ShadowDance

Чак адски различни не са според мен.

И в 2те имаме хора, които обикалят и помагат на хората, и в 2те имаме свръхестествено. Кино-то е малко по-метафорично но все пак са доста подобни според мен.

В Kino-то освен мистични и сюрреалистични идеи, имаше разни dystopian-ски, социални, анти-авторитарски и sci-fi-ски неща, които някак ми напомняха на разказите от Шекли и Бредбъри.
Такива работи не забелязах в Mushishi-то...дето съм му гледал май само епизод-два...и ми беше по-конкретно фолклорно-японско, а не толкова универсално, като послание.

Т.е. от моя гледна точка са различни по такъв начин, че да не може да се каже кое е "по-силно" защо вършат различни работи и имат различни цели.
Сега ако на теб ти е въздействало по-силно е друг въпрос.

Е, може да е впечатление само от началото, а нататък тонът да се променя.
Спомням си, че Mushishi-то беше доста по-красиво и скъпо нарисувано/анимирано.
Язък, защото въобще не ме грабна.

Ако си говорим за "кое заглавие ме кефи повече?" моят отговор е Kino No Tabi.
Тотално не ми пукаше за героите, темите и проблемите в Mushishi.

Хм, върпеки традиционно ниските ми очаквания към Теккена този път взе че ми хареса, хем не съм се счупил да го играя и да очаквам дълбока история ама все пак Dai Satō. Пандата и Алиса са ми любими

TEKKEN BLOOD VENGEANCE
http://www.youtube.com/watch?v=IPT_qqJ12s4

И аз загледах Кино но Таби и подобно на Стрелок го намирам за приличащо си с Мушиши. Имаме убити цветове, самовглъбеност, няква атмосферична музика (ако можем да класифицираме като музика тая поредица от звуци всъщност). Сходно усещане навяват. Засега и аз харесвам Мушиши повече, щото Кино но Табито ми стои доста по-претенциозно и взимащо се насериозно отколкото е здравословно. Ма ще го видим нататък - все пак съм видяла само 2 епизода от него. Викам обаче да си го коментираме в неговата тема оттук-нататък.

Аз всъщност наминах, за да споделя, че изгледах втория ФМА сериал и той е доста симпатичен и наистина се движи плътно по мангата. Отрязали са тук-таме разни дребнички сцени, които ми бяха допаднали в мангата, ама като цяло адаптацията е вярна с оригинала. Озвучаването не е нищо особено и наистина е засилило мелодрамата на места, но изобщо не стигаме лигавите низини на първия сериал. Визията е радост за окото. Битката Рой вс. Енви анимирана ме направи да прицвилвам от кеф.

Всичко останало вече съм го коментирала в манга секцията. Хавок продължи да ми е все така любим - ужасно ми е мъчно, че нямаше повече участие в сюжета. Освен това беше озвучен от Юджи Уеда (Саноске от Кеншин, Краузер от ДМЦ) - нещо напоследък зачезна тоя сею, а аз толкова го обичам!

Изобщо, една благодарна осмичка им давам - и на анимето, и на мангата. В тоя ред на мисли, прочетох и ФМА Гайден томчето и то беше мега сладурско!

Бе може и да си приличат (Kino-то и Mushishi-то...с последното не съм добре запознат, а вие щом сте го гледали сигурно сте прави), ама ако кажеш "доста по-слабо"...все едно казваш Пикасо е доста по-слаб от Салвадор Дали.
Да, примерно мен Дали ме кефи в пъти повече, но това не означава, че Пикасо не е културтрегер.

За мен сравнението на Strelok между двете анимета ми звучи, като сравнение между два бранда кафе...а всъщност и двете значителни и рядко срещани аниме заглавия. (Въпреки, че Mushishi ми е безкрайно досадно.)
Ценителите би трябвало да се радват, че въобще съществуват такива...особено на фона на тазгодишната ТВ помия.

Не съм казала по-слабо бтв - просто първите два епизода не ме грабнаха особено. Сега съм на 7ми и съм във възторг. Ма ще пиша по-детайлно мнение като го догледам утре.

alshu wrote:Бе може и да си приличат (Kino-то и Mushishi-то...с последното не съм добре запознат, а вие щом сте го гледали сигурно сте прави), ама ако кажеш "доста по-слабо"...все едно казваш Пикасо е доста по-слаб от Салвадор Дали.
Да, примерно мен Дали ме кефи в пъти повече, но това не означава, че Пикасо не е културтрегер.

За мен сравнението на Strelok между двете анимета ми звучи, като сравнение между два бранда кафе...а всъщност и двете значителни и рядко срещани аниме заглавия. (Въпреки, че Mushishi ми е безкрайно досадно.)
Ценителите би трябвало да се радват, че въобще съществуват такива...особено на фона на тазгодишната ТВ помия.

Еми по-слабо в смисъл по-малко ми хареса, не е нужно във всеки пост да напомням, че изказвам лично мнение.

Наваксах няколко Gintama епизода.
От известно време там се точеше някакъв мега/гига StarWars/Gundam Елизабет центричен арк и аз яко бях наточил зъби...
За съжаление не беше толкова як колкото очаквах - да имаше епични сцени и майтапи, култови сцени с Катсура, както и референции към хиляди знайни и незнайни френчайзи, но като цяло ми дойде някак набързо и насила сглобено.
Забавно - да, но в Gintama е имало и доста по-смешни комедийни аркове. (Примерно дори простотията в банята ми е по-смешна)

Следващият епизод ще е с Шогуна и Шинсенгуми, превю кадрите бяха убийствени.

Изгледах Aoi Bungaku Series. Нещо ми върви на претенциозни заглавия днес - тва специално се давеше в претенциозност. Даже си имахме истински игрален чичко, който ни изнасяше кратка лекцийка преди началото на всеки епизод с патос като на соц водеща на културно предаване. Същия този чичко озвучава половината персонажи в сериала...

Начи, Aoi Bungaku Series представлява аниме адаптация на 6 японски литературни произведения от миналия век. Лекциите в началото на епизода даваха биографични данни за авторите и правеха дребен литературен анализ на въпросните книги. Произведенията бяха доста различни и като сетинг, и като изследвани проблеми, но бяха пропити от много емоция всичките. От четиримата разгледани автора, двама са си отишли от тоя свят чрез самоубийство, а другите двама са имали доста сериозни драми в някой етап от живота си. Можете да си представите тогава ей такива изтормозени мозъци какво могат да родят.

Адаптациите са по 1-4 епизода и са правени от различни режисьори. Имаме нещо сходно с Ayakashi, Samurai Horror Tales, ама правено с много по-качествени източници и повече пари. Артът на различните истории също е различен, но е консистентно омазващ. Керъктър дизайна е правен от мангаките на Bleach, Dеath Note и Prince of Tennis и това си личи. Това е може би най-доброто нещо, което Титекубо (мангаката на Блийч) е снесъл до момента. Музиката ми беше няква ненатрапваща се, докато не стигнахме последните 3 истории, където се смени и заедно с визията произведе наистина въздействащи сцени.

На мен ми хареса по нещичко във всяка една история. Фаворитката ми май е "Run, Mellos!" - някак наистина успях да се вживея в нея. След това най-много ми хареса The Spider's Thread, която се води детска и която почна с ударна масакра, осъществена от някакъв рисуван от Титекубо пич. Въпросният беше с по-як дизайн дори от любимия ми Гримджоу. А нататък масакрата премина в лимбо шизофрения. Това ако го покажат на американски дечица, те ще трябва да пият Прозак цял живот... Та това нещо си имаше и своего рода втора част, която се движеше по друга книга от същия автор. Не знам дали двете произведения са свързани в книжен вариант, ама тук в анимето имаха общи елементи.

Първата история (No longer human) пък беше дълбока катарзисна драма. Аз не обичам дълбоките катарзисни драми, ама тук мекотелото в главната роля успя да се развали за 4 серии по няколко различни начина и аз взех, че се изпълних с респект... Имахме и любовна история с декапитации, в която ни се обяви на всеослушание, че японските вишни са зли. И една друга любовна история (Кокоро) с един странен нежен гигант...

Изобщо, много любов, много нещо. И междуполовите взаимоотношения в началото на 20ти век в Япония изглеждат по-свободни от настоящите... Къде се е омазало нещо по трасето, че да се стигне до шоджо-аутизма, не ми е ясно....

A, това го гледах преди време още като излезе. С доста добри впечатления бях останал от почти всичко без 2рата история и някакви дреболии, които вече не помня. Изгледах 1вия епизод на Moonlight Mile и се очертава нещо доста подобно на Planetes.

Strelok

и се очертава нещо доста подобно на Planetes

Де да беше...има такива елементи, ама са малко.
Останалото е някакъв шит, дето ми иде да го оприлича само с
Salaryman Kintarou. Пример до какви дебилни низини може да стигне сейнена.
И не се подвеждай по opening-а...той май е рекламен трейлър да втори сезон. Или поне събитията в него не се случват в първи, а втори не съм го гледал.

Не става викаш? 1вия епизод беше малко нелогичен, ама иначе ставаше.

Аз загледах The Tatami Galaxy и се забавлявам страхотно. Баси, колко обичам нещата на Масааки Юаса (Mindgame, Kemonozume)! Във втори епизод имаше едно изобличително филмче за президента на филмовия клуб, в който членуваше главния пич - гледам го за трети път и се спуквам от смях!

Strelok

Не става викаш?

За мен не става.
Имаше едни хора дето го харесаха...та може да има качества, каквито аз не мога да уловя/оценя.

Едно нещо ти гарантирам - не е аналог на Planetes и opening-ът лъже. 90% от събитията в него не се случват в първи сезон.
(Може и да са повече процентите, позабравил съм го.)

Tatami Galaxy - това се чудех дали да го заглеждам. Сега имам още един аргумент pro.

Ясно, мерси. Еми ще видя още 2-3 епизода и ако не ми харесат - дроп.