ShadowDance

Загледах 15 епизода от неща наречено Hanasaku Iroha. Премайзът ми се стори интересен. Някаква мацка, която не е работила и ден в живота си, я хвърлят без предупреждение в дълбоките води на хотелския SPA камериерски бизнес, само че тя е твърдоглава и прави всичко по нейния си начин.
До тук добре, но историята нататък е досаден набор от изтъркани шоджо клишета и елементарна драма.
Парадоксални проблеми, парадоксални решения на тези проблеми, абсурдни романтични връзки и пр. и пр.
Обичам formulatic заглавия, дори и шоджо такива, но тук яко са объркали продуктите и подправките. Всичко е в някакви странни пропорции и съотношения...всъщност май точно за това го гледам, забавлява ме с абсурдизмите си.
Най-странното е, че въпреки шоджо атмосферата Hanasaku Iroha се води сейнен.
Иди ги разбери!
Ако заглавието има силна страна това е визията - страхотни бекграунди!

Започнах Boku wa Tomodachi ga Sukunai - 3 серии до сега.
Шоненска отакуцентрична ечи комедия и ако се съди по интрото - харем (а засега не е). Без съмнение пълно простотия. Нещо, като кръстоска между комедийните епизоди на Angel Beats и Ore no Imouto ga Konnani Kawaii Wake ga Nai. Най-странното е, че ме радва по някакъв мерзък и несофистициран начин. За сега ще го следя заради надеждата, че ще се справи с материала по-добре от тъпото Ore No Imouto.

Un-Go 3-та серия...това шоу ме кефи. Стандартен tantei в леко шантава и нестандартна обстановка. Нищо особено, но ми оправя настроението.

Вчера изгледах Macross Frontier: Sayonara no Tsubasa.
Ще обясня накратко предисторията на това чудо.

През 2008 излезе един сериал наречен Macross Frontier. Той беше поредното попълнение в Macross френчайза и съдържаше всички ключови елементи - mech-ове, сапунена опера, любовни триъгълници и j-pop концерти докато ти приседне .
Това TV е общо взето е от по-свестните заглавия (примерно за разлика от Macross 7, което е отврат), защото е добре нарисувано, има интересни битки, а и песните са композиране не от кой да е, а от Yoko Kanno (което ги прави само малко по-поносими ).
Излиза че сапунджийските елементи на шоуто са се харесали, защото на продуцентите е хрумнала следната идея - да преразкажат алтернативно историята на сериала в два филма, но с пъти повече туистове. (Всъщност това е рециклаж на идеята от Macross The Movie. )
През 2010-та излезе първият филм Macross Frontier: Itsuwari no Utahime.
Macross Frontier: Sayonara no Tsubasa е заключителният филм.
Както можеше да се очаква - идеята да се намали обема, но да се вкарат повече сюжетни туистове и повече концерти, води до абсолютни безумия и странности в сценария. Историята в двата филма е претъпкана cheesiness, пресилена драма и дебилни азиатски романтични клишета.
Заслужават си да се гледат само заради чисто анимационните качества, заради страхотните бекграунди и заради няколкото красиво анимирани битки. За съжаление точно в кулминацията на втория филм е вкарана една отвратителна идея за сърфиране с гигантска mecha при спускане в атмосферата. Това проваля генералният ми извод "ужасен сценарий - прекрасни битки"...в някои от битките също се случват ужасни неща .
Концертите - в първия филм бяха доста феерични, шарени и кичозни. Във втория пак са доста бляскави и помпозни, но са някак по-умерени и по-логично композирани. Зрителят може да се ориентира какво става, а не просто да мига заслепен.
В заключение - ако сте в настроение за много кич, шарении, естрадни песни и страсти от турски сериали...обаче в космоса, с малко пата-кюта и елементи на шпионски трилър, тези филми са за вас.
Аз ги гледах донякъде по задължение (като фен на TV-то, както и на цялата поредица), и донякъде заради страхотните примери за приложение на съвременни анимационни технологии. Битките и концертите от чисто техническа гледна точка са много добри.

Яои епизода на Геншикен беше КРАЯТ!!! Фор шизъл дизъл.
Хилила съм се на глас, баси, толкова истински беше! Саса/Мада и изобщо всички/Мада - нема такава изродщина.

Та да обобщя - гледам Геншикен, щото преди съм гледала само първия му сезон, а сега след мангата ми се прищя да видя как са анимирали всичкото нататък. Е, яоито и Танака/Оно забивката са по-яки в анимето, да им се ненадеваш! Нямам търпение да видя кво ще направят с Огиуе/Сасахара комбото.

А мангата е рестартирана и сега си излиза пак след няколко години пауза. Ще си я следя - в момента имат травестит в клуба - да видим къде ще му излезе краят.

Приключих Hanasaku Iroha. Явно това е модата - натрупват всички ТВ драма trope-ове и клишета на едно място, избушват емоциите на героите максимално и ги пускат на зрителя та да гледа сеир.
Т.е. ако си падате по сцени в които някой изведнъж някой избухва и почва да крещи мислите и чувствата си...доста подробно и продължително...независимо дали е в стая пълна с народ или сред природата, където няма жива душа...значи това е шоу за вас.
Аз малко не си падам. Лошо няма някой герой да изперка, но когато се прекалява с този подход той престава да прави впечатление.
В това отношение Hanasaku Iroha прилича на Ano Hana - в ключовите моменти героите просто преливат от емоции, като в класически тип азиатска драма (кеф ви японска, кеф ви китайска, кеф ви индийска...).
Като казах класически, точно такъв е и финалът на Hanasaku Iroha - нито "щастлив", нито "нещастен"...по-скоро bittersweet. Хареса ми защото е логичен и реалистичен.

Какво ми хареса в Hanasaku Iroha - графиката и анимацията. Страхотни са. Стандартната ТВ продукция почва добре, в средата става мърлява и чак за последния епизод може да се стегнат малко (т.е. класически animation bump в началото и края). Тук нямаше падане на качеството дори за един епизод, а краят ме отнесе с мащаба и красотата си. Особено фестивала, който си беше с кинематографично качество. За камерната си делнична история изпълнена предимно диалози и монолози, това шоу беше фрашкано с локации, които виждаме в различни часове на деня и през различни сезони - т.е. кино подход към осветлението и атмосферната обстановка. Ще спомена и природните гледки. В TV tropes са написали "Scenery Porn". Напълно съм съгласен с тях.
Как се планира, рисува и анимира всичко това? При това само заради някаква обикновена драма?
По-горе сравних Hanasaku Iroha с Ano Hana на ниво драма. Е, на ниво графика първото отнася второто. При това самото Ano Hana също е със страхотна визия, но губи по мащаб.

Тия дни изгледах Геншикена и останах потресена, наскърбена и лично обидена от това, че не са анимирали мега яката любовна история на Сасаки и Огиуе. МОЕ ЛИ ТАКОВО БЕЗОБРАЗИЕ?!?!??!?!??!?!?

Освен това за няколко вечери опукахме за пореден път Самурай Чамплу. По-миналата неделя имахме гости и решихме да зарибяваме един момък с аниме. Та пуснахме му Голдън бой (а, и тва изгледахме цялото, мда) и после Самурай Чамплу. Не знам дали момъка се зариби, ма ние определено се. Догледахме си го с много любов и много се забавлявахме.

Сега се връщам пак на манга фронта. Очаквайте включване, в което ще ви цвиля от възторг по 20th Century Boys, щото е МНОГО яка!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Нали нали и аз тия дни го зяпах от чизето. Като каза Чамплуу в момента си смъквам туй http://media.ps2.ign.com/media/767/767473/imgs_1.html

Яко е, нали, нали 20th Century Boys искам да кажа Леле, като го прочетох бях като размазана, имах чувството, че повече манга няма да погледна

Баси мафиотската част на Гънгрейв колко е велика.

звестно време чаках Chihayafuru да се развие в интересна посока, но след 5-ти emrpfo преставам да го следя.
В началото сетингът и главната героиня ми се сториха интересни. Авторите обаче прекаляват със нейните странностите и резките смени на настроението и.
Да знам, че това е характерно за джосей заглавията, но мисля, че тук прекаляват и я правят досадна, вместо симпатична. Надявах се на силен и каризматичен дамски лийд...и малко не го получих...или поне не в очакваната форма.
Мъжките лийдове са все някакви емота...но това си е характерно.

Само да споделя, че загледахме Un-Go и ние Хареса ни, интересно е, а музиката е много приятна Пандата и в двете си версии е култ

Изгледах Mardock Scramble: The First Compression.
Останах с противоречиви впечатления.

От една страна - страхотна графика, анимации, битки, механичен дизайн, звук и музика. Заглавието е донякъде рип-оф на киберпънкарщината Ghost In The Shell и всички взети от там елементи звучат адски добре: философщини на тема "Какво е да си човек в свят, с толкова напреднали технологии?", "Защо лабораторната мишка Oeufcoque е по-добра личност от всички останали герои?" и пр. и пр. добри попадания и интересни sci-fi концепции.

От друга страна - имаме един безкрайно изтъркан сюжет - серийният убиец, който е толкова богат, че е недосегаем и може да прави каквото си иска, проститутката-жертва със суисидални наклонности и тежка семейна история, наемникът с непроницаемо лице, който въпреки, че е непобедим и може сам да се справи с протагонистите изпраща стандартната банда изроди, бандата изроди, които са по-скоро карикатури и реално са фенсървис за копнеещата за gore японска публика. Dr. Easter също е стандартният "луд учен".
Oeufcoque е малко по-симпатичен и не толкова изтъркан, но пак не е нещо невиждано за киберпънк жанра.

Накратко: харесват ми графиката и sci-fi идеите, но защо трябваше да се лансират с такъв долнопробен сюжет?

Едночасовият филм завърши с cliffhanger. Предстоят още два филма.

Апорпо, това Oeufcoque ми звучи абсолютно безсмислено на френски...Дали не са имали в предвид нещо от сорта на Œuf à la coque?
Което пак няма връзка с героя.

Infinite Stratos го бях дропнал, но реших да го догледам.
Накратко - тъп стандартен харем.
Обаче мацките не бяха чак толкова ужасни колкото стандартните.
И един голям плюс - нямаше лоли.
Най-ценното: mecha елементите, битките и музиката (особено по време на битките).
Обяснението накрая кой седи зад всичко беше логично и интересно.
Обикновено в такива заглавия няма обяснение и сюжетът се крепи на вятър и мъгла.


Нещо съм се изчанчил напълно...гледам си една старовремска детективска детинщина Detective Academy Q и си ме кефи, колкото и да е тъпа, наивна и елементарна...това сигурно защото чакането между епизодите на Un-Go ми идва в повече.

Аз пък нали следя по няколко неща и си имам по нещо за всеки ден за гледане Но в натоварени седмици като тази не успявам да си ги изгледам, Un-Go го гледах чак сега например

Свърших Hajime no Ippo: New Challenger - добро беше, макар да свърши наникъде. Също изгледах и Kino no Tabi - само епизодите без филмите. Еми става, макар според мен да е доста по-слабо от Мушиши.

Strelok

според мен да е доста по-слабо от Мушиши

Интересно ме е как можеш да кажеш, че е по-слабо...като те са адски различни заглавия и поне аз не мога да ги сравня в нито един аспект.


Апропо, Detective Academy Q е пълен шит.