От вчера сме пак с палатки в кампуса - тоя път протестират срещу високите такси за образование, заради които влизат в ебати дълговете докато се изучат и заради високата безработица сред 18-24 годишните, щото покрай кризата явно са понамалили яко сезонната работа за студенти, благодарение на която някои от тези деца успяват все пак да се изучат.
Браво! Тоя път ги подкрепям с всичките си крайници. Образованието трябва да се субсидира от държавата и индустрията и да е безплатно или на много ниска цена. Да могат да си го позволяват повече хора. Нема да е зле да турнат едни приемни изпити все пак, за да отсеят гадната сбирщина необразовани тъпанари, с които сега се занимавам, но определено е ебати безобразието в уж бели страни като тая тука да е толкова скъпо да се изучиш. Ма пак - това е то местната пазарна икономика. Инвестиции, кредити - знанието не е знание, а е продукт, който се купува и който евентуално после ще ти донесе многото кинти. Къде да повърна?
За да не задълбавам днес в някви гадости, щото пък времето е прекрасно, ми се ще да ви разкажа за канадското небе.
Never seen a bluer sky...
... както се пееше в Бибопа. Толкова е синьо, толкова е огромно, толкова е красиво, че аз почвам да се изпълвам с видиотено благнеене всеки път като го погледна. Небето от детството ми беше с такъв цвят - там над Младост, над рекичката, над поляните. Това в Лом... Дойдох тук и осъзнах в какво какао се е превърнало Софето. 2 милиона човека, 4 милиона коли. Всичкото това пърди в атмосферата. Не бях виждала и усещала слънцето от години. Тук то е толкова много и толкова силно! Калгари е един от най-слънчевите градове в Канада. И понеже въздухът е много сух и няма влага, която да абсорбира УВ лъчите, местното слънце прегаря яко. Юни месец ходихме на рафтинг - пуснахме се с гумена лодка по реката, която пресича града. Боже, тая река, толкова я обичам! Винаги съм се кефела на градове с река в тях - не знам що са направили Софето там, където няма такава. Перловския канал е канал и не го броим. Тази тука си е с каменист бряг и всичко... Минавам над нея по 2 пъти на ден с трамвая и ритуално изпивам с очи гледката - изумителна е всеки път, на изгрев, с розово от едната страна и черно от другата, посред нощите, с окъпаните в светлина блокове и небостъргачи по брега...
Ох, отплеснах се. Рафтинг, слънце. Индийци. Като бяхме на рафтинга, индийците, дето са на цвят досущ кат нашите мангали, се ОБЛИВАХА (буквално) със слънцезащитния лосион, който бяха взели, щото да не изгорят, нали. Аз бях изумена - не съм от най-светлите хора на света, ама някои от тия са 3 пъти по-черни от мен и въпреки това пищяха как изгаряли. Ей за такова слънце иде реч.
Та това слънце грее и в момента навън, небето е синьо, синьо, чак боли от синева, въздухът е най-кристалният кристал, наточен и остър от есенния студ, а жълтите корони на дърветата горят и се разпадат малко по малко. Най-красивият листопад...
Аз все още издишам мърсотията на София.
Облаците - нека ви кажа за облаците. Гениални са - учудващо е как едни и същи типове облаци могат да изглеждат толкова различно в различните небета. Облаците в ограничената от планини Софийска котловина, тия в равната като тепсия Белгия, тия в Калгари, което е в равното на 200 километра от оня титаничен планински масив... Всичките са различни и красиви по свой начин. Но мащаба на тукашните е като мащаба на самата страна. Огромни са. Толкова огромни, колкото в София никога няма да бъдат, щото планините им пречат. Огромни, разстлани, пухкави, парцаливи, искрящо бели и мръсно-сиви - понякога всичкото това едновременно, на покъртително синия фон с покъртително жълтото слънце... Кви залези могат да се видят с тези облаци, о Боже! Ето кви всъщност:
- Spoiler: show
Зимата тук е безкрайна, но Слънцето никога не изчезва за дълго. След близо 20 години отново изпитах онова усещане от окъпаните в слънце склонове в Младост, по които се пързаляхме някога с шейните. С онова слънце, което уж пече на кожата, но не стопля въздуха, а пък той от своя страна е толкова чист и студен, че чуваш смехът и виковете на съседчетата, които се пързалят по склон на километър от твоя. Усмихнат зимен ден - такива имаме толкова често тук. Понеже е доста сухо, студът не се усеща гадно като в София - -20 градуса в слънчев ден са прекрасно време за разходка. -40 са вече проблем - боли като дишаш. Но такива ниски температури има доста рядко в непостоянния климат на Калгари. Мислех да пиша саркастичен пост за вечните промени в атмосферните условия, които са станали причината калгарианците да обсъждат времето повече и от англичаните (в случая е ЖИЗНЕНО ВАЖНО, не е въпрос да се намираш на приказка), но не съм в съответното настроение. Имаме един лаф тука - "ако не те кефи времето, изчакай 5 минути". Това може да е много приятно - един ден е -40, на другия около нулата, че даже и над, но ги има и обратните ефекти - отишъл си на работа сутринта по тениска, а вечерта излизаш от Уни-то и вали сняг... Понякога ги има и онези дни, в което светът е счухлен и някак кремаво-сив, а слънцето е едно малко по-светло петно в мърсотията горе. Седи белезникаво като връх на гнойна пъпка и лъчите му не стигат до теб. Бахти, колко ги мразя тези моменти! По-добре изобщо да не се вижда - както когато вали оня печален есенен дъжд, дето ме прави да ми се спи... Ей за тоя дъжд става дума:
- Spoiler: show
Аз между другото обичам дъждове от всякакъв характер. Обичам да има вода. Обичам водни басейни. Обичам миризмата и звука, които произвеждат. Вода = живот. Тук в Калгари е твърде сухо, ако има природен катаклизъм, който да застрашава реално това място, той е сушата. Не земетресения, не тайфуни. Откъм това сме стабилярка.
Като казах тайфун - силни ветрове все пак има. Калгари е много духовит град. Ма много духовит. И когато температурите са ниски и задуха оня ми ти пробивен грозен вятър, животът става гаден. До костите стига, неговата верица! Хипотезата на лекарите за оптичния неврит, който ме споходи тук е, че вятърът ми е направил синузит, който после ме е ударил в окото. Беш ли му майката колко е вярно. След тая случка обаче, вече ходя с шапка. Това никога не е било...
Друг адски важен вятър за Калгари е топлият Шинук, който духа откъм океана и е причината да имаме неадекватно високи температури а Албърта. Би трябвало да сме с -20 - -40 през цялото време. Ама нъц. Като завие онова ми ти чудовище и хоп - температурата скача моментално. Много е гот, докато софианци ревяха от студ, ние изкарахме половин зима с положителни температури. Шинук топи снега, който никой не ебава да изчисти по улиците и някои от тротоарите и след това студът го замразява наново. Това е проблем, особено за пешеходците. Ей заради това мразя зимата. Ако го нямаше този ужас, иначе щеше да е доста приятна със слънцето и чисотата...
Те ви една зимна картинка, всъщност:
- Spoiler: show
А пролетта. Тук идва късно, чака се дълго, обаче е толкова благодарна! Целият растителен свят се стреми да компенсира за зимната летаргия - всичко цъфти с ебати настървеността! И понеже навсякъде има растителност, гледката е фантастична, дори с убер грозните сгради в пейзажа. Ниe живеем сравнително близо до 2те реки в града (има и една по-мъничка, дето тече на около километър от нас, голямата е на около 2-3 километра) и поради тази причини в нашият квартал гнездят диви патици. Будя се сутрин от патешко крякане пред прозорците ми - за човек свикнал на разните дребни, фалцетни птички в Бг, това си е чиста екзотика! Чувствам се постоянно все едно съм на почивка край някое езеро в Бг, прекрасно е! Случвало се е да се прибирам от работа привечер и тези толкова трогателно малоумни птици да крачат с достолепие по средата на улицата за ужас на местните шофьори. Една веднъж стоеше и ме гледаше с малките си очички и аз се вкарах в нечий двор в опитите си да я пребарам, ама тя ми избяга. ТЕ ИМАТ НОЗДРИЧКИ!!! ГЕНИАЛНИ СА! Боже, колко обичам животински ноздрички, няква луда съм на тая тема.
Ох, ще взема да се спра, щото трябва и да побачкам малко. Бахти как не ми се работи! Искам навън в листопада и синьото...
Е, за съжаление няма как да разберем дали *е* реагирал така, защото суекът изобщо не е посмял да отиде при него - да, опита се да ме сплаши с това "ще отида при Маниакса!", за да клекна и да му увелича оценката! Ми... таковата... сори, брато, не минА 
