ShadowDance

Дааааааа, Масааки Юаса все още го може! Толкова сладурски извъртя нещата накрая в това The Tatami Galaxy! Страхотно анименце, достави ми голямо удоволствие. То е от ония сериали, които трудно се описват и затова няма да си правя тоя зор. Ще го гледам обезателно за втори път, може би с Александър, щото от многото приказки и скоростни субтитри не ми остана време да се загледам в арта. А артът не може да се сбърка - още от първите сцени крещи Масааки Юаса, само че човечетата са две-три идеи по-хубави от тия в Майндгейм и Кемонозуме. И фоновете са малко по-различни от обичайното. Като цяло тоя пич обича да експериментира и 4те негови произведения (Mindgame, Kemonozume, Kaiba и The Tatami Galaxy), които съм гледала, са хем доста различни като усещане, хем в същото време запазват характерния му стил и се въртят около откриването на себето по най-всякакви начини.

Айде, чакам си следващата дозичка. По принцип съм абонирана за творчеството на тоя тип, както и за това на Хироюки Имаиши (Dead Leaves, Gurren Lagann, Panti & Stocking). Нямам търпение да видя следващите им отрочета. Те добре, че за разлика от Шиничиро Уатанабе (Бибопа и Шамплуто) не си питат ушите и творят...

Изгледах The House of Five Leaves - аниме във феодален японски сетинг, от което бликаше меланхолия.

В смисъл, главният герой дори имаше епизод на клинична депресия. И групата Five Leaves, която се предполагаше да е няква якудза групировка, се държеше като клуб на анонимните алкохолици. В историята проследяваме развитието на няколко магаренца Йори, едното от които сякаш със синдром на Аспергер, обаче с обратен знак.

Не беше никак лошо анимето, ама на моменти меланхолията му ме отегчаваше, а и персонажи които се движат и изглеждат като човешки дрипи, смачкани от безизходността на битието, не са много мой тип. Тук и артът и музиката бяха подчинени на меланхолията - вижте персонажите с кви лишени от живот очи са например. Как да е, артът беше необичаен, но експериментът там не се е получил особено добре. Някак си, очаквах повече.

Аз това го гледах като излезе преди време и поочти нищо не помня от него. Май имаше някакъв който беше взел името на някой друг и някакви работи.

След голямо чакане (7 месеца) най-накрая излезе 4-та серия на OVA-то Gundam Unicorn.
Изгледах пак 3-та серия защото бях забравил за какво става дума.
Оказа се, че сегашното гледане на 3-та ми хареса повече в сравнение предишното. Липсата на качествена военна мека през годината ми е създало апетит за такъв вид шоу.

А сега за 4-та серия.
Противоречиви впечатления.

От една страна добри механични и екшън елементи. Вярно е, че позарязаха супер пипнатите моменти в битките (в стил Gundam 00) от 1-ва и 2-ра серия. Повечето време в 3-та и 4-та си имаме традиционно анимирани mech-ове (явно са намалели парите), но пак всичко изглежда доста добре. А и все още гладката в кокпитовете и определени специални ефекти са като в първите серии.
Радост за окото и качествено пата-кюта.
Имаше няколко сцени със спестена анимация - неподвижен фон и камерата шари из него. Такива трикове рядко се ползват в толкова скъпа OVA и са запазена марка на TV продукциите. Какво е станало тук: орязани средства, изтърван график?
Както и да е, тези сцени не се набиват много на очи и не пречат.

От друга страна сюжетът.
До сега той ми харесваше, но в 4-та серия дойде малко нанагорно. Главният герой смени прекалено много пъти гледната си точка, премина през прекалено много сълзи и сополи и се опита прекалено много пъти да промени идеологията на най-твърдоглавите си антагонисти.
Обичайното Gundam-ско морализиране, критикуване на обществото и философстване за низостта на човешката природа, които принципно харесвам тук са изсипани с тонове.
С други думи не само артът на това заглавие е 70-арско 80-тарски, но и драма е надута до дупка, а с морализирането и философщината (които всъщност са сърцето на Gundam френчайза) се прекалява и злоупотребява.

Изгледах серията с удоволствие, но това че пълнят времето с креслива и сълзлива драма вместо със sci-fi идеи, принизи доста сериала в очите ми. Предните серии имаха извинението, че ни въвеждат в историята и ни запознават с героите. 4-та е ядрото на историята и не съм особено впечатлен. Типична Gundam-щина. Нищо по-амбициозно или различно.


Gundam AGE TV-то също не отива на добре.
Отдавна отмина моментът в който историята рязко взе да ми харесва след първоначалната скука. Сега се занимават с наивни политически глупости, а точно политическият реализъм винаги е бил силната черта на Gundam заглавията.
Това, че AGE е кодомо, не е извинение и като не искат да мъчат децата с политика, да не я вкарват въобще!
Друг лош момент - голяма част от mech-овете са адски грозни, а част от upgrade-ите на Gundam-а, пълно безумие.

Нещо съм в настроение за шоненски екшъни затова подхванах Kekkaishi.
За първите 5 серии шоуто не е чак толкова лошо.
Артът е приятен, анимацията бива, музиката и играта на сеютата е подходяща. Това, което не ми харесва е, че след зарибяващия старт, следващите противници са някакви досадни и ми лазят по нервите.

Оооо, я раздуй кво е тва Кеккайши? Аз винаги съм в настроение за шоненски екшъни!

Не е от твоите екшъни.
Няма мускулести пичаги, екшънът не е бой с юмруци (а кастване на магии) и са на лице прекалено много училищни trope-ове.
Някак го докарва в стил бедния братовчед на Инуяша, но без шоджо елементите. Ама и това сравнение не го описва правилно.
Не се сещам за аналог, въпреки че страшно много от елементите му са рециклирани от други места.
За 11 серии (от 52) не успя да ме вдъхнови особено.
Има една безкрайна повтаряемост в него.
Гледам го само защото съм в настроение за евтини сапунки и защото тъпотията на някои от героите ме кефи.

Според мен няма да ти хареса.

Ако ти се гледат шоненски мегамачоизродщини хвърли едно око на Toriko. Май него го прейзват. Аз едвам му изтраях OVA-то.

Започнах gunXsword - някаква лека кръстоска между тригън, бибоп с надарени мацки и ебавки с меките... за сега 3 епизода доста приятно върви.

Xellos wrote:Започнах gunXsword - някаква лека кръстоска между тригън, бибоп с надарени мацки и ебавки с меките... за сега 3 епизода доста приятно върви.

Не очаквай нищо интересно, средна работа е.

Мдааа, загуба на време си е.

Снощи гледах "Steamboy":
http://www.imdb.com/title/tt0348121/
Дело е на Кацухиро Отомо - режисьорът на "Акира".
Като цяло ми допадна, обаче май очаквах нещо повече, деанам... Прекалено дълъг, прекалено бавен, прекалено неясна мотивация на почти всичките герои... Има и типична японска аниме-кифла, при това е един от главните герои. Стои леко странно насред Англия от ХІХ век.
Иначе анимацията е великолепна, атмосферата е страхотна, а екшънът, когато го има, е много як.
Оценката ми ще е нейде около 7/10.

Отдавна съм го гледала това аниме и почти не помня за какво точно идеше реч, но определено и у мен остави усещането, че нещо (може би сюжетно) не му достига, за да е наистина яко..

На Steamboy и самата му продукция е била голяма бъркотия - отлагания, орязвания на бюджета, масови пренаписвания, помощ от други студиа...ако човек изгледа слайд-шоуто по време на финалните надписи, може да остане с впечатление, че от историята са орязали сюжет за още 2-3 филма.
Явно гледането на филмът, е просто разходка из остатъците от сгромолясването на някакъв по-мащабен проект.

Аз се вдъхнових от Амелията и се хванах да си догледам Aoi Bungaku - не знам кой беше писал тук за него преди време, подхванах го тогава, изгледах първата история и някак се депресирах и го зарязах Този път лесно ми вървеше, а се оказа, че най-интересните за мен истории са последните Най-много ми хареса тази за Мелос, чак се разплаках А последните две бяха омазващи наистина, много ми харесаха. Та така, най-сетне и това отиде в списъка с изгледаните неща, да минавам на следващото

Мдам, същата история и при мен. И аз си поревах на Мелоса - много емоционално беше направен и така хубаво ни нагнетяваха обстановката там...
А последните две ме кефят по-скоро откъм визия и екшън, не откъм идейност нещо, ма и те са доста яки.