Междувременно прочетох и четвърта книга и съм силно удовлетворен. Почти не ми липсваха липсващите персонажи, но все пак мисля, че в книгата има прекалено силен дисбаланс Церсей/Джайм за сметка на всички останали, което като цяло й пречи да е сред най-добрите в поредицата.
При Джайм някои глави са си директно грубо излишни, но при положение, че той става все по-голям пич и че все пак основният мотив в тази книга е да се попълва бексторито на поредицата, това е простимо. При Церсей няма нищо простимо. Нямах нужда да чета още двеста глави, в които се демонстрира каква пача е - това е ясно от втора книга насам. А и глупостите, които натвори, са вече малко оф-керъктър спрямо образа й в първа книга. Мен чак ме хвана срам за Нед - единственият идиот, който не успя да прави каквото си иска с Церсей.
Това, че е неприятна, не е грях само по себе си, разбира се, но основният проблем е, че всички нейни глави са твърде подобни и са безкрайно много. Във всяка от тях се случват следните неща:
- Spoiler: show
- мрази Марджери
някой й снася нещо за Марджери
коментира Томен
хората в съвета й се държат глупаво
някой донася някаква новина
гради планове
точи лиги по мацката от Мир
Кибърн мъчи хора
случват се неприятни деус-екс-махина неща, които правят да изглежда, все едно че тя печели, въпреки че не го заслужава
И това е буквално във всяка глава, в която тя участва. ОК, случват се и някакви важни работи в нейните глави, то няма как да не се, след като тя заема 2/3 от романа, но наистина е прекалено с нея.
За сметка на това много интересни персонажи и сюжетни линии останаха тотално в миманса, като с това имам предвид най-вече Дорн, която беше изключително силна линия. Аря и Орлово гнездо също получиха престъпно малко екранно време, а Сам, макар и досаден, можеше да се развие с доста повече история и описания, а не разни ретроспекцийки и резюмета на случилото се, както се получи.
Бриен ми беше откровено скучна. Ясна ми е цялата идея с нейната линия, интересни ми бяха легендите, но персонажът ми е по-скоро неприятен и досаден и не заслужаваше чак толкова светлина под прожекторите. Съвпаденията покрай нея освен това започват да стават досадни вече. Разбирам, че Речните земи не са толкова голямо място, ама тя мина през всеки интересен там, егати. Клифхенгърът с Аря ми беше доста по-силен от тоя с Бриен, от който извлякох единствено още омраза към и без това силно неприятната Кейтлин.
Като развръзки нещата бяха доста интересни в почти всички линии. Особено ми хареса краят при Санса, Джайм и Сам. Специално главата на Сам толкова яко се върза с пролога, че няма накъде. Там останаха и доста загадки де -
- Spoiler: show
- каква е целта на Безликия? и какво се намекна с цялата тая тирада, че мастерите от Цитаделата са убили драконите и искат да потиснат магията. Това беше доста интересно. Дали Марвин просто изигра Сам или нещата се получиха все пак добре?
Идеята, че куцо, кьораво и сакато отива да
- Spoiler: show
- търси Денерис и да иска неща от нея
също доста ми допадна, а последната дорнска глава, в която Доран буквално обърна всичко наопаки, беше истинско бижу.
Една единствена развръзка не ми хареса и това беше тази на Церсей.
- Spoiler: show
- Радвам се, че накрая ще си земе, но честно казано бях много разочарован от факта, че всичко беше каквото изглеждаше. Определено очаквах Марджери да играе много по-дълбока игра и определено очаквах мирянката да е част от нея. Това също щеше да бъде предвидимо и може би затова Мартин не го е направил, което го приемам донякъде, но не съм готов да приема, че нямаше по-хитър замисъл от страна на Марджери и че всичко се провали поради глупостта на Церсей да очаква, че Озни Кетълбек няма да си признае. Не ме изкефи това.
Това с Берик и Кейтлин не искам да го коментирам. Твърде много ме ядоса. Но Мартин умее да ядосва.
Като цяло оценявам книгата доста високо въпреки неприятно многото глави с Церсей. Нещата, които съфорумници са писали тук преди пет години също са доста интересни. Това със Сандор не го бях схванал, а идеята, че Бриен вика името на Аря е също много яка. Надявам се да е така. Това с Грегор подозирах, че е така, но нямах точно него предвид, а реших, че Кибърн е създал нещо съвсем негово си.
Сега се чудя пета ли да хващам, или разказите за Дънк и Егг
От една страна дори в тази книга се ядосвах, че не съм ги чел вече, щяха да се вържат добре като бекстори на мастер Емон, ама сега вече не знам дали имат някаква релевантност за пета книга, а тя доста ми се чете.. Какво мислите?
