Ще си позволя аз да взема репликите от Трип!
Никой, абсолютно никой няма нужда да ти доказва, че Бог съществува, или че който и да е бог съществува. Концепциите "Бог" и "бог" просто не се движат на тая плоскост.
Значи по тази логика аз мога да гледам на повечето вярващи като на сляпо-вярващи. Всяко твърдение следва да се докаже/обори.
Всеки един източник на коя да е представа за "Бог" и "бог" в своята същност и в почти всеки един свой аспект е митопоезия. В една голяма степен тези източници са културни артефакти, но преди всичко са литературни артефакти.
Литературата и в частност поезията и в конкретност митопоезията, която Библията, Корана, Бхагават гита, легендите за Буда и т.н. представляват, не работи с доказателства от научен тип.
Разбира се! Но ако се занимаваш с наука и искаш да се убедиш (разубедиш) в съществуването на Бог, то трябва да подлежи на научно доказване/научно оборване. Теоретично то трябва да подлежи - християните казват, че Бог се намесва в живота на човека - върши чудеса, прави това-онова. На практика обаче никой не е предоставил някакво сериозно доказателство за това!
Мисля, че всякакво обсъждане на Бог и религия без да се имат предвид източниците, откъдето си взимаме тези понятия, е мятане на камъни в тъмното в опити да нацелим някое всемъдро древно чело или да свалим някоя глорифицирана маймуна от клона, на който простите, елементарни древни хора (а подобна концепция колко е погрешна няма въобще да се впускам в обяснения) са я качили.
Хм... Айде да се абстрахираме от следните източници - Коран, Библия прочие... щото както ти каза, не си служат с доказателства от научен тип. Предлагам следното - да разгледаме в научната литература да видим какво се пише по въпроса. Доколкото съм запознат, провеждали са се изследвания за това дали молитвата помага, например.
Понеже и прословутата и безкрайно плитка концепция "защо ми е да вярвам в Бог или бог(ове) след като мога да вярвам в Доброто у себе си ™ или в Любовта към близките си ™ или в Принципите си ™" всъщност се корени в концепции, които ние западняците сме получили, ако не директно от някоя Библейска притча, то от някоя книга/книги, чийто смислов заряд може да бъде директно проследен, с научни методи, до Библията.
... или до някакво cherry-pick-ване от нея. Библията като цяло съдържа много хубави послания. Но в същото време тя е пълна с насилие и с някои доста парадоксални абсурди. Да не говорим колко пъти е променяна в исторически аспект. Включително и на езиково равнище. Това е установено с помощта на научния метод.
И дори мислещият, водещ се по собствения си жизнен опит "атеист" живее в среда, напоена с Бог и производните му, в постоянен диалог, борба, сътрудничество с Бог и производните му. От тая гледна точка - о, да, Бог има!
Ако текстът в Библията, Коранът, етк... != константа и посланията са !=константа, значи аз се съмнявам, че има какъвто и да е ИСТИНСКИ досег с Бог.
И Бог има най-вече тогава, защото изкуството, което религиозните текстове най-вече представляват, ще повторя, дава истина не по силата на логическа аргументационна верига, а по силата на посланието в него. И не, послание не значи 10-те Божи заповеди, а начинът, по който историите конкретно в Библията са написани и подредени, всичките неща, за които се разправя в тях, и така нататък, и така нататък.
Що за послание? За историята, когато предполагаемо Бог пратил един куп язви на Египет ( и в същото време закоравявал сърцето на фараона - егати безсмисления парадокс ), при което, ако си спомням добре, умират жени и деца?!?
По този начин историите са написани.
Библията и религията, за всеки един интелигентен или поне готов да помисли човек, не се отнасят до Бог или бог, а до хората.
Като се има предвид какви сцени на насилие има в Библията и на какво ни учи религията, съмнявам се, че те се отнасят до хората...
Само че не съм сигурен какъв е смисълът да говоря всички тия неща на някои хора, които гледайки отвън на религията и вярата, демонстрират също толкова елементарно мислене, колкото и тия, които гледайки отвътре следят опулени от страх небето и се ослушват за гневно мърморещия Бог всеки път, когато го втъкнат на коза.
Тези хора се ослушват опулени от страх заради реалните истории горе, които цитирах. Заради НАСИЛИЕТО, които е и донякъде плод на нескопосаните преводи и харизматичните църковни лидери.
А колкото до това дали наистина съществува, ама наистина наистина съществува Бог ще е прерогатив на науката в едно много, много далечно бъдеще, на учени, които притежават не само Метода, да се Свети Името Му, но и поетическо въображение.
Ако свети Метода не върши работа, за какво ми е поетическо въображение???
Понеже и двете са нужни за обединението на всички тия сфери на съществуванието и осмислянето на цялата тая многолика и леко съмнителна сложност на живота и неживота (на която натъртиха и Роумър, и Амелия, и Марфа, неколкократно, но май не им се обърна особено внимание), които евентуално може да доведат до дефиниция на нещо, което може да се нарече Бог или бог. Или да отвори очите ни за Великите Древни и да призове Шуб Нигурат от отвъд космичните бездни в дълбините на атома. Което пак си е някакъв вид отговор на Големия въпрос...
Ключовата дума в този цитат е ЕВЕНТУАЛНО...
За... в каквото там вярвате! просто са открити закони, които бачкат по-добре в по-различни условия.
