ShadowDance

Добре, махни Пелевин, Стругацки и Набоков. Остават обаче стряскащо много добри автори, а?:)

п.п. Да кажеш какво Емо има предвид, е абс също толквоа слагане на думи в чужда уста колкото и моето/нашето.

Остават 13, да Поздравления. Пребори ги с американската класика на 20 век

Междувременно - Дик, Хайнлайн, Уелс, Пратчет, Кларк, Сиклвърбърг, the list goes on. НЕ ИСКАШ да влизаме във фантастиката, защото е ле па в нея практически ВСИЧКО най-велико е писано на английски Със скромните примерно 3 изключения в световен мащаб, все руски.

Moridin wrote:п.п. Да кажеш какво Емо има предвид, е абс също толквоа слагане на думи в чужда уста колкото и моето/нашето.

Не, не е, защото аз ЗНАМ какво е искал да каже и той го потвърди.

Добре де, хора, има разлика между богат език и богата литература. Голяма част от гениалността на писателите идва не толкова от невероятния им изказ (което е част от езика), а от идеите и историите вложени в произведенията. Което няма абсолютно нищо общо със самия език.

Нещо спорът се измества по странни траектории. Не разбирам защо е необходимо да се прави заключение, че щом някой каже, че английската класика е най-разнообразна и достъпна, това означава зачеркване на останалата световна литература.

Никой не може да отрече френската класика, тя е литература в най-изчистения смисъл на думата, обаче колко от изброените автори сте успявали да изчетете. Френската класика е тежка и трудносмилаема, особено като я избие на натурализъм или екзистенциализъм.

За руските автори не знам дали ви прави впечатление, но всички пишат след 18 век, допреди вестернизацията не знам за каква руска литература може да се говори.

Ницше е известен с изключително поетичния си стил, една от причините да е труден за превод.

Е ся ко праим? Броим англоезичните автори и ги възхваляваме, че са най-много и са най-велики ли, що ли? Айде няма нужда, това вече наистина е тъпо, да не говорим, че не е истина. И изобщо що за спор е това?!

Roland wrote:НЕ ИСКАШ да влизаме във фантастиката, защото е ле па в нея практически ВСИЧКО най-велико е писано на английски Със скромните примерно 3 изключения в световен мащаб, все руски.

Малко неруски изключения: на първо място Станислав Лем, Пиер Бул ("Планетата на маймуните"), Серж Брусоло, Сакьо Комацу ("Потъването на Япония"), Лино Алдани ("Онирофилм").

Все пак няма да отричам че стилът е най-силен именно в САЩ и изобщо в англоезичните страни, и като качество и като количество.

Сега ще намеря и ще ви изкарам списък от 100-ина китайски класици, да видим как ще ме опровергаете.

Ето ви малко испаноезични автори, от Средновековието до наши дни: Иниго Лопес де Мендоса, Лопе де Вега, Педро Калдерон де ла Барка, Сервантес, Анхел де Сааведра, Висенте Бласко Ибаньес, Антонио Мачадо, Педро Салинас, Хосе Луис Борхес, Исабел Алиенде, Луис Сепулведа, Габриела Мистрал, Габриел Гарсиа Маркес, Рейналдо Аренас, Хосе Лесама Лима, Лаура Ескивел, Марио Варгас Льоса, Марио Бенедети, Хорхе Айзъкс, Пабло Неруда, Октавио Пас. Сигурен съм че Байита ще допълни, като сме тръгнали да изброяваме. Очаквам включване от Дем

Испански: Lope de Vega, Góngora, Quevedo, Miguel de Cervantes, Baltasar Gracián, Mateo Alemán, Tirso de Molina, Pedro Calderón de la Barca, Santa Teresa de Jesus - това за великите класици.
Но има и две много представителни и важни групи от в "модерната" литература които никога, ама никога не се подминават

Поколението от/на 98ª (1898) - Miguel de Unamuno, Valle-Inclán, Pío Baroja, Azorín y Antonio Machado.

Поколението от/на 27ª (1927) - Pedro Salinas, Jorge Guillén, Gerardo Diego, Federico García Lorca, Rafael Alberti, Dámaso Alonso, Vicente Aleixandre, Miguel Hernández y Luis Cernuda.

И това са само най-световноизвестните. Ако някой посмее да кажа че понеже не ги знае, не съществуват - ще пукна от смях!

Списъците са само по памет, така че спокойно може да се счете за показателен (илюстративен) минимум. И това че, може би, много не са ви познати, пак не означава че не са толкова велики, просто че не са писали на английски - лингуа франка на 20 и 21 век. Но това се е менило доста с времето. От Средновековието до миналият век френският е бил лингуа франка.

Та и аз да си кажа - дразни ме и много това категорично възвишаване на един единствен език над другите (my bad че като е английския, ме дразни двойно повече). Но иначе Мор, Живик и Дем или Марфа много по-добре от мен са изразили и обобщили (еее, Мор не много) това което и аз мисля!! А си има прекрасни английски писатели, които аз не чета в оригинал. Сигурно губя, но такъв е живота! И относно фантастичната литература, пардон фентъзито, имам някои забележки но за друг път.

ПП. Дем, с грамадно нетърпение чакам списъка. Не знам дали ще успея да свърша нещо в офиса докато не го пуснеш!!

Edit: Zhivik ме изпреварил!!! Само една забележка, Борхес, Бенедети и други които давате не са испанци, но всички пишат/са писали на испански!

Всъщност нещата са крайно прости. Може би всички тук, с изключение на Бая, са англоговорящи и обичат английския език, но това, което ги смущава е опитът и внушението един език или определен тип литература да се представят под каквато и да е форма и според каквато и да е класификация като доминиращи над останалите.
Аз също смятам, че що се отнася до какъвто и да е вид изкуство определения като "Велик" са крайно разтегливи и тенденциозни. Не е прието и това е най-малкото практика на добрия тон да се квалифицират културните постижения по своята значимост.

Ма Байке, Живик вика "испаноезични", не испанци, затуй включва и автори от Латинска Америка

Ама права си, моме! Ама аз съм в офиса и чета на диагонал; и днес вече гяволите ка мъ земат! Лудваааааааааам!!
(Сори за офтопика!!! )

Това за китайския списък беше шега. Не че не мога да се разровя малко и да пусна някакви имена, но няма особен смисъл.

Дем, сега си задължен към публиката си!!! Ами грамдното очакване? И публичният интерес? А? А? А?