ShadowDance

"Don't Breathe", се оказа вторият супер качествен и як доместик-камерен хорор-трилър тази година, заедно с "Green Room".

Атмосферата и в двата е смазваща. И докато в зелената стая акомпанимента беше от "жиците" и "гюрултията" на почти "избухващото" ти сърце, то тук е в другата крайност - от глухия, кънтящ, бял шум, на сподавеното ти сърце.

Стивън Ланг е огромна "тиха" мощ. Смразяващ е. Jane Levy е страхотна. След приятния ситком "Suburgatory", скочи в абсолютния гор фест "Evil Dead", където беше перфектна, а тук вече смазва. През лицето ѝ минава цяла палитра от "страхове".

Явно са се харесали Сам Рейми и Алварез, след римейка на Злите мъртви (и римейк го казвам условно, защото този филм без Брус Кембъл не може да съществува и, заради това подхода на Алварез към него беше коренно различен, което се оказа успещно), защото тук отново е продуцент и страшно много си личи влиянието му към Алварез; като вдъхновение е.

След този филм, задължително поставям Fede Alvarez до Jeremy Saulnier и ще следя изявите им, защото двамата са сред най-проспериращи млади творци днешно време.

Изгледах Suicide Squad. След като слушах отвсякъде, че филмът е много зле, очаквах да е много зле. И той беше много зле. Не знам защо съществува по този начин и кой изобщо е решил да даде пари за направата на това нещо. Следващия път викам просто да направи купчинка от парите и да ги подпали - естетическия ефект от начинанието ще е по-задоволителен със сигурност.

И все пак, филмът не е чак катастрофата, дето се предполага да е, ако човек гледа резултата на Доматите. Просто е тъп, некохерентен и с хумор като изваден от The Expendables. Т.е., бих му дала 6/10 и ще го забравя след малко.

Жокера на Лето е много трагикомичен и нелеп, но ако си представя, че е някакъв друг Жокер, а не тоя от вселената на Батман, всъщност дивотиите му с Арлекинката са единственото яко нещо в този филм. Арлекинката беше много сладка. Всички освен нея и героя на Уил Смит трябва да умрат. Като, ако обичат, да почнат от онзи японски ужасон с катаната.

penzata wrote:"Don't Breathe", се оказа вторият супер качествен и як доместик-камерен хорор-трилър тази година, заедно с "Green Room".

Don't Breathe доста го чакам и ме е яд, че не го хвърлиха по кината. Ама ебаси колко не ми хареса зелената стая, въпреки солидните актьори и не лоша визия. Трудно може да се опише, ама по-филмов филм па и с претенции, отдавна не ми беше попадал. Идеята ми е, че през цялото време ми беше ясно, че гледам филм, с други думи - никъв имършън. Плюс че и се подлъгах по рейтинга. Както и навремето направих с Криминале.

Rated R for strong brutal graphic violence, gory images, language and some drug content

Да не говорим, че направих и грешката, че видях и парентс гайда:
ALL THE VIOLENCE IS EXTREMELY REALISTIC AND DISTURBING. (The violence rarely cuts away and is heavily depicted on-screen)

Като прочетеш нещо такова се готвиш за солиден горфест. Макар хората да казват точно обратното. И да сме честни насилието е доста реалистично и по-малко кърваво, отколкото психопати като мен са свикнали и се доближава максимално близо до това, как реално подобни рани биха изглеждали в момента на нанасянето им. Но като влезеш в такъв филм с идеята, че ще хвърчат навсякъде фонтани с кръв, щото си идиот реално, нема как да не останеш леко разочарован

Но насилието е лесно преодолима спънка ако останалото радваше. А то е просто филм с изключително глупави хора, които не могат да се справят с безумна ситуация. Поне врътката беше забавна, че лошите са мега некомпетентни тупани, докато нашите поне се опитваха да разсъждават. Но атмосферата за мен не съществуваше, Патрик Стюърт не е заплашителен, опитът за реализъм висеше като кръпка (идеята, че всички са прости и нямат идея какво правят), просто не работеше при мен.

Другото голямо хорър келеме тази година, май писах по-рано за него, е 31 на Роб Зомби, който се очакваше да е тъп филм, бидейки и финансиран с краудфънд, но крайният резултат беше уникално скучна простотия.

трубадур wrote:И да сме честни насилието е доста реалистично и по-малко кърваво, отколкото психопати като мен са свикнали и се доближава максимално близо до това, как реално подобни рани биха изглеждали в момента на нанасянето им.

Ами точно това беше брутално като атмосфера, защото и аз съм свикнал да гледам всякакви gore шитни, но тук реализма придава съвсем друг нюанс на филма; такива неща ме карат да настръхвам, докато солидния горфест кара детската ми душа да се забавлява .

Обаче аз знаех, какво да очаквам от този режисьор. Изгледай първия му филм, Blue Ruin, и ще разбереш. Изключително първичен е. Като цяло стилистиката на Saulnier е много различна от подобни на него режисьори; подходът към филмите му е от друг, по-натуралистичен ъгъл.

На мен пък точно това ми хареса на Стюърт и всичките му ортаци - като чуеш за "бед'ас нео наци сбирщок", първосигнално си ги представяш като някакъв SS squad, ама реално като се замислиш, няма как да бъдат. Общо взето са някаква версия на футболни ултраси, доведена до крайност. Реално, тези хора не разсъждават, а действат с рогата, пищаците, ножовете, щангите или каквото им попадне, напред. Песът във филма ми беше чиста метафора за тая шайка: агресивни, до момента, в който не се сблъскат с нещо малко по-различно от първичното насилие, което "практикуват", и изведнъж блокират, не знаят как да реагират на случващото се.

И в точно тази "безумна" ситуация всички реагират първосигнално; пък тези от тях, на които ножът дълбае вече в кокала, извършват някакви неща, на които не биха си и помислили, че са способни, но този най-първичен адреналин те тласка извън човешките ти възможности, вкарвайки те в едно неразбираемо "царство", в което всички закони са други.

П.П. И аз много се дразня, че кината са толкова тотално бедни, откъм хорър филми, че не се трае вече.

П.П.П. (щот съм гадна епистоларна личност ) Като цяло, цялата американска оценъчна система за филмите е адски глупава, така че е разбираемо човек да се обърка, какво точно представлява дадено R rated заглавие.

Имат си цял списък с глупости и бях чел какви ли не парадоксални неща за това, кой филм ще е R rated, кой не. Пък за по-долните оценки, там границите са никакви.

Аз съм наясно какво се опитва да направи филмът, затова казах, че е и с претенции и е похвално, че е с амбиция. Просто при мен не сработи. Не съжалявам, че го гледах, но имах и високи очаквания (поради някакви си причини) - най-вече актьорския състава и супер якия плакат

И по принцип малки гадни наранявания имат тоя ефект да ти изправят косата (ръгането със спринцовката от римейка на злите мъртви например), просто в Зелената Стая дори това не ми повлия, а не е като нарязаната ръка или разпорения тумбак да не са гнусни като идея неща, даже като ги пиша са по-противни, отколкото реалното им представяне.

От друга страна гледах The VVitch. Хипстър уанк фестът на годината, всеки го възхвалява, едва ли не го сложиха до на Кубрик нещата. Похвалното е, че идва от нов режисьор и нещото изглежда зашеметяващо, както и до един актьорите са блестящи. Язък че е толкова вял и никакъв филм въпреки всички предпоставки наистина да е събитието на годината. Получава обаче доста плюсове, защото разчита освен на ветерани актьори (майката и бащата) на солидна игра от децата и малчуганите доставят. Но е малка, камерна история, гледаш 6 човечета целия филм и един козел и как всички изпушват

Днес гледахме Arrival на кино и той се оказа учудващо як сай-фай филм. Малко като Гравити ми подейства. И въпреки научните несъвършенства (примерно времевите парадокси или това, че нямаше един биолог сред учените, втф?) или клишираните холивудски сюжетни изстъпления (тъпотиите на всички тъпи световни армии), някак не чувствам нуждата да задълбавам в лошото както беше с онзи аборт Интерстелар.

Spoiler: show

Врътката с дъщерята на нашата беше супер яка. Като цяла идеята с езика, дето променя начина ти на мислене, ме кефи колкото и псевдонаучна да е. То има нещо вярно в това, ама разбъзикването на мозъка не е ЧАК до тая степен все пак.

+1 за Arrival > Interstellar.
Btw какви парадокси, идеята на филмът не беше ли, че

Spoiler: show

тъй като езикът няма начало и край, като го научиш почваш да виждаш времето без начало и край, т.е знаеш какво ще ти се случи през целия ти живот. (и е доста яко измилено, че виждаш само твоя живот и не можеш да виждаш бъдещето неограничено). Не виждам тук парадокс.
Ако има нещо леко неприятно в тази трактовка, това е липсата на свободна воля, времето вече е фикснато и ние само си движим по релсите, определени от физичните закони, които ни задвижват, земи тая оптимистична поука.

@Amelia, хвани прочети разказа първообраз Story of Your Life. Ако ти хареса, пробвай и другите неща на Тед Чианг. Пичът в цялата си тридесетгодишна кариера има издадени 8-9 разказа само, но съдейки по това как всеки от тях е номиниран за и/или обира всички възможни награди (включително Story of Your Life), нивото е повсеместно високо. Не е като Питър Уотс, обещавам.

Иначе и аз да отбележа колко съм доволен от филма, гледахме го аз и приятелка които бяхме на Емо и Сашо курса по фантастика в СУ и го четохме там, и друго момче и момиче, които не го бяха чели. Беше забавно как и двамата ахнаха като се разбра обратът. Иначе и на мен не ми харесаха ненужните холивудски елементи, както и че ролята на физикът не беше никаква, в сравнение с разказа, но ми беше толкова хубаво да видя такава кадърна адаптация, че хич не ми се занимаваше с кусурите. Не успя да ме накара да пророня самотна индианска сълза като разказа, но беше близо. Сега ще е интересно дали ще получи шанс за Оскар или ще номиниран за всичко, без да спечели друга извън технически категории.

@Martix, относно свободната воля, прочети разказа, там малко по-подробно е разгледана и обяснена работата. Мен тази мисъл не ме бърка особено, да си призная.

П.П. Време беше някой с BA да спаси света.

Ще го погледна разказа, особено ако е лишен от холивудските глупости и героят на Реннер прави нещо по-съществено.

@Martix

Spoiler: show

цялото нещо беше времеви парадокс. Хептоподите дойдоха да развият човечеството, щото в бъдещето ще им трябва помощта на вече развитото от тях човечество. Като дребен плот дивайс пък имахме парадокс, когато мацката се обади на китайския генерал накрая. Тоя тип времеви парадокси са известни като bootstrap paradox, self-fulfilling prophecy, etc.:
https://en.wikipedia.org/wiki/Causal_loop

Това МОЖЕ БИ би сработило в тоя филм, щото кръглия език и начин на мислене на извънземните МОЖЕ БИ предполагат, че те (барабар с нас) ВЕЧЕ се намират в casual loop. Което май не е невъзможно, поне според някои физични теории (бях преди няколко години тук в унито на една много яка лекция за пътуване напред-назад във времето и там ни обясниха за теоретично възможните time/casual loops).

ОМГ, някой модератор плз да сложи спойлери на поста ми горе, че в момента той би съсипал The Arrival, за всеки, който не го е гледал. Извинявам се за гафа! И вземете сложете по-дълго време за едит на постовете след пускането. Не мисля, че във форума е останала някоя от принцесите, дето си триеха мненията, като се нацупят.

Collateral Beauty (Косвена красота) с Уил Смит, Едуард Нортън, Кийра Найтли, Хелън Мирън, Кейт Уинслет...

Хареса ми, че освен с драмата на Уил Смит, ни занимаваха и с историите на неговите трима колеги, макар и доста щрихирано и повърхностно

Spoiler: show

не знам, не стават така нещата с щрак и изведнъж дъщеря ти, която те мрази, да почне да ти се радва и да ти се усмихва и т.н. - процес е да му се не види!!! радвам се, че Едуард Нортън за себе си взе решението какво да прави с живота си, АМА нямаше нито нужда, нито логика дъщерята още на първия му щурм да си смени поведението...

Целият филм по-скоро се опитваше да бъде емоционален, отколкото наистина да провокира кой знае какви емоции, поне не и у мен (а аз никак не съм трудна, що се отнася това да ревна или да се разчувствам). Щеше да ми хареса много повече да не показват лицето на починалата дъщеричка на Уил Смит или кадри с нея, в които са щастливи - винаги се прави по холивудските филми това по горе-долу един и същи начин...

Малко ми стана странно, че зрителите около мен се изненадаха на едно "разкритие" в края, което реално беше казано с думи прости по няколко начина още на 15-тата минута от филма.

Spoiler: show

че жената, която водеше групата с хора, загубили децата си, всъщност беше съпругата на Уил Смит - по-очевидно не можеха да го направят, ама на...

Хелън Мирън беше прекрасна и единственият наистина забавен персонаж всъщност!

Колосалният коледен шайт рипорт:

Rio 2 на телавизур - озвучен, преебани всичките песни, доста тъпо детско, ама жабата е златна.

Новата великолепна седморка - толкова ли трудно беше поне да изгледат седемте самурая преди това. Спрян на 15-ина минути, абсолютно негледаема повърня. Най-смешното беше като мутрата на крис прат беше доближена максимум до камерата а тя не беше на фокус. 90 милиона баце бюджет.

На мис перигрин изтърпяхме докъмто първия час и то само защото Аса Бътърфийлд е много приятен актьор. Абсолютно пропилян Chris O'Dowd (още не знам защо холивуд го набутват в някакви типични роли, при положение, че пичът е комедийно злато). Ева Грийн е яка на вид, но милата винаги ми е стояла като кръпка, особено като се опули като ритнат бухал веднага съм извън филма. Според imdb има насилие някъде, но нямахме нерви, за да стигнем до него.

Вкусът накрая беше оправен с Пияният Майстор 2 (все още си е един от трите най-впечатляващи бойни филми). Тупаниците са извънземни, а доведената майка на Джеки Чан е ненадминат пустиняк.

трубадур wrote:Колосалният коледен шайт рипорт:

Зарибено заглавие, провокиращо ме да излея и моя коледен опит:

Първият Percy Jackson на тиливизура, дублиран. Ставаше; нещо като "спряла" версия на първия Хари Потър, обаче девет години по-късно Кълъмбъс си е изгубил чара. Излгедах го, заради Alexandra Daddario.
Не съжалявам; свърши си "лежерната" работа между коледните хранения.

Обаче вторият Percy Jackson беше яко лейм. Направо се не издържаше. Дори и Дадарио беше негледаема: от бойния female, която беше в първата част, във втората деградира в скучна Хърмаяни.

The Accountant е неангажиращ криминален екшън, с главен герой, нещо средно между Рейнмен и Джон Уик. Имаше заплетеност, непретендираща с кой знае какви плот туистове и се оказе доста приятен филмец. Дори и Афлек биваше, в ролята на аутист. "Връзката" му с героинята на Ана Кендрик беше добре направена; имаше химия между двамата. Обаче това, което най ми хареса във филма, беше историята на персонажа J.K. Simmons. Не че беше нещо невиждано, но беше добре направена и си струваше гледането на филма.

Yogi Bear му издържах точно 10 минути, преди да се цапардосам по тиквата и си сипах още една чаша вино, да смекча главоболието.

Случайно хванах по телевизията майка Backstreet Boys: Show 'Em What You're Made Of, документален филм за м'четата, който се оказа страшно добър. Направен като road trip филм, точно преди риюниъна им, връщайки ги към всички паметни за тях минали места, примесени със спомени за болка и слава (без излишен патос), но и "пътуващ" към бъдещото им завръщане. Изключително добър документален филм.

И черешката на тортата:
Shoot First... Ask Questions Later, на български преведен като Самурай, на VHS и дублиран. Класика. Размазахме се от кеф, всички, които го гледахме. Пародиен уестърн с много екшън и "глупав" хумор на стероиди. "Некачественият" дублаж и VHS касетката усилват ефекта на филма.
И великата мелодийка: https://www.youtube.com/watch?v=9lrj3GcQphk

Elle е страхотно заснет, изигран и написан и показва какво се вика кадърен режисьор (Пол Верховен) първо работиш с актьорите и сценария, след това идват всички останали глезотии.

Освен това е счупващо скучен, въпреки 13-ината сцени на изнасилване, голи хора и малко карантия.

Мисля, че филмите като цяло ме отегчават до безумие

След трейлъра на Alien:Covenant (за когото не съм чак толкова скептично настроен, за разлика от други хора ), реших да си пусна няколко гилти плежъра, от времето, когато фантастиката беше качествена :
Leviathan и DeepStar Six (и двата от 89-та, заедно с The Abyss) са от онези яки подводни клаустрофобични хорор сци-фи филми, в които все още я няма днешната изкуствената политкоректност и, поради този факт, негърът винаги умира (било в началото, било в края); можеш да халосаш дъ биг бос ъф дъ ийвъл корпорейшън, дори и да е жена; никой не зачита мнението на експерти и учени as long as военните могат да си пуцат, експериментират и копат на воля; и женките почти не носят сутиени (nipple poke), освен, когато се събличат . Класика.