ShadowDance

Е поетичността и мащаба едва ли идват от английския

@Джайм - мама я е превеждала ;Р

Не, естествено, поетичността идва от печатницата...

Не бъди идиот, искам да кажа, че не се губят ТОЛКОВА при превода (справка: Ремарк, когото чета сега; Бредбъри, етц). Или ше кажеш, че Невъруер е поетична? Аман от скучни остроумия

Да да да

Moridin wrote:Не бъди идиот, искам да кажа, че не се губят ТОЛКОВА при превода (справка: Ремарк, когото чета сега; Бредбъри, етц). Или ше кажеш, че Невъруер е поетична? Аман от скучни остроумия

Ще повторя. Прочети, ако обичаш книгата в оригинал. После философствай колкото си искаш. В момента просто се излагаш.

П. П. Да конкретно при тоя превод се е изгубило точно толкова. Книгата е коренно различно усещане в оригинал.

@Interpreter --- спамиш.

@Yan - извинявам се, просто двете реплики най-горе на страницата ми допаднаха

Ако ме снабдиш, ще - за експеримента.

Снабди си се сам - заради това, че е Геймън

Рядко си взимам на английски книги, които са ме изкефили на български и ги имам. Дори да е Геймън

Още една причина да не даваш странни мнения

Разни хора, разни мнения. Разни мнения за разни мнения

Бтв ловя бас най-отговорно, че прочитайки Невъруер на английски (което съм 85% сигурен, че ти не си правил, г-н Компетентно мнение), няма да си променя мнението, което изказах по-горе за качествата й и разликите й спрямо Сандмен, което биде окачествено като "странно" и "излагащо".

Починах си от Малазана, като прочетох "Донеси ми главата на принца" в оригинал. Че ми попадна тука, а я бях чела на български преди 100 години и съвсем я бях забравила. Много свежо книжле

Moridin wrote:Затварям омагьосан последната страница на Fables&Reflections - шестият от Сандмените

Искам отговорно да заявя, че всякакви дискусии на тема Невъруер или Американски Богове или Стардъст били по-яки, са някакси тотално замъглени на фона на този комикс. За мен лично (да, не съм чел Боговете, но съм я почвал), Геймън НЯМА по-велико творение и е спорно дали ще има.

Може би защото комиксът наистина е по-благодатна медия за него

От Геймън до момента съм чел само първите 20 епизода на Sandman и Stardust, така че слабо познавам творчеството му.
Засега мога само да кажа, че Sandman е един от най-изпипаните комикси, които съм чел (а смея да твърдя, че съм чел немалко), а Stardust ми хареса като приятно книжле, но далеч не колкото филма.
И аз бях забравил за Братството (в книгата) Защо ли наистина Геймън го набута след като така и не разви тази сюжетна линия?
Към безкомпромисните фенове на Stardust (книгата) - това, че на корицата е изписано името на Нийл Геймън, не ви ли се отразява малко на мнението в посока нагоре? Даже мъничко? Щяхте ли да я харесвате чак толкова, ако авторът й беше някой друг?

Свърших втората книга от сагата за Ендър, на Орсон С. Кард и съм страшно доволна! Късмет че имам още три книги от сагата. Но докато се добера до 3-та книга (беше ми сотанала в офиса), в неделя попрочетох първият сборник на Weird Tales (1923-1932). За непосветените ( тези които не разбират испански ), става дума за това списание, издавано от 1919 до към 50-те години. Разказите са доста интересни и привлекателни (за такива като мен, поне) и преводът е доста добър (понякога директно от оригиналите).
Довечера започчвам 3-та за Ендър - Speaker for the Dead.

Ъм, Бая, Говорителя е втората.

Оригиналните Ендъри:

Играта на Ендър
Говорителят на мъртвите
Ксеноцид
Рожби на съзнанието.