Posted: Sat Sep 24, 2011 8:43 pm
Тъкмо привърших втората книга.
Moridin, от всичкото плюене по Катлин и Санса излиза само, че имаш непоносимост към стереотипно женско поведение (даже не и стереотипно). Катлин прекоси половината Westeros (брех, че не е активна,), въобще Роб не я води никъде. Всъщност много ясно се вижда как тя държи нещата под контрол засега след като наложи волята си над него доколкото и беше възможно; във 2рата книга от нейния POV се описват за пръв път като хората 7те богове; за човек, който мисли че цялото й семейство е мъртво, се държи стоманено и НЕ мрънка. Ясно, че всичко е до вкус, но това че нейните емоции събуждат точно дразнение, говори лошо за теб (а оттам и за мен, че съдя по книга).
Санса още от 1вата книга е типичната разглезена принцеса, която усещам ще претърпи още доста много character development (може пък и да не, нали е Мартин). Ебавах се преди, но както почти всички други герои в книгите, е страшно реалистичен персонаж, с много подслоеве на типичния стереотип държание стига човек да е търпелив и наблюдателен да ги види.
Явно нямаш нужното търпение за изграждането на героите и светът, защото вече си се настроил така(аналогично, така аз се дразнех на Бран от сериала и аз не знам защо, от самовнушение, а сега ми е един от любимите герои)
Roland, тва "That" дето си постнал на Demandred противоречи с ревюто ти в блога (може да си преосмислил). Интересно ми беше 0.5 скора защо падна за втората като е толкова добра като първата, ако не повече. Напълно несъгласен, че Тирион има филъри - вижда се също (ти и сам го казваш), че си бързал да прочетеш, за да стигнеш до 5тата книга навреме (с бързане и на мен ASOIAF няма да ми е приятен, същия проблем като с Карнавала)
Единственият недостатък за мен в A Clash of Kings е абсолютната пасивност на Денерис (сега разбирам какво имаше предвид, Емо, в 1вата нещата не бяха така). Може да има време за нейната битка, но има изцяло 5-6 максимум глави в цялата книга и то почти безевентни (иронично най-добрата глава в цялата книга е предпоследната й, Мартин е велик...) Просто като е толкова нарядко, спира да ми пука за нея, the character fades. На едно място даже трябваше да се върна да си припомня какво беше станало. Надявам се в 3тата книга да не е същото дередже. Дори Джон, който също почти нищо не върши, беше по-яктивен във 2рата книга.
Голямо впечатление прави липсата на сюжет в главите с Денерис след 1вата книга. Ако беше в 3тата сигурно нямаше да дразни толкова.
Интересно как Мартин се унася в атмосферата при Денерис и Джон (главно там са фантастичните елементи така или иначе) и може би задари това неглежира плот билдинга. Дори и да е просто отлагане на действия, пак е леко дразнещо.
Anyhow, all the rest seems to make up for it и е просто кеф да следиш изграждането на света на Мартин, от появата на монотеизъм до жабеяденето на Джоджен.
Стилът му е перфектен, дори се забелязва как на места използва различни форми на глаголите (на места е dreamt, на други dreamed, leaped или leapt) в зависимост от това как ще звучи изречението. Не прекалява с описанието (не знам къде го намирате това), а успява да го разпредели идеално, поне за моя вкус - появиха се Harrenhal, Storm's End, Pyke, etc) без онова досадно топографско, енциклопедично разпостилане, присъщо на Толкин.
Дозата хумор също като че ли беше повече отколкото в 1вата, особено при Тирион и Аря. Всичко звучи естествено все едно ти го вършиш (харесва ми как добре описва пикаенето и срането, така че да не е се отличава от изгрева на слънцето, т.е. - не го третира като нещо по-различно, липсват наложените от днешна култура бариери както би трябвало; щото, ако пишеше за скрупули за лайна, опитвайки се да звучи естествено, нямаше да стане - или щеше да е преиграно, или стегнато. And everything just seems to come out naturally.)
Ония в HBO говорят, че смятат да променят по техен вкус 2рия сезон (имам усещането, че ще дадат много скрийн тайм на Денерис). Сега след Клаша, едно нещо ми направи лошо впечатление в 1вия сезон на Троновете - мутилирането на Ренли и Цветенцето му; в книгата не е нито страхлив, нито мазен, просто се кефи на блестящи артикули. But of course, exploiting the gay stereotype of '?? something or nothing??' must've seemed appropriate to them.
Moridin, от всичкото плюене по Катлин и Санса излиза само, че имаш непоносимост към стереотипно женско поведение (даже не и стереотипно). Катлин прекоси половината Westeros (брех, че не е активна,), въобще Роб не я води никъде. Всъщност много ясно се вижда как тя държи нещата под контрол засега след като наложи волята си над него доколкото и беше възможно; във 2рата книга от нейния POV се описват за пръв път като хората 7те богове; за човек, който мисли че цялото й семейство е мъртво, се държи стоманено и НЕ мрънка. Ясно, че всичко е до вкус, но това че нейните емоции събуждат точно дразнение, говори лошо за теб (а оттам и за мен, че съдя по книга).
Санса още от 1вата книга е типичната разглезена принцеса, която усещам ще претърпи още доста много character development (може пък и да не, нали е Мартин). Ебавах се преди, но както почти всички други герои в книгите, е страшно реалистичен персонаж, с много подслоеве на типичния стереотип държание стига човек да е търпелив и наблюдателен да ги види.
Явно нямаш нужното търпение за изграждането на героите и светът, защото вече си се настроил така(аналогично, така аз се дразнех на Бран от сериала и аз не знам защо, от самовнушение, а сега ми е един от любимите герои)
Roland, тва "That" дето си постнал на Demandred противоречи с ревюто ти в блога (може да си преосмислил). Интересно ми беше 0.5 скора защо падна за втората като е толкова добра като първата, ако не повече. Напълно несъгласен, че Тирион има филъри - вижда се също (ти и сам го казваш), че си бързал да прочетеш, за да стигнеш до 5тата книга навреме (с бързане и на мен ASOIAF няма да ми е приятен, същия проблем като с Карнавала)
Единственият недостатък за мен в A Clash of Kings е абсолютната пасивност на Денерис (сега разбирам какво имаше предвид, Емо, в 1вата нещата не бяха така). Може да има време за нейната битка, но има изцяло 5-6 максимум глави в цялата книга и то почти безевентни (иронично най-добрата глава в цялата книга е предпоследната й, Мартин е велик...) Просто като е толкова нарядко, спира да ми пука за нея, the character fades. На едно място даже трябваше да се върна да си припомня какво беше станало. Надявам се в 3тата книга да не е същото дередже. Дори Джон, който също почти нищо не върши, беше по-яктивен във 2рата книга.
Голямо впечатление прави липсата на сюжет в главите с Денерис след 1вата книга. Ако беше в 3тата сигурно нямаше да дразни толкова.
Интересно как Мартин се унася в атмосферата при Денерис и Джон (главно там са фантастичните елементи така или иначе) и може би задари това неглежира плот билдинга. Дори и да е просто отлагане на действия, пак е леко дразнещо.
Anyhow, all the rest seems to make up for it и е просто кеф да следиш изграждането на света на Мартин, от появата на монотеизъм до жабеяденето на Джоджен.
Стилът му е перфектен, дори се забелязва как на места използва различни форми на глаголите (на места е dreamt, на други dreamed, leaped или leapt) в зависимост от това как ще звучи изречението. Не прекалява с описанието (не знам къде го намирате това), а успява да го разпредели идеално, поне за моя вкус - появиха се Harrenhal, Storm's End, Pyke, etc) без онова досадно топографско, енциклопедично разпостилане, присъщо на Толкин.
Дозата хумор също като че ли беше повече отколкото в 1вата, особено при Тирион и Аря. Всичко звучи естествено все едно ти го вършиш (харесва ми как добре описва пикаенето и срането, така че да не е се отличава от изгрева на слънцето, т.е. - не го третира като нещо по-различно, липсват наложените от днешна култура бариери както би трябвало; щото, ако пишеше за скрупули за лайна, опитвайки се да звучи естествено, нямаше да стане - или щеше да е преиграно, или стегнато. And everything just seems to come out naturally.)
Ония в HBO говорят, че смятат да променят по техен вкус 2рия сезон (имам усещането, че ще дадат много скрийн тайм на Денерис). Сега след Клаша, едно нещо ми направи лошо впечатление в 1вия сезон на Троновете - мутилирането на Ренли и Цветенцето му; в книгата не е нито страхлив, нито мазен, просто се кефи на блестящи артикули. But of course, exploiting the gay stereotype of '?? something or nothing??' must've seemed appropriate to them.
