ShadowDance

"Вампир хуманист търси доброволен самоубиец":
https://www.imdb.com/title/tt24216998/
Не го догледах. Идеята е интересна и ако бях в друго настроение, сигурно щях да го харесам, обаче ми е много чудно толкова ли е трудно да се направи артхаус комедия, която да е смешна. Това тук е пълно с шеги, обаче е разказано с някакъв мрачен и сериозен тон, заради което не се усмихнах никъде.
Може би след първия половин час става по-забавно, де да знам.
Не мога да кажа, че е лош филм, обаче се размина зловещо с мен.
И все пак - Вивалди е метъл.

"Кралството на планетата на маймуните":
https://www.imdb.com/title/tt11389872/
Това го догледах, даже ми и хареса - въпреки че можеше да е по-кратко. До голяма степен върви по логиката на героично фентъзи, в което главният герой трябва да спаси семейството си от похитители, които подпалват селото му, и да отмъсти за убийството на баща си - като междувременно ще види света и ще научи много нови неща. Заснето е красиво, ефектите са страхотни, историята е доста приятна и музиката е приключение.
Че и си завършва сюжета горе-долу напълно, макар че си оставя доста голяма вратичка за по-натам.
Трябва да си припомня предишните части от поредицата.
Кевин Дюранд е в ролята на злия крал Проксимий Цезар. Имах чувството, че се е учил от Джоуи де Майо как да си изиграе ролята, предвид идиотските му речи. Очевидно беше повлиян от Имортан Джо иначе.
Трябваше да го гледам на кино.

tigermaster wrote: ↑

Sun Aug 25, 2024 1:20 am

толкова ли е трудно да се направи артхаус комедия, която да е смешна

Пак да кажа, "Паднали листа". За съжаление вече не го дават по кината и трябва да се търси по други канали.

^Сигурно ще го гледам по някое време.

Както и да е, онзиден гледах "Капитан Филипс":
https://www.imdb.com/title/tt1535109/
Когато излезе, не исках и да го поглеждам, понеже спомените ми от Борновете на Пол Грийнграс не са добри. За жалост, тук също друса камерата непрекъснато, което е много досадно, а и съсипва една от най-важните каскади във филма.
С това на ума - самият филм всъщност е готин, обаче ми харесваше повече, преди да се разчета са действителните събития, на които е базиран, и да установя, че Филипс тук вероятно са го идеализирали твърде много. Щеше да ми е по-интересно, ако беше по-морално сив образ, а и вероятно той е такъв в реалния живот - огромна част от моряците в кораба му са завели дело с твърдение, че той е отчасти виновен за пиратското нападение, понеже е действал безразсъдно с цел да закара товара бързо и да вземе паричен бонус.
От шестте номинации за Оскар май само тия за работата по звука са заслужени. Тая за най-добър филм е абсурд, за сценарий - също. Половината филм е морски "Умирай трудно", само че по-зле и с раздрусана камера.
Том Ханкс играе идеално, но от него друго не се и очаква. Баркхад Абди е готин, но не знам дали е чак пък за Оскар - но пък прави хубав образ.
Началото е страхотно. Особено събирането на пиратския екипаж беше все едно извадено от някой приключенски роман като "Капитан Блъд". Паралелите със стари пиратски приключения очевидно бяха търсени умишлено, даже в един момент си рекох, че ей сега пиратите ще извадят абордажните куки - и те извадиха абордажна стълба с куки отгоре. Ха! Жалко, че камерата развали сцената.
Хареса ми и това, че капитанът правеше всичко възможно да поддържа ситуацията спокойна - не вика, не крещи, не размахва юмруци. Допадна ми и това, че пиратите бяха откровено некомпетентни и се провалиха, защото се опитаха да захапят прекалено голям залък.
Не ми допадна това, че фактът, че пиратите са били тийнейджърчета, беше едва-едва смотолевено. Водачът им е бил на деветнайсет - обаче това не се спомена изобщо. Като цяло - от краткото проучване, което направих, след като го гледах, филмът е горе-долу автентичен, но абсолютно всичко, което би могло да покаже главните герои в негативна светлина, ни е удобно спестено. Съдебното дело не е споменато изобщо, притесненията на някои моряци са изкарани тяхна вина, възрастта на пиратите също е поприкрита и е изкарано, че наличието на шестнайсетгодишен в екипажа им е някакво изключение.
Както и да е, нелош филм, но не знам дали бих го гледал скоро отново.

"Лего: Филмът":
https://www.imdb.com/title/tt1490017/
Може би беше грешка да го гледам, след като цял ден бях работил по деветдесетарски екшън и главата ми беше направо гръмнала от трещене и крещене. А "Лего" е много шумен филм - и визуално, и звуково. Шарен, с непрекъснат екшън, много викове и крясъци...
Детинска история, която върви по логиката на детска игра с конструктор и ме накара да съжалявам, че кофата с лего-тухлички, която с брат ми имахме едно време, я няма вече.
А и се дразня, че в магазините за играчки напоследък виждам само лего модели на неща от известни филми - които ги сглобяваш и ги оставяш да събират прах. Посланието на филма директно върви против това.
Не очаквах обаче последните двайсетина минути да дойдат с толкова емоция.
Страхотен филм, в крайна сметка.

"The Killer":
https://www.imdb.com/title/tt1121948/
Имам чувството, че аз и авторите на негативните отзиви сме гледали различни филми. На мен това ми хареса много повече, отколкото очаквах.
Джон У е жанр сам по себе си - откачени престрелки без грам реализъм, никакво чувство за мярка, забавен кадър, прехвърчащи бели гълъби, католическа визуална символика, кръв, насилие, странно темпо, мелодрама и силно стилизиране на цялата история. Всичко това го има тук и даже е добре изпълнено. С уговорката, че съм гледал оригинала преди повече от двайсет години и не го помня изобщо - единствената ми сериозна забележка е към някои от визуалните ефекти. Изглеждат като правени с "Афтър Ефектс". Само че за мен това не беше проблем.
Сценарият не е никак зле, макар че цялото нещо е върло мелодраматично. Екшънът е типичен Джон У, с буквално всичките движения, които се очакват от неговите герои. Натали Еманюел е напълно прекрасна и я искам в още екшън роли. Омар Си е готин тип и в бойните сцени е като Джон Уик. Сам Уортингтън не преиграва достатъчно, а и си променя акцента понякога по средата на изречението, обаче и той бива.
Както и да е, доволен съм.

"Без следа":
https://www.imdb.com/title/tt0096454/
За втори път. Пародия на история за Шерлок Холмс, в която Уотсън е човекът с интелекта, а Холмс всъщност е актьор на име Реджиналд Кинкейд, нает от почитаемия доктор, за да позьорства пред медиите. Има нещо адски очарователно в това да гледаш двама от най-големите драматични британски актьори да простеят така в идиотски филм, в който нищо не се взема на сериозно. Голям плюс обаче е това, че сюжетът и врътките около него биха си намерили мястото и в по-сериозно приключение с героите на Артър Конан Дойл.

"На всяка цена":
https://www.imdb.com/title/tt2582782/
За втори път. Гениален филм. Трябваше да си вземе наградите, за които го номинираха. С този сюжет и дори с този сценарий можеше да бъде екшън комедия като "Блус Брадърс". Има ги и лафовете, и ситуациите, от които да се извади хумор... Вместо това обаче получаваме ударна доза сериозност и поглед върху бедните реднекски градчета в САЩ, който, за жалост, ми се видя прекалено правдив. Страхотни актьорски представяния на Джеф Бриджис и Крис Пайн. Бих го гледал отново, обаче няма да е скоро.

"Танцуващият с вълци":
https://www.imdb.com/title/tt0099348/
И него за втори път. Помнех го като доста по-див екшън. Все така си е прекрасен филм обаче, не знам какво да кажа повече. По някое време трябва да гледам и четиричасовата версия.

"Момчето на Уинслоу":
https://www.imdb.com/title/tt0155388/
Не знам как Дейвид Мамет е съумял да вмести тая история във възрастов рейтинг като на "Телетъбис" и същевременно да подходи толкова зряло към разказа. Получил се е чудесен филм. Съдебна драма без сцени в съдебна зала, без обичайния екшън, бързо говорене и крясъци, но, все пак, с доста напрежение. Плюс - статичната камера и цялата театралност на абсолютно всичко - от актьорските представяния до постановката на сцените.

"Бийтълджус, Бийтълджус":
https://www.imdb.com/title/tt2049403/
Тим Бъртън хептен му отпуска края в тотална идиотщина, която няма как човек да вземе на сериозно, дори да иска. Ако има някакъв минус, той е, че всичките конфликти в този филм получават прекалено лесно и бързо разрешение. Ама на кого му дреме за такива глупости, като я има сцената, в която жената на Бийтълджус сглобява собствения си оживял труп с помощта на телбод?
Филмът е още по-откачен от предишния. Почти всяка сцена сервира нова простотия, винаги - на поне две крачки отвъд границата на добрия вкус. Явно доста хора са имали нужда от това, доколкото филмът за една седмица вече си е изкарал бюджета над два пъти и половина.
С това на ума - искрено се надявам успехите на този филм и на "Туистърс" да припомнят на Холивуд, че е възможно филмите в един франчайз да бъдат самостоятелни произведения. Не е нужно човек да помни "Бийтълджус" или дори да го е гледал, за да разбере какво става тук, доколкото новият филм дава всичката необходима информация.
Бтв, вчера и днес имаше промоция в киното в Ринга и билетите за всичките прожекции бяха по пет лева. Отидох един час преди следобедната прожекция и взех последния наличен билет. За първи път ми се случва това, а и през последните двайсет години това е едва четвъртата прожекция, която гледам в пълна зала. Обикновено уикендите следобеда сме малко хора, немалко пъти съм бил и сам в залата. Деанам, дали пък ако не направят билетите по-евтини перманентно, няма да имат повече зрители...
Както и да е, въпреки че в програмата пишеше, че филмът не се препоръчва за деца под 14-годишна възраст, бая народ си бяха довели домочадието. Няма лошо, децата се държаха добре, кефеха се на правилните места и не вдигаха ненужен шум. Някои от родителите обаче май се стреснаха от това на какво си бяха завели хлапетата. Та си припомних едно що-годе любопитно свойство на Тим Бъртън, което открих, когато със сестра ми, брат ми и майка ми гледахме "Слийпи Холоу" за първи път по телевизията. Аз да съм бил на шестнайсет, сестричката - в първи клас. Мислехме, че ще гледаме нормално историческо криминале, а то какво се оказа - след първото обезглавяване посягам да сменя канала, само дето осъзнавам, че седемгодишната ми сестра се кефи като за последно. После една седмица не спря да говори за тоя филм. Та същото беше и вчера - децата се кефеха на чудовищата и глупостите, а големите се стряскаха.
Бийтълджус си е все така гнусен крийп, но пък присъствието му на екрана радва.
Моника Белучи е напълно идеална в ролята на Долорес, а и сцената, в която се появява, е...
Уинона Райдър е логичното продължение на образа си от първия филм.
Джена Ортега през половината си време на екран е точно Уензди, през останалата обаче показва, че е достатъчно добра актриса, за да изгради различен образ - радва много, всъщност, но вече ми се ще да я видя в нещо по-различно.
Катрин О`Хара е велика.
Най-якият обаче е Уилем Дефо. Искам спин-оф за неговия образ, сериозно.
Толкоз.

"Дедпул и Улвърин":
https://www.imdb.com/title/tt6263850/
Заради превода на първия "Х-Мен" години наред си мислех, че "wolverine" означава "върколак". Да им се не знае. И сега беше адски странно - с професионалния превод, където Дедпул, Блейд, Гамбит и Бийст са си оставени в оригинал, а имената на Джъгърнаут и Улвърин не само че са преведени на български, ами и са преведени грешно, понеже...
Абе...
Деанам. На горката преводачка сигурно й се е разказала игричката да работи по това, с всичките глупости, игри на думи, препратки...

Самият филм иначе е горе-долу забавен, обаче, въпреки че направи всичките пари на света, доста се съмнявам да измъкне марвелската вселена от блатото, въпреки че дори в самия филм има мета-коментари как не знам какво направиха, ама спасиха Вселената. Просто защото това на практика не е филм, а поредица от идиотски шеги, кървави екшън сцени и камеота, която нито полага основите на нещо, нито дава някакво обещание за бъдещето - освен дето винаги ще има само един Блейд и никога няма да има друг.
Като за капак, почти всичките камеота бяха на герои, които не са били част от марвелската вселена досега.
Иначе беше все едно Райън Рейнолдс е гледал "Всичко навсякъде наведнъж" и се е вдъхновил, само дето всичко е много по-смекчено, но пък наръсено с простащина и кървища, за да не си личи толкова. Просто е прекалено безопасно. Хю Джакман е все така огромна сила обаче.

Както и да е, всъщност доста се забавлявах. Крис Евънс е най-якото камео.

Само че нищо в това творение не ме вдъхнови да гледам марвелски филми по-натам.

Готино е, че Улвърин се бие като в аркадните игри, които от време на време играя с емулатор FinalBurn. Това отдавна ми се щеше да го видя на филм.

Деанам...

"Кръстопътища":
https://www.imdb.com/title/tt0090888/
За втори път.

Осемдесетарско окултно фентъзи, базирано на легендата, че прочутият блус музикант Робърт Джонсън е продал душата си на Дявола, за да получи таланта си. Същата легенда се споменава и в поне един епизод на "Свръхестествено".

През по-голямата част от времетраенето си не е фентъзи, а история за млад студент по класическа китара в "Джулиард" (Джулиард Кид, защото го играе Ралф Макио), който, придружен от стар магически афроамериканец, тръгва на път, за да намери изгубена песен на Робърт Джонсън. Има и супер крийпи тийнейджърски романс нейде, обаче такива са били времената. Много рядко може да се види филм, който така самоуверено върви против собственото си послание, но пък същевременно радва толкова много. Защото през целия филм магическият афроамериканец набива в канчето на Джулиард Кид, че само с талант и умения не става, трябва опит, за да си истински блусар, обаче като стана време за китарен двубой между Джулиард Кид и Стив Вай, всичките тия глупости бяха забравени на секундата. Даже блус нямаше толкова. Гледахме двубой между класика с дисторшън, изсвирена на "Фендър Телекастър", и неокласически метъл, изсвирен на някаква червена китара - и младежът в крайна сметка победи с каквото беше научил в школата по класическа китара. Но пък беше напълно страхотна сцена, пълна с китарджийски глупости, каквито все още се уча да правя. (Като се замисля, че него време Вай е бил с дванайсет години по-млад от мен, лошо ми става...)

Макио през повечето време изглежда бая убедително, като свири, макар че на моменти се чува свирене с перце, а се вижда дърпане с пръсти - ама е в рамките на приемливото. За по-пинизчийските близки планове на пръстите му свиренето е в ръцете на каскадьори - демек самият Вай и Рай Кудър. Добре играе иначе, ама като размахваше телекастъра под дъжда без калъф, ме ядоса. А даже не харесвам телекастъри.
Джо Сенека в ролята на мъдрия негър е бая готин, обаче твърде често героят му е прекалено надменен, явно без да осъзнава, че всъщност няма никакво основание да е такъв.
Вай кърти.
Робърт Джъд е Дяволът - не знам защо няма повече роли, защото е страхотен.
Другите нямат значение.

Абе, готин филм, ще го гледам пак по някое време.

Уу това горното с китарите звучи много добре, слагам в списъка.

Magic Mike's Last Dance - половин сценарий, и 2 яки танца филм не правят.
6/10

Borderlands - все едно ранните resident evil-и, когато още бяха забавни, но по-шарено и режисьорът е неприкрит геронтофил. Най-мискастнатия филм на годината.
5/10

Infinite - като Wanted, но по-скучно. Става за едно гледане.
7/10

Operation Fortune: Ruse de Guerre - Гай Ричи и Джейсън Стейтън, не в най-добрите си форми.
6/10

Trap - една идея твърде дълъг, но Шаямалан в добра форма, без излишни тъпи шокиращи развръзки. И Джош Хартнет флексва.
8/10

Wolfs - добра химия между Джордж Клууни и Брад Пит и приятна ноар атмосфера. От типа филми, дето вече не ги правят като едно време, но този се доближава достатъчно.
7/10

"Среднощно препускане":
https://www.imdb.com/title/tt0095631/
Осемдесетарска екшън комедия, в която Робърт де Ниро играе ловец на глави. Не го гледам за първи път, няма да е и за последен. Рядко забавен филм, готини образи и страхотна операторска работа.

"Скалата":
https://www.imdb.com/title/tt0117500/
Никълъс Кейдж и Шон Конъри под режисурата на Майкъл Бей. Бей не го одобрявам много поради ред причини. Не знам защо гледах филма, само че ми хареса прекалено много. Има всичките експлозии на света, идиотски хумор, грандиозен екшън и бомбастичен саундтрак на Ханс Цимер, който като едното нищо би могъл да влезе в поредицата за карибските пирати - просто подходът към музиката е същият.

Донейде заради този филм гледах "Карибски пирати" 1, 2 и 3. Какво да кажа, все така яки са си. Вторият и третият даже ми харесаха повече, отколкото при предишното гледане. Тая поредица за мен е на едно ниво с първите три филма за Индиана Джоунс и пред "Междузвездни войни" и "Властелинът на пръстените" - просто е всичко, което един фен на приключенското фентъзи може да иска.
И сега музиката не ми излиза от главата.

"Престъпленията на Емили":
https://www.imdb.com/title/tt15255876/
Мисля, че целият филм е направен, за да могат да бъдат показани две сцени - интервюто за работа на главната героиня в началото и интервюто й за работа в рекламна агенция нейде в средата на филма.
Интересен филм, който на моменти ме жегна леко неприятно - понеже, за жалост, знам какво е да си преминал трийсетака милениал, който не знае къде му е хвръкнал животът.
Обри Плаза е страхотна в напълно сериозна роля, каквато точно от нея не очаквах да видя.
За жалост обаче има проблеми в сценария, които на моменти са просто вбесяващи. Двете сцени, които споменах по-рано, са страхотни, идеята е готина, само че на моменти главната героиня прави откровени глупости, а последствията са доста странни за филм, който поне донейде се бара да е реалистичен. Все пак - препоръчвам го.

Гледах и "Карибски пирати" 4 и 5. Четвъртият този път ми хареса повече, отколкото като го гледах преди, но пак има адски много да се желае. Липсата на изроди и морски битки е голям проблем, а и като за филм с бюджет от двеста и петдесет милиона долара изглежда прекалено евтино. Има и пушки на Чехов, които така и не гръмват. Това е проблем. Пак, приятен филм е, Джони Деп, Иън Макшейн и Джефри Ръш на едно място, в крайна сметка.
Петият е осезаемо по-добър - най-вече защото отново има изроди и морски битки, има го и младия Джак Спароу, който е толкова готин, а и дава страхотен завършек на любовната история на Уил и Елизабет. Разчувствах се накрая, честно Но не е на нивото на първите три.
Забавното е, че целият франчайз е пронизан от влияния от Джеки Чан и Тери Пратчет. Двамата английски войници в първия филм не ги помня как се казват - вкъщи ги кръстихме Колън и Ноби и така си останаха. Капитан Джак Спароу поне донякъде е повлиян от Ринсуинд. (Че и падна от Ръба в края на втория филм... И си държи на шапката.) В последния имаме не-точно-вещица на име Карина Смит. (Бтв, Тери Росио все пак е написал и сценария на "Изумителният Морис", та това не е толкова учудващо.)
Двамата пирати ми липсваха в четвъртия и петия филм, ама...
Искам спиноф за тях.
Та така - страхотни първи три филма, приличен четвърти и приятен пети - можеше и по-зле да е.

Преди малко гледах "Първичен страх":
https://www.imdb.com/title/tt0117381/
Изключая страхотното актьорско представяне на Едуард Нортън, всъщност не е толкова добър филм, съжалявам. Купища дупки в сценария, увисващи в нищото сюжетни нишки, откровени глупости при воденето на съдебното дело. Може и да съм пребозал с видеа на Легалния орел (след малко ще пусна това, което е направил за този филм), ама...
Пак, приятен филм е, доколкото може да е приятна такава гаднярщина, а и от обрата накрая изтръпнах, обаче очаквах да харесам цялото нещо повече.

"Приключенията на Робин Худ":
https://www.imdb.com/title/tt0029843/
С Ерол Флин, от трийсетте.
Гледал съм го като дете преди поне трийсет години - тогава ми хареса. Сега - също, въпреки наивния до глупост сценарий и прекалено театралната дори за онова време актьорска игра.
Просто визуално е прекалено разкошен, а каскадите са няма такава идиотщина. Ерол Флин, преди да се пропие и да одъртее грозно, е бая готин, безумно атлетичен и скоростен и нещата, които очевидно прави той самият, просто спират дъха. (Макар че там, където Робин Худ прескочи портата, съм почти сто процента сигурен, че беше дубльор.) А и двубоят с Базил Ратбоун накрая... На Ратбоун толкова силно му личи, че е истински майстор фехтовач. Велик е. Жалко, че е играл основно злодеи, та на няколко пъти е бил заклан от Ерол Флин и Тайрон Пауър и екранни двубои почти не е печелил, ама...
Та така. Бих гледал пак. Радвах се като някакво десетгодишно хлапе.

GladIIator
https://www.imdb.com/title/tt9218128/

На Ридли Скот му е крайно време да спре да режисира, но явно никой няма топките да му го каже в очите.
Зле написан, зле режисиран, зле заснет. Не знам какво са правили с тия 200+ милиона бюджет, но определеноне са ги дали за ефектите. Имаше моменти, които изглеждаха все едно рендърването се е скапало по някое време, но на никой не му се е занимавало да го оправя.
Пол Мескал се мъчеше да прави нещо, но с този сценарий нямаше много мегдан за развитие и от един момент нататък изглеждаше все едно е спряло да му пука. Даже и Дензъл Уошингтън не можа да спаси филма, а той беше единствения що-годе прилично написан образ (с уговорката, че летвата е много ниска). За тия 2 часа и 28 минути ми пукаше единствено за маймунката с 5 минутно екранно време, а така и не разбрахме какво стана с нея.
Има една категория филми известни като the unnecessary Disney sequels и втория Гладиатор няма качествата да се класира дори там.

Оценка: Уве Бол/10

Wicked part 1 - много по-добър, отколкото очаквах. Ариана Гранде като Глинда е просто откровение, и й пожелавам всички награди. Музиката и песнита бяха суперски, единственото което не ми хареса, е че на много от номерата бяха насечени и постоянно ги прекъсваха с приказване и драматично взиране, най-тежкко се усети на финалната мега песня defying gravity, която си плаче за радио едит. И въобще не се усещаше прекалено дълъг. Тези два часа и четиресет* минути минаха като час и половинов филм, бих резнал максимум 10-тина минутки, и то от екшън сцените, of all things.
8/10
Чакаме втората част, дано не я забавят години, но май няма, били ги снимали паралелно.
пп. Нямах никаква идея за историята на Kristin Chenoweth и мюзикъла

Spoiler: show

и доста се изненадах да видя сервитьорката от Pushing Daisies с малко cameo

*все още не мога да преглътна, че това е правилното изписване, направо ме вади от книгата като го видя, а се ползва масово във всички модерни преводи на фентъзита.

Гледах разни стари филми за пореден път.

В поредни дни гледах "Знакът на Зоро" и "Маската на Зоро":
https://www.imdb.com/title/tt0032762/
https://www.imdb.com/title/tt0120746/
Добре е да се гледат двата в поредност, доколкото "Маската на Зоро" е пълен с очевидни и директни препратки към по-стария филм.
"Знакът на Зоро" е, като за приключенски филм от ония времена, всъщност сравнително маломерна продукция - чернобял, а не заснет в Техниколор (макар че аз гледах оцветена версия), със сравнително малко екшън, а финалният двубой е в една стая и минава бързо. Само че е страхотен филм с хубав сценарий. А и все пак - Тайрон Пауър срещу Базил Ратбоун в дуел, който трябва да бъде вписан във всичките учебници по сценичен и екранен бой - скорост, усещане за опасност и адреналин, безумно дълги дубли и сложна хореография...
"Маската на Зоро" е логичното продължение - Диего (де ла) Вега вече не е Тайрон Пауър, а Антъни Хопкинс, остарял е и обучава следващия Зоро. Много повече екшън и зрелище, а и ми е любим филм, откак го гледах на кино в шести клас. Двата филма работят добре заедно. С това на ума - Антонио Бандерас не е по-добър филмов фехтовач от Тайрон Пауър (защото буквално никой не е, с евентуалното изключение на Базил Ратбоун), но пък е по-добър танцьор, което в случая е важно. Подозирам, че ако ми щукне да гледам някой от тия филми отново, пак ще ги гледам в комплект.

Изгледах и разширените версии на "Властелинът на пръстените". Супер светотатствено, доколкото ги гледахме в работни дни и никой вкъщи нямаше енергия или желание за четиричасови филми - та ги деляхме на парчета и ги гледахме като сериал. Понеже за последно бях гледал филмите в гимназията, а и не съм чел нищо на Толкин от близо двайсет години насам (сори, светотатство, както казах), ми дойдоха като нещо съвсем ново Така е готино - защото все пак са си прекрасни филми. Не очаквах да се привържа толкова към героите, обаче - понеже когато бях тийнейджър, не стана така. Сега Арагорн, Гимли и Леголас почти успяваха да ме накарат да им ръкопляскам с всяка своя поява на екран. Та така...

"Смъртоносно оръжие" 1, 2, 3, 4. Някакво забавно е, че в непретенциозни екшъни, които гледам доволно често, видях нови неща. Велики са, всеки почитател на жанра трябва да ги гледа. Сериалът не съществува.
В момента не мога да се сетя за друг герой от полицейски екшън, освен Роджър Мърто, който да има стабилно семейство, бтв. Трябват повече такива.

"Викингите":
https://www.imdb.com/title/tt0052365/
От петдесет и осма, Кърк Дъглас и Тони Къртис.
Когато го гледах едно време, ми се беше видял мега достоверният филм. Едно време обаче не бях прекарал седем години във фенсъбване на "Последното кралство". Сега имам малко повече познания, това ми е мисълта. "Викингите", реално, не е достоверен изобщо. (И "Последното кралство" не е, де.) Има доволно количество грешки и във фактологията, и в дизайна на костюмите и оръжията...
Само че все още филмът е визуален героичен хеви метъл, заради което подозирам, че винаги ще го харесвам. Героят на Кърк Дъглас е все едно изваден от песента "Hail and Kill". На моменти ми идеше да подвикна я "Die with honor!", я "Raise your horns!"... Та така. Плюс, че е зверски красиво заснет филм, а завладяването на крепостта накрая беше Тамън викам, че ето тука трябва стена от щитове, и те я направиха.
А и двубоят между Тони Къртис и Кърк Дъглас накрая - а накарайте съвременни холивудски актьори да се катерят и да се търкалят по почти отвесно стълбище без никаква осигуровка. А де... Да видим кой ще посмее да го направи това.
Забавен факт - Кърк Дъглас е с месец и нещо по-голям от Ърнест Боргнин, а в този филм играе негов син.
Сто процента съм сигурен, че този филм е вдъхновил много метъли.
И музиката си е хубава.

"Арго":
https://www.imdb.com/title/tt1024648/
Когато излезе, ми се видя абсолютно великият трилър и си мислех, че заслужава Оскара за най-добър филм.
Вече не мисля така. Все още е приятен и динамичен филм, разказващ интересна история, обаче след като го гледах, имах тъпотията да попрочета малко за действителната история, на която е базиран, и стигнах до извода, че реалният случай просто е бил по-интересен. Във филма са добавили драма там, където я няма, а същевременно са минимизирали приноса на канадците към измъкването на хората от Иран.
Сцените в Холивуд обаче са страхотни, а и самата идея да се използва холивудската алчност, за да се спасят хора, е напълно прекрасна. Мисля, че щеше да е по-добър филм, ако бяха наблегнали повече на холивудската част. И ако бяха споменали, че сценарият, който са купили за фалшивия филм, е базиран на Зелазни.

"Съдебен заседател номер 2":
https://www.imdb.com/title/tt27403986/
Вероятно ще е последният режисьорски филм на Клинт Истууд, който тази година е станал на деветдесет и четири години.
За жалост обаче е може би най-слабият му режисьорски филм, който съм гледал - а съм гледал "The Eiger Sanction", ако има значение.
Това не значи, че е слаб филм де, даже напротив - съвсем приличен съдебен трилър си е, само че "съвсем приличен" не може да е венецът на кариерата на легендарен актьор и режисьор като Истууд. Имаме горе-долу интересна идея и добри актьорски представяния, плюс техническа работа на очакваното ниво... Може би щях да го харесам повече, ако не бях гледал доста съдебни филми в последните месеци. В "Съдебен заседател номер 2" са събрани буквално всичките клишета на жанра, а влиянията от други - и по-добри - филми са съвсем неприкрити. Дотолкова, че човек може директно да каже: "Я, това са го взели от "Дванайсет разгневени мъже", това е от "Невинен до доказване на противното", я, паралелно показване на пледоариите на прокурора и адвоката като в "Първичен страх"...".
А и щеше да е по-добър филм, ако беше свършил десетина минути по-рано.
Както и да е, не е лош, ама...