и смазан, ако изобщо го има. Този недостатък всъщност е доста често срещан в конкурса, затова бих искал да кажа на всички автори - помнете, художественият език трябва да подпомага идеята, а не да я замества!
"Няма да повярваш какво видях в огледалото тази сутрин!" - Доста долнопробен разказ на ужасите (или май по-скоро на гнусотиите). Далеч е от моите разбирания за литература.
"Посветената на Мрака" - Фентъзи, написано в общо взето приятен стил. На автора като че ли му липсва достатъчно опит, защото структурата на места ми се стори малко недодялана. Но най-лошото е, че логиката куца - как така няколко магьосници могат когато им скимне да влязат в града, да проникнат в двореца на краля и да го пленят, без дори за миг да срещнат сериозна съпротива? Тоя човек няма ли си свои чародеи да го пазят? И ако няма, как изобщо е задържал трона досега? Освен това клишетата са доста - хубаво е да се влага повече оригиналност както в ситуациите, така и в действията на героите. Читателят обича да го изненадват. В добавка - това всъщност не е разказ, а само пролог към нещо си, затова едва ли би могъл да бъде оценяван. Все пак авторът има заложби и ако работи върху своето усъвършенстване, някой ден може да ни изненада приятно.
"Мрачните империи" - Oops! Още в началото попаднах на нещо неправдоподобно:
Блар-Тахт се издигаше в самото сърце на равнините Спайк. Огромен, построен изцяло от жълтеникави каменни блокове, той изглеждаше груб и недодялан, сравнен с великолепните метрополиси на някои от другите светове. Но когато бе издиган, никой и не бе мислил за естетичната страна на нещата. Разпрострял се на всички страни като някакво огромно, всепоглъщащо мекотело, той бе столицата на някогашната Тахтианска империя, която днес бе Първото отвърстие (планетарна единица) на Лигата на Реда – новото обединение, въздигащо се бързо и главоломно през последните три века. И въпреки че бе сърцето на злото, Блар-Тахт имаше своя собствена красота.
За всичко това си мислеше Повелителят на приказките, докато отворената кола, в която го превозваха, минаваше през...
За бога, когато човек се вози в кола, той не мисли едновременно за историята, географията, архитектурата и политическата ситуация в страната си! Всъщност най-вероятно е да си мисли защо толкова много друса!
След още няколко абзаца - втора забележка. Има прекалено много подобни имена: Повелителят на приказките, Приказните светове, Приказният камък. Айде малко повече фантазия.
Забележка номер три. Описанието на политическата ситуация е вмъкнато съвсем недодялано, освен това е адски огромно и сложно за разказ. Не можеш наведнъж да натъпчеш главата на читателя със събития за 380 години, повечето от които нямат никаква връзка със ставащото. Разкривай само най-необходимото.
Хайде-е-е, пак същото - няколко десетилетия бушуващи конфликти, набутани в 20 реда??? Човече, ако искаш такъв мащаб, пиши романи!
Или просто спомени в няколко реда за царуващия хаос, БЕЗ да навлизаш в детайли! Защото така прилича на резюме.
По-нататък се появява някаква интрига - добре. Но защо е толкова ужасно кратка и набързо претупана? Тук има материал за петдесет страници, а е набутан в една.
Краят е озадачаващ - как си позволяваш да преобръщаш изведнъж нещата, позовавайки се на някакви изненадващо пръкнали се факти, за които никой досега не е и подозирал? Ако си искал да направиш такъв обрат, трябваше по-рано в текста да включиш някои смътни податки. Иначе читателят се чувства излъган.
Като финал... ами, има нелоши идеи, но те са нахвърляни безразборно и без връзка помежду си - така да се каже, всичко в кюпа. И естествено, никоя от тях не е разработена докрай. Целият разказ оставя впечатление за нещо, спретнато надве-натри. Несериозна работа!
"То излезе от гардероба" - Някой е гледал "Таласъми ООД"?
Е, разказчето не е лошо... само че струваше ли си да се пише изобщо? Идеята не е никак оригинална. Не забелязах да има новаторски подходи или впечатляващи моменти. Както аз го виждам, този разказ просто не ни дава нищо.
"Влакът беглец" - Интригуващо начало и чудесен стил! Само че... после нещата се скапват. Първо: логиката малко издиша. Оставям настрани това, че влакът се движел без енергия - нека го припишем на нужната малка доза мистицизъм. Но релсите да се наместват сами? Е, добре де, голяма доза мистицизъм. Но защо тогава просто не ги махнат тези релси? Да не би и гаечните ключове да проявяват своеволия? Друго - военните да си гърмят ей-така по влака? В България??? Това да не е холивудски екшън? Тук ще се карат поне два месеца кой да поеме отговорността, ще правят комисии, ще се съветват със "съюзниците" и т.н.! А историята на "Влака беглец" приключила за 5 дни!? Ало! В коя държава живеете бе?
А после следва най-объркващата част. Всички електроуреди полудяват, светът се връща три века назад и... нищо. Ама нищо! Ама съвсем нищо! Нищо бе, казвам ви!!! Читателят е оставен да се чеше по главата и да недоумява какъв е смисълът на всичко това. Няма нито обяснение, нито морална поука, нито даже свестен сюжет, който да ни разкрие събитията по малко по-жив начин през очите на някой участник! Разказът описва драматичните събития с напълно безстрастен и сух тон, което според мен е най-големият му гаф. А започваше толкова добре...
"Некрофилски мечти"
Гробището се намира извън града, но може би градът се намира извън гробището.
Адски съм сигурен, че съм чел някъде това встъпително изречение или някое много близко до него. Карай, да видим по-нататък...
Разказът като цяло ми допадна - доста изненадващо, имайки предвид, че не съм любител на този стил. Малко по-емоционален и философски, отколкото ми е по вкуса. Но определено би могъл да стане и по-добър. Струва ми се някак разпокъсан и криволичещ. Може само да спечели, ако се концентрира повече върху същността за сметка на лирическите отклонения. Освен това заглавието е тъпо и страшно неподходящо за такъв разказ.
"Трите маски" - Много добър разказ. Стилът е страхотен. Само на моменти като че ли има нужда от по-подробни описания. За съжаление краят е твърде предвидим, което автоматично го сваля с няколко места надолу в класацията ми. А и за какво беше тази сцена с огледалото? Има нужда от дообработка.
"В Дълбините на Нощта" - Типично РПГ фентъзи, изпълнено с клишета. Някаква си групичка, тръгнала да бори Злото. Отделни елементи ме карат да мисля, че е дело на същия човек, написал "Посветената на Мрака". И отново разказът е само епизод от нещо по-голямо. Няма нито развити образи, нито ясни цели. Всичко е доста наивно и приказно. Наште девет човека, елфи, джуджета и т.н. изтрепват цели пълчища лоши, без да получат и драскотина (е, за да съм съвсем честен, ИМАШЕ една драскотина). Силно се надявам авторът в момента да е на 14-15 години и в бъдеще талантът му да расте заедно с него.
"Звездата на Ибис" - Разказът е много хубаво написан, но изглежда недовършен. Доста неща са оставени без обяснение, а и краят е неясен. Жалко, защото иначе би могъл да се бори за първото място.
А сега и за разказите от новия брой:
"Радио Колумбия представя…" - Още в началото една забележка: цитатът на английски прави лошо впечатление. Този разказ само за англоговорящи ли е писан? Най-малкото трябваше да има даден превод.
Стилът като цяло е много добър. Но защо всичко е в непряка реч? Мисля, че спокойно можеше да се вкара някоя реплика на героите, за да се оживи повествованието. Така изглежда някак затворено и далечно. Тук-там се забелязват и някои дребни грешки ("поради щото" не е граматически правилен израз).
Идеите не ме заинтригуваха особено. Не открих нещо кой знае колко оригинално в тях. Развръзката е показана по твърде сложен начин - чрез 4 (!?) вестникарски откъса. Мисля, че 1 или максимум 2 са напълно достатъчни.
В обобщение - нелошо като стил, но трудно задържа вниманието.
"Русалийски сълзи" - Похвална е амбицията да се напише нещо в стила на българския фолклор. В случая обаче реализацията е посредствена. Авторът не успява да докара добре диалекта, който на моменти звучи странно. И защо имената са толкова очевадно клиширани? Мъдрият дядо - бай Вълчо, младите влюбени - Калина и Явор, овцата - Белушка! Крайният резултат е някаква смесица от народна приказка и фентъзи, която поне за мен звучеше доста неубедително.
"Смъртта на Амрас" - Несполучлива имитация на Толкин. Стилът е по-скоро недодялан. Историята също не е нищо особено. Един съвет към автора: избягвай открито да подражаваш на популярен автор, защото в такъв случай неминуемо ще те сравняват с него и това сравнение едва ли ще бъде в твоя полза.
"Крадлата" - Уау! Първият абзац направо ме зашемети! Като истинска скоропоговорка е! В тези 5 реда има материал за цяла страница!
По-нататък нещата се подобряват, но само малко. Авторът явно има проблем да излага в строен ред мислите си. В по-дългите изречения имах чувството, че просто е изсипвал на груба купчина всичко, което му хрумне.
Иначе това е обикновено клиширано фентъзи, което се колебае между РПГ и Конан. Обаче много ме учуди, че нямаше реално действие, което е най-характерно за тези стилове. Историята е вяла, мудна, безинтересна. Прилича повече на сетинг, отколкото на истински разказ.
"Проклятие и ада" - Странно заглавие. Защо едната дума е членувана (и то с непълен член), а другата - не?
Стилът като цяло не е лош, но се нуждае от заглаждане. Тук-там се срещат повторения или неподходящи изрази. Трудно се схваща смисълът на някои изречения. Донякъде ми напомня предния разказ, може би авторът е един и същ. Е, тук нещата са по-добре, но може още доста да се желае.
В идеята също има хляб, но не е развита както трябва.
"Правилото на боеца" - Добро е като стил, макар че може да се пооглади още. Сетингът е повърхностен и неясен - малко повече информация за ситуацията, в която се намират героите, би била от полза. В същото време като че ли твърде много място е отделено на дреболии, които нямат съществена връзка със сюжета. Описанието на битката обаче ми хареса!
Самата история не успя да ме заинтригува - просто няма точка на концентрация, което е особено важно за кратките форми. Ако беше част от роман, щеше да е чудесно, но като разказ има още да се желае от него.
"Философия на себезагробването" - Хайде пак - мото на английски, без превод! Абе, хора, не ви ли се струва, че това е малко арогантно отношение към читателя?
?... ???... ?????...
Мили боже! Какво е това? Този, ъ-ъ-ъ... разказ(?) представлява някаква мешавица от най-разнообразни стилове и идеи, свързани чрез пусто философстване! Смисъл ли? На кого му е притрябвал!?
"Страх" - Поредният опит за психарски разказ на ужасите. Мъгляв и несвързан. В началото на конкурса имаше още няколко такива разказа и всичките ми бяха адски досадни. Този не прави изключение.
"Нощ" - Този разказ не е точно на ужасите, но във всичко останало прилича на горния. Тъпо.
"Завесата пада" - Подзаглавието на разказа е "Мрачните империи, част II". Логично изниква въпросът за какъв дявол е писан. Вече бях споменал някъде, че авторът трябва да е в състояние да изрази идеите си в един разказ. Това не е "Колелото", за бога!
Като го прочетох, установих, че казаното за първата част важи и тук. Твърде много идеи, претупани набързо. Авторът трябва да се научи да ги развива и да ги излага по-подробно и разбираемо, тогава може да се получи нещо хубаво. А тази "Хроника" в края е напълно излишна, подобен списък се слага само в романи от над 500 страници!
P.S. А, накрая видях бележка, от която става ясно, че това е само част от замислена книга (и то май втора в поредица!?). Така звучи по-смислено, но какво тогава прави в конкурс за разкази?
"Светлина и смърт" - Идеята трудно би могла да се нарече оригинална, но става. Най-голямата й беда е, че е зле развита. Встъплението е прекалено кратко и не ни дава достатъчно добра представа за героя. Развръзката е глупава. Отмъщение? WTF? Прошка? WTF???
В заключение: ако беше поне пет пъти по-дълъг и с ясен сюжет (а не само някаква си битка), можеше да се получи нещо хубаво.
"Походът към последния ден" - Това прилича не толкова на разказ, колкото на резюме. От дадения сюжет може да излезе нелош роман или най-малкото новела. Но като разказ не струва.
"Краят" - Изненадващо добър разказ. Само няколко забележки: трудно е да се схване смисълът му и трябваше да го прочета два пъти, за да го разбера. Като че ли има проблем и с гледната точка - преминаването от първо в трето лице не е направено много удачно. Но определено влиза в челната петица!
"Генераторът на щастие" - Страшно добро като стил. Идеята обаче е безкрайно клиширана и това разваля донякъде впечатлението. Може все пак да ми влезе в класацията, след като направя обобщение на всички кандидати.
.
[/img]
