Кой какво чете, part II

DELgado · Post by **DELgado** » Fri Oct 26, 2007 11:07 am

А Чандлър кое издателство го е преиздало? Едно време го четях доста, ама не знам сега дали ще ми хареса. Бих си взел едно томче да го пробвам в името на носталгията.

passer-by · Post by **passer-by** » Fri Oct 26, 2007 11:11 am

DELgado wrote:А Чандлър кое издателство го е преиздало? Едно време го четях доста, ама не знам сега дали ще ми хареса. Бих си взел едно томче да го пробвам в името на носталгията.

ИК "Унискорп".
Не го бях чувал това издателство досега, но Весо на "Славейков" каза добри думи за него. Не е някаква еднодневка в стил early 90's, един вид.
А и преводачите са наистина чудесно подбрани - в момента се сещам само за Жечка Георгиева и Правда Митева, но имаше още няколко.
Излезли са четири тома разкази на Чандлър, предстои пети последен.

DELgado · Post by **DELgado** » Fri Oct 26, 2007 11:36 am

"Унискорп" ги знам. Те издават Барико на български все пак. Значи и Чандлър са почнали.

Набират скорост като издателство явно. Лошо няма, дано само да издадат всичко на Барико както обещаха на панаира.

passer-by · Post by **passer-by** » Fri Oct 26, 2007 11:41 am

DELgado wrote:"Унискорп" ги знам. Те издават Барико на български все пак. Значи и Чандлър са почнали. Набират скорост като издателство явно. Лошо няма, дано само да издадат всичко на Барико както обещаха на панаира.

А... кой или какво е Барико?

Става ли за ядене? С каква гарнитура?

Post by **Moridin** » Fri Oct 26, 2007 11:46 am

Италиански автор, най-известен с Коприна, която мисля да бодна скоро

))

Roamer · Post by **Roamer** » Fri Oct 26, 2007 11:47 am

Мдам, новите преводи на Чандлър са добри - поне на първия том де, който от дъжд на вятър захапвам пак, да прочета половин-едно разказче, като съм в настроение за hack'n'slash

Дел, зависи от настроението ти дали ще ти хареса... имам чувството, че и при теб има моменти в живота, когато точно един такъв арогантен безкомпромисен детектив ще ти върне усмивката или поне ухилването

DELgado · Post by **DELgado** » Fri Oct 26, 2007 11:55 am

Еми Барико е един доста странен писател, който и по съвместимост е един от най-известните тиви водещи в няколко шоута в Италия. Автор е на Коприна (най-стахотната и чувствена книга за любовта която съм чел и по която е филмът http://imdb.com/title/tt0494834/, който за съжаление няма да внесат на голям екран), Без Кръв (страхотна история за отмъщението със жесток край). На мен много ми харесва като стил и начин на писане - винаги е различен (Коприна е направо като поезия маскирана като проза), оригинален и малко странен.

Ето още малко инфо което изрових от БГ нет пространството за него:

Spoiler: show: АЛЕСАНДРО БАРИКО е роден през 1958 година в Торино.
Завършва философия и музикознание. На пресконференции си признава, че и сега продължава да свири на пиано: „Покривам се някъде и свиря. Доставя ми удоволствие. “Според критиците Барико е навлязъл в литературата от света на музиката. Той превръща литературните си произведения в музикални: ноти – в думи, партитури – в текст, сонати – в монолози, увертюри – в алегории, а симфонии – в романи. Безспорно доказателство е романът „Коприна “, който самият автор нарича бяла музика.
Първоначално Барико работи в различни издателства, пише реклами, занимава се с музикална критика. Сътрудничи на в.„La Stampa “, телевизионен водещ е на интелектуалното шоу „Pickwick “ и шоуто „Amore e un dardo “за музика, литература и кино. По произведението му „Новеченто“ са направени театрална постановка (режисьор Габриеле Васис) и филм (“Легендата за пианиста“, режисьор Джузепе Тораторе), даван и в България. По-късно започва нов амбициозен проект „Части от света “: музикални парчета, литературни откъси, лирични четения за театрална сцена: това е спектакълът „Тотем “. През ноември 2002 г. реализира City Reading Project в римския „Театро Вале“ – спектакъл по ключови откъси от романа му „City“, който през март 2003 г. е издаден на диск, с участието и музиката на френската група AIR. По романа му „Коприна“ е създаден американски филм, но все още не е излязъл на екран.
През 1994 г. заедно с група приятели основава школа за техниката на писане „Училище Холден “, в което подготвя млади хора за работа в киното, театъра, журналистиката и литературата.
Барико е автор на шест романа, превеждани по цял свят и спечелили редица престижни литературни награди. С тях италианският писател е известен като бестселър автор и творец с необичаен начин за пресъздаване на идеи и образи. Някои читатели дори биха възприели книгите му като написани от различни автори, ако не е характерният за Барико особен строеж на фразата.
На българските читатели Алесандро Барико е познат с романите: „Океан море “, „Копирина “ и „City“. След „Без кръв“ предстои и издаването на най-новия му роман „Тази история“.

shayhiri · Post by **shayhiri** » Fri Oct 26, 2007 11:57 am

passer-by wrote:Зависи доколко безкомпромисен фен си
Аз съм чел към 70 книги и малко повече комикси от въпросната вселена, та смятам, че мога да изкажа горното мнение по въпроса, за разлика от някои други хора с one-line-ри, целящи да побутнат дискусия, от която често нищичко не отбират.
Говоря по темата, нали?

Да, и щом също с "one-line-р" гордо заявяваш, че въпросните вселени са само за (юбер)фенове, къде изобщо виждаш мегдан за дискусия?

passer-by · Post by **passer-by** » Fri Oct 26, 2007 12:23 pm

Валери, Мор, благодаря за отговорите.

DELgado · Post by **DELgado** » Fri Oct 26, 2007 12:27 pm

Roamer wrote:Мдам, новите преводи на Чандлър са добри - поне на първия том де, който от дъжд на вятър захапвам пак, да прочета половин-едно разказче, като съм в настроение за hack'n'slash Дел, зависи от настроението ти дали ще ти хареса... имам чувството, че и при теб има моменти в живота, когато точно един такъв арогантен безкомпромисен детектив ще ти върне усмивката или поне ухилването

О аз едно време много му се кефех на Чандлър, даже покрай него четях и криминалета еднодневки от Джеймс Хадли Чейс, Мики Спилейн и други знайни и незнайни автори на кримки. Въпросът е дали сега пак ще ме грабне същото желание и дали ще имам настроението за четенето на подобна литература.

shayhiri · Post by **shayhiri** » Fri Oct 26, 2007 12:38 pm

Чандлър си е Чандлър. Още помня как се размазах (буквално) с Farewell, My Lovely като бях на девет. Изобщо не вярвах, че има такава литература.

Реших да изчета първата Тъмна кула, бтв. Изглежда точно толкова стегната, лаконична и наситена с действие, колкото изисквам от книгите. Ко бъркам, кажете.

DELgado · Post by **DELgado** » Fri Oct 26, 2007 12:53 pm

shayhiri wrote:Чандлър си е Чандлър. Още помня как се размазах (буквално) с Farewell, My Lovely като бях на девет. Изобщо не вярвах, че има такава литература.

Реших да изчета първата Тъмна кула, бтв. Изглежда точно толкова стегната, лаконична и наситена с действие, колкото изисквам от книгите. Ко бъркам, кажете.

Защо да бъркаш бе Шайхири? Щом те кефи какво значение има какво е мнението на другите? Ако ще и розови романчета да харесваш няма да спреш да ги четеш ако някой ги оплюе нали?

shayhiri · Post by **shayhiri** » Fri Oct 26, 2007 12:59 pm

Да бе, ма аз не съм я почнал още. Само я разгърнах отсам-оттам, колкото да я усетя. Та да не писне някой, че "знам ква е преди да съм я чел", си питам.

Нямам търпение да я налазя, всъщност. Само да отхвърля малко японския, че...

Demandred · Post by **Demandred** » Fri Oct 26, 2007 1:18 pm

Първата Тъмна Кула е стегната и лаконична, спор няма (дори твърде много за моя вкус). Но по-нататък нещата стават доста по-различни, особено в последните 3 части.

DELgado · Post by **DELgado** » Fri Oct 26, 2007 1:26 pm

Е те и самите книги стават вси по-дебели. Малко ми напомня на Потърите като еволюция на поредицата по обем на съдържание на книгите.

Кой какво чете, part II

Who is online