ShadowDance

Roland wrote:На баба ти хвърчилото. Ще стане точно социална драма. И за какъв точно уй някой ще продуцира филм за половин милиард, който да ни разкаже за тъжната съдба на индианците? Какъв е смисълът от смазващата визия? Тя ще продължи ли да смазва, ако не е впрегната в елегантна приключенска история, а затлачена от сиви образи и морален релативизъм драма?

Човек, разбери, че *в момента* филмът е за тъжната съдба на индианците. Осъзнайте най-сетне, че "това ще е друг филм"-аргументът не върви - 1) защото не е много ясно колко друг филм щеше се окаже (по отношение точно на смазването), ако хората не бяха водени само от едната алчност и 2) защото, когато сегашният е от категорията "Уолт Дисни представя" в 17 часа, ми не е зле да имаме малко по-... друг филм. Но разбира се, ако имаш някакви доводи, че не може да съществува здрава приключенска история, в която не всичко е черно-бяло, и при това да смазва - готов съм да ги чуя.

Може да се окаже и че по-скоро не е така, но не мисля, че има начин да се окаже, че ВЪОБЩЕ не е така, предвид елементите на филма, сочещи поне малко от малко в тая посока. Обратното би значело да търсим някаква илюзорна сърцевина на филма, ОРЯЗВАЙКИ малко по малко целия му смислов потенциал. Да, някой ще пита "къф смислов потенциал в тоя филм, ва?" Еми, не е нулев, и със сигурност не сочи към ЕДНА интерпретация.

Емо, според мен залиташ в доизмисляне на филма. Може и да е така, но ако режисьорът ги беше направил черно-бели като проявление на вътрешния свят на Джейк (кое във вътрешния му свят, все пак?), то би било логично той да покаже този свят и връзката му с тази метафора. Да, не е сигурно, но е по-вероятно.

За фантастичния свят и прочие. Аз не си представям така визията на една "приказка". Приказките, които съм чел, в повечето случаи имат много по-ЧЕРНОБЯЛА визия от това в Аватар.

Чакай сега. Може би бъркаме визията за която говорим. Аз говоря за външния му вид. А за черно-бялото говоря за характера на героите. Не знам защо това се смесва.

Силвъре, това ще е друг филм, защото ще му бъдат отстранени няколко основни замисъла
1) Природата е по-силна от хората и е велика и т.н.
2) Филмът е героичен епос тип "нашият ги насмита всички, защото е морално прав и освен това много як"
3) Позитивна настройка и хепиенд

Емо, според мен залиташ в доизмисляне на филма. Може и да е така, но ако режисьорът ги беше направил черно-бели като проявление на вътрешния свят на Джейк (кое във вътрешния му свят, все пак?), то би било логично той да покаже този свят и връзката му с тази метафора. Да, не е сигурно, но е по-вероятно.

Еми тук вече сме на въпроса: А всъщност не го ли е показал? Или поне - не ни ли е побутнал в подобна посока на размисъл? Не с тежки вътрешни монолози, а със ситуациите с участие на Джейк?

Кое във вътрешния свят?

Желанието му да принадлежи (изразено в гняв срещу "непринадлежането" при диалозите с Грейс; и в готовността му да се държи като верен маринец (което въобще не е само щото оня му предлага да му върне краката, той така и така би могъл след като му свърши ротационния период на Пандора - сам го каза в началото); скритата му ненавист към положението на Земята (в коментара как убили брат му за хартийките в джоба му); неспособността му (в началото) да види по-далеч от собствения си недъг; силно развитото му любопитство (което си пролича още когато Грейс го натискаше да стои мирен и да не се оглежда насам-натам постоянно, докато го нагласяше в mind-meld капсулата). Например.

За приказките - имам предвид чернобели в смисъл на описателно пестеливи, често сурови, понякога смразяващи (сетивата). Приказката като жанр поначало не ще да ти даде подробно сетивно преживяване, не й е това идеята.


И мисля, че Силвъра пита дали филмът не би бил по-добър с ДРУГ замисъл. При все че смятам, че show-off-ването на Пандора (и в егоцентричния, и в артистичния смисъл на думата) е бетонната плоча, от която да градим някакви алтернативни кули, и да имаме предвид наличието на тоя елемент преди всички останали.

Няма проблем, Морви. Едит: доста се е изписало оттогава. Иначе за приходите, хайпа и касовия успех - и да, и не! Може да е малко първично, но аз обичам да използвам IMDB за справка относно мнението на масите. И вторият Трансформърс далеч няма средна оценка дори близка до тази на Аватар. Също и Twilight - става въпрос за първия от поредицата, защото вторият направо ближе дъното. Без да е някакво универсално мерило, все пак дава условна представа доколко филмът се харесва и доколко не. Приходите от друга страна. Но НАЙ-ВЕЧЕ рекламата от уста на уста тук изигра решаваща роля. Хората харесват този филм. И въпреки, че масовият вкус не винаги е гаранция за качество, не мисля че е уместно да бъде напълно пренебрегван. Знам, че има зрители, които са малоумни: На излизане от киносалона дочух следния разговор:
- Аз само не разбрах тази Пандора на Земята ли беше или не на Земята?
- Не, тя беше извън земята.
- А-а-а! Значи са били извънземни...
И все пак. Аз лично въобще не забелязах защо всички толкова много харесват "Черният рицар". За мен беше средняшки филм - не ме хвърли в някакъв емоционален потрес. За сметка на това не ми дойде наум и какво е можело да го направи по-добър, а освен това и нямах някакви ясни и конкретни оплаквания спрямо него. Така че приех, че е един доста добър филм. От друга страна "Сделката на д-р Парнасъс". За него имам сериозен набор от конкретни възражения и ги споделих в съответната тема. Но той пък не се цели в масовата аудитория и така или иначе мненията за него са доста противоположни. Наоколо има няколко души, на които нещо много неясно не им достига в Аватар. И когато се стигне до конкретика започват глупости като: Защо фауната имала 6 крака? Еволюцията на Пандора не била истинска еволюция, защо нави не били затворени в резервати (защото това е ТОЛКОВА важно) и така нататък. С други думи нищо, ама нищичко, което да провокира някаква смислена дискусия или да заслужава внимание. Може би само приказките на Силвър за драмата на невъзможната любов между полубожественото нави и крехкия натрошен човечец овързан в системи и кабели, имаше заряд, но тя беше заличена в тонове алабаланици за технологията на ефектите и безумните досадни сравнения с посредствените анимации на Земекис, които направи няколкостотин пъти.

Що се отнася до моралните дилеми за добро и зло - ПРОСТО ТОЗИ ФИЛМ ВЪОБЩЕ НЕ Е МЯСТОТО... избран е моделът на архетипа, приказката и легендата, спазени са основните параметри и изисквания на този модел (ясно разграничение между добро и зло, героичност, ако щеш и "божествена/природна" намеса, която може спокойно да се впише тук), техническото изпълнение е брилянтно и амалгамата ОЧЕВИДНО работи добре. Да вървиш срещу приказната основа на филма означава да вървиш срещу цялостната му концепция и не е по-малко глупаво от това да го обвиняваш, че е измишльотина, защото не харесваш фантастика, че има убийства, взривове и престрелки, защото не харесваш екшъни и така нататък. Когато отиваш на фантастична приказка, гледаш фантастична ПРИКАЗКА - не фантастична етична/социална/военна драма или нещо подобно (Blade Runner). Мога ли да се оплаквам, че има герои с нереални сили във филмите за супер герои или също така, че винаги знам кои са добрите и кои лошите, било то и с някои отсенки на лична драма и противоречие в тях? Не мога. Някой мърмори ли, че в Шерлок Холмс главния зъл гений е главен зъл гений? НЕ! Всички мрънкат защо загадките били предсказуеми. Защо нямало по-сложен детективски елемент. Ами така и трябва. Това в основата си е детективска история с екшън елементи в стийм пънк сетинг. По същия начин е тъпо да се оплакваме защо фантастичната приказка Аватар е фантастично приказка!!!

Ако евентуално продълженията изберат друга форма на наратив както драстично се различаваха Терминатор 1 и 2 като тип фантастика, така ще можем и да измислим друга или същата критика.

Morwen wrote:Силвъре, това ще е друг филм, защото ще му бъдат отстранени няколко основни замисъла
1) Природата е по-силна от хората и е велика и т.н.
2) Филмът е героичен епос тип "нашият ги насмита всички, защото е морално прав и освен това много як"
3) Позитивна настройка и хепиенд

Да, точно това са сред първосигналните неща, които много дразнят в Аватар.

Шоу-оффването на Пандора е последният проблем - тва може да бъде направено, дори хората да почнат да строят концентрационни лагери за син сапун.

Kак?

Едит: концетрационните лагери за син сапун по същността си ще искат немалко екранно време бтв

Е как? Нали ще са на Пандора, все едно на Спилбърг му беше много трудно да шоу-офва Краков навремето.

Въпросът е, че сцените "на Пандора", дето бяха в човешката база, все едно не бяха на Пандора в общи линии. И тия сцени ще са доста повече, ако намесим Лагерите на смъртта.

А Краков, доколкото беше бекграунд, и детайлите от него бяха в съвсем различно взаимодействие с човешкия елемент във филма, не е много добър пример, струва ми се.

Едит: Освен това, като milieu, eдин град е много различен чисто топогорафски ако щеш, от една планета (или дори само джунглите й), и съответно explorе-ването и show-off-ването ще се случват много по-различно.

Според мен при тези условия вече просто не говорим за същия филм, а за филм в същия сетинг...
В тази връзка по-добре да бяха показали реална антиутопия, в която изсичат амазонските гори и натикват индианците в резервати, няма нужда от шесткраки зверове и гигантски сини котки... Но това просто не е Аватар.

Super M wrote: Що се отнася до моралните дилеми за добро и зло - ПРОСТО ТОЗИ ФИЛМ ВЪОБЩЕ НЕ Е МЯСТОТО... избран е моделът на архетипа, приказката и легендата, спазени са основните параметри и изисквания на този модел (ясно разграничение между добро и зло, героичност, ако щеш и "божествена/природна" намеса, която може спокойно да се впише тук)

На мен проблема ми е,че са спазени основните параметри на архетипа и е спряно до там вместо да продължи да се надгражда. Дори и без да намесваме разни социални драми и морални дилеми филма пак можеше да бъде по-добър ако просто в него се случваха повече и по-интересни неща и горойте не бяха толкова плоски.
Излезе обаче, че филма нямало да бъде същия ако през поне половината време самоцелно не се showoff-ва Пандора. И дори при това положение пак можеше да е по-интересен ако света които показват освен красив беше и по-оригинален, както вече други хора споменаха. От там тръгна цялата работа за разискаването на еволюцията на конете. Ако филма е заебал останалото и се концентрира главно върху фантастични свят поне да се бяха развихрили и да бяха измислили неща които не сме виждали в Фернгъли и други рандом sci-fi/фентъзита.

А това ,че Аватар има по-добра оценка от Трансформарс е нормално като се има предвид, че е по-впечатляващ визулано, а в другите си аспекти не е нищо особено за разлика от Трансформърс които е пълен буклук.

Morwen wrote:Според мен при тези условия вече просто не говорим за същия филм, а за филм в същия сетинг...
В тази връзка по-добре да бяха показали реална антиутопия, в която изсичат амазонските гори и натикват индианците в резервати, няма нужда от шесткраки зверове и гигантски сини котки... Но това просто не е Аватар.

Напротив, просто би бил по-добър Аватар, щото секашния съкс. Вие като че ли постулирате, че филм на име Аватар задължително трябва да е тъп и плосък.

Оф:( Очевидно не постулираме това. Постулираме, че трябва да има повече общо от само планетата. А това, че която и да е история имаща нещо общо със сегашната е тъпа и плоска не е наш постулат, а твой извод.

При положение, че в Аватар няма нищо кой знае какво, което да го дефинира като филм, освен планетата (която вече се разбрахме, че също не е върхът на дизайнерската гениалност), не разбирам изобщо за какво говориш. Аватар е единствено техническа стъпка напред (и то не заради кой знае какъв талант, а заради космическия си бюджет) и нищо, ама нищичко повече. Тук напоследък хората ти казват как би могло с много сходна история да се опита да бъде нещо малко повече от техническо упражнение.

Да, аз също смятам, че историята страда от пороци. Но това, което ти описваш не е сходна история, а сходна изходна точка със съвсем различна история.

Както и да е, направих тема, интересно ми е, но не мисля, че точно тук му е мястото на този спор.

Основата в Аватар е романса между човек и туземец (който като такъв е недоразвит, защото Камерън е хлапе). Този романс може да се пренесе навсякъде с подобна, че и с по-голяма сила, дори в абсурдния вариант с концентрационните лагери. Другата тема - за връзката туземец-туземец и туземец-Пандора е също елементарна за слагане във всякакъв контекст.

И за сетен път, след като точно историята е толкова банална, то тя е тази, която се иска да бъде tweak-вана, докато заприлича на нещо (това доколко почва да се отличава от нещо, дето съква, е без значение - мен ако питаш, колкото повече, толкова по-добре).