ShadowDance

Предните две петици наложиха добро темпо и първите четири глави от петте за тази седмица ми бяха дори по-интересни. Главата с Перин обаче си беше скука, та се радвам много на това, което Матрим каза.

Иначе и аз се изненадах от твърдоглавието на Родственичките. Може би повече ги помня от по-сетне в повествуванието, когато имат повод да са далеч по-смирени. Колкото до наблюдението на Матрим за държанието на жените - от началото на препрочита си мисля за същото, но може би Джордан нарочно ги обрисува така като един вид пренася "токсичната мъжественост" от нашия свят в този, където жените (ужким) имат далеч повече влияние?

Нинийв и Елейн между другото не ги намерх за нетипични за своя образ (освен че Нинив всъщност показва учудващо търпение с Родственичките - но това аз го слагам в раздел "развитие на персонажа" и се моля наистина да е такова). Елейн правилно отбелязва, че обещанията към Мат не са били "подкуп", пък после Нинив ни се показа в яка светлина, като стана ясно, че иска да "reclaim"-не прозвището "дивачка" и да го обърне на нещо положително, на повод за гордост. Като цяло двете всъщност отново се показаха като яки герои - малко като това, което виждахме в пета книга.

Главата с Могедиен беше зловеща и отново ще кажа, че Джордан го бива да пише такъв тип истории. Дори не мисля, че друго му е повлияло. Аз, бтв, сигурно съм бил много невинно лапе, но ако не бяха статиите в списанието на TheLightOne, сигурно и този прочит нямаше да вдена какво ѝ се е случило на отстъпницата. Интересно как би изглеждал наистина "дарк метъл" вариянта на тази поредица.

Моридин - поредния дългуч. Идеалът за красота на Джордан - висок ръст, рижава коса, зелени очи, липса на потене.

Главата с Мургейз също беше доста страховита. Донякъде съм съгласен с Матрим, че щеше да е по-яко Джордан да ни остави да се чувстваме умни, че сме разгадали как Тера = Аматера. Но все пак Сюрот трябваше да се подсигури, че и Мургейз е вденала заплахата. В тази връзка - горката Аматера, попада от лошо на по-лошо: Черна Аджа, Нинив + Елейн, а сега и Сеанчан!

Беше въздействащо как видяхме Лини откровено изплашена. Балвер дойде в перфектния момент да ми стане от любимите герои (как не съм го забелязал при предните прочити?). Иначе на няколко места ни беше показано как хората в този свят (съвсем разбираемо - и аз имам интересен блог за споделяне!) всъщност си държат на клетвите - освен ако не са минали към страната на Тъмния, но и тогава си държат на клетви, просто други. Тъй че не го намирам за толкова невероятно Сеанчан да вярват на хорската честна дума. Е, може би са с няколко идеи твърде доверчиви...

За перинската глава вече писах - скука и, да, лош предвестник за следващите две книги.

Общо взето останах със смесени чувства относно тези глава. Родственичките и Сетале Анан се държат ужасно грубо, което прави техните моменти тегави за четене. СЪвсем не беше нужно примерно Сетале да се спира навсякъде и да обяснява какви глупчаки са Нинив и Елейн примерно или Родственичките да хващат със Силата за плитката Нинив и да я преместват така. Нинив и Елейн показаха завидно търпение с тях и не мисля, че са се държали глупаво тук. Аз на тяхно място след връщането в двореца веднага щях да хвана Вандийн или Аделеас и да я заведа при Сетале, за да ѝ покажа колко грубо и малоумно се е държала.

Продължавам да ме дразни колко нелепо е седмици след пристигането на Елейн и Нинив в двореца нито Родственичките, нито Сетале да са чули за това.

Но пък имаше и забавни моменти. Отчаянието на Нинив, че ще остане млада и красива столетия наред, беше вече споменато, но също така имаше и други класически моменти с нея:

“Thank you, but we don’t need any help,” Nynaeve shouted. Politely.

Главата на Могедиен е майсторски написана, обаче намеците за сексуално насилие и на мен ми дойдоха в повече. Особено с оглед на случващото се в следващата глава и предстоящото да се случи с Мат след няколко глави.

За Мургейз се появи малко светлина в края на тунела след като достигна дъното, но за съжаление ѝ предстои още едно пленничество. За мен щеше да е по-интересно, ако се беше върнала в Кемлин, без да абдикира, след като Елейн вече е изявила претенцията си за трона, и двете с Елейн да трябваше да решават как да разрешат този проблем, вместо поредната история за героиня в плен, but alas...

Това, че за сеанчанците не е проблем хората да разнасят информацията за тяхната инвазия, не е проблем за мен, те имат overwhelming force и са достатъчно нагли, за да не се притесняват от приготовленията на съпротивата. Нелогичното е, че толкова време след нашествието им в Тарабон и в Фалме и при хилядите очевидци за това, които са емигрирали на запад или са пращали писма за това в тази посока, все още всички в останалата част на света ги считат за измислен слух. Дори прословутата информационна мрежа на Балвер получи сведения за тях чак в деня, в който ниал беше убит, месеци след нашествието им в Тарабон и цяла година след събитията в Фалме.

Главата на Перин не беше толкова зле за мен, беше кратка. Обаче защо му трябваше на Ранд да праща Берелайн с него и защо Перин не му каза, че това е dealbreaker за него...

Оф, направо не искам да питам, защото по принцип много ми е неприятна и ме травмира точно тази тема, обаче къде са тези намеци за сексуално насилие при Могедиен? Всички ги споменавате, аз не ги видях.

So far she felt lucky to have only bruises. Most women would have been on the brink of madness by now, if not beyond.

Ако е за това изречение, аз го разбирам по обратния начин - един мърдраал би изнасилил жена, която е в негов плен (потвърдено и в главата с Каридин, когато дойде Самаил да му разказва какво е станало със сестра му), но Могедиен е късметлийка, защото не й се е случило, и е само със синини (в моите представи - от удари или грубо дърпане, бутане и пр.) - може би защото Шайдар Харан не е обикновен мърдраал и се държи по-различно от тях.

Demandred wrote: ↑

Fri Oct 20, 2023 3:47 pm

Това, че за сеанчанците не е проблем хората да разнасят информацията за тяхната инвазия, не е проблем за мен, те имат overwhelming force и са достатъчно нагли, за да не се притесняват от приготовленията на съпротивата. Нелогичното е, че толкова време след нашествието им в Тарабон и в Фалме и при хилядите очевидци за това, които са емигрирали на запад или са пращали писма за това в тази посока, все още всички в останалата част на света ги считат за измислен слух. Дори прословутата информационна мрежа на Балвер получи сведения за тях чак в деня, в който ниал беше убит, месеци след нашествието им в Тарабон и цяла година след събитията в Фалме.

Точно защото е супер нелогично да не се разчуе, на мен ми е по-лесно да си представя, че хората остават в плен на завладените територии, отколкото другото. За толкова месеци никаква информация да не се разпространи...

Основните неща вече сте ги написали, така че ще гледам да не се повтарям много.

- Имам теория, че Тъмния освен мъжката част на силата, тайничко е покварил и сайдар и в резултат всички преливащи жени постепенно еволюират в нещо с патешки мозък. Нямам друго обяснение за ниския умствен капацитет на Седайките/Родственичките/Мъдрите/Тъпите и всички други преливащи дами до момента.
- Родственичките се показаха като следващото дъно на еволюцията след Айез Седайките. Хем са тъпи, хем са прости, хем боготворят лелчетата от Бялата Кула. Отделно са и поредното доказателство за некомпетентостта на Седайките, под чийто нос се е създала такава огромна организация. Да не споменаваме факта, поне три от тях бяха по-силни от доста от пълните Седайки, обаче някак си кулата не им обръща внимание...
- Главата с Могедиен беше най-силната и доста гадничка. Моридин (от книгата) е пичага като цяло и на този етап го дава по-стабилен психически от предната си реинкарнация, но както се казва - има време...
- Мургейз и тя е куха лейка милата, но тук ми стана жал за нея. Добре че беше Балвер да се измъкнат преди да сътвори още някоя тъпотия.
- Перин е тъга. Всемирна тъга. Тъга по изгубената невинност. Тъга по времената когато момчетата от Две реки бяха истински момчета от Две реки, а малките космати тролоци от Шайол Гул бяха истински малки космати тролоци от Шайол Гул. Но най-вече тъга за нас и главите с него, които ни чакат в книги 8, 9 и 10.

Хареса ми как си уточнил, че Моридин от книгата е пичага, да не реши @Moridin, че говориш за него

Джордан малко злоупотребява със склонността на хората да не вярват и на най-очевадните неща. Примерно куп народ не вярва, че Shadowspawn съществуват, нищо че вярват, че Тъмния е реален и има 4 държави, които постоянно се бият с тролоци и мърдраали. Нормално е част от хората да не вярват и в съществуването на сеанчанците, но е прекалил доста и накрая никой не вярва, защото така е по-удобно за сюжета. Навсякъде се носи мълвата за прословутата битка в небесата между Ранд и Ишамаел, а кой е владял Фалме месеци преди това - тайна, майна.

Иначе за Могедиен, твърде много намеци има, за да е просто съвпадение:

She had always done whatever was necessary for survival, and the Myrddraal had been all too glad to teach her what was necessary.

Besides, with her eyes closed, she could try to pretend that she was somewhere else. Whatever was necessary.

Според гугъл сърч и Джордан бил потвърдил, че е била изнасилена. От друга страна, самият факт, че са го питали сочи, че може да има и друга интерпретация.

Отделно са и поредното доказателство за некомпетентостта на Седайките, под чийто нос се е създала такава огромна организация.

Всъщност (леки спойъри за следващите глави) седайките знаят за тях, но Родственичките не знаят това, което е още по-трудно за вярване. Седайките пък не знаят, че има родственички на по четири-петстотин години. Въобще май наистина трябваше да се кръстят Тъпите, за да е ясно отначало какви са.

Ghibli wrote: ↑

Fri Oct 20, 2023 8:56 pm

Хареса ми как си уточнил, че Моридин от книгата е пичага, да не реши @Moridin, че говориш за него

Matrim wrote: ↑

Fri Oct 20, 2023 9:00 pm

Джордан малко злоупотребява със склонността на хората да не вярват и на най-очевадните неща. Примерно куп народ не вярва, че Shadowspawn съществуват, нищо че вярват, че Тъмния е реален и има 4 държави, които постоянно се бият с тролоци и мърдраали. Нормално е част от хората да не вярват и в съществуването на сеанчанците, но е прекалил доста и накрая никой не вярва, защото така е по-удобно за сюжета. Навсякъде се носи мълвата за прословутата битка в небесата между Ранд и Ишамаел, а кой е владял Фалме месеци преди това - тайна, майна.

Иначе за Могедиен, твърде много намеци има, за да е просто съвпадение:

She had always done whatever was necessary for survival, and the Myrddraal had been all too glad to teach her what was necessary.

Besides, with her eyes closed, she could try to pretend that she was somewhere else. Whatever was necessary.

Според гугъл сърч и Джордан бил потвърдил, че е била изнасилена. От друга страна, самият факт, че са го питали сочи, че може да има и друга интерпретация.

Отделно са и поредното доказателство за некомпетентостта на Седайките, под чийто нос се е създала такава огромна организация.

Всъщност (леки спойъри за следващите глави) седайките знаят за тях, но Родственичките не знаят това, което е още по-трудно за вярване. Седайките пък не знаят, че има родственички на по четири-петстотин години. Въобще май наистина трябваше да се кръстят Тъпите, за да е ясно отначало какви са.

Определено е нормално. За мен Колелото открай време е едно отражение на реалния свят в който живеем.

Тази седмица ще пробвам аз да поведа хорото!

Глави 28-32

Резюме:

Мат си прекарва дните в кръчмата в Рахад, която е близо до мястото, където заседават Родственичките. После си прекарва нощите в това да отбягва Тилин, която много му се е наточила. Въпросната прибягва до всякакви подмолни тактики да го сгепца насаме и не приема „не“ за отговор и на всички (освен на Мат) им е много забавно. В един момент на Мат не му се получава отбягването. Няма страшно, той е мъж, тя е жена, тъй че всичко е наред /с.

В същото време, бунтовничките Айез Седай много държат да накажат Елейн, че е дръзнала да говори насаме пред тях за някаква тайна, в която нито тя, нито Нинив предварително са били посветени. На Елейн ѝ се свършва търпението и им обяснява надлежно кон боб яде ли.

Дорде се случва всичко това, в града започва карнавал. Беслан, Биргита и Мат тръгват да гуляят заедно (на последния въобще не му е до това по разбираеми причини) и между другото оцеляват покушение. Мат ги закарва в същата долнопробна кръчма от по-рано и изведнъж му щуква да гони една от родственичките.

По време на същия този карнавал, Могедиен се опитва да снайперира Нинив с белфир и всъщност за малко да ѝ се получи. Не уцелва Нинив, но кара лодката на нашата да се върне малко назад във времето и назад по реката и то в състояние на потъване. Нинив почти се удавя, като в процеса най-сетне успява да се подаде на сайдар и си пречупва блока. Спасява я появилия се в най-подходящия момент Лан. Двамата се радват да се видят, но той продължава да ѝ приказва как тя трябвало да си намери друг, той вече е с Мирел, ала-бала портокала… Тя му лепва три шамара и едно кроше в корема (няма страшно, той е мъж, тя – жена, всичко е ок /с) и в крайна сметка и тя дава да се разбере, че от „не“ не разбира поне що се отнася за семейното положение на Лан и чий стражник ще е той.

Междувременно, Елейн отива при Родственичките заедно с вече подчиняващите ѝ се почти безпрекусловно Айез Седай и разните недоразумения от предните глави се преодоляват. Сетне Елейн намира Мат, който е намерил Купата на Ветровете и на Родственичките им се заявява, че ако искат, могат да се върнат в „Кулата“. Те пък изтърсват, че са почти две хиляди на брой…

Накрая се преместваме в Тар Валон. Посред нощ Алвиарин сервира на Елайда, че Ранд се е измъкнал, цялата операция е била пълно фиаско и с операцията по разбиването на Черната Кула всеки момент ще стане същото. За да си запази кожата, Елайда е принудена да следва точните указания на Алвиарин, която се заема да разединява допълнително вече разединената Кула. Но Елайда тайно прибягва до помощта на някаква Бяла сестра (Сеайн?), на която почти не ѝ става ясно какво се иска от нея, но която в крайна сметка зацепва, че ще трябва да разследва Черната аджа. За целта тя „тайно“ се обръща към своя приятелка от новаческите години – Червената Певара и двете започват разследване…

Впечатления:

Първо – сори, резюмето се получи бая дългичко, ама се случиха доста важни неща от поне седем различни гледни точки и реших да отразя повечето.

Иначе главите ме оставиха с доста смесени чувства. Не може да не се спомене епизода с Тилин и Мат, както и изпълненията на Нинив и Лан, но от друга страна не ми се и говори много. Специално за Тилин и Мат – това е един от многото пъти, в които се чудя Джордан да го упреквам ли (не е съзнавал, че поведението на Тилин не е окей – въпреки че никой герой освен Мат не отразява това) или не (през погледа на Мат виждаме много ясно колко кофти е цялата ситуация – тъй че Джоджо май си е давал сметка?).

Иначе се накефих на двата момента, когато Елейн имаше пълното право да прати както другите пратенички на Егвийн, така и Родственичките да търсят къде зимуват раците. Прояви типичната за Елейн сдържаност, заради която толкова много сме я харесвали преди, макар че бих и простил ако имаше малко повече „легни-стани“. Джордан доста умело ни ядоса особено в предишните глави. Пък и сега – е**хти глупавия аргумент тръгнаха да измислят седайките, че да наказват с чехъл, вииш ли, Елейн и Нинив.

Ставайки дума за Нинив, много ѝ се зарадвах първо как се научи да контролира сайдар и после как се намериха с Лан (така де, изключая аниме-стайл глупостите от края на техния пасаж, „обичам те, you baka!”). Като цяло, тази глава си се усеща като една изстрадана и заслужена кулминация на нейното израстване от пета книга насам. Не помня какво става по-натам, но се надявам да не се върне към някогашната си същност, а наместо това да продължи да се развива като герой!

F за двамата ѝ лодкари и двамата телохранители. Ако не я беше спасил Лан, а някой друг, може би и те щяха да са живи.

Дежурно напомняне, че Айез седай са големи патки и то не само по време на този ебударски карнавал. Почти две хиляди преливащи жени да им се мърдат насам-натам е голям фейл от страна на Кулата. А това как Алвиарин разиграва същата кула също е доста елементарно. Поне в този случай се създава съспенс. В този ред на мисли, с Певара ни се показва, че има поне една Червена, която не е безпардонно глупава, но и ни се показва, че Червените като цяло са били далеч по-безпардонно глупави, отколкото дори сме предполагали!

Браво за резюмето. Няма лошо, че е длъжко, тъкмо влизаме в тон с книгите.

И аз със смесени чувства. Има няколко много яки момента, които навремето препрочитах доста пъти, но има и твърде много от типичните за поредицата глупотевини. Нека да хвана бика за рогата и да започна с най-щекотливата тема: изнасилването на Мат. Все още по форумите се намират хора, които твърдят, че такова животно няма, но макар това да изисква доста свободна трактовка, факт е, че Джордан размътил положението с добавянето на комедийни елементи и липсата на силни реакции сред останалите герои. Например, трудно е човек да бъде напълно убеден, че Мат е в голяма беда при положение, че по необясними причини си купува хляб и сирене и ги яде вкъщи като беден студент, вместо да пирува в някоя кръчма. Малко на "The lady doth protest too much" намирисва това.
При самия "инцидент" с Тилин паниката и липсата на съгласие от страна на Мат е предадена без никакво двусмислие, но всичко това е заобиколено от комедия. Може да допуснем, че Мат е травматизиран достатъчно, че да не желае изобщо да мисли какво му се е случило, но подозирам, че комедийната страна на нещата следва да се приеме за чиста монета, защото в другите случаи на изнасилване в поредицата въобще няма такива двусмислия. Тилин и тя уж не смее да пипне с пръст посланика на Белите плащове, обаче хич не се и замисля преди да изнасили личния приятел на Преродения дракон, което ме навежда на мисълта, че по-скоро би следвало да я считаме за поредната досадница в стил Берелайн, вместо за съвсем гнусна. Цитати като долния, също май сочат натам:

“Just don’t do anything to offend her,” Nynaeve muttered. There was no doubt with her that being civil hurt; her brows drew down in concentration, her jaw tightened, and her hands trembled to pull her braid. “Be accommodating for once in your—I mean to say, remember she’s a decent woman, and don’t try any of your—Light, you know what I mean.”

Тъкмо човек си каже, че всъщност трактовката е сериозна:

Well, if a beggar slit his throat, he would not have to go back to the palace and let Tylin peel him like a ripe pear.

и следва:

Come to think of it, she had called him her little pear. Bloody everything!

Биргит продължава да гази, даже имахме кратка back to back badasses сценка с нея и Мат. Не е ясно защо в тоя уж биеш на матриархат град жените носят по-засуканите и по-разголените тоалети по време на фестивали, но да кажем, че Мат забелязва повече това или е бил зает да търси грозници за Биргит.

Начинът по който Елейн узурпира лидерската позиция беше хубав, но само ако се абстрахираме от многократните споменавания на бой с чехъл. Пък и откога има буквален другарски съд при седайките? И как, в името на Светлината, Родственичките две хиляди години не се усещат, че седайките хващат толкова бегълки защото знаят за тях? Защо помагат на бегълки, но в същото време боготворят седайките? Три припадъка също бяха твърде много и доста бие на очите как само на жени се случва това, включително и на такива, които уж са обучени да пазят самообладание. Много ми хареса как Елейн вместо да се надува, има голяма симпатия към желанието на Родственичките да стават седайки.

Бях забравил, че има гледна точка на Могедиен и всъщност се оказа яка. Имаше типични джорданизми:

As they had; there was no time to spin subtle webs on so many minds, but a flurry of needles woven of Air did as well here.

The stout innkeeper at The Oarsman’s Pride nearly leaped, too, at the sight of Moghedien striding into her common room in gloriously scarlet silk worked with thread-of-gold and black silk that glistened as richly as the gold.

Уж бърза ужасно, но трябваше да ни опише внимателно какви одежди носи.

Moghedien gasped at the sudden feel of fingers stroking her mind, palping her soul. Moridin did that sometimes; a reminder, he said, as if she needed any more.

Бива си го Джордан в такива дребни, но зловещи моменти.

It might help to shed the dress, but she was not about to bob to the surface of the river in nothing but shift and stockings and jewels.

Пуританизмът на жителите на Две реки е буквално болестно състояние, me thinks.

Wide-eyed, Nynaeve barely bit back a wail; the horror she had felt when she thought she was going to die was nothing alongside what flashed through her now. Nothing! This was a nightmare.

Ех, Нинив, Нинив! Драмата винаги е на сто процента при теб.

Боят, който тегли на Лан беше твърде много в стил тъпо аниме.

“Naming no names, Nynaeve, you know she’s aware of everything I feel, through the bond. If we were man and wife. . . .”
She thought her face might burst into flame. She had never thought of that! Bloody Myrelle! “Is there any way to make sure she knows it is me?” she said finally, and her cheeks nearly did flash to fire. Especially when he fell back against the cabin wall laughing in astonishment.
“Light, Nynaeve, you are a hawk! Light! I haven’t laughed since. . . .”

Това беше добро, май трябваше Нинив да се измъкне на косъм от смъртта, за да позабрави селските нрави.

Весело е как желанието на Елайда да получава клетва за вярност е част от някакъв тотално фантазьорски сън, а в сериала Сюан получи такава клетва от Моарейн и никой копче не й каза.

From time to time a sister kept an angreal to herself in defiance of the law, but the penance was seldom more than a stern slap on the knuckles.

За какви ли не глупости се полага бой в Кулата, но ако скриеш ангреал - йок. Седайска логика.

Seaine had always had a fondness for cats, and carved wooden cats of every sort crowded the mantelpiece, some in amusing poses. The Amyrlin frowned at the display, then squeezed her eyes shut and gave her head a tiny shake.

Причина номер 303584 да не харесваме Елайда.

The Red firmly discouraged friendships outside the Ajah. Quite firmly, and quite efficiently.

Човек тъкмо си мисли, че е стигнал до дъното на тъпотата на седайските нрави, но се оказва, че винаги може и по-зле да са нещата.

That was why Pevara had chosen Red—though Seaine still thought she could have done as well and been happier as a Green—because she believed a Red hunting men who could channel had the best chance of finding Darkfriends.

Логиката е желязна... oh wait.

The man knew! He remembered once thinking that Beslan and his mother were both mad. They were worse! All of Ebou Dar was mad!

Леко преувеличение, но само леко.

Доста яки моменти има в тези глави. На мен ми е особено любима сцената, в която дори изумителното търпение на Елейн се изчерпа и постави на мястото им седайките, които имаха наглостта дори да формират съдебен състав, за да ѝ налагат наказания.

I call you to account, Merilille Ceandevin. Submit to the will of the Amyrlin Seat, or I will call judgment on you as a rebellious traitor!”

Друг момент, демонстриращ положителните качества на Елейн, е, че след униженията, на които я подложиха Родственичките, не се поддаде на изкушението да ги кара да пълзят пред нея и да им го връща тъпкано. Не само това, но и след като Реане прошепна развълнувано "“I can be Green.”, реакцията на Елейн е "It was hard not to rush over and throw her arms around her".

"Машиара" също е много силна сцена, като изключим шамарите и тукатите, които Нинив раздаваше на горкия Лан, преди да му позволи да обясни ситуацията, никога не съм разбирал този тип опити за хумор. Емоционалната кулминация, в която Нинив най-накрая преодоля блока си, е страхотна, а останалите опити за хумор също са ниво. Нинив успя да разсмее дори Лан и мъртвите му очи с култовото “Is there any way to make sure she knows it is me?”. Преди намесата на Могедиен има и поредната забавна имитация от страна на Нинив на някоя от другите героини, в случая Елейн и Авиенда. първоначалната ѝ реакция след спасяването също е забавна, макар и way over the top

Wide-eyed, Nynaeve barely bit back a wail; the horror she had felt when she thought she was going to die was nothing alongside what flashed through her now. Nothing! This was a nightmare. Not now! Not like this! Not when she was a drowned rat, kneeling with the contents of her stomach spread out before her!

Страшно си е любимия да те види в такова състояние.

Нека да хвана бика за рогата и да започна с най-щекотливата тема: изнасилването на Мат. Все още по форумите се намират хора, които твърдят, че такова животно няма, но макар това да изисква доста свободна трактовка, факт е, че Джордан размътил положението с добавянето на комедийни елементи и липсата на силни реакции сред останалите герои. Например, трудно е човек да бъде напълно убеден, че Мат е в голяма беда при положение, че по необясними причини си купува хляб и сирене и ги яде вкъщи като беден студент, вместо да пирува в някоя кръчма.

Да, определено има твърде много вариране в тона между комедиен и сериозен и това размътва нещата. Плюс това първата реакция на Мат след изнасилването е "“I’m the one who’s supposed to do the chasing!”, а не нещо по-сериозно и драматично.

Хареса ми как Алвиарин почна да командва Елайда. Време беше някой да я постави на мястото ѝ, дори и този някой да е от Черната аджа. И на мен ми направи впечатление колко скромни по стандартите на Кулата са наказанията за задържане без разрешение на ангреали, което прави нежеланието на Месаана да вземе за себе си няколко от тях, защото били пазени твърде зорко, още по-нелепо.

Началото на сюжетната линия на Сеайне и Певара в Кулата също е добро. Мотивацията на Певара за присъединияване към червената аджа си е нелогична, както вече споменахте, но пък определено имаше нужда от седайка от тази аджа, която да не е откровен злодей и/или самовлюбен идиот с мания за величие.

Аз за пореден път съм си прочела всичко навреме, но не сколасвам да пиша.

Сюжетът съществено се придвижи в тези глави, най-после!


Частта с Мат ми беше най-тежка за четене, ясно защо. Хареса ми всичко като се изключи главното Имаше много хубава приключенска атмосфера, самият фестивал беше приятно описан, боят рамо до рамо с Биргит беше як. Харесаха ми хумористичните моменти:

"Be good to see the Lady Elayne again, though," he mused. His free hand rose as if to knuckle his forehead; he did not seem aware of the gesture. Mat groaned. That woman had ruined a good man.

И аз се зачудих точно пък закоравелият Ванин ли се върза на чара на Елейн, но въпросният чар явно е със силата на танк.

"Mat, doesn't Haesel have the most beautiful eyes?" Olver said, beaming at the big-eyed young woman Mat had met the last time he came to the palace. She beamed back and ruffled the boy's hair. "Oh, but Alis and Loya are so sweet, I could never choose."

Това беше добро за разведряване на настроението след първата сцена на sexual harassment.

"I doubt I've ever seen such splendid flies," Nalesean grumbled, waving away several choice specimens from his cup.

Да му се ненадяваш на Нейлсийн, откакто дойде в Ебу Дар вдигна 80 нива остроумие.

He maintained his dignity. He did not grab a platter and run. He made his finest leg, flourishing an imaginary cloak. "Gracious ladies, your warmth and hospitality overwhelm me."

На Мат това му е една от много хубавите черти, не е злобен дори когато има повод.

That was one of the things about Birgitte; she would nudge him in the ribs and point out a pretty girl for his eye as readily as any man he had ever known, and expect him to point out in turn what she liked to see, which was generally the ugliest man in sight.

* * *
Относно Мат и Тилин: @Shamajotsi много добре го каза в резюмето. Като цяло, първата ми реакция от цялото нещо беше отвращение (и все още са ми отвратителни всичките й умалителни имена за него). Като помислих малко повече, казах си, че трябва да се доверя на възприятието на самия Мат за случката, каквото е показано в текста: че той всъщност няма нищо против секса с Тилин сам по себе си, но се притеснява от различни странични фактори - че тя е кралица, че е свикнал той да преследва, а не да бъде преследван, какво ще каже синът й, как ще го погледнат хората, и т.н. В крайна сметка, не го показаха да ненавижда себе си, подобно на Мургейз. Върнах се да прочета момента на запознанството му с Тилин, който според мен подкрепя горното: той я заглежда, описва я като впечатляваща жена, разсъждава, че може би го чака арест и палач, ако й посегне (тоест, по принцип не би имал нищо против).

Tylin Quintara (...) awaited him in a room (...). She was well worth seeing, he decided. Tylin was not young (...) nor was she exactly pretty (...). Handsome came closer. But she was . . . imposing. Large dark eyes regarded him majestically, an eagle's eyes. She had little real power (...) but he thought she might make even an Aes Sedai step back. Like Isebele of Dal Calain, who had made the Amyrlin Anghara come to her. That was one of the old memories (...).
(...)Imposing or not, it was hard to keep his eyes away from the not small lace-trimmed oval where her white-sheathed marriage-knife hung. A very nicely rounded sight indeed, yet the more bosom a woman displayed, the less she wanted you to look. Openly, at least. White-sheathed; but he already knew she was a widow. Not that it mattered. He would as soon tangle himself with that fox-faced Darkfriend as with a queen. Not looking at all was difficult, but he managed. Most likely she would call guards rather than draw the gem-encrusted dagger thrust behind a woven-gold belt to match the collar her marriage knife hung from. Maybe that was why the dice were still rolling in his head. The possibility of an encounter with the headsman would set them spinning if anything did.

Това не променя много - начинът, по който тя го притисна, си остава отвратителен - но ми дава възможност да спра да задълбавам в темата за изнасилването и травмата на Мат.
* * *

От главата с Елейн изпитах огромно удовлетворение. Време беше някой да се опълчи както трябва на тези патки!

"What secret?" Elayne demanded.
Vandene, flanking Merilille with her sister, adjusted pale green silk skirts irritably and said, "Time enough for that when you've been properly raised, child. I thought you had some sense." Adeleas, in a dark gray wool with deep brown trim, nodded, mirroring Vandene's disapproval.

Цялото ми уважение към Вандийн и Аделиз се изпари, досега си мислех, че са с една идея повече мозък, но преклонението им към идиотските обичаи на седайките тук надделя. Дъртофелници! Елейн добре ги постави на мястото им. Забавно беше как Каридин без да иска й помогна в този момент с писмото, което я вбеси достатъчно, че да тропне с крак на останалите. (Иронично, писмото му беше самата истина, но при всичко, което Елейн знае за самия Каридин и за Белите плащове като цяло, не я виня, че не му повярва.)

При сцената с Родствениците и аз си отбелязах, че всички ги е хванала припадъчната болест. Прекалено беше. Но останалата част беше яка

При Нинив ми харесаха събитията, на първо място моментът, когато най-после се освободи от преградата си. Беше силно.

And with hope gone, flickering on the edge of consciousness like a guttering candle flame, she did something she had never done before in her life. She surrendered completely.
Saidar flowed into her, filled her.

Същевременно бях разочарована от срещата й с Лан, която очаквах да е много романтична и емоционална. А моментът беше помрачен от 1) идиотските й разсъждения как може се удави, но няма да се покаже само по риза (ти първо се измъкни, после разсъждавай кой ще те види) и нежеланието й да остави тежките бижута (добре щяха да стоят на трупа й); 2) идиотските й разсъждения как ужасът да се удави в капан под водата е нищо в сравнение с това да се покаже пред Лан в неподобаващ вид ( @Demandred изобщо не ми беше смешно, не. няма такава кифленост!); 3) това как го преби с шамари, удари го в стомаха, изви му врата и почти му изкълчи челюстта, запушвайки му устата.

Виж, това наистина беше смешно:

She was not fixated on clothes the way Elayne sometimes seemed to be

Както и

"Naming no names, Nynaeve, you know she's aware of everything I feel, through the bond. If we were man and wife . . . "

Както и това, че Нинив се чувства съвсем свободна да пребие Лан, но за нещо повече от целувка може да се мисли само след като се оженят.

Впечатли ме как една милисекунда беше достатъчна на Нинив след като чу името на Миреле да започне да раздава шамари. Кога успя от краткото си пребиваване в Салидар като посветена да си направи изводите за "Миреле и нейните стражници"? Явно това, че Миреле спи с всичките си стражници, е всеизвестен факт и се коментира свободно сред всички все едно се говори за времето.

При Елайда ми хареса, че макар по-рано да изглеждаше сякаш напълно витае в облаците, тук все пак се усети да направи нещо срещу ситуацията, в която се озова. И най-вече ми хареса появата на цели две разумни седайки (вид, за който трябва да се измисли някакъв специален цвят книга, може и седемцветна).

Най-накрая наваксах и аз (уви, трябва и да се работи).

- Главите с Мат ми бяха хем забавни, хем странни. Ще рече човек, че само в двореца има храна. Мат и компания са опрашили де що има кръчма в Ебу Дар, сигурен съм, че все някъде са сервирали и манджа. Не е и като да няма пари, пръска ги като вестници за всякакви глупости... Въобще цялата драма с Тилин и методите и да го направи по-хрисим ми бяха изсмукани от пръстите. Поредният опит за покушение завръши забавно с въргала между просяците членове на профсъюза и просяците дето не са членове Ебу Дар продължава да е някакъв плод на мокрите фантазии на автора - дуели и разврат, интересно какво би казал някой психолог по темата

- Браво на Елейн, най-накрая взе да се държи подобаващо и постави другите пернати на мястото им. Айез Седайките все така си остават гъски, но е хубаво когато чат-пат има и проява на повече от две мозъчни клетки. От сценката с бабетата ме напуши малко смях. Просто няма логика да изпитват такова преклонение пред тия некомпетентни идиотки.

- Могедиен за пореден път показва защо лошите няма как да победят. То бива некомпетентност, ама...

- Нинив... си е Нинив. No sex before marriage, but violence is OK. Лан показа наченки на здрав разум и се примири със ситуацията, но най-разумно би било да избяга в дън горите тилилейски. Любовта обаче е сляпа, така че е загубен вовеки.

- Мокрите сънища на Елайда са ми любимият момент. Бяха като извадени от индийски сериал. И аз като @Ghibli се зарадвах на появата на две Седайки, които проявиха някакви наченки на разум и критична мисъл. Дано не се окаже бримка в Шарката.

Книга 7: Корона от мечове
Глави 33-37

Резюме: Няколко дни Ранд се е затворил в стаята си, измъчван от черни мисли и кошмари. Съмнява се, че е луд, тежи му как в гнева си почти е убил Перин, тормози го и това, че е постъпил с Мин като похотливо животно. Мин нарушава отшелничеството му, за да му разясни някои неща за това кой кого обича, и му споделя видение, което го успокоява, че Луз Терин наистина съществува. Ранд се съживява дотолкова, че решава най-накрая да се срещне с Морския народ и пристига с помпозна процесия на кораба им. Тавиренската му същност му помага с лекота да договори с представителката им пълно подчинение. Ранд оставя хората си да довършат преговорите и решава, че денят е млад и има време да отиде и до лагера на бунтовниците, за да се справи и с тях. Отива там чрез портал, взимайки само Мин със себе си. Лейди Каралайн Дамодред го среща първа и като решава да види докъде ще доведе посещението му, го представя пред останалите за свой братовчед. Изглежда, че тя и лорд Дарлин Сиснера няма да представляват проблем, за разлика от Лорд Торам Риатин, който мрази Преродения Дракон. Оказва се, че компания на Риатин е Мордет (Падан Фейн). В лагера изненадващо гостуват и няколко Аез Седай, сред които Кацуан. Появява се злокобна мъгла, която започва да убива наред. Групичката около Ранд - Мин, благородниците и седайките - търси спасение на по-висок терен. За да защити някаква жена от мъглата, Ранд пуска лъч белфир и се разкрива като Преродения Дракон. Риатин побягва, убеден, че мъглата е дело на Ранд и затвърдил омразата си. Внезапно Мордет атакува и успява да рани Ранд с камата си в хълбока, точно върху старата му рана, след което се скрива. Ранд е на прага на смъртта, церенето от седайките на място само му дава малко допълнително време. Групата успява да се измъкне и след няколко часа да стигне до Кайриен. Ашаманът Флин, който има Талант за Церене със сайдин, успява да помогне донякъде на Ранд. След неговата намеса двата вида зло от раните му са се обърнали едно срещу друго и може би има някакъв шанс за спасение.
Междувременно в Ебу Дар се подготвя отиване за купата до склада в Рахад. Компанията се натоварва на няколко карети и включва Елейн, Нинив, група родственички и охрана от Нейлсин и няколко войници. Мат тръгва с тях, Беслан също се присъединява. Мат е изненадан да види Лан заедно с Нинив, още по-смаян е от новината, че предния ден Лан и Нинив са се оженили. Самият Мат продължава да се чувства крайно неудобно от действията на Тилин и иска да си тръгне от Ебу Дар час по-скоро. Тилин го преследва неумолимо и е поръчала да го преместят да спи в нейните покои.

* * * *

Нямам много какво да кажа за тези глави, което ще рече, че са ми били интересни и малко неща са ме подразнили Ранд най-после се срещна с Морския народ, нещо, за което не намери време цяла предишна книга. Напомнянето за сеанчанците беше добре дошло. Всеки на този континент ги подценява, поне Ранд се отнася с повече внимание към заплахата от тях. Частта при бунтовниците също ми хареса. Всичките прояви на тавиренското влияние на Ранд бяха забавни. Интересно беше преминаването от триумф към крах при Ранд.

Имаше няколко добри шеги, хареса ми това за брака на Перин:

Perrin had such a serene marriage, with a smiling, gentle wife.

Не ми хареса това от Мин:

She hoped one day to see the confrontation between Cadsuane and the Wise One Sorilea; it had to come, and it would be memorable.

Такова разсъждение ми се стори напълно несъвместимо с емоционалното състояние на Мин в този момент, не мисля, че би си мислила точно за това, когато Ранд е на смъртно легло. Не разбрах и защо преди това се захласна по външния вид на Торам Риатин чак толкова. Аз бих очаквала да е в любовна еуфория и изобщо да не обръща внимание на други мъже освен Ранд. И тя самата си го каза, че чак не може да мисли заради него.
Това от Мат беше добро:

...he knew she was deciding what performance to give him. Wide-eyed innocence might damage her standing with these women as much as flashing her dimple at him would; Elayne always expected that dimple to work where all else failed. Her chin rose slightly. "Thorn and Juilin are helping Aviendha and Birgitte watch Carridin's palace, Mat." It was to be the Daughter-Heir in near full-bloom.

Нинив удари нови низини с това, че не просто някак не намери възможност да каже на Мат за смъртта на хората му, а съвсем съзнателно я скри от него. Уж беше много загрижена, че са загинали заради нея, но не намери за нужно да съобщи този факт на командира им. По-добре да ги смятат за дезертьори, а близките им никога да не разберат съдбата им? С нищо не мога да оправдая това, наистина просто ми е непонятно как може уж положителен герой да върши такива неща.

Това е от мен, надявам се някой друг да има повече какво да каже.

Пак имаме смесица от хубави моменти и типични джорданизми. Примерно. шамарът, който Кацуан удари на Ранд. Такива детинщини насред най-драматичните моменти теглят всичко надолу. Педантичното отбелязване от страна на Мин колко се изпокъсала роклята на Каралайн и колко репи имал фермерът в каруцата си също не са много на място като Ранд (уж) е на път да гушне букета.

Caraline went sprawling as many times, and maybe more; dresses were not made for this sort of travel, and before long—after a tumble head over heels ended with her skirts around her ears—she was asking Min the name of the seamstress who made her coat and breeches.

Признавам си, че не съм особено на ти с дамската мода, но освен, че хич не е моментът за такива въпроси, продължавам да се чудя защо всички богаташки са наконтени като за прием в кралския двор 24/7. Само Мин и Биргит могат да си позволят по-хубави рокли, но (о, времена, о, нрави!) не го правят. В Ебу Дар пък се споменава как Родственичките носят вълнени дрехи - в разгара на свръхестествена жега?!? Бърза проверка показва, че памук не се споменава въобще, но все трябва да имат някакви по-тънки опции, а не изборът да е само коприна или вълна. Лен се споменава, но нещо не е на почит, може би защо "good Two Rivers linen" не звучи толкова яко.

Ранд като се тюхкаше, че бил изнасилил Мин при положение, че тя му дръпна цяла реч на тема колко му е навита преди да скочат в леглото, също беше доста WTF момент. И въобще темата изнасилване продължава да е навсякъде за разлика от предишните книги.

Фейн по принцип ми се вижда твърде излишен герой след 4-та книга, но беше яка атмосферата кат Маша'дар плъзна навсякъде и изтрепа red shirt-овете. Няколко Червени също си го взеха, каква загуба, направо генофонда на човечеството няма да преживее този удар.

Авиенда и Биргит отиват да следят Каридин, за да може останалите да блеснат повече в следващата глава. Не е най-елегантния ход на Джордан, но поне някаква причина за отсъствието им е дал.

Пак имаме моменти, в който посегателството на Тилин е взето по-насериозно... няма да е задълго, обаче:

Then again, was anything past the woman who had had half a dozen serving women seize him in the halls last night and drag him into her apartments?

Moghedien and Tylin. Of the two, he would rather confront Moghedien. He touched the foxhead hanging in the open neck of his shirt. At least he had some protection against Moghedien. Against Tylin, he had no more than he did against the Daughter of the bloody Nine Moons, whoever she was. Unless he could find some way to make Nynaeve and Elayne leave Ebou Dar before tonight, everybody was going to know. Sullenly, he tugged his hat lower. These flaming women really were making him act like a girl. In another minute, he was afraid, he might just start crying.

Малко преувеличава човекът, но само малко:

Nynaeve married? Lan married to Nynaeve? The man was mad. No wonder his eyes looked so bleak. Mat would as soon have stuffed a rabid fox down his own shirt. Only a fool married, and only a madman would marry Nynaeve.

Като Беслан и Нейлсийн въздишаха по засуканите мадами от Морския народ, човек си казва, че невежеството е блаженство, защото Джордан изведнъж решава да ги направи по-големи гъски и от седайките.

“He . . . stilled three sisters?” Samitsu said shrilly. Suddenly she slapped a hand over her mouth and twisted around to lean over the side of the swaying wagon and retch loudly. Niande joined her almost before she began, the pair of them hanging there, emptying their bellies.

Добре, наистина ли няма други начини да се демонстрира шок освен припадъци, повръщане и други такива евтини холивудизми?

“I assure you,” Dashiva said, managing to sound oily and harsh at the same time, “Flinn knows what he is about. Already he can do things you Aes Sedai never dreamed of.”

Мисля, че курсивът на Айез Седай е прекалено очевиден намек какъв всъщност е Дашива. Но е яко, че има аша'мани, които Церят добре, макар и с лека помощ от Сянката.

The fog was cold as winter. Grayness closed around them in swirls, so heavy it was difficult to see the others clearly. Hearing was all too easy, though. Shrieks drifted through the murk, men and women crying out, horses screaming. The fog seemed to deaden sound, make it hollow, so that thankfully, those awful sounds seemed distant.

Става ми все по-интересно какво ли бе се получило ако Джордан се бе пробвал да пише хорър, бива го да създава такава атмосфера.

За чий дявол има бунтовници в непосредствена близост до Кайриен? Човек трябва да е непоправим оптимист да стане бунтовник там, при положение, че има квинтилион айилци, които Ранд би могъл да прати срещу тях.

Преди това и не разбрах защо Ранд трябваше да ходи на кораба на Морския народ вместо да ги повика в двореца. Те са на зор, не той.

Нинив удари нови низини с това, че не просто някак не намери възможност да каже на Мат за смъртта на хората му, а съвсем съзнателно я скри от него. Уж беше много загрижена, че са загинали заради нея, но не намери за нужно да съобщи този факт на командира им. По-добре да ги смятат за дезертьори, а близките им никога да не разберат съдбата им? С нищо не мога да оправдая това, наистина просто ми е непонятно как може уж положителен герой да върши такива неща.

Може да е била ошашавена след престоя си на кораба на Морския народ. Сериозно, и аз не знам. Даже и Нинив да беше забравила някак, Лан, който със сигурност знае много добре какво е да не знаеш бойните ти другари живи ли са или не би трябвало да й напомни или направо да каже на Мат по-рано.

Кацуан научава как точно колежките й са се отнесли с Ранд. Това, разбира се, ще доведе до смекчаването на грубото й държане към него... Майтап, бе, Уили, ще се държи по същия дебилен начин.

“You have to dry off sooner or later, Rand,” she said, holding up a long piece of white toweling with both hands. She stood a good three paces from the tub, and the Maidens had all backed into a watching ring.

Ха-ха, много смешно, ама не баш.