ShadowDance

Виж, Interpreter, оценявам добронамереността ти, и точно защото си прав (не за друго, ами че не съм факин есхол ) все пак ще кажа следното:
- сред любимите ми филми са "Индиана Джоунс" 1 и 3, и "Контакт";
- сред любимите ми книги са епосите на Умберто Еко и Изкушението на Казандзакис;
- любимата ми псевдоисторическа книга е "Светата кръв и Светия Граал";
- любимият ми исторически документ е Евангелието на Юда;
- любимата ми игра (веднага след Грим Фанданго, де) е "Гейбриъл Найт 3";
- шапката ми е падала на редица места като Исакиевския събор, Нотр Дам, Уестминстърското абатство, Св. Петър (онзи насред Рим) и т.н.

Също така, безкрайно много съжалявах, че Дан Браун опропасти с двете си леви ръце най-яко измисления hoax в човешката история, и повечето хора разбраха за него от първолашките му напъни.

Всичко отгоре да се чете като: християнската митология и това, на което се базира, е най-епичното фентъзи евър, пронизало цялата човешка цивилизация и дало му колкото зор и запек, толкова и вдъхновение да се развихри, както нищо друго. И ако си представя свят, в който религията я няма, няма да го има и и 80% от изкуството, което ми доставя удоволствие.

Има го обаче мястото, където трезво мислещият човек трябва да тегли чертата: религията със сигурност е катализатор на творческия процес, независимо от коя страна си, но ДНЕС религията просто не трябва да превишава функциите си, нито да опитва да запълва дупките на науката, още по-малко пък да я заменя.

Виж, с тоя пост съм напълно съгласен. Много добре казано.

Баси, Силвъре, ако така беше почнал, щеше да станеш новият любим форумец на половината хора тука

True

След като се възцари всенародна любов и взаимно уважение, искам да използвам темата в малко по-друга насока (но свързана с поста на Силвър), за да обясня защо - при положение, че не съм вярващ - се кръстя в църква, на един човек, който не можа да го преглътне като твърде лицемерно.

Религията освен с вяра, се характеризира в голямо количество ритуалност. Причините за това са много, някои се коренят в имитирането на природата, други в психологията на човека и възможността за контрол чрез религиите. Тези обреди и ритуали - поради особеното естество на религиите и плътното им обвързване с целия социален живот на практика от зората на историята до наши дни, - независимо от първоначалния си замисъл, с течение на вековете стават част и то основна, градивна, неразривна част от това, което значи един народ. Едва ли е голяма изненада, че огромната част от фолклорното богатство на всеки етнос, се корени в религиозни или религиозно-митологични причини, а останалите са редки изключения по повод исторически събития.

Това наблюдение важи с особена степен за българския народ и тези с аналогична на неговата история, за които религията и обичаите са били начин да запазят етническата си идентичност в условията на много дълго чуждо владичество. Неведнъж е казвано, че християнството-манастирите-службите на български-обредите и т.н. са играли ключова роля във Възраждането на българското самосъзнание; и макар това по никакъв начин да не е аргумент ЗА християнството като цяло, или да го оправдава от нещо. Важното в случая е, че има още по-сериозни причини религиозните обичаи да са толкова вплетени във фолклора и самосъзнанието, в случая с българите.

Клише е, но живеем в наистина глобализирано време. Всички световни столици започват да си приличат. Обичаите и фолклора от неизменна част от бита стават туристическа забележителност и любопитни факти. Това не ги прави задължително по-слаби, но променя смисъла им. На мен това не ми харесва много. Донякъде е неизбежно, донякъде има и своите добри страни (информационната споделеност например), но аз съм апологет на многообразието и то е единственото нещо, което наистина пали душата ми.

Харесва ми да съм information junkie в 21-ви век, но същевременно държа - лично за себе си - да поддържам идеята, че българският етнос ще продължи съществува, че има своите постижения, обреди, фолклор, уникални характеристики, които аз искам да познавам и да се чувствам част от тях. Така показвам уважение не само към своя, но и към другите народи, и към тяхната уникалност. Стремя се да разбера какво ги прави уникални и да им разкажа за това, с което моят народ е богат.

Ето защо кръстенето за мен не е нещо като "абе за всеки случай, ако върже, аз да го раздавам праведен", нито пък паленето на свещи. Не ме прави по-спокоен за съдбата на всевечната ми душа или нещо такова. Кръстя се, защото това е традиция, която е част от вътъка на моя народ, въпреки че след 50 години атеизъм отдавна е загубило значението си в такава степен. Прабаба ми се кръстеше преди да сложи хляб в устата си - това не успявам да правя, но мога поне в църква да се кръстя и да бъда част от традиция, която независимо от това какво е или не е християнството, е определяла столетия от нашето съществуване. За нея запалих и свещ - тя вярваше в това и го заслужаваше.

Не вярвам (наистина), че и мартениците носят здраве, като ги закачиш на дърво. Но ги смятам за красив и хубав обичай, от който искам да съм част. За кадем, ако не за друго. Нещо, в което съм по-склонен да вярвам, е, че добрите мисли водят до добър живот.

Харесват ми традициите и обичаите и искам да ги поддържам, така че мога да го правя поне за себе си, особено когато очевидно на никого не преча. Не съм вярващ и не отдавам почит на Бог или Исус с това, че рисувам кръст по тялото си. Отдавам почит на народа си и неговите традиции, това е.

Не разбирам, кръстиш се защото смяташ, че така поддържаш традицията жива или защото традицията, която уважаваш заради историческата й роля, го повелява?

Fair enough. За мен това пак си остава празна обредност, ако не вярваш в нея, защото кръстенето и паленето на свещ имат много повече религиозен смисъл, отколкото културен или по конкретен начин обвързан с българските традиции такъв, и всъщност са сред най-глобалните жестове изобщо, но всеки с разбиранията си.

Моридин, всичко, което описваш е просто желание за приобщаване към група. Нормално е, психологически човек се чувства по-сигурен, когато принадлежи към общност (на християни, на българи или на семейството си). Хората имат нужда от това в различна степен, но е вторият основен фактор за това, че религиите са толкова привлекателни за хората (първото е, разбира се, обещанието, че загубвайки близък, не си го загубил завинаги, и след смъртта ти те чака нещо друго).

Кръстейки се, за теб това означава уважаване на традиция. Ако аз почна да се кръстя, това би било проява на лицемерие от моя страна, защото бих се показвал пред хората като нещо противоположно на това, което съм.

Morwen wrote:Не разбирам, кръстиш се защото смяташ, че така поддържаш традицията жива или защото традицията, която уважаваш заради историческата й роля, го повелява?

И двете.

@Симеон - наистина, глобална е, но пак те определя по някакъв начин - като част от православната култура, ако не българската конкретно.

За мен това, за което говори Жоро е напълно разбираемо. Аз също се прекръствам в черква, даже съм и кръстница на дете, да не говорим, че спазвам всички по-важни традиции като боядисване на яйца, незнамсиколкохиляди постни манджи на Бъдни вечер, слама под покривката и т.н. Въпреки това не възприемам себе си като религиозен човек, просто за мен това са обичаи, на които ме е учила баба ми и на които аз следва да науча детето ми. Дори и с прекръстването отдавам някаква почит на покойната ми баба и не защото вярвам наистина, че духът й ще е по-добре, ако го правя, а защото тя го правеше и в споделения жест намирам частичка близост с нея. Разбира се, вероятно в това има и някаква дозичка суеверие, но то е по-скоро от онзи детския тип суеверие, нещо от рода на "завърти се три пъти наляво", отколкото религиозен плам

Silver wrote:Моридин, всичко, което описваш е просто желание за приобщаване към група. Нормално е, психологически човек се чувства по-сигурен, когато принадлежи към общност (на християни, на българи или на семейството си). Хората имат нужда от това в различна степен, но е вторият основен фактор за това, че религиите са толкова привлекателни за хората (първото е, разбира се, обещанието, че загубвайки близък, не си го загубил завинаги, и след смъртта ти те чака нещо друго).

Кръстейки се, за теб това означава уважаване на традиция. Ако аз почна да се кръстя, това би било проява на лицемерие от моя страна, защото бих се показвал пред хората като нещо противоположно на това, което съм.

Както и сам казваш, има различни гледни точки по тоя въпрос.
За приобщаването към група - така е, но до степен; т.е. причината в дъното си не е нуждата да си част от група - ако беше така, би могъл да си част от която и да е група с нейните характеристики; за мен ТАЗИ точно група има особен смисъл и точно този тип традиции (фолклорни и безсмислени, разнообразни и впечатляващи) импонират особено силно на моя тип мислене. Не приобщаването към, а запазването на тази (мета)група е важното за мен.

@Ади - именно

Сори, Моридин, тук си в грешка. Причината в дъното е ТОЧНО принадлежност към група - независимо дали е осъзната или неосъзната необходимост. Ти имаш слабост към ТАЗИ точно група по една единствена причина - родил си се сега, в тази култура. Оттук тя ти е определила типа мислене - а не обратното. Ако се беше родил в Тайланд, щеше да имаш слабост към друга група.

Малко са хората, които са излезли от културата, в която са... brought-up, дето се вика, и това е свързано в най-честия случай или с надрастване на психологическото желание за принадлежност (което е трудно, защото изисква способност да се погледнеш безпристрастно отстрани), или с травмиращо събитие (което най-често ги вкарва в друг тип... култура).

Въобще културата, и религията в частност, са нещо външно, което нямам нуждата да поддържам. То просто се случва и интерес представлява единствено възприемането и изследването му, но не и споделянето му.

Аз лично съм много против да демонстрирам показна ритуалност в която не вярвам и която не носи смисъл за мен.

Спазването на традиции, патриотизъм и прочие viewtopic.php?t=4432

Силвъре, ти си тотално в грешка, но от друга страна не ми се обяснява, а и спорът пак ще стане семантичен, та все тая YMMV как казваше брата пасъра

Силвъре, не знам дали имаш нужда да поддържаш култури (в мн.ч., понеже не схващам какво значи "да поддържам културата"), но ти си в тях, независимо дали искаш, или не

Повечето умни и отракани хора обкрачват няколко култури, но така или иначе извън нея/тях човек няма как да излезе. Теб самата ти принадлежност към общността на учените те вкарва вече в един социален дискурс с определени практики, поведение, език и т.н. Което е "култура".

Сега, хубаво е човек да го осъзнава тоя факт (щото иначе ще започне да мисли в категории като "мойто = добро, твойто = лошо") и да се научи добре да борави с него - сиреч, с инструментариума, дето определената му среда/среди притежава(т). От това основно зависи съществуването ни в света. Но човек не може да "излезе" от културата като цяло и да я гледа "отстрани". Според мен.

Всъщност, не смятам, че е възможно дори човек сам да прецени излязъл ли е от "родната" си култура, защото тя има страшно много проявления, а на ниво индивид някои от тях са много фини, за да бъдат засечени лесно.