Абсурдистан: Възраждането

[Amelia]

Мисълта ми от самото начало беше, че Балканджи Йово вече е неприложимо към съвременното ни битие и култура, защото налага отживели и вредни за обществото ни ценности. Следователно няма за какво да се изучава в училище (освен да се разкритикува като отживяло и ненужно), а превъзнасянето по някакви детенца, които са го декламирали в ефир е симптоматично за много лошото лошо дето се случва в главата на средностатистическия българин.

На мен ми се ще да живея в общество, в което индивидуалния живот е по-ценен от всякакви верски системи, включително тея дето те правят светец като умреш мъчително за тях. Точно това ценене на човешкия живот позволява в днешно време, поне в обществата, където тея ценности са вървежни, транс жените да живеят като жени, християнките като християнки, мюсюлманките като мюсюлманки и т.н. Балканджи Йово обаче не проповядва тази ценност. Там животът на Йово или хубавата му Яна нямат значение. Важното е да се покаже няква георична (според някои) пасивна агресия и да се защитава няква ефимерна култура, вместо да се защитават живите дишащи човешки същества.

Понастоящем това стихотворение не се разглежда като ценно, щото ни демонстрира християнските ценности за смирението и верността към християнския Бог, избиваща във великомученичество. То се ползва единствено като някакъв пример колко ни е било зле по време на РОБСТВОТО и да ни нахъсва да мразим турците за неща, които вече би трябвало отдавна да сме надрасли. То е квинтесенцията точно на най-токсичния български патреодизам: гордото самосъжаление, че сме били РОБИ. Нашите страдания са свещени. Да ги надживееш и забравиш е същото като да забравиш, че си българин.

По тоя повод, а и относно епохалните страдания на пасивно-страдащия българския народ, които са се ползвали като пропаганда за вкарване на руснаците в уравнението, позволете да ви цитирам свети Вазов, в частност прологът на Опълченците на Шипка, който ми е толкова любим, че някога седнах и си го наизустих сама, без никой да ме е карал:

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Ето ви мнение на една светиня относно цялото ни самоизживяване на пасивен народ в условия на робство и относно приказките на външни лица, за това как някой друг ни е освободил, щото ние сме били пасивни. Изобщо, Балканджи Йово винаги е бил като едно голямо лайно, израсно в средата на Вазовите и Ботевите стихове, които са изключително центрирани върху борбеността и жизнеността на българина и изключително надъхващи дори когато оплакват загиналите за свободата ни. Тея двамцата не са искали някой да им го спусне отгоре. Единият е умрял за идеалите си и то по начина, по който Балканджи Йово трябваше да умре, след като така и така е заумирал.

[Ghibli]

Балканджи Йово винаги е бил като едно голямо лайно, израсно в средата на Вазовите и Ботевите стихове

Само че, нали се сещаш, Балканджи Йово е народна песен.

(добавено) Което ще рече, че 1) отразява някакви идеи и настроения на мнозинството към момента, когато е била създадена и съответно носи доста културен товар, и 2) излишно е да се съпоставя с чието и да било индивидуално творчество.

[Amelia]

Знам, но е част от българското творчество, касаещо оня момент от историята ни и което се ползва от десетилетия като инструмент за формиране на българското светоусещане и манталитет. Затова и го съпоставям с нещата на, примерно, Вазов, при които ситуацията е горе-долу същата.

[Litz]

Уф, Litz - как да се възприеме от 11-годишните - ми нормално. Ясно става от постовете ти, че ти въобще не си успяла, но не е толкова невероятно някой друг да може.

Ми аз не го разбирам, щото първо ми е неподходящо за тая възраст, второ лирическият герой е дебил, трето преподава омраза към даден етнос(защото в песента вярата е турска, а не ислямска и етноса е конкретизиран по-скоро) на база на нереални лица и събития. Още повече, че в общия случай това не се контекстуализира въобще от учителите. Също така живея с мисълта, че настоенията и идеите на мнозинството от преди два века, не би трябвало да са настроенията и идеите на мнозинството сега.

[Amelia]

Чакайте, че нещо се вдъхнових като се присетих за Ботев и Вазов. Ето ви и прекрасната Елегия на свети Ботев, която явно показва какво му е мнението за манталитета на Балканджи Йово:

ЕЛЕГИЯ

Христо Ботев


Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

Повече човешки същества като Ботев й трябват на България.

[Ghibli]

какво му е мнението за манталитета на Балканджи Йово

Със съжаление констатирам, че и ти нищо не си разбрала от Балканджи Йово За друго говори Ботев, за друго.

Между другото, ако разсъждаваме по начина, по който някои разсъждават, личността на Ботев пък такъв мегдан за оплюване отваря... Изоставя нашият жена и деца в мизерия, пише патосно писмо на прощаване и благополучно отива да мре, без да го интересува кой ще ги храни. Вятърничав идеалист.

Горното е сарказъм, ако не е ясно, но е съвсем валидна гледна точка. Как ще погледнеш на Ботев зависи от ценностите ти. Тия същите, дето Йово ги смята за по-важни от живота.

[Matrim]

На мен ми се ще да живея в общество, в което индивидуалния живот е по-ценен от всякакви верски системи, включително тея дето те правят светец като умреш мъчително за тях.

Не мога да не цитирам Пратчет по въпроса:

‘But there are causes worth dying for,’ said Butterfly.
‘No, there aren’t! Because you’ve only got one life but you can pick up another five causes on any street corner!’
‘Good grief, how can you live with a philosophy like that?’
Rincewind took a deep breath.
‘Continuously!’

А българщината наистина е заплашена - само че не толкова от външен враг, колкото от темповете, с които намалява населението на България.

Е то ако следваме буквално примера на Балканджи Йово (средновековен кандидат за Дарвин награда, ако мен питате) населението ще спадне още по-катастрофално.

[Amelia]

Сори, Гибли, но това, което Йово прави е точно под християнското мото "Търпи и ще си спасиш душата". И в двата случая говорим за пасивно понасяне на страдания (християнските идеали, които са неприложими в тоя момент и вредят повече отколкото помагат) и отказ нещо реално и смислено да се направи по въпроса. Това, което се прави са на Йовото изпълненията "не ти я давам, ма на земи тея ръце, крака, очи, халлал да са ти... а, ти и нея взе... ми к." и това, което Ботев идентифицира като "Намръщен само с глава той сочи". Та тоя тип българско овчедушие, мазохизъм и бездействие са докарвали Ботев до бяло светене в доста от произведенията му.

Ценностите на Йово не са ми чак такъв проблем. Това, което Йово постига с ценностите си по тоя точно начин ми е проблем. Още по-голям проблем ми е, че се предполага да разглеждаме Йовото като някъв български героичен образ на стоицизма, при положение че точно в тая форма на стоицизъм няма нищо героично.

[Вашта леля]

Аз като бях малка всъщност много харесвах "Балканджи Йово". Имам някакви бегли спомени, че като цяло литературата до която имах достъп, беше доста дестилирана (щото нали, да се пази психиката на децата) и на този фон тази страхотия с рязането на ръцете и краката изглеждаше потресаващо. Не в смисъл на потресаващо кърваво, а на потресаващо драматично (то и сега си е драматично). Така че аз съм против патриотарския дискурс не защото не харесвам Йово, а просто защото литературата в учебната програма е ужасно еднообразна. Има изобилие от страдания под игото и страдания на селяните (двете често се припокриват). Почти няма автори, които да са писали след 50-те години на 20 век - все едно този литературен период, който на практика е най-плодовития в сравнение с предходните, просто не съществува. А аз бих предпочела невръстните да се учат да бъдат граждани (като четат "Ходение по буквите" и "Задочни репортажи"), а не БЪЛГАРИ (в смисъла, в който масата го разглежда в момента - да бъдеш горд, че си бил роб, както хубаво го написа Амелия и да скачаш с крясъци върху всеки, който се осмели да изтъкне, че да си българин означава и много други неща). В директния контекст на програмата за 5 клас (това са 11-годишните деца, нали така) наистина ми се струва по-добре да се учи Робинзон, защото е чудесен пример за това как човек се справя с всевъзможни обрати на съдбата, как преодолява трудностите, намира начин да общува с хората, които го заплашват и дори става приятел с един такъв. Йово бих го дала на децата да го четат вкъщи с родителите си.

[Ghibli]

Това по-долу е към Амелия:
Сори, ама не е това. Точно пък християнското мото "Търпи и ще си спасиш душата" няма абсолютно никаква допирна точка с нищо в тази песен. Първо, както ти беше написано по-горе не от мен, героят в "Балканджи Йово" вече няма възможност да се бори с пушка и да спасява когото и да било, а има избор единствено да преклони глава и да загуби сестра си или да се възпротиви, да бъде изтезаван и да загуби сестра си; второ, няма смисъл да се разглежда така буквално, защото песента не е буквално описание на ситуация, нито инструкция "какво да правим, когато тълпа врази е тръгнала да отвлича сестра ни", а е нещо повече, и дори е нещо повече от отглас и реакция на колективното българско съзнание към някакъв отминал (вече за нас) исторически период, даваща ни възможност да го съпреживеем емоционално, защото в добавка към това засяга, както споменах по-горе, философски въпроси за същността на ценностите и принципите, за личността и свободата й на действие в света и други подобни общо-взето вечни проблеми. Поради което не смятам и че е твърде остаряла.

И във връзка с поста на Вашта Леля:
За мен големият проблем продължава да бъде какво се разбира под това децата "да учат" някакво произведение.

И встрани от всичко:
Стига бе, не сте ли чели братя Грим като малки, там какви членовредителства има...

[Morwen]

Погубва себе си но се превръща в мъченик за каузата си.

И с нищо не допринася за каузата си. Единствената цел на това стихотворение е да предаде мъката и безнадеждността, която хората са изпитвали. При все това го прави по един доста алогичен и метафоричен начин, който според мен 12-годишни деца не могат да осъзнаят. Също така каузата му е доста спорна - въпреки че явно сестрата е заплашена от доста повече неща, през цялото време важно е единствено каква вяра ще има тя (при това вярата не е конкретно някоя религия, тя е определена от "турска", което е национално определение). Което през деветнайсти и по-ранните векове е логично - тогава вярата, националността и ако щеш политическите виждания вървят заедно и те не са нещо, което е въпрос на лични убеждения или избор. Само че това е малко много обясняване за едно дете на 11-12. То ще запомни, че турците са жестоки чудовища и толкова.
Най-неприятен за мен в случая е ревът "не пипайте светинята". Защото няма друга добра литература, нали, и всичко ще бъде по-лошо от това. Също така часът по литература не е час по родолюбие, съжалявам. И час по българска история не е. Дори не е час по история на българската литература. Кой знае защо това обаче се счита за някакво еретично мнение.

[Onslaught]

Сори, Гибли, но това, което Йово прави е точно под християнското мото "Търпи и ще си спасиш душата". И в двата случая говорим за пасивно понасяне на страдания (християнските идеали, които са неприложими в тоя момент и вредят повече отколкото помагат) и отказ нещо реално и смислено да се направи по въпроса. Това, което се прави са на Йовото изпълненията "не ти я давам, ма на земи тея ръце, крака, очи, халлал да са ти... а, ти и нея взе... ми к." и това, което Ботев идентифицира като "Намръщен само с глава той сочи". Та тоя тип българско овчедушие, мазохизъм и бездействие са докарвали Ботев до бяло светене в доста от произведенията му.

Ами не, това не е моята интерпретация. Проява на овчедушие щеше да е ако Йово беше отговорил "Да, давам я. Нямам друг избор.". Ако някой военнопленник предпочете да умре от мъченията на враговете вместо да дезеритра, това не е малодушие. Точно защото Йово отказва да прояви малодушие ясно си проличава истинската жестокост на турците.
Дори и на война едно е да убиеш войник който се съпротивлява, друго е да убиеш някой цивилен. Едно е да вземеш военнопленници, друго е да измъчваш и убиеш военнопленниците си.

Ценностите на Йово не са ми чак такъв проблем. Това, което Йово постига с ценностите си по тоя точно начин ми е проблем. Още по-голям проблем ми е, че се предполага да разглеждаме Йовото като някъв български героичен образ на стоицизма, при положение че точно в тая форма на стоицизъм няма нищо героично.

И от къде знаеш какво всъщност е постигнал? Ако аз му бях съселянин, щях да си помисля "Е това вече минава всякакви граници" и щях да организирам дружина с други като мене и да опитаме да си отмъстим.

Не мога да не цитирам Пратчет по въпроса...

Добре е да се знае, че според тебе Йово не е добър модел за подражание, но Ринсуинд е.

[Amelia]

Християнското мото има доста много общо с Балканджи Йово.
1. Цялата драма е, обвързана с вярата - даваш ли Яна на турска вяра. Имаме явно противопоставяне между вярата на Йово и Яна и турската вяра. Говорим именно за вяра - като най-важен компонент на националността и културата в оня момент.
2. Цялата масакра, която следва, е като извадена от някое от многобройните жития на светците. Които често са станали светци, след като са умрели мъчителна смърт заради вярата си. Йово е класически християнски великомъченик. И като вярващ християнин, подложен на мъчение заради вярата си, вероятно очаква съответните награди обещани от християнството. Иначе ако не му пукаше толкоз, щеше да "си продаде душата", да надене чалмата и да си продължи с живота.
3. Пасивното страдание на Йово за мен има смисъл единствено разгледано в контекста на християнството, където блажени са смирените, щото еди какво си. В останалите трактовки не виждам никаква логика. Йово (и изстрадалият редови българин, когото Йово олицетворява) има и множество други избори - борбата един от тях. Ако ще с нокти и зъби, докато е жив. Йово обаче избира да не се бори за живота и сестра си и да умре като мъченик. Щото, ценности. И тея ценности очевидно са ценностите на Йововата вяра.

Иначе съм съгласна, че няма смисъл песента да се разглежда като буквална случка и като цяло да търсиш дълбока логика в народна песен е загуба на време. Но въпросният текст има внушение и послание и точно заради това внушение и послание се е пял от народа десетилетия наред и после се е учил в училище. И внушението е, че издевателствата над Йово са ужасни и античовешки и въпреки това стоицизма, с който Йово ги понася е много достоен и героичен. И правилен, щото Йово не дава хубавата Яна на чужда вяра до последно, когато спира да има значение и му я взимат. Видиш ли, изправен пред този ужасяващ и неумолим враг, Йововия дух не е сломен дори след толкова много мъка. Супер. Само дето цялата тая история с несломимия дух се обезсмисля от оти ги ручахме жабетата финала. И остава само усещането за това колко зли са злите турци, щото мъчат горкият Йово. За това се пее тая песен - да ни е ясно кви са изроди онея. И за да оправдаем пред себе си бездействието си с някви идеали там. Като някаква глорификация на националното ни самосъжаление ми е това стихотворение и като такова се ползва и в момента. Затова и го виждам като антитезата на Ботев и Вазов с техния патос и призивите да се вземем в ръце и да се борим за свободата си, вместо смирено да чакаме да я получим на Оня Свят.

[Amikae]

Най-смешното в цялата история е, че сега сигурно ще ги спрат тези промени. Цялата държава се дигна на протест за тези глупости. Къде беше всичкият този outrage когато ни нацепиха новите цени на винетките? Та това е пълен абсурд! Тука междуградските пътища, за които сега съм дал 100 кинта за винетка, никога не са били в толкова окаяно състояние. Обаче няма смисъл да се възмущаваме от неща, които ни удрят по джоба, по-важни са стихотворенията...

[Morwen]

Ценностите на Йово не са ми чак такъв проблем. Това, което Йово постига с ценностите си по тоя точно начин ми е проблем. Още по-голям проблем ми е, че се предполага да разглеждаме Йовото като някъв български героичен образ на стоицизма, при положение че точно в тая форма на стоицизъм няма нищо героично.

И от къде знаеш какво всъщност е постигнал? Ако аз му бях съселянин, щях да си помисля "Е това вече минава всякакви граници" и щях да организирам дружина с други като мене и да опитаме да си отмъстим.

Отмъщението като ценност, добре, това сигурно е важно за децата. Никой няма да спасим, единият ще осакатен, другият отвлечен и вероятно изнасилен, ама после и ние ще им направим същото. Идеална философия за деца.

Не мога да не цитирам Пратчет по въпроса...

Добре е да се знае, че според тебе Йово не е добър модел за подражание, но Ринсуинд е.

Ринсуинд е нормален човек с инстинкт за самосъхранение, оцелява и спасява и други около себе си, без да се прави на герой. Определено е по-добър модел за подражание.