ShadowDance

За мен договорното задължение е въпрос на пазарлък. То може да е мощен стимул и да подтикне автора да работи, но да бърза прекомерно и да го прави без сърце. Обаче, моралното задължение е въпрос на самонагласа и показва отговорност на автора и отношение на реципрочност и обвързаност с неговите читатели. За мен тази самонагласа е обезателна за всеки автор, който на първо място уважава себе си като такъв и на второ място уважава аудиторията си.

Още едно огромно заблуждение. Макар и изкуство, писателската работа е до голяма степен и технически процес. Много писатели и експерти твърдят, че музата е страхотно нещо, но се появява рядко и писателят трябва да умее да пише методично, с постоянство и да не се влияе прекомерно от настроенията си. Това се отнася в много по-голяма степен за професионалните писатели. И въобще, това че една работа е творческа не означава, че трябва да я правиш само и когато си в настроението за това, особено ако имаш фенска база и си започнал продължителен проект, който изисква отговорно отношение. Разбира се, това изключва сериозни физически и ментални увреждания. Освен това, щом започваш грандиозна поредица, трябва да имаш ясна идея за продължението и, което разбира се би улеснило процеса на писане. В противен случай според мен, подвеждаш читателите си. Яко!

И въобще, като е сключил договор, да се оправя, а като не е, да си бърка в носа. Огромна част от развлекателната индустрия зависи от проекти с продължение - книги, комикси, сериали, филмови поредици... повечето от тези проекти са обезпечени със солидни договори, а ако договорът не е сключен по подходящ начин творците се разделят с проектите си. Това ли е по-добрия вариант на работа? Според мен в идеалния свят творците щяха да са морално обвързани със своите проекти и щяха да ги задвижват заради самите тях, заради самите себе си и най-вече заради фендъма си.

А как би изглеждала хипотетичната ситуация, в която ХБО са откупили правата за Песента, сериалът е огромен успех, набира скорост, Мартин се бави с книгите и в един момент, ако адвокатите на ХБО са си свършили добре работата, а рейтингите трябва да бъдат задоволени, в пети или шести сезон екип сценаристи започва да си съчинява продължението на сагата, защото изходният материал липсва. Няма да е яко, мисля.

Да, аз това го писах във форплей - при професионален автор с десетилетия опит това с музата просто не играе роля. За тия години той отдавна (трябва да) е изградил професионални навици и (трябва да) може да пише достатъчно продуктивно, независимо дали В МОМЕНТА точно е СЪВСЕМ в зоната, или не.

Ммм, нека и аз взема отношение по въпроса - ако Мартин се гътне преди да я е дописал, ще отида и ще му оскверня гроба. Толкова ...

Споко, Брандън Сандерсън ще му я допише и то по-качествено

Гласувах с "не". Щото, ми повечето го казаха... мога само да перефразирам: Бързото производство на книги и спазването на каквито и да е срокове е свързано с професионалното реноме. Професионалното реноме се пази не от морална, а от практична гледна точка. И практичната гледна точка диктува на Мартин по-скоро да се мота и да работи по други проекти. Абсурдно, но факт.
"Песента" и туткането на чичко Мартин ме отказаха по-скоро от други многотомни и незавършени поредици (Колелото така и не го почнах, Малазана зарязах на пети том поради липса на интерес). Всъщност напоследък избягвам всичко по-дълго от трилогии.

Бтв в ситуацията на СуперМ съм убеден, че Мартин ще пише, та ще се къса

В блога на Пат беше развит най-сериозният анти-забавяне (и най-вече анти-Мартин) аргумент - това, което Шанара каза, и което знам, че и Ян споделя - хората масово спряха да купуват книги от незавършени поредици. Което зверски вреди на начинаещите фентъзи-автори, ако не искат да пишат самостоятелни книги. Съмнява ме и това, че Elantris и Mistborn на Брандън Сандерсън са самостоятелни книги, да е случайност.

Правя уговорката, че повечето мнения в темата не съм ги чел.

Моето лично мнение е, че авторите не са длъжни да бързат да завършат многотомните си поредици, независимо дали имат 1 или 1 000 000 фена. Задължения на автора към издателя и читателя се изчерпват до там, докъдето са договорните отношения между самият автор и неговият издател. Така че обвиненията към писатели са основателно само тогава, когато има пряко нарушение на договорните отношения, било то преднамерено или непреднамерено.

Да, неприятно е човек да чака с години продължението на дадена книга, но пък никой не ви е опрял пистолет в слепоочието да чакате точно тази книга. След като сте избрали да дадете парите за дадена книга, било по лично усмотрение, или след препоръка на приятел, вие би следвало да сте знаели, че поредицата не е завършена. Плалтили сте само и единствено книгата, която държите в ръцете се. Покупко продажбата на копие на авторската работа е била извършена по всички правила. Ако сте предплатили за следващата книга на автора и той се е обвързал с някакви срокове, да ви я завърши и да ви я достави до година например, и не изпълни задължението си - да, тогава имате право да се цупите, дори да го съдите. Но съм сигурен, че случаят не е такъв.

Има го и фактора с огромно значение в случая - става дума за творческа работа. Тук не говорим за белене на картофи, а за извършване на интелектуална дейност, при това развлекателна в повече случаи. "Ако авторът ме уважава, ще побърза да напише книгата"... много погрешно твърдение. Ако авторът уважава себе си и трудът си, и обича това което прави, ще пише книгата когато изпитва вдъхновение, или най-малкото желание да пише. Едва ли писателите искат да оставят трудът си по средата и сами да прецакат поредицата си, като не я довършат. Най-малкото провалят себе си и губят някакви възможни дивиденти. Но човек се променя, променя се и средата около него, променят се интересите, възгледите му, а това винаги оказва влияние, неизбежно е. С две думи авторите не са виновни, че са хора и са подвластни на земните закони и на човешкото поведение, изразяващи се в неща като мързел, ленивост, загуба на интерес или смът.

Да обобщя: Най-сигурният начин да не се тюхкате, че онзи гаден автор го е ударил мързела е, като не си купите поредицата му. Все пак не забравяйте, че 100% от разводите са започнали с брак.

Еми хубаво, сега прочети и повечето мнения в темата, за да видиш, че на всичко, дето си казал, е отговорено отдавна и по много пъти

И аз гласувах с "не", вече подробно бяха обяснени причините и да не повтарям. Факт е, че и аз престанах да си купувам нови поредици. Като прочета трите могъщи - на Джордан, Мартин, Ериксън - тогава пак.
Всъщност направих едно изключение - за втората трилогия на Робин Хоб за Шута и Убиеца, само дето хитро изчаках да излязат и трите тома и тогава чак ги подхванах, накуп. [/img]

Все си мисля, че изразът "професионален писател" означава създадена култура и ритъм на писане и по-малко разчитане на "вдъхновение".

thorn wrote:Все си мисля, че изразът "професионален писател" означава създадена култура и ритъм на писане и по-малко разчитане на "вдъхновение".

QFT for the fifth time in the topic...

Добре де , вижте тази работа с бързането докъде докара Роулинг (лично мнение не се обиждайте) Тя от бързане да издава по 1 книга на година попрецака малко последните... не че не ги харесах , но се личеше че слага разни неща не достатъчно обмислено (хоркуксите wtf?! да слага една толкова важна сюжетна линия в 6тата книга?Просто нямаше време да се развие достатъчно плавно и накрая попретупа нещата и трябваше да прибягва до deux ex machina )

Мисля, че ако я бяха оставили да take her time щеше да може да изпипа по-добре книгата и да стане много по-силна.

А като цяло мисля, че да смяташ, че да кажем Мартин те е длъжен да напише новата книга по-бързо защото си си купил последната му книга е да смяташ,че Бил Гейтс ти е длъжен да направи нов модел windows бързо, защото ти си си купил стария windows. Защо никой на мрънка на Гейтс, а?

^^Малко позагубих връзката...

Стига авора да не пукяса, е без значение, кога ще излезе