ShadowDance

I am soo talkative today...

Симеоне, АДСКИ трудно е да се работи с теб, макар че си заслужава на моменти заради резултата. Напълно съм убеден, че не се очертава тук положителен резултат, не и по този начин, ма да бъде твойто ся, зависим малко или много в момента един от друг за да изригвам.

To protect OUR way of life, да ви звучи познато?
Мисля, че имахме някаква негласна уговорка в името на хората дет пишат тук да не използвате форума толкова егоистично. За да те изслуша някой, а не просто да те куотне и продължи свойте размисли, трябва да имаш солидното му уважение, което има пресечни точки с приятелството, и изисква повече усилия.
Да, има проблем, да нямаме решение и да може да се направи нещо и искаме. Обаче... да се направя на Кептън Обвиъс - Темата от както си я върнал не е отбелязала положителен ментален напредък за никой, просто няма да пишат в нея повече ответната страна защото с тази тема и първите постове в нея се създаде познатия до болка /двете емоционални с неподтисната логорея страни и кибиците/ модел. А пукнатините пълзят и всеки наясно и с малко акъл се дръпва от тук. Споделям го, защото си говоря с хора, които не си говорят помежду си, мааму деба, познавам и играта. Хората дори тия дет не са чували за уоу ще се доумълчат, а поне на мен не ми се ще... вярно на някои ни е хронично, но предвид че вече сме си уж големи хора с нарастващи ангажименти и все по-голямо желание да се уединяваме за регенерация, няма да има връщане назад. Което не е лошо, ако има развитие. Имам желанието и енергията да си поддържам добрите отношения с маса народ в нелицемерна форма (което си е на-близкото до приятелство нещо което мога да си позволя и оцелея като личност извън шепичката хора за които ме е грижа и бих се вслушал), но не и да губя време в циклене нито в тоя нито в друг живот. Което ще рече, че спирам да пиша в темата защото съм уморен в момента до степен дори да не се дразня от неща влачещи се откак се познаваме.


http://www.funnychill.com/files/funny-p ... golden.jpg

Бтв, стискайте палци тия дни за мене ако ви пука, после ше обяснявам.

Trip wrote:За мен пълноценната комуникация с хора НЕ Е чатът в пикселизиран свят. Предпочитам да слушам гласове. За предпочитане - в комбинация с лица, ако може - усмихващи се; ако не може - изразяващи някаква емоция, по-силна от полюшването на компютърно генерирани образи.

Не бих могъл да го кажа по-добре.

И съм на тази позиция по принцип. Не само по конкретния повод.

Ше стискаме.

Иначе аз де факто получих отговор на въпроса си и си извадих нужните изводи, така че не мисля, че има с какво да допринеса повече тук, освен за забавлението на УоУ-играещите, разбира се. Което не значи, че ше си затрая, ако има нещо, на което да отговоря де. Не искам да има цензура и протекции, затова върнах темата и я оставих отключена. Ако някой му се пише още тук, да заповяда, не мисля, че е тотално ирелевантна.

Приятен живот ви желая, и пълноценен.

Тая тема ми припомни тежкия поглед на Моканина и прочутата въздишка.

А на мен ми припомни защо държа на приятелите си и защо не взимам наркотици. Значи и на двама ни е била от полза, не?

А при мен пък темата имаше един съвсем друг ефект - припомни ми, тук всъщност се обсъждат теми, които са наболели, актуални и съдържателни. По дяволите, тази тема с НИЩО не е по-различна от общите теми в мейн форума относно религия, любов, приятелство. Пристрастяването към игри е нещо, което се обсъжда ежедневно в медиите, така както се обсъжда речта на Обама или опитите за лечение на рака. Ботъм лайн -от подобна тема има нужда. Тя не е индиректното дърпане на уши на публично място, което някои хора намекнаха, че е е, по-скоро е някакъв опит за водене на дискусия по цивилизован начин. Тъй че, мисля да си кажа мнението.

Пристрастяването към видео игри е глобален проблем, който за мен е болест, заради завишената доза на промяна на поведението (видимо), а за някои хора по цял свят е същото нещо и заради това отдавна са се водили дискусии дали всъщност да не бъде класифицирано официално като психическо заболяване. Взето е решение да не се. Дали няма да бъде сменено, един господ знае, имайки предвид какви ексцесии се случват всеки ден, свързани с подобно пристрастяване.

Какво смятам аз за пристрастяване? Във всеки случай ВСЕКИ човек може да си 'цъка' някаква игричка в продължение на часове регулярно ежедневно, разковничето се крие в това до каква степен програмата му се управлява от въпросното цъкане. Крие се в това дали аз ще получа отговор на покана за кино 'Еми, няма как да стане, щото имам рейд'. Подобен отговор е алармиращ за състоянието на човека. Дали е плоско да мисля така? Възможно е. Но въртележката на дадено пристрастяване се завърта лесно и винаги води твърде бързо до неприятно дъно. Може би също критериите ми са неправилни и леко асоциално поведение, причинено от игра не би трябвало да се класифицира като едно начало на пристрастяване. Научила съм се, обаче, че обикновено слабо манифестирани проблеми се задълбочават с времето, когато иде реч за човешки същества и поддаването им на удоволствия, които да запълват нужда и вътрешен глад.

Тук стигаме и до огромната разлика между играенето на игри и другите развлечения като четене, гледане на филми и дори пазаруване, ако щете. НИТО едно от тези занимания няма за цел да те изпълни с усещане за значимост в света и няма за цел да запълни вътрешната ти неудовлетвореност от собственото ти съществуване. А подобни мотиви са сочени като едни от основните виновници за пристрастяване към игрите (поне според научни изследвания). А дори няма да започвам да бърборя за това колко по-различна е идеята при потребяване на изкуство в сравнение с въпросната гейм индустрия, просто на светлинни години са двете неща.

Vivian wrote: Тук стигаме и до огромната разлика между играенето на игри и другите развлечения като четене, гледане на филми и дори пазаруване, ако щете. НИТО едно от тези занимания няма за цел да те изпълни с усещане за значимост в света и няма за цел да запълни вътрешната ти неудовлетвореност от собственото ти съществуване. А подобни мотиви са сочени като едни от основните виновници за пристрастяване към игрите (поне според научни изследвания). А дори няма да започвам да бърборя за това колко по-различна е идеята при потребяване на изкуство в сравнение с въпросната гейм индустрия, просто на светлинни години са двете неща.

Темата ми е различна доколкото теми за религия, политика и прочее не са се пускали изначално за 1 човек да се сеща, когато знаеш с 99% резултата вече, може би защото се знаеш от 10 години с хората под въпрос. Не че имам възражения срещу поста ти, хареса ми.

Тъй, де тъй. Опростено казано неудовлетвореността от себе си, околните и света води до забиване във виртуални светове. Което донякъде се случва при четене или гледане на филми, единствената разлика е че е за по-кратко и не прави впечатление. Аз ако се зачета в някоя яка книжка, наеш ли га ше ме изкараш за кръчма?

WoW e prosto po-ekstremen primer na tova zashto ne me vleche prekalenoto zabivane v multi-player zaglaviq. Te iziskvat prekaleno mnogo ot teb. Da, ponqkoga moje da se zabravq 10 chasa podred v nqkoe single zaglavie prez weekenda, no vinagi imam izbora da pauziram, da si stana ot guza, da svursha neshto, koeto mi e shtuknalo. Da se izpikaq primerno. Multi-to e druga rabota, dori da si govorim za shooter-i i t.n. Te iziskvat koncentriranoto ti vnimanie, zashtoto otseshta vinagi ima nqkoi, koito ochakva NESHTO ot teb. Da si mu mishena, partnior, kakvoto i da e.
V WoW specialno sa kombinirali nqkolko i sami po sebe si zaribqvashti elementa. Shtipka pristrastqvashto Diablo ciklene s trupane na unikalni predmeti i niva, shtipka maloumen chat i shtipka open world... Kato dobavim community i kooperativnite svoistva na igrata, rabotata stava naistina debela, no tam RRS e dulbal predostatuchno. Dori absurdnite mesechni taksi ne mogat da sprat tulpata ot fenove.
Ako nqkoi se hvane na vudichkata i trugne da si habi cqloto svobodno vreme (che zashto ne i ostanaloto) po tozi nachin, jalna mu maika. Bil sum v podobna situaciq vednuj i dobre poznavam chuvstvoto za *posredstevno* zabavlenie, koeto te kara da produljavash, zashtoto onova dalech po-golqmo zabavlenie NAVUN e pridrujeno i ot neizbejnite razocharovaniq, trudnosti i, lele ujas - nqkakvo realno usilie... Realno cikleneto ne ti dava nishto, no i ne vzima nishto, prosto zashtoto go nqma. I taka dokato ne se sabudish nqkoi den i ne usetish kolko zle si bil vsushtnost. Az lichno sled tova 2 godini dori ne pipnah igra i dokarah ostanalite si gubivremki do priemliva stepen, vkarvaiki usiliqta si v smisleni neshta, razvivaiki se kato intelekt i lichnost. Neshto, koeto e nepostijimo dokato si pileesh vremeto, podtiskaiki nepriqtnoto chuvstvo, che neshto dulboko ne e nared i izoliraiki se ot chujdiq i negostopriemen vunshen svqt.

P.s. Vivian, ideq si nqmash kolko daleche si ot istinata vsushtnost. Tova placeholder sduharsko zabavlenie moje da e KAKVOTO I DA E. V moqt sluchai beshe 60% anime i filmi, 40 igri vsushtnost. Dori knigi, det vika Xellos. S drugi dumi - vsichko, koeto moje da te otkusne ot realnostta. I ne otvarqi diskusiqta za igri i art (OSOBENO ot poziciqta na tesnogled filmov elitar), molq te. Debilna e. Mnogo.

Книги - некниги, в тея медии го няма изискването да вършиш нещо конкретно в някакво конкретно време. Което значи, че аз мога да си заеба аниме епизода на средата, ако пожелая и да ида да се видя с приятели. Той ще си е там като се върна и ще си го изгледам, когато реша. Няма да е там екслкузивно само в точно определен момент. Ще си е там ПО ПРИНЦИП. И книгите така. И филмите. Дори и не-ММО игрите.

Анимето не иска от мен да полагам грижи за статуса си на аниме-фен. Аз мога да спра да гледам аниме за 2 месеца - нито ще ме изгонят от аниме форумите за това, нито после ще имам трудности да си продължа с аниме гледането.

Изобщо няма ги тея ангажименти, които засенчват ангажиментите от реалния живот. Та на тая плоскост, сравнение не може да се прави между четене/гледане на филм и цъкане на УоУ. Да, аз може да зомбирам и да не си отспя заради сериал или книга, или да не си подготвя добре квото съм имала за работата, понеже съм загледала някво супер интересно аниме. Случва ми се, безкрайно рядко обаче. В крайна сметка анимето свършва, ако не свършва, то нов епизод ще има чак след седмица, така че аз мога да ходя да си живея живота и да си върша работата. Също, колкото и виртуална да е реалността в книгите и филмите, тя никога не е толкова реална всъщност, най-малкото щото си само наблюдател там. В другите игри не си - но те имат някъв край и им липсва комюнитито, дето да създава фалшив живот вътре в играта. Та и по тая плоскост сравнение не може да се прави. Сравнение по плоскостта истинска и виртуална реалност не ми се почва, само ще споделя, че мен малко ме психира това, че някои хора се кефят на света в играта повече отколкото на истинския свят. Остава сравнението по артистичност, което аз ще оставя на хората на изкуството щото не разбирам.

Estestveno che ima stepeni na obvurzvane, estestveno che WoW e ot nai-nezdravoslovnite i dori bez osobeni stranichni faktori moje da dovede chovek do qko iztreshtqvane. No s vsqko eskapistsko zabavlenie moje da se prekali, ako pochne da vzima preves nad vsichko ostanalo.

Все пак не можах да се въздържа и ще кажа и за последната плоскост.

Точно по кой начин могат да се сравняват шедьоврите на литературата и киното с... ъъъ... ловене на риба във водите на Азерот (ако така му беше името) и убиването на глигани за точки? В смисъл, сигурно има и гениални игри, които могат да се нарекат изкуство, но УоУ някак не ми се вписва като такава...

Ама не се въздържайте, моля Ние нали затова четем

Amelia wrote:Все пак не можах да се въздържа и ще кажа и за последната плоскост.

Точно по кой начин могат да се сравняват шедьоврите на литературата и киното с... ъъъ... ловене на риба във водите на Азерот (ако така му беше името) и убиването на глигани за точки? В смисъл, сигурно има и гениални игри, които могат да се нарекат изкуство, но УоУ някак не ми се вписва като такава...

Моля ти се не се излагай показвайки незапознатост с материята за която говориш защото твърдението че биеш глигани за точки се равнява на твърдението че четенето е прелистване на едни квадратни бели нещица с пръст.

Lannis wrote:Ама не се въздържайте, моля Ние нали затова четем

Какво точно демонстрираш с тоя "толкова сте абсурдни, че дори не мога да ви приема дребната драмичка насериозно" атитюд? В смисъл, толкова абсолютна ли е липсата на всякакво съмнение в моралното ви превъзходство в момента? Щото иначе би било проява на много лош вкус, не мислиш ли?

RRSunknown wrote:

Amelia wrote:Все пак не можах да се въздържа и ще кажа и за последната плоскост.

Точно по кой начин могат да се сравняват шедьоврите на литературата и киното с... ъъъ... ловене на риба във водите на Азерот (ако така му беше името) и убиването на глигани за точки? В смисъл, сигурно има и гениални игри, които могат да се нарекат изкуство, но УоУ някак не ми се вписва като такава...

Моля ти се не се излагай показвайки незапознатост с материята за която говориш защото твърдението че биеш глигани за точки се равнява на твърдението че четенето е прелистване на едни квадратни бели нещица с пръст.

RRS, да, с това за глиганите си абсолютно прав. Обаче какво да кажем за предпочитането да гледаш прекрасния лазурен бряг на Ажара или квот беше там (Таис, знаеш ли бтв, на кого е кръстен тоя бряг? Аз знам щото) пред това да се качиш на Витоша, да речем, щото пътуването те изнервя, а ежедневното многочасово дзверене в монитор някакси не те?

Риъл ходене на планина >>> Всички терени на WOW.
Макар че първия път като летях в играта летях няколко пъти подред да се кефя на гледката. Но аз на терените във файнъл Фентъзи X се кефя със същото възприятия - тоест като радващ арт в игра който искам да видя. Но чак да седна да си паля огън и пиша /kiss на виртуални елфи - това не съм го правил.

между другото Роланде сещаш ли се за случая на WOW играча от Благоевград за който Stormheim от форплей форума беше писал?