Изгледах
Into the Wild– филм на Шон Пен (режисъор и сценарист) и просто ме разби. Със сюжет, визия, актъорска игра, идеи и изобщо всичко в него. За целите си два часа и половина нямаше нито един момент в който да ми стане скучно. Напротив, даже ми стана криво като свърши - че няма още.
Страхотноа игра на Емил Хърш. При условие че съм го гледал досега само в Съседка за Секс и Алфа Дог и във въпросните филми не ми е направил почти никакво впечатление за актъорски способности. Те и ролите му бяха такива. Но тук определено изнася целия филм на гърба си.
Оригиналните песни на Еди Ведър бяха невероятни. Съчетани с невероятно красивите кадри уловени от Шон Пен създават просто толкова дълбока и потапящата те атмосфера, че в един момент имаш чуството че крачиш заедно с героя на Хърш и виждаш/усещаш/съпреживяваш задено с него красотата на природата и живота.
За какво става дума във филма – едно хлапе след дипломирането си от Университета дава всичките си пари за благотворителност, унищожава всичките си документи (паспорти, кредитни карти и прочее) и тръгва из Америка с цел да живее живота си така както той го разбира без връзки, задължения и далеч от всичко това което се приема че е нормален начин на живот. Той не вярва във обществото като такова и отказва да приеме създаването на кариера и семейство за свое бъдеще. Пътивайки из Америка той среща най-различни хора (някой го качват на стоп, други просто си говорят с него или му помагат) и успява да промени част от тях със своите възгледи за света. Филма е пълен със страшно много „мъдрости” и идеи и виждания на главния герой за живота. Ето няколко цитата, които изрових от IMDB:
If we admit that human life can be ruled by reason, then all possibility of life is destroyed.
When you want something in life, you just gotta reach out and grab it.
Society, man! You know, society! Cause, you know what I don't understand? I don't understand why people, why every fucking person is so bad to each other so fucking often. It doesn't make sense to me. Judgment. Control. All that, the whole spectrum. Well, it just...
You don't need human relationships to be happy, God has placed it all around us.
Some people feel like they don't deserve love. They walk away quietly into empty spaces, trying to close the gaps of the past.
Главният герой се скита известно време на стоп. Спуска се с лодка няколкостотин километра до Мексико и после се връща в Америка. Работи известо време като помощник за събиране на жито в някаква ферма. Пътува гратис по влаковете. През цялото време гледа да стои далеч от цивилизацията в големите градове. Мечтата му е да отиде да живее сам в Аляска сред дивата природа. След две години скитане и до там стига. Намира насред постушта изоставен автобус и си прави жилище там. Храни се с дивеч, които си лови сам. Всичко това е заснето с толкова внимание че си личи че самия Шон Пен взел присърце историята. Специално е търсено как да се заснеме всичко така, че да е възможно най-красиво и въздействащо. На фона на неговото пътуване сестра му разказва как неговите родители и тя самата преживяват това негово „изчезване” и как това ги променя. Понякога за добро, понякога за лошо. Чрез нейните включвания разбира какво е било тяхното семейство преди. За проблемите, лъжите, преструвките, болката и срама който носи семейството им.
Това е накратко историята, но тя далеч не е най-важната. Начина по който е поднесена е просто толкова неверятно красив и истински, че не знам как са успяли. Шон Пен е човекът за мен. След като може да направи такъв филм и да го направи със сърце.
Не знам какво повече да кажа. Не знам и защо бях толкова разтърсен от този филм. Може би понеже доста често ми се е искало да зарежа всичко и просто ей така да тръгна нанякъде с една раница на гърба и нищо повече. Без телефони, без ангажименти, без комуникация, без цивилизация дори. Само ти и пътя пред теб. Много ми се иска някой ден да събера смелост и да го направя.
Основната идея във филма е за хората които дори и по време на пълна упойка не заспиват и една криминална история развиваща се около операционата маса. Абе с две думи доста е зле. Стойте надалеч. Аз се излъгах да го гледам защото си мислех че ще има някакви хорър елементи.
Но пък финала беше толкова ръшнат и претрупан набързо, че ми развали и малкото хубави впечатления от филма. 
).