ShadowDance

Silence е ебаси ташак шитнята. Може ли филмът ти да се казва така и тия тупани да не млъкнат ебаси. Нищо ненавиждам в киното повече от нон-стоп наратор, а тук е върхът на тъпанарщината щото просто ми рецитират каквото се случва в момента. Замаскирано под формата на "писма". Филмът почва добре, некви мъчат други и е ясно за какво става дума... само 30 секунди по-късно Нийсън да почне със сричането отгоре. Много атмосфера, много нещо.

Тъкмо да се случи нещо и се почва

Мисля, че гледахме около 20 мин и след като всяка една сцена през това време е развалена от гъгнене зад кадър не искахме да проверим дали и останалите 2 часа са преебани по същия начин.

И доста ми е писнало от тежък грим на безумно мръсни селяци. Особено пък 17 век япония.

Гледах около 5 минути на War on Everyone и го пратих в кофата. На толкова елементарен, дебелашки, просташки и банален "хумор" не бях попадал отдавна и ми бяха достатъчни да изгледам само два разговора; първия, да го осъзная, втория - да затвърди мнението ми. Жалко, на ниво трейлър изглеждаше доста яко.

Ghost in the Shell

Ох...

Яко ли е?

Не

Напоследък абсолютно и тотално нищо. Всичко ми е пошло, безсмислено и глупаво. Даже и 1-2та сериала, които все пак гледах.

Song of the Sea (2014) - анимационен. Ирландско, белгийска, датска, френска и люксембургска коопродукция.
Гледах го по препоръка на Killua и определено не съжалявам, защото съдържа твърде любопитни неща.

Първо какво не ми хареса.
Не съм фен на керъктър дизайна в стил Cartoon Network и някои анимационни техники. Да, знам че така се пестят много пари, но мисля че в телевизионен вариант върши по-добра работа отколкото на голям екран. (Е, за го гледах на малък, нооо...)
Още от сюжета ми харесват само определени отрязъци - твърде често се използват неясните правила на магическия свят, за да създаде неочаквани пречки или неочаквани преимущества на главните герои.

Какво ми хареса.
Богатите на детайли и необичайни като стилистика фонове компенсират керъктър дизайна. Има някакъв дуализъм в тях - част са със сбъркана перспектива и някои обекти са представени в разрез и въобще сякаш са рисувани от деца. Предполагам идеята е, че това е света през погледа на главните герой - местата, които не са им интересни са дадени набързо и само информативно.
Много обичам истории, които са свързани с мястото, в което се развиват. Ето това е една от тях и ключовите локации са толкова много, че дори е необходима карта. Всяко място е уникално и с вплетени различни елементи от сюжета и митологията. Като в класическо фентъзи предвижването по карата е свързано и с напредването в историята.
Харесаха ми и реализма в отношението брата към сестрата: досада, егоизъм, ревност за вниманието на бащата, детинско пъчене, злоупотреба с власт и сила и тотално неизпълнение на задължението да я пази. В напечените ситуация обаче се разбираха добре.
Двамата доста ми напомнят братята от Over the Garden Wall.
Друг важен момент, понеже не може да говори всички приемат момичето за едва ли не за малоумно, а то не е и дори е доста наблюдателно и проницателно.

В крайна сметка съвсем различно заглавие от спиращите дъха с визията си продукция на Дисни или Дриймуркс. Силата му е в употребата на минималистични изразни средства и странна атмосфера.
По нещо ми напомня книгите на Туве Янсон, най-вече тази за острова с фара - и там локациите са странни, определящи сюжета и някак живи, а логиката на събитията е като в сън.

Roland wrote: ↑

Sat Apr 01, 2017 11:42 pm

Не

Бая фейл си е филмът, да... в смисъл ако не си гледал анимето, вероятно е приятен, но инак...
Не разбирам (@Dr. Horrible) защо такова съвършенство като Скарлет Й. е започнало да ходи така прегърбена?!? Особено в ролята на предполагаемо синтетично тяло, създадено да е оптимално. Е поне да я бяха синтезирали изправена егати.

Инак дядото, който единствен шпрехеше японски, беше трепач

alshu wrote: ↑

Mon Apr 03, 2017 11:38 am

Song of the Sea (2014) - анимационен. Ирландско, белгийска, датска, френска и люксембургска коопродукция.
Гледах го по препоръка на Killua и определено не съжалявам, защото съдържа твърде любопитни неща.

Първо какво не ми хареса.
Не съм фен на керъктър дизайна в стил Cartoon Network и някои анимационни техники. Да, знам че така се пестят много пари, но мисля че в телевизионен вариант върши по-добра работа отколкото на голям екран. (Е, за го гледах на малък, нооо...)
Още от сюжета ми харесват само определени отрязъци - твърде често се използват неясните правила на магическия свят, за да създаде неочаквани пречки или неочаквани преимущества на главните герои.

Какво ми хареса.
.......

В крайна сметка съвсем различно заглавие от спиращите дъха с визията си продукция на Дисни или Дриймуркс. Силата му е в употребата на минималистични изразни средства и странна атмосфера.
По нещо ми напомня книгите на Туве Янсон, най-вече тази за острова с фара - и там локациите са странни, определящи сюжета и някак живи, а логиката на събитията е като в сън.

Радвам се, че ти е било интересно!
Ха, това керъктър дизайн стил Картун Нетуърк ли е? На мен героите ми се струваха много по-сладурско-невинни от повечето неща на картуун нетуърк, за които се сещам. Този постер никога не бих си помислила, че е на сериал от CN например:

Spoiler: show

Интересно сравнение с Туве Янсон, в тази връзка интересно кога ли ще напишем нещо по въпроса @Random

Аз и тук да кажа, че чакам сега новия филм na Tom Moore "Wolfwalkers" http://www.cartoonbrew.com/feature-film ... 49399.html
Може би няма да е зле да изгледам и първия му де, The secret of Kells: https://en.wikipedia.org/wiki/The_Secret_of_Kells

Ха, това керъктър дизайн стил Картун Нетуърк ли е?

Ми може би текущите или най-старите да не приличат толкова, но определено нещо от сорта на Samurai Jack и Foster's Home for Imaginary Friends.
А и нямам предвид буквално копие, а начинът за опростяване на лицата и телата.

Гледах Fast & Furious 8 и много се забавлявах. Голям фън, много лежерен, дивни простотии, но пък кастът е епичен (има дори Мисандей и Тормунд от GOT, Luke Evans, Helen Mirren, Чарлийз Терон, Скалата, Кърт Ръсел етц!) и човек лесно прощава. И рекох да дам все пак шанс и на ХХХ, но въпреки че беше крайно подобен, ми стори нива надолу спрямо другия и си беше по-скоро загуба на време.
The Shallows - заради Блейк Лайвли тотално си струва!
Бос Бейби, неочаквано ми беше адски смешен. Суперски бъзици.
И сега, щото покрай XXX си спомних, че съм влюбена в Руби Роуз, ще си пусна все пак Джон Уик 2 - разбрах, че я има там.
И така! Хубаво е да има празници

Гледах "Конг" сега, понеже излезе почти гледаем рип.
Става, ама "Кинг Конг" на Питър Джаксън, дето излезе преди дванайсет години, е по-добър в абсолютно всяко отношение, включително визуалните ефекти. Технологията би трябвало да е по-напреднала, егати. Друго... Абсолютно съм сигурен, че хората, убити от чудовища на острова, бяха поне два пъти повече от тези, които тръгнаха на експедицията. Не излизат сметките, това ми е мисълта, ама пък беше някакво яко как оня го накълваха птеродактилите и как оня другия го глътна онова и светкавицата на фотоапарата светеше през кожата му, и как ни показаха някаквито феноменалностни бойни умения на героя на Том Хидълстън в началото, за да не влязат изобщо в употреба по-натам - освен като размаха катаната да трепе животни, нали... За какво им е да го връзват с "Годзила" това?
Както и да е, финалната битка е някаква яка. Логиката в цялост я хванала липсата, ама хора мрат на поразия, достатъчно изобретателно, снимано е красивичко и има песен на Black Sabbath, при това използвана доста правилно. Доволен, ама по някаква причина се надявах на повече.

Split е феноменално силен филм, а финалът му ме остави без думи.

Spoiler: show

Ето така се правят ориджин филми и споделена вселена. Лудница.

ЕДИТ: И този хинт е супер зарибен:

Spoiler: show

Аз чак сега изгледах "Животът на Пи" и макар да беше по телевизията и съответно да не се насладих на пълната му визуална мощ, искам да кажа, че е едно от най-смислените, човешки и чудесни неща, на които съм попадала в близкото десетилетие, че и оттатъка.

3D-то на филма беше направено наистина смислено. Книгата е също толкова прекрасна като филма.

Paterson е много елегантен и лиричен филм. Той е като възхвала на малките, всекидневни неща, които остават някак незабелязани в забързаното ежедневие.