ShadowDance

Един вид ядвам = бих ял?

да, май покрива и "бих ял" (несвършен вид) и "бих ял" в смисъл на "изял" (свършен вид, срв. също бих яднал, като в "яднал дръвцето", тук има двойно обръщане свършен-несвършен, ма стана мн дълга скоба та няма да разяснявам ;Р)

Ненам, аз го употребявам в смисъл на "става", тоест не, че става от леглото, ами например "бе с грозни зъби е, ама се ядва".

Ми да си беше редактирал поста, така че да няма скоба ва, па разясний след тва

Хехе, пада храненене тука а ;р (направи разбор на тва)

Пил си бананананово дайкири?

Дай Киро беше всъщност май

Marfa wrote:Ненам, аз го употребявам в смисъл на "става", тоест не, че става от леглото, ами например "бе с грозни зъби е, ама се ядва".

Което етимологически произлиза от горното, просто вече е с лексикална, а не с граматична отсенка, в съвременния разговорен език

Trip wrote:Ми да си беше редактирал поста, така че да няма скоба ва, па разясний след тва

Ами първичният глагол е или несвършеното "ям", или свършеното "яда", като съдейки по трето лице и на двата ("яде"), по-скоро е вторият. Оттам "ям" е словообразувано леко неправилно (елизирало е д-то) с наставката "-ам" за несвършен вид (срв. "да изяда" - "изяждам", макар че "да изяда" в съвременния език е изместо от "да изям", което на свой ред е слообразувано от "ям" с представката за свършен вид "из-", още тук има двойно завъртане).

Обратно при "яда"=>"ям", от второто, което е неправилна форма, но коренът й лъсва при "яде" в трето лице, интуитивно правим още едно завъртане към свършеност с леко изкуственото (вероятно и в речника го няма, но следва тенденцията за словообразуване и затова се е наложило в редки фразеологеми в езика) "ядна" с наставката за свършеност "-н-" (видима например в полягам=>да полег-н-а). Т.е. тук от оригиналния свършен вид чрез словообразуване до несвършен и обратно до свършен получаваме нещо като развален телефон.

Защо е станало така? По всяка вероятност защото много от формите на "ям" и "да яда" съвпадат в повечето времена (примерът от оригиналния ми пост беше с условното наклонение "бих ял"), човек чувства интуитивно, че формите на "да яда" не са му "достатъчно" свършени и допълнително словообразува до "да ядна" - естествено тази форма почти няма реално приложение, особено в нормалните индикативни времена, и ние прибягваме до нея - основно фразеологично - в по-особени времена, когато формите на "яда" по погрешка ни звучат несвършено (глаголът си е принципно неправилен, затова стават такива проблеми).

Бележка под линия: срвн. образуването на условно наклонение "бих ял" и за двата глагола, което принципно се извършва с минало деятелно причастие, но въпросното за глагола "ям" в други времена се превръща във варианта "ядял" (например. "той ядял с часове" - преизказно наклонение, но "той е ял с часове" - изявително наклонение, минало неопределено време). Интересно е, че свършеният глагол в сегашно време е запазил д-то ("яда"), но го губи в причастието, докато несвършеният в сегашно време го губи ("ям"), но го приема в особената форма на причастието си.

Езикът е щура работа

Аз дори успях да разбера някои от нещата, дето си ги написал.

Marfa wrote:Аз дори успях да разбера някои от нещата, дето си ги написал.

Той го е обяснил много добре

http://forums.katehizis.com/index.php?a ... st&id=1674
Вижте тази картинка.

Не може да се види, ако човек не е регистриран във форума.

http://dox.bg/files/dw?a=92edda1a4f
^Това става ли?