ShadowDance

Roland wrote:Искрено се надявам, че пляскащото смайли е само за абортите...

Аз за тях си казах, че за мен са морално сива територия.

За мен определено не е нито черно, нито бяло. И естествено, не ставаше дума за случаите на болести и увреждания, а за това, че Гибли сравни нежеланата нормална бременност с "нещо нежелано, което расте в тялото ни"

Не е имала предвид тумор, а точно "нещо нежелано, което расте в тялото ми".

Ениуей, всички тук (почти) изглежда са съгласни, че ИМА случаи, в които абортът е желателен и право на жената. Следователно, за да се върнем в началото, да се отнема този избор на принципна основа, е неправилно и точка.

Благодаря ти за уточенението, Жоро. Изброй ми осемте неща, различни от бебе и тумор, които могат да растат нежелани ВЪТРЕ в тялото ни. За мен това е от особен интерес. И каквото и да е имала предвид, колкото и абстрактно да го е казала, първо за тумор се сетих, както и другите, четящи темата, вероятно. Най-близко е до акъла.

На мен изобщо не ми хрумна. Тя има предвид чувството. Никакви сравнения с тумор.

И да, според мен този избор трябва да го има, но да ем одифициран от добре обмислени регулации. Британските жени са добър пример, че принципната и неограничена свобода в това отношение води до ексцесии.

Не е сравнение с тумор, поне не направо, просто в момента този вариант се натрапва като единственият начин да се направи съпоставка с аналогично състояние при мъжа - някаква съществена промяна в тялото му, която той не желае, свързана често с рискове, дори за живота.

(Както стоят в момента нещата, мъжете нямат възможност да износват деца, но кой знае, може някога науката да се развие дотам, че да си променим телата и всички да могат да забременяват и да раждат. Убедена съм, че ако мъжете можеха да забременяват, щяха да се изказват доста по-различно за абортите. Просто не е все едно, когато става въпрос за някой друг и когато става въпрос за собственото ти тяло. Не искам да оставям впечатлението, че защитавам някаква феминистка теза тип "мъжете нищо не разбират", но е ясно, че при тях гледната точка е съвсем различна. Но така или иначе това не е важното в случая.)

Важното е, че ако някой (независимо мъж или жена) отрича правото на аборт, той отрича основно човешко право - властта върху собственото тяло, което в много голяма степен се идентифицира с аз-а, тоест свободата на индивида.

Moridin wrote:На мен изобщо не ми хрумна. Тя има предвид чувството. Никакви сравнения с тумор.

Ама какво чувство? Тука няма абстракции, това чувство възниква от нещо конкретно. Ебати. Това чувство не го добиваш, докато не узнаеш, че нещо нежелано расте у теб. И какво е то?

Гибли, не, че нещо, но всички женски полови белези се центрират около износването и раждането. Ся, естествено, че гледната точка щеше да е различна, ако и ние можем, но нямаше да е естествено. А бременността при вас Е естествена. Абортът не е. ВАШИТЕ тела се увреждат от него, не нашите.

Но как да е, това не е толкова важно. Повтарям си мнението отпреди малко - не съм против правото на аборт, а против пълната свобода при въпросния. Смятам, че има случаи, когато абортът не бива да се позволява.


Бтв, ако някой иска да види много хубава история за бременност, аборти и т.н., писана от жена, да изгледа Джуно.

Не съм до буквата съгласен с всичко, което си казала в последния си пост, но извода абсолютно подкрепя. Свободата е над всичко тук. Всякакъв контрол и "регулации" не са в състояние да предвидят всички случаи.

Тези прословути британски жени (нещо не го издирих това мнение) също изобщо не мога да приема като престъпнички. Изобщо, за мен това не е убийство. Не и докато бебето не се роди, а особено не когато това изобщо не е бебенце, а полусфера от клетки

едит: за последния пост на Рол - не съм съгласен, но не ми се обяснява изобщо, еле па с тоя тон.

@ Roland: Ами опитай се да си представиш, че си бременен

Гибли, виж ми едита. И стига с тая глупост - естествено, че няма да си представя, че съм бременен, за мен това не може да бъде биологически нормално. За вас е. Именно затова не смятам, че можеш да ми сравняваш една нежелана бременност с тумор при мен или пък с някаква абсурдна мъжка бременност. Ако не става дума за насилствено забременяване, тоест бременността не е украсена с нотка на поругаване на тялото, не виждам на какво отгоре няма да си понесеш последствията, пък ако ще после да го дадеш за осиновяване, а ще му теглиш ножа.

Жоре, заради "свободата над всичко" човечеството в момента се състои от безотговорни, страхливи и безсмислени индивиди. Основно.

И аз не съм твърдял, че то Е дете, а че ЩЕ бъде дете, което за мен е достатъчно важно. Щото тая сфера от клетки ще стане човешко същество и това влияе много сериозно на менталната нагласа спрямо нея. И според мен е абсурдно да се приказва само от биологична и теоретична гледна точка. Не ми отговори какво ще правиш ТИ в ролята на бащата, който иска детето. Обсъждане на подобен въпрос е невъзможно без да се поставиш на мястото на сблъсък с такава ситуация. Чистата теория е в гъзъ.

Насилствено забременяване също е широка морално дефиниция, като сме толкова отворени на тема морал. Забременяла си от някого, който след няколко дни те е предал/изоставил/наругал, когато е разбрал, или дори не е разбрал. Тялото ти не е поругано. Но детето е желано? Но трябва да си носиш кръста? Християнизми....

Това за свободата са такива крайни и безсмислени общи приказки, че чак тежко ми стана.. спирам с форума за днеска.

п.п. нежелано нещо, което да расте в теб, бтв, може и да е точно чувство изобщо. Нежелано чувство. макар че Гибли нямаше това предвид естествено. Но пък е нещо, което би ми хрумнало преди "тумор".

@РР - това което го казваш за циганките влиза в графата престъпление. тук все пак говорим за свобода на избора. Принуждаването към аборт е нещо друго.

А за случая когато жената не иска дете, а мъжът го иска - ами колкото и гнусно да звучи - задай въпроса какво иска от теб за да ти го износи.

Значи ние мъжете можем да правиме какво ли не за да не прекараме
година от живота си в казармата, но жената трябва да си жертва 2-3 години всеки пък когато дюрекса се е скъсал и няма постинор наоколо.

А какво значи и пълна свобода на аборта - той е регулиран в момента. Една жена не може да отиде 2 седмици преди термина си и да каже не го искам. Прави се първите 12 седмици. Когато зародиша наистина е просто купчина клетки.

А бременноста колко е тежка - самия факт, че убийството на собственото дете от майка му в първите няколко дни след раждането му заради шока, не е наказуемо деяние, би трябвало достатъчно да покаже колко е тежко и трудно.

Едит: това последното не е вярно. 3 години е наказанието. Извинявам се за грешката. Сбъркал съм го с член 125.

Roland wrote:И стига с тая глупост - естествено, че няма да си представя, че съм бременен, за мен това не може да бъде биологически нормално. За вас е.

Тоест, доколкото разбирам, ти отказваш да се опиташ дори да погледнеш от гледната точка на жената. Защото това беше предложението ми. Биологичната обусловеност - има я наистина, само че хората не сме само осеменители/инкубатори.

Едит: На мен също ми е трудно да се поставя на мястото на мъжа, който иска детето (когато жената не го иска). В крайна сметка твърде различни сме, или не ми достига въображение

Еми хубу, поставям се. Същевременно познавам много жени, които са против аборта. И това не са християнизми, а личен морал.

Майка ми е резултат на отказа на баба ми да абортира, понеже е смятала, че не е редно. Просто мисъл.

Добре по тази логика щом може да убиеш един изграден зародиш който има наченки на мозък защо да нямаш право да гръмнеш детето след като се роди- разликата е само в размера и развитието на тялото?