ShadowDance

Rinne no Lagrange - дроп след втори епизод. Не е за мен този тъпизъм и това си е. Героите ми лазят по нервите, а дизайнът на mech-овете не ме кефи.

Aquarion Evol - трети епизод е още от същото. Съдържа дразнещи идиотии, но заради картинките ги понасям.

Thermae Romae - две серии от по 9 минути, а предстои само още една. Пълна идиотия - връзка между древните римски терми и съвременната японска баня.
Като капак, анимацията и артът са дървени.
Още по странното е, че ме забавлява. Ще чакам и последния епизод.

Poyopoyo Kansatsu Nikki - дроп след един епизод. Нещо не ме кефят тези кратки серийки.

Аз днес иззяпах първи епизод на Daily lives of high-school boys - е няма такава простотия Кискала съм се като идиотка! Определено ще го зяпам, става за разтоварване

Втора серия на Brave 10 съква.

Трета серия на Nisemonogatari...ееее, най-накрая да почне да се случва нещо интересно.

Защо е Сенгоку Басара?

Някой може ли да ми обясни???

Гледам го от научен интерес, щото долнопробието му е с нивата на Саларимен Кинтаро. Боли доста.

Обяснението е, че животът е мистерия .

Заглавието има доста фенове (поне у нас).

На мен първите две-три реплики произнесени с идиотски апломб ми бяха достатъчни, за да го дропна.
После при опити да обясня вечно ме режат с "ама теб те е отблъснала супер оригиналната графика (понеже си прост, не може да я оцениш и я смяташ за грозна)". Всъщност аз обичам странна и фрашкана със символики графика, стига да е употребена правилно и интересно.
Героите криещи се зад префърцунения дизайн - това е нещото, което ме отблъсна на много ранен етап. Просто не ми пука за каквато и да е било история с такива герои.

При опит да поразпитам феновете му какво харесват толкова в него, получавам отговори от типа на "обичам оригинална графика" (явно като самоцел) и "обичам исторически анимета" (то пък сюжетът му е един исторически достоверен...ум да ти зайде...).

Каква оригинална графика? Къде? Кога?

Толкова епохално зле е това нещо...

Имаме Дате Масамуне, чиято войска мяза на босозоку генг. Въпросният говори с гласа на Зоро и по няква необяснима причина крещи фрази на английски (Let's party! You see? Allright! и т.н.) с лош японски акцент. От време на време свети в синьо.

Имаме някакъв тип, който свети в червено и ни го спрягат за големия съперник на Масамуне. Той комуникира основно чрез крещене. Част от хумора на заглавието е да ни показват как си викат с неговия лорд и как неговия лорд го бие на почивки, когато оня каже нещо тъпо, т.е. всеки път. В гюлмето при тях е и някакъв нинджа - веселяк с дизайн ала Робин Худ и с гласа на Такехито Коясу.

Имаме хипар с маймунка и озвучен от Роми Паку смешен андрогин. И няква руса цицореста бамбина, която от време на време оргазмира около андрогина. Оргазмеенето също е показателно за къв хумор става дума в тоя сериал.

А олицетворението на злото е Ода Нобунага, който говори като Мацудайра от Гинтама в много тежък кабуки пристъп.

Битки няма - имаме много постно анимиран екшън със сини и червени светлинки, които се предполага да ни направят мариза зашеметяващ, но на мен определено не ми минават тея.

Току що изгледах някакъв изумително скучен епизод, в който великия стратег на Дате Масамуне отиде да спасява някви три миниъна с помпадур прически от някъв много лош тип. Като с тази си постъпка показа нулева стратегическа мисъл и в крайна сметка беше спасен от пича дето крещи и свети в червено.

В един епизод имахме мека-самурай.

Тъгата е тъжна, щото на това нито хуморът му е смешен, нито персонажите му са яки, нито сетингът му е добре намислен, нито битките му са интересни, нито визията му кой знае какво. И всичките тея зле направени сами по себе си елементи, дето се опитват да вкарат някви оригиналност и куулнес, на всичкото отгоре ИЗОБЩО не си пасват...

Май ще го дропя, въпреки сеютата.

Изродка, са ше ме накараш да гледам 1 епизод да се убедя...

Amelia

От време на време свети в синьо.

Имаме някакъв тип, който свети в червено

Звучи ми като типично - http://tvtropes.org/pmwiki/pmwiki.php/M ... OniBlueOni

Като джедайски мечове .

Дали не е безпредметно да го гледам тва Сенгоку Басара при положение, че знам кво ще стане? В момента се опитват да ни убедят, че Токугава Иеясу е мъртъв и аз седя и ролайзвам, щото знам, че не е - въпросният е пукнал от сифилис, не от война. Екшънът се затъркаля към Хон'ножи и аз знам, че сега Ода Нобунага ще си вземе, предаден от Мицухиде Акечи (който бтв е някакъв особено нелеп психопат с гласа на Грифит).

Дате Масамуне ще преживее Сенгоку джидай, така че не мога да се притесня за него в нито една от битките му.

Абе, къде е Хидейоши?

edit: Те па решиха да ни изненадват и ептен да не следват реалните исторически събития... Ебаси простащината, честно! Бтв, кому беше нужна сестрата на Нобунага???
Писах му 4 на МАЛ. Не съм вервала, че ще го кажа, ма тва беше по-зле от Кинтарото...

Втори сезон го шифт+дел-вам немедленно.

Хвърлих едно око след кросовете с ОП на Торико какво е поизлязло, ама колкото и да се кефя на готвене и шаренко тва е прекалено ретарднато.

В интерес на истината третата серия на Brave 10 беше по-добра от втората (тоя с пушката е симпатичен дебил )...въпреки това - дроп.
На генерално ниво анимето ме дразни вместо да ме забавлява.

Целият сезон е мижав.

Nisemonogatari и Aquarion Evol са ми на ръба на дропа. Последното го гледам само заради шаренията и музиката.

Ano Natsu de Matteru си е изтърканата формула на Onegai, но с бекграунидте на Ano Hana и керъктър дизай подобен на Torodora...още една серия и го дропя.

Май истински ме кефят само нискобюджетните комедийки - Kill Me Baby и Danshi Koukousei no Nichijou.

Thermae Romae май приключи (щяло да има бонус епизод с дисковете).
Това e или пълна идиотия или тотално не съм го разбрал .
Беше ми забавно по някакъв леко дебилен начин, а и reverse engineer-ването на съвременни японски постижения с технологиите достъпни по време на римската империя беше фън, но заглавието хем е нискобюджетно, хем не съдържа, кой знае какви яки идеи. (А near death by drowning time traveling experience-ите на главиния герой са си направо перверзна гавра .)
Най-запомнящото се и любимо нещо в него ми беше ending-а.

Mazinkaiser SKL - трисерийно OVA.
Не съм гледал нищо друго от поредицата, но реших да му хвърля око, защото в АнимеС го водят едва ли не екшънът на 2011.
Да се приеме SKL за най-добър екшън или дори за заглавие от 2011 (първата му серия е от 2010) е силно конюнктурно , но все пак анимето ми беше забавно.
Де факто това си е една рок опера в анимиран вид.
Керъктър дизайнът, облеклата, роботите, оръжията: всичко е като от корицата на дърт детметал албум. Няма рационални или ергономични форми. Всичко механично е фрашкано с рога, зъби, нокти, шипове, черепи и прочее рокаджийска символика.
Битките са хореографирана символична сеч, а не реалистично меле.
Сюжетът е елементарен и пълен с мотивационни речи.
Типажите са по 80-тарски плоски: всички жени са курви, всички мъже са жадни за кръв непобедими зомбита.
Според мен Mazinkaiser SKL е любовно писмо и homage към 80-тарските Super Robot seinen-и - безкрайно колене между роботи, които от части приличат на самурайски доспехи, от части на ориенталски демони.
Това донякъде е източникът на лошите ми впечатления. Има много неща, които харесвам в 80-рските, 70-тарските и дори 60-рските анимета. Въобще падам си по ретро, но точно в тези дърти телевизионни заглавия млатенето между гигантски роботи винаги се е представяло страшно евтино, почти без анимация, с глупава хореография и без капка реализъм. Все едно гледаш бойна сцена от Power Rangers - хора в неудобни костюми изпълняват полустатични балетни сцени. Всичко това естествено е причинено от скромният бюджет и ограничените технически средства. Среща се предимно в Super Robot аниметата, а примерно дъртите Mecha-класики, като Gundam и Macross имат доста по-добре замислен и изпълнен екшън.
Mazinkaiser SKL се връща към тези стилизирани боеве, които не харесвам. Не че не са хвърлили доста усилия да осъвременят похвата - сцените са много по-комплексни, бекграундите са по-детайлни, мунициите рикошират и съсипват околния пейзаж, роботите изчезват и се появяват обратно със специален ефект, който трябва да символизира phase-shift-а (едно време просто cut-ваха между "има го, няма го" ) и пр. и пр. неща които радват окото. Да така е по-приятно, но пак не мога да го приема за истински бой, а по-скоро за клип към рок песен.
Имаше няколко ръкопашни боя, пак доста стилизирани. Те ми харесаха повече.
Вече споменах, че в много отношения заглавието е елементарно, първично и 80-тарско. Относително наскоро гледах друг римейк на 80-рски брутализъм - Cobra. Пак Sci-Fi, пак kinky костюми, пак всички мъже са мутри, а всички жени проститутки и пр. простотии...само че някак ме изкефи повече от SKL, защото хич не се взимаше на сериозно и разиграваше мухлясалите си trope-ве с голяма доза ирония.
Точно това ми липсва в Mazinkaiser SKL: бъзика и самоподигравката. Няма я декларацията, че става дума за носталгично и пълно с идиосинкратизми заглавие.
Много му се изкефих, но според не заслужава да е претендент за титлата "екшън на годината" (за която и година да става дума).