Гледано напоследък, Part 2

[alshu]

Загледах 15 епизода от неща наречено Hanasaku Iroha. Премайзът ми се стори интересен. Някаква мацка, която не е работила и ден в живота си, я хвърлят без предупреждение в дълбоките води на хотелския SPA камериерски бизнес, само че тя е твърдоглава и прави всичко по нейния си начин.
До тук добре, но историята нататък е досаден набор от изтъркани шоджо клишета и елементарна драма.
Парадоксални проблеми, парадоксални решения на тези проблеми, абсурдни романтични връзки и пр. и пр.
Обичам formulatic заглавия, дори и шоджо такива, но тук яко са объркали продуктите и подправките. Всичко е в някакви странни пропорции и съотношения...всъщност май точно за това го гледам, забавлява ме с абсурдизмите си.
Най-странното е, че въпреки шоджо атмосферата Hanasaku Iroha се води сейнен.
Иди ги разбери!
Ако заглавието има силна страна това е визията - страхотни бекграунди!

Започнах Boku wa Tomodachi ga Sukunai - 3 серии до сега.
Шоненска отакуцентрична ечи комедия и ако се съди по интрото - харем (а засега не е). Без съмнение пълно простотия. Нещо, като кръстоска между комедийните епизоди на Angel Beats и Ore no Imouto ga Konnani Kawaii Wake ga Nai. Най-странното е, че ме радва по някакъв мерзък и несофистициран начин. За сега ще го следя заради надеждата, че ще се справи с материала по-добре от тъпото Ore No Imouto.

Un-Go 3-та серия...това шоу ме кефи. Стандартен tantei в леко шантава и нестандартна обстановка. Нищо особено, но ми оправя настроението.

[alshu]

Вчера изгледах Macross Frontier: Sayonara no Tsubasa.
Ще обясня накратко предисторията на това чудо.

През 2008 излезе един сериал наречен Macross Frontier. Той беше поредното попълнение в Macross френчайза и съдържаше всички ключови елементи - mech-ове, сапунена опера, любовни триъгълници и j-pop концерти докато ти приседне .
Това TV е общо взето е от по-свестните заглавия (примерно за разлика от Macross 7, което е отврат), защото е добре нарисувано, има интересни битки, а и песните са композиране не от кой да е, а от Yoko Kanno (което ги прави само малко по-поносими ).
Излиза че сапунджийските елементи на шоуто са се харесали, защото на продуцентите е хрумнала следната идея - да преразкажат алтернативно историята на сериала в два филма, но с пъти повече туистове. (Всъщност това е рециклаж на идеята от Macross The Movie. )
През 2010-та излезе първият филм Macross Frontier: Itsuwari no Utahime.
Macross Frontier: Sayonara no Tsubasa е заключителният филм.
Както можеше да се очаква - идеята да се намали обема, но да се вкарат повече сюжетни туистове и повече концерти, води до абсолютни безумия и странности в сценария. Историята в двата филма е претъпкана cheesiness, пресилена драма и дебилни азиатски романтични клишета.
Заслужават си да се гледат само заради чисто анимационните качества, заради страхотните бекграунди и заради няколкото красиво анимирани битки. За съжаление точно в кулминацията на втория филм е вкарана една отвратителна идея за сърфиране с гигантска mecha при спускане в атмосферата. Това проваля генералният ми извод "ужасен сценарий - прекрасни битки"...в някои от битките също се случват ужасни неща .
Концертите - в първия филм бяха доста феерични, шарени и кичозни. Във втория пак са доста бляскави и помпозни, но са някак по-умерени и по-логично композирани. Зрителят може да се ориентира какво става, а не просто да мига заслепен.
В заключение - ако сте в настроение за много кич, шарении, естрадни песни и страсти от турски сериали...обаче в космоса, с малко пата-кюта и елементи на шпионски трилър, тези филми са за вас.
Аз ги гледах донякъде по задължение (като фен на TV-то, както и на цялата поредица), и донякъде заради страхотните примери за приложение на съвременни анимационни технологии. Битките и концертите от чисто техническа гледна точка са много добри.

[Amelia]

Яои епизода на Геншикен беше КРАЯТ!!! Фор шизъл дизъл.
Хилила съм се на глас, баси, толкова истински беше! Саса/Мада и изобщо всички/Мада - нема такава изродщина.

Та да обобщя - гледам Геншикен, щото преди съм гледала само първия му сезон, а сега след мангата ми се прищя да видя как са анимирали всичкото нататък. Е, яоито и Танака/Оно забивката са по-яки в анимето, да им се ненадеваш! Нямам търпение да видя кво ще направят с Огиуе/Сасахара комбото.

А мангата е рестартирана и сега си излиза пак след няколко години пауза. Ще си я следя - в момента имат травестит в клуба - да видим къде ще му излезе краят.

[alshu]

Приключих Hanasaku Iroha. Явно това е модата - натрупват всички ТВ драма trope-ове и клишета на едно място, избушват емоциите на героите максимално и ги пускат на зрителя та да гледа сеир.
Т.е. ако си падате по сцени в които някой изведнъж някой избухва и почва да крещи мислите и чувствата си...доста подробно и продължително...независимо дали е в стая пълна с народ или сред природата, където няма жива душа...значи това е шоу за вас.
Аз малко не си падам. Лошо няма някой герой да изперка, но когато се прекалява с този подход той престава да прави впечатление.
В това отношение Hanasaku Iroha прилича на Ano Hana - в ключовите моменти героите просто преливат от емоции, като в класически тип азиатска драма (кеф ви японска, кеф ви китайска, кеф ви индийска...).
Като казах класически, точно такъв е и финалът на Hanasaku Iroha - нито "щастлив", нито "нещастен"...по-скоро bittersweet. Хареса ми защото е логичен и реалистичен.

Какво ми хареса в Hanasaku Iroha - графиката и анимацията. Страхотни са. Стандартната ТВ продукция почва добре, в средата става мърлява и чак за последния епизод може да се стегнат малко (т.е. класически animation bump в началото и края). Тук нямаше падане на качеството дори за един епизод, а краят ме отнесе с мащаба и красотата си. Особено фестивала, който си беше с кинематографично качество. За камерната си делнична история изпълнена предимно диалози и монолози, това шоу беше фрашкано с локации, които виждаме в различни часове на деня и през различни сезони - т.е. кино подход към осветлението и атмосферната обстановка. Ще спомена и природните гледки. В TV tropes са написали "Scenery Porn". Напълно съм съгласен с тях.
Как се планира, рисува и анимира всичко това? При това само заради някаква обикновена драма?
По-горе сравних Hanasaku Iroha с Ano Hana на ниво драма. Е, на ниво графика първото отнася второто. При това самото Ano Hana също е със страхотна визия, но губи по мащаб.

[Amelia]

Тия дни изгледах Геншикена и останах потресена, наскърбена и лично обидена от това, че не са анимирали мега яката любовна история на Сасаки и Огиуе. МОЕ ЛИ ТАКОВО БЕЗОБРАЗИЕ?!?!??!?!??!?!?

Освен това за няколко вечери опукахме за пореден път Самурай Чамплу. По-миналата неделя имахме гости и решихме да зарибяваме един момък с аниме. Та пуснахме му Голдън бой (а, и тва изгледахме цялото, мда) и после Самурай Чамплу. Не знам дали момъка се зариби, ма ние определено се. Догледахме си го с много любов и много се забавлявахме.

Сега се връщам пак на манга фронта. Очаквайте включване, в което ще ви цвиля от възторг по 20th Century Boys, щото е МНОГО яка!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

[Xellos]

Нали нали и аз тия дни го зяпах от чизето. Като каза Чамплуу в момента си смъквам туй http://media.ps2.ign.com/media/767/767473/imgs_1.html

[Mushu]

Яко е, нали, нали 20th Century Boys искам да кажа Леле, като го прочетох бях като размазана, имах чувството, че повече манга няма да погледна

[Xellos]

Баси мафиотската част на Гънгрейв колко е велика.

[alshu]

звестно време чаках Chihayafuru да се развие в интересна посока, но след 5-ти emrpfo преставам да го следя.
В началото сетингът и главната героиня ми се сториха интересни. Авторите обаче прекаляват със нейните странностите и резките смени на настроението и.
Да знам, че това е характерно за джосей заглавията, но мисля, че тук прекаляват и я правят досадна, вместо симпатична. Надявах се на силен и каризматичен дамски лийд...и малко не го получих...или поне не в очакваната форма.
Мъжките лийдове са все някакви емота...но това си е характерно.

[Mushu]

Само да споделя, че загледахме Un-Go и ние Хареса ни, интересно е, а музиката е много приятна Пандата и в двете си версии е култ

[alshu]

Изгледах Mardock Scramble: The First Compression.
Останах с противоречиви впечатления.

От една страна - страхотна графика, анимации, битки, механичен дизайн, звук и музика. Заглавието е донякъде рип-оф на киберпънкарщината Ghost In The Shell и всички взети от там елементи звучат адски добре: философщини на тема "Какво е да си човек в свят, с толкова напреднали технологии?", "Защо лабораторната мишка Oeufcoque е по-добра личност от всички останали герои?" и пр. и пр. добри попадания и интересни sci-fi концепции.

От друга страна - имаме един безкрайно изтъркан сюжет - серийният убиец, който е толкова богат, че е недосегаем и може да прави каквото си иска, проститутката-жертва със суисидални наклонности и тежка семейна история, наемникът с непроницаемо лице, който въпреки, че е непобедим и може сам да се справи с протагонистите изпраща стандартната банда изроди, бандата изроди, които са по-скоро карикатури и реално са фенсървис за копнеещата за gore японска публика. Dr. Easter също е стандартният "луд учен".
Oeufcoque е малко по-симпатичен и не толкова изтъркан, но пак не е нещо невиждано за киберпънк жанра.

Накратко: харесват ми графиката и sci-fi идеите, но защо трябваше да се лансират с такъв долнопробен сюжет?

Едночасовият филм завърши с cliffhanger. Предстоят още два филма.

Апорпо, това Oeufcoque ми звучи абсолютно безсмислено на френски...Дали не са имали в предвид нещо от сорта на Œuf à la coque?
Което пак няма връзка с героя.

[alshu]

Infinite Stratos го бях дропнал, но реших да го догледам.
Накратко - тъп стандартен харем.
Обаче мацките не бяха чак толкова ужасни колкото стандартните.
И един голям плюс - нямаше лоли.
Най-ценното: mecha елементите, битките и музиката (особено по време на битките).
Обяснението накрая кой седи зад всичко беше логично и интересно.
Обикновено в такива заглавия няма обяснение и сюжетът се крепи на вятър и мъгла.


Нещо съм се изчанчил напълно...гледам си една старовремска детективска детинщина Detective Academy Q и си ме кефи, колкото и да е тъпа, наивна и елементарна...това сигурно защото чакането между епизодите на Un-Go ми идва в повече.

[Mushu]

Аз пък нали следя по няколко неща и си имам по нещо за всеки ден за гледане Но в натоварени седмици като тази не успявам да си ги изгледам, Un-Go го гледах чак сега например

[Strelok]

Свърших Hajime no Ippo: New Challenger - добро беше, макар да свърши наникъде. Също изгледах и Kino no Tabi - само епизодите без филмите. Еми става, макар според мен да е доста по-слабо от Мушиши.

[alshu]

Strelok

според мен да е доста по-слабо от Мушиши

Интересно ме е как можеш да кажеш, че е по-слабо...като те са адски различни заглавия и поне аз не мога да ги сравня в нито един аспект.


Апропо, Detective Academy Q е пълен шит.