ShadowDance

злато, път, среда, планина, сняг

- И да си облечеш дебелата жилетка с подплатата, че навън е влажно след този дъжд и духа вятър – разнесе се гласът на мама Неда откъм кухнята. Нене изгледа с явно омерзение розовата жилетка, измърмори намусено нещо по адрес на големите й златисти копчета, но при все това послушно се облече. Вратата хлопна, момичето бързо притича през градинката и излезе на калния път, който се виеше между китните вили и високите дървета. Далече над върховете на боровата гора се подаваше голото теме на планината, а по най-високите му части искреше сняг. Нене хвърли поглед през рамо, усмихна се на мама Неда, която я наблюдаваше от кухненския прозорец и побягна към дърветата. Желанието й да се озове колкото се може по-скоро извън обсега на зоркия мамин поглед, не след дълго я отведе успешно в средата на една голяма локва и обувките й бързо се напълниха с вода. Нене изгледа печално калните си чорапи и омърляния си сукман. Въздъхна тежко, сви рамене и прецапа бодро през локвата.

злато, път, среда, планина, сняг

Тя се разсмя. Не можеше да повярва на красотата около себе си. Планината изглеждаше като залята с разтопен син кристал, а по пътя около нея валеше златен сняг. Тя се завъртя на един крак, а няколко златисти снежинки се заплетоха в косата й. Тя погледна нагоре към окъпаното в червено небе и усмивката огря лицето й. Картината изглеждаше съвършена - неземно красивият пейзаж и огряното сякаш от някаква вътрешна светлина момиче в средата на всичко това. А после тя бавно се свлече. От устата й се изтръгна стон и лицето й се покри с болезнени петна от радиацията.

Проклятие - няма розово - Ксел :(

Морви, прекаляваш, дай нещо по-весело седващия път, моля те.

Ще я модерирам ей ся в оптимистично розов стил ;р

Още някой да има шанс да постне и викам нови думи да дадем

Там, право в средата на най-високата планина, насред най-снежните върхове - там където ветровете убиват и въздух няма - там е скрито златното езеро. Там, закъдето няма път, там където никой никога не е бил и никой никога няма да стигне - там се люлеят тихо неговите чудни спокойни води. Там, дето няма гори и няма цветя, там дето няма птици, нито диви животни - там се спотайват чудните му съкровища.

За златното езеро никой няма нивга да узнае, няма никой да се порадва на неговия блясък, нито ще се гмурне в лъчезарните му води - туй езеро го знаят само звездите. А звездите - те знаят само да мълчат.

Очи безстрастни като сняг -
безпътни, от пустота обладани.
Живот без цел, без бряг,
дните нехайно разпиляни.

Песъчинки прегоряло злато
изгубени в средата на ледената бездна,
загиващи спомени за отминалото лято;
вечна планина от болка, зимна мъст възмездна.

злато, път, среда, планина, сняг

Докато тя обираше златните дрънкулки от витрината, аз разбих сейфа, а вътре ме очакваше една малка, сладка планина от диаманти... и една доста по-голяма хероинова купчинка сняг... Тц,тц, да се неначудиш на бижутерите. Пък и беше добро качество. Прибрах в чантата и двете релефни забележителности и хванах пътя към Хавай, където по цял ден щях да се излежавам на припек в средата на ято знойни мадами, които се надпреварват да ми донесат коктейли...

Но не било писано.

Хм, нека аз... пусна нови думи, имам предвид.

живот, епруветка, чупя, слабост, очи

Краката ми трепереха и усещах, че всеки момент ще се свлека на пода от слабост. Мъжът ми подаде една епруветка и ме погледна в очите.
- Ето, - каза той - три милиграма живот без примеси. Внимавай да не я счупиш, защото е последният.

Омръзна ми да живея в епруветка. Очите ми се умориха да гледат жадно без край и почивка навън през стъклото. Отдайте го на слабостта ми, все ми е тая. Ще счупя стъклото.

живот, епруветка, чупя, слабост, очи

Отблясъците от грещият с бяла светлина елексир, изпълнил епруветката до средата, засляпяваше очите на Учения. Примижал леко, некотклонно и със силата на маниакалната страст той се взираше в нея. Най-сетне! Елексира на живота, премахващ слабостта от тялото, поправящ счупеното. В този момент вратата рухна и тълпата с факли и вили го помете.

Докато тя обираше златните дрънкулки от витрината, аз разбих сейфа, а вътре ме очакваше една малка, сладка планина от диаманти... и една доста по-голяма хероинова купчинка сняг... Тц,тц, да се неначудиш на бижутерите. Пък и беше добро качество. Прибрах в чантата и двете релефни забележителности и хванах пътя към Хавай, където по цял ден щях да се излежавам на припек в средата на ято знойни мадами, които се надпреварват да ми донесат коктейли...

Но не било писано.

Животът има склонността да се чупи като епруветка с особено опасни бацилчета.
Най-голямата ми слабост, признавам си, е, че когато някоя готина мацка ми се завърти край очите просто не мога да не спра и да си ...поприказвам с нея. Дори да е ченге.

Вятърът на меланхолията раздуха безмилостно пламъка на фенера със спомени и рояк от изящни искрици целунаха верния ми молив, който пък заомайва бялата хартия със сладкодумните си писания:D

Догарят души във фенерите,
потрепват с ветровете на думите.
Заключени отвътре са дверите,
снимките избледняват в албумите.

Спомените - късчета стара хартия
сред прекършени, захвърлени пера.
Недовършени щрихи, развалена магия,
във миналото моливът изгоря.

Xellos wrote:молив, хартия, вятър, фенер, спомен

Спомена трябва да останат. Хората трябва да знаят какво се случи наистина. Седя и пиша уморено с молива по омачкано парче хартия, вятъра полюшваще фенера закачен над главата ми и ми тъмни. Не ми остава време, трява да ка...