Earthsea anime by Ghibli

[kalein]

6 не го бях изтъкнал като факт ;р

А кво правеше сред "аксиоматичните положения"?

И как, казахте, си пишете постингите?

И добре, значи стигнахме до извода, че Гедосенки би се харесал на някой, който на харесва анимето, традициите му и изразните му средства.

Вече стигнахте до тоя извод?

Аз явно още кретам по пътя...

- - -

За малко смяна на събеседниците, че предусещам яко зацикляне:

...
Горо с готовност е крал от старите неща на баща си (които са му дали и вдъхновението да се захване), а единствената му оригинална идея - да няма купища дракони и магии - е отхвърлена по настояване на Сузуки в полза на "ексайтмента".

...само дето не е била отхвърлена.

Има едни излишни дракони в началото. Ама са красиви - тоест не са съвсем излишни. (Хубаво де - и показват, през очите на ужасения моряк, колко нечувано събитие е това и как зазляват нещата в света, в който едва сме влезли - foreshadowing, anyone? Значи всъщност не са излишни. Хммм...)

Бройте колко дракона ще видите оттам нататък.

Бройте и магиите.

"Приказките" е филм за човеците и взаиомоотношенията им. Ако баба Урсула не е успяла да улови точно това - да ни е жива и здрава (пък няма да я пращаме да погледа разни други анимета, не сме таквиз лошковци).

П.П. Жоро: то беше един Колеж на обединения свят, всъщност. По-важното обаче е, че учихме по програмата на International Baccalaureate. Чичко Гугъл дава идея за що иде реч.

[Moridin]

Да, значи го бях изтъкнал като факт.

Смекчавам го до теорема, която се доказва с гледане на аниме.

Постът ти, пред моя, ми навя точно този извод, да - целият беше едно обяснение за киноман, който не харесва аниме, и (според теб) е представител на мнозинството нефенове на анимето. Неговата позиция е, че те са прекалено "истерични", т.е. твърде силно се изразява емоцията в тях, доколкото се разбира от обясненията ти. След което поне за мен намекът от цялото намесване на въпросния човек е, че Гедосенки е хубаво именно защото не е толкова "истерично" - с други думи, то е хубаво за хората, които не харесват японския начин на изразяване на емоции. Откъдето следва казаното от мен.

Ясно за колежа, за момент реших, че сме учили в едно училище

[Pugsley]

Бате, както и да го сучеш филма е доста тъп. Току що направих грешката да го прегледам и се чувствам по-стар от преди малко.

[Roland]

Ех, Калине Такъв дълъг пост, толкова patronising, а всичко щеше да се избегне с малко по-внимателно четене. Нека те насоча услужливо:

Възможно е емоцията да се развива в следващите 80 минути...?

Не, съжалявам, но не е. 40 минути са достатъчни, за да видиш с какви средства борави един режисьор, а също и за да ти стане ясно дали тези средства ще ти въздействат с развитието на сценария. В случая средствата са слаби.

Що се отнася до критериите ми, аз пак казвам, че нямам професионалните познания да разглеждам киното като съвкупност от конкретни фактори. При все това:

1. Не възприемам изкуството по принцип като терапия. Не ме интересува дали ще ме залее с мрак или розов петмез, стига да ми въздейства. Съответно може да ми въздейства както заспала съзверцателна емоционалност, така и динамичен екшън без грам подтекст в него.

2. Не обичам лилавото. В литературата от него ми се драйфа, в киното ме уморява от скука. Землеморията е УЖАСНО лилава.

3. Искам атмосфера. Какви са критериите ми за атмосфера? Не знам. Най-вече визия в съвкупност с музика. Като сцената в X-men 3 в къщата на семейство Грей, която би била нищо без ракурсите на камерата и зашеметяващата музикална тема. При анимето - скорост на движението (пример - РаЗефон и моментът, в който Аято си дръпна ръката от тази на Харука в пети епизод. Лицето й със сълзие на забавен каданс веднага след това. Друг пример - Дет Ноут и най-различните игри на "камерата"). Тук някъде вкарвам и емоцията бтв, заедно със стила (виж 6).

4. В контекста на Землемория и лилавото - когато нещо е бавно и когато използва "излишни" в сюжетно отношение кадри, то всичко това трябва да отговаря на въпроса "защо". В случая с паленето на свещи и огньове, отговор на този въпрос НЯМА. Символика липсва, доколкото Землеморията е твърде директна и елементарно инфодъмпваща, за да използва подобни похвати, а и те не са вкарани в контекста на каквато и да е символичност. Съответно когато имаш бавност, тя трябва да е концентрирана и с посока, иначе не ми въздейства.

5. Правдоподобни или въздействащи персонажи. Или реалистични (Bebop, Ghost in the Shell), или обобщаващи, архетипни или качествено идеализирани персонажи (RahXephon, Evangelion, Skins ). В Землемория имаш... безличност. Безсмисленост. И уж идеи, стоящи зад тях. Уви...

6. Сюжет или стил. Ако едно аниме има качествена история (Death Note, GitS: Stand Alone Complex, Spirited Away, Nausicaa) или въздействащ стил (Porco Rosso, Cowboy Bebop, Hellsing), нямам нужда от някакви дълбоки идеи в него. Ако и комбинира, още по-хубаво.


Та така, като се сетя за други, ще пиша.

[kalein]

Да, значи го бях изтъкнал като факт.

(1) Смекчавам го до теорема, която се доказва с гледане на аниме.

Постът ти, пред моя, ми навя точно този извод, да - (2) целият беше едно обяснение за киноман, който не харесва аниме, и (според теб) е представител на мнозинството нефенове на анимето. Неговата позиция е, че (3) те са прекалено "истерични", т.е. твърде силно се изразява емоцията в тях, доколкото се разбира от обясненията ти. След което (4) поне за мен намекът от цялото намесване на въпросния човек е, че Гедосенки е хубаво именно защото не е толкова "истерично" - с други думи, то е хубаво за хората, които не харесват японския начин на изразяване на емоции. Откъдето следва казаното от мен.

Ясно за колежа, за момент реших, че сме учили в едно училище

Spoiler: show

(0) Ша ми вкарваш теореми, а? Скийш ли кой тука ползва математическите означения? Немой са отварш на бат си, дет без малко да влезе в националния отбор по математика на Италия. (Ха-ха... после как да не уважаш българския такъв. Там нещастник като мене никога не биха го пуснали и на контролните. )

(1) Доказва се, ако са ни еднакви "аксиомите", Жоро.

За повече - Едуард де Боно.

(2) Аха...

Ти си мислиш, че в оня ми пост съм цитирал само един човек? Какво мисли той за "Землемория" И за анимето по принцип?

(Сега ще видим къде е разковничето на неразбирателството...)

(3) не помня да съм казвал "прекалено силно се изразява емоцията в тях, ерго са истерични"...

Емоцията, която показват, е истерична като същност - непровокирана, твърде крайна - не е емоцията на трезвомислещия, по-уравновесен (от западна гледна точка) човек, (Ако и ти това имаш предвид - значи думите ни препъват.)

(4) И да, и не.

Да, по-сдържано е от доста други анимета.

Не, пак използва японския начин за изразяване на емоции.

Да и не: успява да балансира между двете.

[Roland]

Калине, айде да си говорим за емоцията в анимето като погледаш малко първо, за да видиш каква всъщност е тя, ок? Можеш да го предадеш и на приятеля си-киноман.

Ей ти списък от мен и Амелия, да мислиш за бавни и СМИСЛЕНИ анимета:

Ghost in the Shell
Ghost in the Shell Innocence
Mushishi
Texhnolyze
Wonderful Days
Grave of the Fireflies
Ergo Proxy
Monster
Noir
Serial Experiments Lain
Haibane Renmei
Wolf's Rain
Angel's Egg
Hoshi no Koe
Pale Cocoon
Porco Rosso
Seirei no Moribito
Witch Hunter Robin

[kalein]

Ех, Калине Такъв дълъг пост, толкова patronising, а всичко щеше да се избегне с малко по-внимателно четене.

Ditto, Rol. Все едно аз съм го казал. На тебе. *смея се*

Виж, ако беше написал нещо съществено още в оня цитат, който прецитираш сега - нещо като това по-долу...

0. Аз пак казвам, че нямам професионалните познания да разглеждам киното като съвкупност от конкретни фактори.

А замислял ли си се, че аз може да ги имам?



(мога да прочета горното и като "А, не ми обръщай внимание на отзивите, аз само си плямпам за разтуха, и без туй не разбирам достатъчно за повече". Не ми се иска. Не ме оставяш с такова впечатление. Затова те ръчках с ония въпросчета първия път.)

1. Не възприемам изкуството по принцип като терапия. Не ме интересува дали ще ме залее с мрак или розов петмез, стига да ми въздейства. Съответно може да ми въздейства както заспала съзверцателна емоционалност, така и динамичен екшън без грам подтекст в него.

ditto. С разликата, че при мен "терапия" и "въздействие" не се взаимоотричат.

2. Не обичам лилавото. В литературата от него ми се драйфа, в киното ме уморява от скука. Землеморията е УЖАСНО лилава.

А какво е лилавото?

3. Искам атмосфера. Какви са критериите ми за атмосфера? Не знам. Най-вече визия в съвкупност с музика. Като сцената в X-men 3 в къщата на семейство Грей, която би била нищо без ракурсите на камерата и зашеметяващата музикална тема. При анимето - скорост на движението (пример - РаЗефон и моментът, в който Аято си дръпна ръката от тази на Харука в пети епизод. Лицето й със сълзие на забавен каданс веднага след това. Друг пример - Дет Ноут и най-различните игри на "камерата"). Тук някъде вкарвам и емоцията бтв, заедно със стила (виж 6).

Ще погледна (в единия случай пак) тия сцени. Точно за такива примери си мечтая - да знам аджеба за какво ми говориш другия път.

Моята такава сцена в "Приказките" е пеещата Теру, в мига, в който юмручето й се свива конвулсивно. Визия + музика.

4. В контекста на Землемория и лилавото - когато нещо е бавно и когато използва "излишни" в сюжетно отношение кадри, то всичко това трябва да отговаря на въпроса "защо". В случая с паленето на свещи и огньове, отговор на този въпрос НЯМА. Символика липсва, доколкото Землеморията е твърде директна и елементарно инфодъмпваща, за да използва подобни похвати, а и те не са вкарани в контекста на каквато и да е символичност. Съответно когато имаш бавност, тя трябва да е концентрирана и с посока, иначе не ми въздейства.

Допусни за момент, че наистина мога да откривам и обсъждам символиката в худ. произведение: книга; филм.

Допусни, че са ме учили да го правя две години, интензивно.

Допусни, че не си ме виждал да го правя, понеже имам идеологически възражения.

Какво следва (ма сме математици, брей...) от тия допускания - за твоето "Символика липсва, доколкото Землеморията е твърде директна и елементарно инфодъмпваща, за да използва подобни похвати" vs моето "Мога и да се впусна в изследване на символиката, връзката "огън - светла страна""?

(Симо... не знам дали си даваш сметка колко обидно звучат такива изхвърляния - НЯМА символика, щото филмът е елементарен. Без грам допускане "...аз не мога да видя и оценя символиката". Наистина ми се отщява да си говорим, като почнеш така. И спри да си мислиш, че те patronize-вам: казвам ти какво мисля аз, какво ми се ще на мен. Ти си решаваш колко приемаш и колко даваш. Ига те.)

5. Правдоподобни или въздействащи персонажи. Или реалистични (Bebop, Ghost in the Shell), или обобщаващи, архетипни или качествено идеализирани персонажи (RahXephon, Evangelion, Skins ). В Землемория имаш... безличност. Безсмисленост. И уж идеи, стоящи зад тях. Уви...

Изцяло изхвърлям сериалите от сравнението. Ако не ти е ясно защо сериал не се сравнява с 2-часов филм, да спираме дотук.

Ghost in the Shell не съм гледал, че да мога да преценя.

Нещо друго като база?

(Понеже аз явно намирам образите в "Землемория" за убедителни и въздействащи. сега остава да изчоплим същината на разликата.)

6. Сюжет или стил. Ако едно аниме има качествена история (Death Note, GitS: Stand Alone Complex, Spirited Away, Nausicaa) или въздействащ стил (Porco Rosso, Cowboy Bebop, Hellsing), нямам нужда от някакви дълбоки идеи в него. Ако и комбинира, още по-хубаво.

Добре, тук ми стана ясно какво търсиш.

ЕДИТ: Благодарско царско за списъка, ще предам на моя човек и ще гледаме.

Аз вече съм гледал Wonderful Days (май), Grave of the Fireflies, сега гледам Wolf's Rain. Моят човек е гледал двата GitS - ето още цита за контекст:

Но както става, когато в една култура се наливат много пари, тя на фона на платото от конвейерни изделия започва да поражда шедьоври. Такива бяха случаите с „Принцеса Мононоке”, „Духовният път” „Стиймбой” и др. Такъв е случаят и с Касшерн. ... <голям пропуснат сегмент>
Единствените образци с които би могъл да бъде сравняван са някои пълнометражни анимации на Ишии като „Дух в черупка”2, но Касшерн печели силно с игралната си достоверност.

[Roland]

Ех, Калине Такъв дълъг пост, толкова patronising, а всичко щеше да се избегне с малко по-внимателно четене.

Ditto, Rol. Все едно аз съм го казал. На тебе. *смея се*

В стил "ама ти си пък ПО-тъп, за да е последната реплика моя". Ненужно, не?

Виж, ако беше написал нещо съществено още в оня цитат, който прецитираш сега - нещо като това по-долу...

0. Аз пак казвам, че нямам професионалните познания да разглеждам киното като съвкупност от конкретни фактори.

А замислял ли си се, че аз може да ги имам?



(мога да прочета горното и като "А, не ми обръщай внимание на отзивите, аз само си плямпам за разтуха, и без туй не разбирам достатъчно за повече". Не ми се иска. Не ме оставяш с такова впечатление. Затова те ръчках с ония въпросчета първия път.)

Не, не съм се замислял. Знам, че ги нямаш. Говорим за една доста различна форма на киното от западната, пълна със свои собствени похвати, символика и клишета, с която ти си между бегло и никак запознат. Същественото в онзи цитат, което ти за втори път не искаш да прочетеш, е че в момента ти спориш с мен горе-долу за по-качествени методи за вибрато при високите позиции на цигулката. Надявам се тази аналогия вече да е достатъчно директна.

1. Не възприемам изкуството по принцип като терапия. Не ме интересува дали ще ме залее с мрак или розов петмез, стига да ми въздейства. Съответно може да ми въздейства както заспала съзверцателна емоционалност, така и динамичен екшън без грам подтекст в него.

ditto. С разликата, че при мен "терапия" и "въздействие" не се взаимоотричат.

За мен също. За теб обаче просто ще ми простиш, ако не го вярвам след изказвания от типа "не ми хареса Сузна Кларк, щото имам нужда от Стърджин" и "защо да чета Бътлър с целия й негативизъм, като Зиндел има същите идеи, ама позитивни?". Неколкократно досега си се доказал като силно селективен не само на ниво качество, но и на ниво тематика, с идеята, че ти имаш или нямаш "нужда" от еди какво си. А изкуството не го касае кой от какво има нужда, за да е добро или лошо.

2. Не обичам лилавото. В литературата от него ми се драйфа, в киното ме уморява от скука. Землеморията е УЖАСНО лилава.

А какво е лилавото?

Лилаво е "нежната ефирност на синевата полетя по устремилия се в небосклона златен лъч слънчева доброта, който озари смелите хребети на лазурната пяна на бистрите вълни". Похват на слабите автори и некадърните режисьори.

4. В контекста на Землемория и лилавото - когато нещо е бавно и когато използва "излишни" в сюжетно отношение кадри, то всичко това трябва да отговаря на въпроса "защо". В случая с паленето на свещи и огньове, отговор на този въпрос НЯМА. Символика липсва, доколкото Землеморията е твърде директна и елементарно инфодъмпваща, за да използва подобни похвати, а и те не са вкарани в контекста на каквато и да е символичност. Съответно когато имаш бавност, тя трябва да е концентрирана и с посока, иначе не ми въздейства.

Допусни за момент, че наистина мога да откривам и обсъждам символиката в худ. произведение: книга; филм.

Допусни, че са ме учили да го правя две години, интензивно.

Допусни, че не си ме виждал да го правя, понеже имам идеологически възражения.

Какво следва (ма сме математици, брей...) от тия допускания - за твоето "Символика липсва, доколкото Землеморията е твърде директна и елементарно инфодъмпваща, за да използва подобни похвати" vs моето "Мога и да се впусна в изследване на символиката, връзката "огън - светла страна""?

(Симо... не знам дали си даваш сметка колко обидно звучат такива изхвърляния - НЯМА символика, щото филмът е елементарен. Без грам допускане "...аз не мога да видя и оценя символиката". Наистина ми се отщява да си говорим, като почнеш така. И спри да си мислиш, че те patronize-вам: казвам ти какво мисля аз, какво ми се ще на мен. Ти си решаваш колко приемаш и колко даваш. Ига те.)

Допускам. Ти пък допусни, че мога да открия символика и в Jenna loves Briana, а след това допусни, че с аниме опита си вече на инстинктивно ниво мога да отсявам псевдото от истинското. И тъй като изглежда няма да го допуснеш, аз ще продължавам да си го твърдя в прав текст - Землеморията е елементарна и лишена от символика. Всички "бавни" кадри са сложени там с цел "обща атмосферичност", а не я постигат, защото като средства и имплементацията им похватът е тромав, нескопосан и имитаторски. Имитаторски спрямо какво? Погледай малко повече качествено аниме и ще си отговориш сам.

5. Правдоподобни или въздействащи персонажи. Или реалистични (Bebop, Ghost in the Shell), или обобщаващи, архетипни или качествено идеализирани персонажи (RahXephon, Evangelion, Skins ). В Землемория имаш... безличност. Безсмисленост. И уж идеи, стоящи зад тях. Уви...

Изцяло изхвърлям сериалите от сравнението. Ако не ти е ясно защо сериал не се сравнява с 2-часов филм, да спираме дотук.

Ghost in the Shell не съм гледал, че да мога да преценя.

Нещо друго като база?

Това е изцяло твой проблем, че ги изхвъляш. Качествената характеризация не зависи от медиума филм/сериал, от него зависи само скоростта на изграждането й. Качествените герои са си качествени и в 2 часа, и в 20. Освен това съм бил свидетел на сериали, където героят се изгражда като такъв още в първи-втори епизод (50-тина минути) и си е напълно пълноценен образ, който няма нужда от още изграждане нататък (GitS: SAC). Ей за такива "рамки" говоря в точка 1.

(Понеже аз явно намирам образите в "Землемория" за убедителни и въздействащи. сега остава да изчоплим същината на разликата.)

Знам, че е дразнещо, но явно има нужда да го повтарям - просто не си гледал достатъчно, за да оцениш колко мизерни и еднопланови са всъщност.

6. Сюжет или стил. Ако едно аниме има качествена история (Death Note, GitS: Stand Alone Complex, Spirited Away, Nausicaa) или въздействащ стил (Porco Rosso, Cowboy Bebop, Hellsing), нямам нужда от някакви дълбоки идеи в него. Ако и комбинира, още по-хубаво.

Добре, тук ми стана ясно какво търсиш.

Не мисля. Аз не търся нищо Просто когато харесам нещо, го определям като качествен елемент и после го разпознавам, щом го видя отново. Смятам, че търсенето е ограничаващо и дискриминиращо.


ЕДИТ:

О, богове, какво, да фак, означава "игрална достоверност"?! И що за дилетантско мнение е това изобщо? Пред авторитета на ТАКЪВ човек ли се очаква да сведем глави с ниската си кино-култура? Сори, ама ако не пуснеш още неща за контекст, аз си изграждам впечатлението за пример на класическата аксиома "не е важно колко си гледал, а как"...

[Morwen]

Рол, само да си казал още дума против лилавото Не заслужава такива сравнения хубавият цвят пък!!!

Калине, наистина допусни, че с гледане на повече аниме придобиваш други критерии, защото си видял повече и по-добри неща. Аз едно време бях тотално влюбена в Sailor Moon, за което още пазя мили и носталгични спомени (и един диск), но си давам сметка колко семпло беше.

И не, не го сравнявам със Землеморията, тя е много по-кратка и смислена. Онова беше трицифрено число епизоди с много подобни сюжети, но и мен ме хващаше именно емоцията и анимацията вътре (звучи ли ти познато?:)). И не че и сега я няма емоцията и анимацията, но съм видяла много повече и по-добри.

[Roland]

Е не, изразът purple prose не съм го измислил аз, а критиците на запад

[Morwen]

Пурпурното е различно и доста по-приповдигнато. Освен тва като не се използва на български няма как да не ми направи впечатление.

[Roland]

На български има твърде малко специализирана терминология за литературна критика. И purple = лилаво, не пурпурно. Както и да е, да не разводняваме темата.

[Trip]

Аз на такава проза/подход им викам "диплянки"/"надиплени" или шареноплодни.

[kalein]

Ех, Калине Такъв дълъг пост, толкова patronising, а всичко щеше да се избегне с малко по-внимателно четене.

Ditto, Rol. Все едно аз съм го казал. На тебе. *смея се*

В стил "ама ти си пък ПО-тъп, за да е последната реплика моя". Ненужно, не?

Стори ми се, че си мислиш, че само ти се чувстваш така при общуването с мен. А всъщност и аз се чувствам така - patronized и невнимателно четен - при общуването с тебе.

:. Беше ми нужно.

Не, не съм се замислял. Знам, че ги нямаш. Говорим за една доста различна форма на киното от западната, пълна със свои собствени похвати, символика и клишета, с която ти си между бегло и никак запознат. Същественото в онзи цитат, което ти за втори път не искаш да прочетеш, е че в момента ти спориш с мен горе-долу за по-качествени методи за вибрато при високите позиции на цигулката. Надявам се тази аналогия вече да е достатъчно директна.

Познаване на конректни/за дадена култура символи != обща способност за разпознаване на символи

(Аз съм практикувал второто нещо. Тамън две години, и не е ръждясало толкоз.)

Познаване на конкретни/за дадена култура символи != вярно тълкуване на конкретни/за дадена творба символи

(Няма такова нещо като "вярно" тълкуване на символи, освен ако си говорим за езотерика, не за художествени средства.)

Неразпознаване на символи в конкретна творба != липса на символи в съответната творба

и т.н.

Spoiler: show

(По принцип е по-разумно да подхождаш с "Аз знам, че нищо не знам", като говориш за мене. Защото това, което знаеш за мене, съизмерено с това, което не знаеш, клони към нулата.)

Разбирам аналогията ти, но не мога да я приложа, понеже тя стъпва върху неизяснени предпоставки. Аз не сравнявам познанията ни на конкретни/за дадена култура символи, а общата ни способност да разпознаваме символи, каквито и да е, в която и да е култура.

1. Не възприемам изкуството по принцип като терапия. Не ме интересува дали ще ме залее с мрак или розов петмез, стига да ми въздейства. Съответно може да ми въздейства както заспала съзверцателна емоционалност, така и динамичен екшън без грам подтекст в него.

ditto. С разликата, че при мен "терапия" и "въздействие" не се взаимоотричат.

За мен също. За теб обаче просто ще ми простиш, ако не го вярвам след изказвания от типа "не ми хареса Сузна Кларк, щото имам нужда от Стърджин" и "защо да чета Бътлър с целия й негативизъм, като Зиндел има същите идеи, ама позитивни?". Неколкократно досега си се доказал като силно селективен не само на ниво качество, но и на ниво тематика, с идеята, че ти имаш или нямаш "нужда" от еди какво си. А изкуството не го касае кой от какво има нужда, за да е добро или лошо.

Просто няма да ти простя. Опитай със "сложно". *смея се*

Лична нужда (eg. изразената в двете фрази, които си цитирал) != способност за оценяване на въздействие

Илюстрация: този клип притежава качества да въздейства (динамика, връзка между темпо на мелодия и темп на събитията, чисто графични детайли, препратки към прастари и съвременни архетипи...). Този клип ми се отразява адски зле - дори не мога да обясня членоразделно защо.

:. 2. Аз нямам нужда от този клип.
1. Аз мога да оценя колко е въздействащ този клип.

И забележка: такъв тип аргумент се нарича "избирателно цитиране", В реториката не се гледа с добро око на него.

"Неизбиртелно" е онова цитиране, което улавя най-характерните мисли на цитирания в релевантната област, която пояснява цитатът. За да е възможно да подбереш тези най-характерни мисли, трябва да познаваш писмената продукция на цитирания наистина добре.

(Аз знам колко малко знам - не само за анимето, а и за хората около мен. Ти знаеш ли, Симо?)

Лилаво е "нежната ефирност на синевата полетя по устремилия се в небосклона златен лъч слънчева доброта, който озари смелите хребети на лазурната пяна на бистрите вълни". Похват на слабите автори и некадърните режисьори.

Благодаря, сега разбрах.

Къде видя такова нещо в "Приказките"?

... И тъй като изглежда няма да го допуснеш, аз ще продължавам да си го твърдя в прав текст - Землеморията е елементарна и лишена от символика. Всички "бавни" кадри са сложени там с цел "обща атмосферичност", а не я постигат, защото като средства и имплементацията им похватът е тромав, нескопосан и имитаторски. Имитаторски спрямо какво? Погледай малко повече качествено аниме и ще си отговориш сам.

Тук стигаме до пълен кръг - рестартирам от щепсела.

*изглежда изглежда... изглежда*

5. Правдоподобни или въздействащи персонажи. Или реалистични (Bebop, Ghost in the Shell), или обобщаващи, архетипни или качествено идеализирани персонажи (RahXephon, Evangelion, Skins ). В Землемория имаш... безличност. Безсмисленост. И уж идеи, стоящи зад тях. Уви...

Изцяло изхвърлям сериалите от сравнението. Ако не ти е ясно защо сериал не се сравнява с 2-часов филм, да спираме дотук.

Ghost in the Shell не съм гледал, че да мога да преценя.

Нещо друго като база?

Това е изцяло твой проблем, че ги изхвъляш. Качествената характеризация не зависи от медиума филм/сериал, от него зависи само скоростта на изграждането й. Качествените герои са си качествени и в 2 часа, и в 20. Освен това съм бил свидетел на сериали, където героят се изгражда като такъв още в първи-втори епизод (50-тина минути) и си е напълно пълноценен образ, който няма нужда от още изграждане нататък (GitS: SAC). Ей за такива "рамки" говоря в точка 1.

Тц. Не е мой.

От списъка, който ми даде - кой 2-часов филм (освен втория Ghost) демонстрира пълнокръвни герои по твоята дефиниция?

(Понеже аз явно намирам образите в "Землемория" за убедителни и въздействащи. сега остава да изчоплим същината на разликата.)

Знам, че е дразнещо, но явно има нужда да го повтарям - просто не си гледал достатъчно, за да оцениш колко мизерни и еднопланови са всъщност.

Натрупването може би все пак води до качествени изменения...

Повтарянето без вариативност и надграждане - по-скоро не води.

6. Сюжет или стил. Ако едно аниме има качествена история (Death Note, GitS: Stand Alone Complex, Spirited Away, Nausicaa) или въздействащ стил (Porco Rosso, Cowboy Bebop, Hellsing), нямам нужда от някакви дълбоки идеи в него. Ако и комбинира, още по-хубаво.

Добре, тук ми стана ясно какво търсиш.

Не мисля. Аз не търся нищо Просто когато харесам нещо, го определям като качествен елемент и после го разпознавам, щом го видя отново. Смятам, че търсенето е ограничаващо и дискриминиращо.

Добре, зле подбрана дума. Поправям се:

Разбрах един от критериите (колкото и да се противиш да ги наричаш така - въпрос на терминология, не че ти се налагам нещо), по които оценяваш аниметата. И ще го имам предвид, като ти чета отзивите по-нататък.

(В което - ако някой се чеше по главата - всъщност е и смисълът на упражнението.)

О, богове, какво, да фак, означава "игрална достоверност"?! И що за дилетантско мнение е това изобщо? Пред авторитета на ТАКЪВ човек ли се очаква да сведем глави с ниската си кино-култура? Сори, ама ако не пуснеш още неща за контекст, аз си изграждам впечатлението за пример на класическата аксиома "не е важно колко си гледал, а как"...

Работим по въпроса за значението.

Контекстът - след две седмици, редактиран както си требе.

---

ЕДИТ: Морв - аз ви моля да допуснете, че с повече човъркане на художествени произведения - всякакви, не просто филми и не просто книги - човек придобива способността да си гради мнение по-бързо. Даже ако се намира в съвсем нова територия и е виждал нейни образци в порядъци по-малко от знаещите.

(И не слушай хората, дето пишат, че съм гледал 10- анимета. Някъде да съм потвърдил, че е така?)

А с още повече човъркане човек придобива и къде-къде по-ценната способност да си руши мнението, и да го преизгражда.

Само че... трябва все пак да му бъде даден някакъв genuine stimulus, не "така е, щото аз знам повече от тебе".

[Trip]

В тоя пост ще поразвия, ъм, неособено подробното си мнение за първите 45 минути от Землеморията.

Дисклеймър:

Не говоря от позицията на разбирач, бил той аниме-, или филмов. Говоря от позицията на човек, изградил си някаква чувствителност към историите и това как са разказани, и на човек, който е в състояние да разпознае и артикулира как и защо е реагирал на нещо по начина, по който е реагирал.

Така.

Spoiler: show

Наративната структура на филма беше елементарна и объркана. Събитията бяха скучни, пълни с недомислици и нескопосано реализирани. Според мен. Ще обясня.
Тук не говоря за пост-фактум рационализации и сучене на аргументи с цел да се самонавия колко е слаб филма. Това са неща, които още на мига са ме жегнали, тук просто ги артикулирам. И така. Филмът започва:

1. В света се случват беди. Дракони се бият (изглеждаха яко, факт) взаимно. Кралският двор е обезпокоен. Един дядо снася няколкоминутен инфодъмп в един коридор, гледайки към драконов барелеф. От информацията в инфодъмпа на мига останах разочарован, че не е поднесена по-добре.
Пък било то и под формата на войс-оувър в стил "Галадриел в първия Властелин".
Щото имаше потенциал за въздействие. Героите обаче се спират насред това, което вършат, и снасят информацият ДИРЕКТНО на зрителя. Мигновено разваляне на илюзията. Strike one.

2. Някакъв принц, очевидно с душевно разстройство, наръгва Големия Управник, и бяга с меча му. Готино - става интересно. Повдигат се въпроси (макар да ми се щеше да има малко foreshadowing за точно подобно действие от страна на младежа. Да бяха казали/показали, че е странен или нещо подобно.)

3. Бяга през пустинята и Спароухоук го спасява. Без да го пита какъв е и откъде е, той му предлага да пътуват заедно.
Странно.
Бих го разбрал, ако просто иска да му помогне да стигне до някой град, откъдето малкият да се оправя сам. Иначе, можеха да развият малко взаимоотношенията им, че да видим що аджеба дъртият си е дал толкова зор да го търси, когато ония го отвличат в робство, и що го спасява, и що решава да го направи труженик. Не беше нужно да го правят с разговори даже. Един-два подсказващи кадъра биха били достатъчни - остър поглед от страна на магьосника, трепване при някоя уж тривиална реплика. Такива неща нямаше.
Без качествен setting-up и спасяването, и даже това защо Спароухоук оставя нашия да се оправя сам в града, както и целият инцидент с момичето, изглеждат лепнати просто ей-тъй, колкото да навържат поредица от събития, които да ни представят дясната ръка на лошия и лошия, от една страна, и взаимоотношенията между нашия и Теру, от друга.

Подобно навързване, естествено, го има във всяко сюжетноориентирано нещо, въпросът е доколко добре е прикрито и дали има достатъчно "месо" по "костите" на структурата. Тук няма. Инцидентите в града са клиширани като концепция и клиширани като развитие:

а) Нашите още на входа на града са посрещнати от робски пазар -неоригинална концепция за сцена. Каква е самата сцена? Робопродавници викат, а зад тях стоят оковани робите. Край на сцената. Това е. Кофти, клиширана реализация на концепцията. Тотално невъздействаща нито емоционално, нито интелектуално (сиреч, да си кажа - уау, това беше страхотно измислено)

б) Нашите минават през половината град и стигат до сергия с дрехи. Продавачката ги лъже. Оказва се, че е била магьосница и Спароухоук я познава отнякъде, въпреки че тя очевидно не го познава (?!?), следва magic-is-disappearing-from-the-world-rant, бутнат ни в клин, ни в ръкав, а в устата на бабата, след това Гед й казва "Дай едно наметало, че да си скрие момчето меча", нищо че току-що са минали през половината град без наметало (?!?). Защо този меч е специален (освен, че нашия не може да го извади), така и не се разбира.

в) Някакъв жабарон се сблъсква с нашия на стълбите и, ей така, го дръпва да го зарибява по някаква дрога. Напълно изкуствено и нескопосано, помоему, бутната glimpse-into-squalor сцена. Така не се гради атмосфера според мен.

г) Зли робовладелци гонят беззащитно момиче. Нашият я спасява, демонстрирайки впечатляващи бойни умения. Виж а) - помоему, клиширана концептуализация на сцена и лоша, дори направо странна, реализация.
Във връзка с нея: Какви бяха тия откачени физиономии от нашия човек в тая сцена и въобще през десет минути от филма? Първия път (когато убива рандъм Управника) повдигат интересен въпрос, ама в продължение на 45 минути да няма даже и намек за отговор на тоя въпрос, е твърде прекалено!
И още един character-note: Защо Теру беше такъв борсук? Заради белега й? Ок. Само дето белегът й представляваше едно червеникаво петънце. На интелектуално ниво донякъде разбирам що трябва да е борсук, ама визуално е много слабо представено. Пък и наистина ли само заради това му реагира така на Арен?

д) Нашият ляга да спи, където свари, въпреки, че си е направил яко врагове в лицето на явно високопоставени гадюги. Тотално Шинджи-от-пълнометражната-Ева-поведение. "Нека съм необосновано саморазрушителен и дразнещо неебателен какво правя със себе си, че да се движи сюжета, накъдето трябва". Само дето Шинджи в 24 епизода видяхме що е путка. За Арен за 45 мнинути не видяхме дори едничка подсказка. Или поне аз не видях.

След града:

а) Клиширано замислена и клиширано реализирана establishing-scene на главния злодей. Като от случайно тийнеджърско фентъзи.
- Господарю, робите избягаха!
- О, ти, мизерен плосък червей. Тения в дебелото черво на мелез между чипоноса свиня и старопланинска лама. Изпитай нечовешка болка.
- Аргх!!! Господарю, не...заловихме повечето...имаше един магьосник. С белег на лицето и китка пера отзад!...Аргх...
- Китка пера отзад?! Спароухоук, стари неприятелю. Ти ли си това? Ще ми паднеш....

б) Среща на нашите герои с мъдра селянка. За челите книгата името й значи нещо. За нечелите - не. А! Момичето с белега живее с нея! Колко удобно! Повтарям - коя да е клиширано замислена сцена може да е готино реализирана и следователно гледаема/читаема. Тук обаче и тази не беше.
Нашите стават орачи, въпреки, че Спароухоук много изрично натъртва в по-ранен момент как бил ужасно, ужасяващо зает, бидейки магьосник и прочие. Следва сцена от "На браздата" и инфодъмп за природата и Баланса. Не толкова излишно, колкото излишно дълго.

Там го спряхме. Съжалявам, но кумулативният ефект е двупосочен. Когато човек почне твърде често да се пита "хубу де, кви сега са тия реплики/събития, като репликите/събитията веднага след тях си противоречат с тях?" или пък почне да отгатва какво ще стане в следващата сцена/сцени и познава, то тогава този човек спира филма, защото му е дошло твърде много. Хората, направили този филм, се дискредитираха и загубиха доверието ми в това да ми представят нещо добро.

Имаше и някои добри попадения, като например градът, развиващ се под титанични, древни, разпадащи се стени, или настъпващата пустиня, но всичко това бледнее силно пред останалото.


Като завършек:

Предлагам обяснение от моя гледна точка. Не се опитвам да убеждавам, че филмът е зле, макар да смятам, че първите му 45 минути определено са. Ако го догледам и се възхитя, тези 45 минути ще продължат да тежат на цялостното ми впечатление.
В тях според мен има достатъчна липса на качество, за да не се окажат "част от прекрасния пъзел".

Едит: Относно символиката. Символите са нещо второстепенно. За мен. Според мен първостепенното нещо е читателската/зрителската реакция. Аз обясних гледната си точка от такава позиция. Символите са неща, които добавят дълбочина, след като човек е бил задоволен на всички (или поне повечето) основни нива. Затова не ме кефят дискусии, които се фокусират върху това.

Да не говорим, че както казваш символиката е нещо толкова субективно, че на теория всеки може да открие всичко. За това не са нужни специални курсове, а добре развито концептуално мислене. Аз го имам. Уверен съм, че и Симеон го има. Може да не сме видели символи. А може и да сме. Всъщност снощи аз направих забележката за излишната сценка с паленето на свещта от мъдрата селянка. Симеон ми отговори "Символика енд шит". Аз му отговорих - "Йес, яката символика".
Тъй че не е като да не ги виждаме тия неща. Обаче има разлика между това да разпознаеш нещо и да го разпознаеш като важно и въздействащо ти.

Втори Едит: Само едно нещо за меча. Къв беше тоя меч? Омагьосан, нашия специално го взе от Управника, дъртият му каза да го крие...Накрая оня с насекомовидния шлем го оцени като боклук и го метна в морето. ВТФ!!??!!?!?