Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
Приключи Dantalian no Shoka - според мен добро анименце. Дизайнът беше семпъл, но приятен, историите кратки, но интересни и изпълнени с фантазия.
Първият ми дроп за сезона - Kyoukai Senjou no Horizon това шоу ме отблъсква на толкова много нива, че ме мързи да ги изреждам.
Дразнят ме - керъктър дизайна, дрехите, дебилните оръжия, дебилните бойни сцени, дебилният псевдо-кавайски патос с който играят сеютата, сбърканата история (гимназисти се мислят за войници, а са си едни смотани косплейъри) и пр. и пр.
Абе нищо не ми хареса в него.
Първият ми дроп за сезона - Kyoukai Senjou no Horizon това шоу ме отблъсква на толкова много нива, че ме мързи да ги изреждам.
Дразнят ме - керъктър дизайна, дрехите, дебилните оръжия, дебилните бойни сцени, дебилният псевдо-кавайски патос с който играят сеютата, сбърканата история (гимназисти се мислят за войници, а са си едни смотани косплейъри) и пр. и пр.
Абе нищо не ми хареса в него.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Започнах нещо наречено SKET Dance - семпла училищна шоненска комедийка.
Приятна е, става за гледане.
Като почна (преди 6-7 месеца) имаше някакъв голям хайп по нея (предполагам защото мангата е популярна), но за 7 епизода не видях нещо особено.
Определено става за губене на време и разпускане, но не може да се мери с най-яката до сега комедия на годината - Nichijou.
Драмата е, че точно продажбите на Nichijou вървят адски бавно и май ще загробят Kyoto Animation - http://myanimelist.net/forum/?topicid=333973&show=0
Явно в този бизнес или бълваш свръхнискобюджетни анимациики или фенсървис бози...разни там скъпи амбиции да впечатлиш феновете с оригинални проекти, дори под формата на силно комерсиални продукти...са обречени.
Приятна е, става за гледане.
Като почна (преди 6-7 месеца) имаше някакъв голям хайп по нея (предполагам защото мангата е популярна), но за 7 епизода не видях нещо особено.
Определено става за губене на време и разпускане, но не може да се мери с най-яката до сега комедия на годината - Nichijou.
Драмата е, че точно продажбите на Nichijou вървят адски бавно и май ще загробят Kyoto Animation - http://myanimelist.net/forum/?topicid=333973&show=0
Явно в този бизнес или бълваш свръхнискобюджетни анимациики или фенсървис бози...разни там скъпи амбиции да впечатлиш феновете с оригинални проекти, дори под формата на силно комерсиални продукти...са обречени.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Първата серия на Tamayura TV-то беше някаква суперразвлачена и сантиментална. OVA-то беше малко по-концентрирано и пълно със събития.
Chihayafuru ми хареса. Мацката е някаква интересна - не и пука какво правни тълпата, какви са правилата и каква е модата. Налага собствени стандарти и гони собствени каузи. Ето такива герои са ми интересни.
Тази разновидност на Karuta, която играят - Uta-garuta and Hyakunin Isshu ми звучи като най-нърдското нещо измисляно някога от нърдове.
Chihayafuru ми хареса. Мацката е някаква интересна - не и пука какво правни тълпата, какви са правилата и каква е модата. Налага собствени стандарти и гони собствени каузи. Ето такива герои са ми интересни.
Тази разновидност на Karuta, която играят - Uta-garuta and Hyakunin Isshu ми звучи като най-нърдското нещо измисляно някога от нърдове.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Вчера ми дойде Гокусена най-сетне и го изгледах. Верно свършва в нищото освен това е преебан лошо от цензура и дебилен хумор. Не знам кой човек с всичкия си - независимо от възраст, пол, раса, етнос и т.н. - би намерил онова псе за смешен и нужен за анимето елемент. В мангата поне бяха изолирали тъпотиите с него в някви Омаке-та, болшинството, от които просто не прочетох. А доколкото си спомням, когато псето се появеше в мангата, то беше за да насере някого и това на моменти беше почти яко. Една 7-ка му давам, щото все пак му се порадвах, а и Шин-чан анимиран е по-гот отколкото само като манга. Турили са му гласа на Окита от Гинтамата, та това ми донесе допълнителен кеф.
Мдам и аз го изгледах тия дни, на светлинни години е от онизуката с която го сравняват бегло. Песа за 3 секунди беше як като се появи после беше тъжно... Гледам, че чизето си седи като някакъв паметник и боцкам некви стари неща от там 
. Днеска или утре - Green green 
. Днеска или утре - Green green „Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Догледах всичко излязло от SKET Dance. Нищо особено, но се пристрастих към тъпаците главни герои. А един от тях (този дето прилича на Шимначи) е с гласът на Гинтоки.
Изгледах и кросовър епизодите с Gintama. И двата епизода бяха тъпи
, но този от Gintama беше малко по-поносим, а теоретично беше дори кръстоска с кросоувър епизодите между One Piece и Toriko.
Изгледах и кросовър епизодите с Gintama. И двата епизода бяха тъпи
, но този от Gintama беше малко по-поносим, а теоретично беше дори кръстоска с кросоувър епизодите между One Piece и Toriko.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Mirai Nikki ми се стори интересно - свръхестествен електронен бележник предвиждащ бъдещето, смъртоносна игра с неясни правила, маса конкуриращи се играчи, които дебнат как как да се избият един друг, психопатка, която иска да мине за най-добър приятел и защитник на главния герой...за жалост всички тези елементи от други места, като Bus Game, Gantz, Death Note, Higashi No Eden и пр. и пр. са представени в леко бозава шонеско-училищна среда.
Засега ще го следя, пък да видим.
Засега ще го следя, пък да видим.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Втората серия на Chihayafuru беше отчайващо тъпа. Още една такава и дроп.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Guilty Crown - силно противоречиви впечатления. От една страна: страхотни анимации, бекграунди и механичен дизайн (много силно GITS усещане). От друга страна: cheesy герои които са ми абсолютно противни и рециклажна история за която тотално не ми пука. Но най-гнусното е, че за една серия успяха да набутат поне 4 абсолютно отвратителни J-Pop песни, под предлог, че главната героиня трябва да ги изпее.
Второ аниме за годината, в което главният герой създава с магия wormhole с гърдите на главната героиня и бърка в с ръка
(другото такова - Dantalian No Shoka) . Какво е това, някакъв моден перверзен фетиш?
Ще изгледам още едни епизод и ако историята не продължи с още повече екшън и красиви сцeни (които да компенсират натрупаната идиотия) ще го дропна.
Un-Go - детективско и симпатично. Артът е някакъв алтернативен и ме кефи. Панда-хлапенцето дето се трансфорима ме кефи най-много. Донякъде премайзът ми прилича на Majin Tantei Nougami Neuro, но с малко обърнати роли - там шефът беше демон, а разследването го водеше момиче, тук шефката е секси демонка, а разследването го води down-to-his-luck детектив.
Ще се следи.
Второ аниме за годината, в което главният герой създава с магия wormhole с гърдите на главната героиня и бърка в с ръка
(другото такова - Dantalian No Shoka) . Какво е това, някакъв моден перверзен фетиш?Ще изгледам още едни епизод и ако историята не продължи с още повече екшън и красиви сцeни (които да компенсират натрупаната идиотия) ще го дропна.
Un-Go - детективско и симпатично. Артът е някакъв алтернативен и ме кефи. Панда-хлапенцето дето се трансфорима ме кефи най-много. Донякъде премайзът ми прилича на Majin Tantei Nougami Neuro, но с малко обърнати роли - там шефът беше демон, а разследването го водеше момиче, тук шефката е секси демонка, а разследването го води down-to-his-luck детектив.
Ще се следи.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах втори епизод на Mirai Nikki и реших да го дропна. Сетингът потенциално е як, но героите са ми общо взето противни, появяват се от нищото, вършат странни неща, притежават информация, която не ясно от къде им е достъпна и накрая пак изчезват в нищото. Случват се нелогични неща, загадките не се обясняват (е имаше нещо малко след надписите, но не беше достатъчно) и пр. А това как цялото даскало се хвърли да спасява главния герой след като вече го беше предало на терористката ми дойде в повече. Не ме кефи какво правят с историята - можеха да задълбаят в параноята и психозата на главния герой (имаше една-две добри сцени на тази тема) вместо да занимават зрителя с някакви over the top глупави стънтове.
Изгледах първи епизод на Last Exile: Ginyoku no Fam.
Първото ми впечатление - още от същото. Пак имаме безкрайно нелогични герои - сополиви момиченца пирати и принцеси в беда, които се доверяват безусловно на непознати в момент на голяма криза.
Дизайнът, обкръжаващият свят и анимациите пак са безумно красиви.
Основната ми критика към оригиналният Last Exile беше към неадекватните герои, странните им решения/действия, както и към елементарните политически отношения между враждуващите страни. В Ginyoku no Fam летвата на лудостта е вдигната още по-високо. Главният каст са все малки момиченца . Няма нищо лошо в това протагонистите да са деца от предучилищна до гимназиална възраст, на които съдбата е отредила да се борят с непреодолими трудности, които биха затруднили доста по-опитни възрастни. Всъщност това е прекрасна обстановка за качествена драма. Само дето тези трудности въобще не се отразяват на героите. Няма я депресията, психозата и умората. Въпросните хлапета са по-енергични, по-ведри, по-чисти и по-ярко облечени дори от тези в типичната училищна комедия. Как така? И как в заглавие, което има претенциите да е качествено, дълбоко и въздействащо.?
В Ginyoku no Fam видях още едно отрицателно качество - най-омразното ми от Last Exile същество...Dio. Shock-desu
Както и да е. Засега ще го следя само заради картинките.
Изгледах първи епизод на Last Exile: Ginyoku no Fam.
Първото ми впечатление - още от същото. Пак имаме безкрайно нелогични герои - сополиви момиченца пирати и принцеси в беда, които се доверяват безусловно на непознати в момент на голяма криза.
Дизайнът, обкръжаващият свят и анимациите пак са безумно красиви.
Основната ми критика към оригиналният Last Exile беше към неадекватните герои, странните им решения/действия, както и към елементарните политически отношения между враждуващите страни. В Ginyoku no Fam летвата на лудостта е вдигната още по-високо. Главният каст са все малки момиченца
. Няма нищо лошо в това протагонистите да са деца от предучилищна до гимназиална възраст, на които съдбата е отредила да се борят с непреодолими трудности, които биха затруднили доста по-опитни възрастни. Всъщност това е прекрасна обстановка за качествена драма. Само дето тези трудности въобще не се отразяват на героите. Няма я депресията, психозата и умората. Въпросните хлапета са по-енергични, по-ведри, по-чисти и по-ярко облечени дори от тези в типичната училищна комедия. Как така? И как в заглавие, което има претенциите да е качествено, дълбоко и въздействащо.?В Ginyoku no Fam видях още едно отрицателно качество - най-омразното ми от Last Exile същество...Dio. Shock-desu
Както и да е. Засега ще го следя само заради картинките.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Guilty Crown
Изгледах и втора серия.
Анименцето е невъзможен кич - хем се опитва да е мрачна, реалистична дистопия, хем ни пробутва някакъв малоумен фенсървис в лицето на пилотката и навигаторката (едната щеше да получи оргазъм от това, че я разстрелват, другата косплейваше и се фръцкаше докато координираше битката).
Имаме един относително реалистичен загубеняк, който се е набутал в игра, която не е за него, а като антитеза неправдоподобния образ на Инори, поп-айдълка, която се мисли за терорист и пее за щяло и нещяло.
А как всички (и мъже и жени) тръпнат любовно пред Гай не е истина .
Бляххх.
И за да се ядосам напълно, всичко това е представено със страхотна графика и анимация.
Терористи-гимназисти набутани в голяма антиправителствена игра срещу тоталитарен режим.
Възрадвайте се - изгря нова звезда на чалга аниме небосклона, която ще засенчи простотията дори на Code Geass!
Не смятам да съм на борда на това шоу, докато горното се случва.
Дроп.
Un-Go
И втори епизод ми хареса - панда хлапенцето се държеше още по-откачено и по-яко. Серията се развиваше на бързи обороти и засипваше зрителя с информация (бих паузата няколко пъти, за да насмогна на репликите). Друго което ми хареса беше, че убиецът така и остана ненаказан, но пък убийството тотално не си струваше.
Gundam AGE
Трета серия ми хареса.
Изгледах и втора серия.
Анименцето е невъзможен кич - хем се опитва да е мрачна, реалистична дистопия, хем ни пробутва някакъв малоумен фенсървис в лицето на пилотката и навигаторката (едната щеше да получи оргазъм от това, че я разстрелват, другата косплейваше и се фръцкаше докато координираше битката).
Имаме един относително реалистичен загубеняк, който се е набутал в игра, която не е за него, а като антитеза неправдоподобния образ на Инори, поп-айдълка, която се мисли за терорист и пее за щяло и нещяло.
А как всички (и мъже и жени) тръпнат любовно пред Гай не е истина
.Бляххх.
И за да се ядосам напълно, всичко това е представено със страхотна графика и анимация.
Терористи-гимназисти набутани в голяма антиправителствена игра срещу тоталитарен режим.
Възрадвайте се - изгря нова звезда на чалга аниме небосклона, която ще засенчи простотията дори на Code Geass!
Не смятам да съм на борда на това шоу, докато горното се случва.
Дроп.
Un-Go
И втори епизод ми хареса - панда хлапенцето се държеше още по-откачено и по-яко. Серията се развиваше на бързи обороти и засипваше зрителя с информация (бих паузата няколко пъти, за да насмогна на репликите). Друго което ми хареса беше, че убиецът така и остана ненаказан, но пък убийството тотално не си струваше.
Gundam AGE
Трета серия ми хареса.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Last Exile: Ginyoku no Fam - дроп след втори епизод.
Картинките наистина са много готини, но сюжетът просто ми лази по нервите.
Ако беше нещо по-бъзишко и приключенско щях да го изтрая, но при история с такива амбиции, over the topness-а в драмата и екшън сцените ми идва в повече.
Картинките наистина са много готини, но сюжетът просто ми лази по нервите.
Ако беше нещо по-бъзишко и приключенско щях да го изтрая, но при история с такива амбиции, over the topness-а в драмата и екшън сцените ми идва в повече.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах Detective Conan Movie 15.
С всеки следващ филм ги правят все по-тъпи. Тук загадките и поведението на престъпниците бяха най-безумните за всички Конан филми до сега, а финалният стънт с турбо-сноуборда беше досадна over the top безсмислица вместо готината кулминация, която си мислят, че са направили.
Имаше отделни моменти, които ставаха и звучаха поне в стила на обичайните ТВ серии, но като цяло е разочароващо преживяване.
С всеки следващ филм ги правят все по-тъпи. Тук загадките и поведението на престъпниците бяха най-безумните за всички Конан филми до сега, а финалният стънт с турбо-сноуборда беше досадна over the top безсмислица вместо готината кулминация, която си мислят, че са направили.
Имаше отделни моменти, които ставаха и звучаха поне в стила на обичайните ТВ серии, но като цяло е разочароващо преживяване.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 2 guests