Изиграх на XB360 една от игрите около които имаше големи очаквания, но получиха ( най-вече заради това, според мен) лоши ревюта.
"Clive Barker's Jericho"
Веднага отбелязвам две големи слабости:
- Къса - Аз не съм особено добър играч, но успях да я свърша за някъде около 6-7 часа. От друга страна това би могло да се тълкува и като предимство - първо ако преценяваш някоя игра като къса, това определено означава, че искаш още. Освен това при толкова много други заглавия, които чакат да бъдат изиграни или доиграни ( в момента, когато получих Джерико, вече имах и Alone in the Dark и Condemned 2 - те просто трябваше да изчакат), също не е зле.
- Разочароващ финал. Това бе отбелязано и в ревютата които прочетох. Всъщност след около ден-два си дадох сметка, че всъщност , освен като абсолютната слабост на финала има и относителна такава - самата игра е била дотолкова добра, че такъв финал просто не й отива.
Сега за положителните качества (естествено силно субективно):
- Играта има добра история - голяма част от нея се разкрива и с отключването на постижения - всъщност тук наградите са освен точки и досиета, които допълват историята на главните герои и злодеи. Диалозите между героите не ме оставиха да скучая нито за момент.
- Графично, въпреки това, което прочетох за "взета евтина машина на безценица и некадърно построяване на нивата" - играта е страшно красива ( във всякакъв смисъл) и определено мога да кажа, че в последните 10 години (произволно определен период) няма horror филм, който може да я конкурира. И това е във времето, когато и киното разполага със CGI и с всякакви възможности за специални ефекти.
- Звукът и музиката - отлични - основната тема - много красива, другата не дразни в никакъв случай.
Сравнението с
„Undying”
- И двете игри ги изиграх докрай – „ на един дъх” и без такъв
;
- И двете ги играх малко след първоначалния хайп и хейт. Първата – защото тогава нямах достатъчно силен компютър, а втората защото точно тогава имаше прекалено много добри заглавия и ми беше трудно да реша, коя ще бъде първата ми игра за Xbox – 360.
- Вместо набор от различни магии или оръжия при Jericho имаме превключване към различните членове
; на екипа (team members)
- Ghost Bullet e също толкова кефещо и ново, колкото беше “Bullet Time” в Макс Пейн
P.S.
- Държа да отбележа, че съм почитател на Клайв Баркър като писател, драматург, режисьор или каквото реши да прави в изкуството. Първата му книга, която си купих случайно беше
Imajica – тогава не знаех нищо за човека създал това прекрасно фентъзи, естествено след като я прочетеш не може да не изпиташ някакви подозрения, но въпреки всички спекулации със сексуалността му, не мисля че някой от всички нас хетеросексуалните би се срамувал от това, че харесва и обича приказките на Оскар Уайлд и не би признал, че те са му помогнали да бъде някакси по-добър с хората.. Но за съжаление КБ не е познат, или пък е представен много ограничено, на българите на собствения им език.
А Клайв Баркър е някаква ренесансова личност – в смисъл, че прави много изкуства едновременно, и може би в игрите, които носят неговото име ( не само защото се продава добре) намира, някакво обединение на всички изкуства които го интересуват – кино, литература и изобразително изкуство.
- Това беше играта, заради която отложих изиграването на Condemned 2 – само споделянето в един друг форум
, че ми харесва, беше повод да ми бъде направен психологически и физически портрет, с който се забавлявах от сърце. Представям си какво би се получило ако знаеха и за Jericho
