ShadowDance

На Марфа сигурно ще и прозвучи тъпо, обаче тактиката ми проработи. комбинирана с гурме голд...

Стига котето да е добре, все тая. То е важното.

Много бързо, направо изведнъж наддаде малкия разбойник. Може би се е уголемил около три пъти откакто го взех. Отдавна се опитоми и е едно сравнително вежливо коте в момента. А съвсем наскоро, преди 2-3 дни си взех от улицата едно малко дебеланче, което ми мяза на породиста котка. Сивкав косъм и много пухкав. Абсолютен непукист.
Добре, че Бимбо най-накрая порастна и рядко се застоява в двора, ходи да си търси храна сам, две години седеше с размерите на тримесечно коте, той е последния потомък на Мима:

мъжко е така, че родът приключва.

Това просто трябва да го видите!!!!!!!111

https://www.facebook.com/watch/?v=298874781675847

не мога от твоя линк, това ли е?

https://m.facebook.com/story.php?story_ ... eed_mobile

Da!

Случайно някой да си търси пухкаво приятелче? За поредна година съм с котешки бебоци натресени, много трудно се намират домове, имайки предвид че 1)хората търсят породисти/пухкави/бели котета и 2) пълно е с котета навсякъде

Само мога да пожелая успех, дано стане чудо за тези бебоци.

Снимах един дебеланин съвсем наскоро и е около 5 кила, според мен.
Може и да е малко повече, защото моя Топчо беше 6 кила. А този е малко по-слаб ...

Също, съвсем наскоро на някаква малка уличка в Търново гледам направо нещо като от анимационен филм за животни.
Няколко супер загладени котки, които все едно си живееха и контролираха своята територия, с тартор една женска.

Локи и Мейзи:





Минаха по Моста дъга в рамките на десетина дена едно от друго. Още не мога да се освестя.

Локи и още три котета се родиха на двайсет и девети февруари две и шестнайсета. Мейзи и още четири се родиха по-късно същата година.
Локи ни е вкарвал в доста приключения - писал съм за тях по-назад в темата. Беше супер диво коте като малък, и много боен. Докато още беше дворен котарак, обикаляше из двора и крещеше, докато се появи някой друг мъжкар, когото да смели от бой. Веднъж избяга и се върна три дена по-късно напълно смазан - със счупена опашка и увреден гръбначен прешлен. Тогава лекарите ни казаха, че сигурно го е блъснала кола. Трябваше да му отрежем опашката, та приличаше на миниатюрно полярно мече. По някаква причина ме обичаше прекалено много - любимо занимание му беше да се катери по мен и да блъска лицето си в моето. Все едно ме удряше с юмрук. Бореше се с братята си като в някакво анимационно филмче за Шантавите рисунки. Обичаше сестрите си - Мейзи и Ескарина. Ескарина също беше мое коте. Тя почина през лятото на две и деветнайсета от някакъв сърдечен проблем. Още не мога да я преживея, а нямам нейни снимки...
Локи получи някакъв проблем с отделителната система, който се оказа много по-зле, отколкото си мислехме - защото нашият беше развил навик в никакъв случай пред никого да не показва болка или слабост - и от силно и жизнено коте за един ден се спихна и днес си отиде, докато ветеринарната лекарка се опитваше да му спаси живота. Не искам да давам подробности. Поне бях до него в последните му мигове.

Мейзи ми се роди пред очите през август две и шестнайсета. Кръстихме я на Мейз от сериала "Луцифер" и бяхме решили, че тя ще е нашият домашен демон. С Ескарина и още три котета, някои от които съм поствал тук, бяха в едно котило. Двете много си се обичаха. След като Ескарина се разболя и почина, Мейзи изпадна в много тежка депресия - цял месец лежа на мястото, където намерихме сестра й, и мръдваше оттам, само за да отиде до тоалетната или за да пие вода. Дори я хранехме там, докато се освести. После по някаква причина реши, че съм голям котарак, когото да следва по петите из цялата къща. (А като беше хептен малка, не ме харесваше, не знам защо.) Дърпаше ме за крачолите, докато я вдигна да я гушна, мяукаше ми непрекъснато, искаше внимание... Понеже в един момент стана ясно, че без Ескарина й е неприятно да живее в една къща с куп котараци (макар и кастрирани), когато сестра ми и мъжът й казаха, че търсят женско коте за приятелче на техния котарак, дадохме я на тях. Дадохме им и един мой пуловер, да й мирише на мен, и тя после беше настоявала да спи върху него с месеци. След като я дадохме, братята й няколко седмици обикаляха из всякакви ъгълчета на къщата да я търсят. Обичаха си я - но да, беше й по-спокойно да дели къща и домакинство само с един котарак. Като им ходех на гости, тя настояваше да си играем, да подскача и да прави салта пред мен - акробатче си падаше, и, разбира се, искаше да я гушкам. На ръката ми все още има белег от нейно одраскване от две и седемнайсета. Починала е заради тумори на бъбреците във ветеринарен кабинет - едва няколко дни след четирийсетия ми рожден ден и дали имаше две седмици след четвъртия рожден ден на племенника ми. Сестра ми, за щастие, реши да каже на детето какво е станало по възможно най-буквалния начин, който дете на такава възраст може да разбере. Той го приема добре засега, макар че очевидно котето му липсва. Последно като се видяхме, ми говореше за Мейзи.

Сега Тико - който е с няколко минути по-малкият брат на Локи, обикаля из къщата да го търси. Другите пет са по-спокойни, но в момента са в странно настроение. Аз се захванах да правя субтитри на някакъв китайски боен филм, колкото да мога да се вторача в нещо.

Както и да е... Десет години живот не са малко. Бяха обичани и все още са.

Съболезнования
Наскоро прочетох една мисъл в интернет, която ми подейства много утешително: за нас животните живеят кратко и се налага да бъдем свидетели на края им, но за тях ние сме присъствали през целия им живот и нашата обич е била вечна.

Благодаря.

То ще мине време и в крайна сметка ще останат хубавите спомени. С Ескарина така стана. Така и не я преодолях истински, обаче поне сега ако стане приказка, ще я спомена с усмивка. (А и тя ми е изправяла косата, най-малкото защото можеше да отвори всяка незаключена врата. Отваряше и хладилника. Заради нея сложихме райбер на вратичката. Даже се е справяла с винтови капачки, ако не са достатъчно стегнати.)
Иначе - нещо не толкова забавно, но донейде интересно. Като разбрах какво е станало с Мейзи, се обадих на сестра ми - да я чуя как е, най-малкото, да й предложа помощ, доколкото ми е по силите, а и за да я предупредя, че котаракът им може да изпадне в странни настроения, като осъзнае, че приятелката му я няма. Сестра ми като разбра за Локи, ми се обади да ме чуе как съм, да ми предложи помощ, доколкото й е по силите, и да ми даде точно същите акъли за останалите котки вкъщи, които аз й бях дал няколко дена по-рано.

Винаги е жалко за тия семейни членове.