ShadowDance

И хубава статия по въпроса за Оскарите и визуалните ефекти:
http://www.variety.com/article/VR1118066644/

Да, отлично обобщение.

Днес гледах Ralf и Brave определено продължава да ми е любимата анимация за миналата година. Мечка, ебаси.

passer-by wrote:

Samail wrote:

Morwen wrote:Аз, честно казано, не успях да разбера как Оскарите са доказали, че Холивуд убива специалните ефекти и цялото сравняване на на разни секунди ми е доста дребнаво.

В крайна сметка нямам нищо против, модерните визуални ефекти в мнохо случаи не означават кино изкуство.

Не е зле да уведомиш Джеймс Камерън тогава.
Пък и Ридли Скот. И Стивън Спилбърг. И братя Уашовски и Том Тиквер. И Джос Уидън. И... абе да не изброявам.

Сериозно - да не би да заявяваш, че модерните визуални ефекти са маловажни? Макар че някои филми могат да минат и без тях, напоследък все повече не могат. Нямаш нищо против... какво?

Я да видим дали ще се сетиш от кои филми са тия кадри (преди добавянето на ефектите). Аз в повечето случаи не успях.

http://beforevfx.tumblr.com/


А специално за Life of Pi виж този линк, най-вече кадрите "преди" и "след" и туитовете. Това е кратък материал, де, целият си заслужава прочита.

http://thebigsocialpicture.blogspot.com ... -know.html

Голяма част от цялостното "чувство" което един филм създава идва от начина по който светлината е насочена и използвана. Начина по който кадрите улавят възможно най-голяма част от героите и важните околности. Ако ефектите се използват само за да придадат блясък, то това в много случаи не означава кой знае какво изкуство, и това имах в предвид.

Ефектите трябва да са част от историята, да допълват характерите на героите, както примерно в Хюго на Мартин Скорзезе, където експерименталните ефекти имат много специфична цел в рамките на историята. Ако даваме за пример Живота на Пи - на моменти кадрите на кораба с блъскащите вълни не създават нещо кой знае колко оригинално, което да не можеш да го видиш във всеки филм. Отражението на океана обаче в онези страшно красиви сцени си постига целта.

Ето един пример на филм, който макар правен още 1927-а, експериментира успешно с ефектите и светлината, макар и технологията да е съвсем елементарна в онова време. Получения ефект на моменти е наистина впечатляващ, и доказва че и със съвсем минимални ефекти, в ръцете на един талантлив режисьор или оператор, може да се създаде истинско изкуство. (За модерен пример бих дал филмите на Куарон, които макар и да следват фентъзи-сай-фай жанра, добавят нещо от себе си.)

http://www.youtube.com/watch?v=GnLVMREVA6M

В Life of Pi има CGI тигър, който не само допълва характера на героя, ами е половината герой. Не знам за какви океански вълни говориш при това положение. Плюс дето vfx тимът в тоя филм спечели оскари на режисьора и на дп-то.

http://9gag.com/gag/6681324
Вижте последните снимки по отношение на "Животът на Пи".

Че екипът по ефектите спечелил оскара на Анг Лий е, разбира се, твърде преувеличено, все пак тяхната работа е функция на неговата, не обратното. А и това, че половината филм е CGI, не презюмира, че на режисьора баш му е много по-лесно.

Преувеличение е наистина, но и постът, на който беше реплика, пък е умаление на значението на vfx отделите. Иначе в контекста на режисурата превизуализацията (направена от vfx хората) е спомогнала много по време на продукцията. А и независимото синтезиране на голяма част от изображението позволява да се трупа, променя и да се правят корекции итеративно, без натиска на сега-и-веднага, който е винаги наличен при снимане на лайв-екшън.

Особено дразнещото в случая е, че направиха човека на нищо - то не са отворени писма и рантове all over the internet, то не са чудеса - щото бил казал "I would like it to be cheaper" и щото като благодарил на трите хиляди, работили по филма, не споменал vfx-компанията по име. Като че ли това е най-голямата атестация за омаловажаване (от всички точно пък Анг Лий ще ги омаловажава, нали) на ефектите и като че ли той лично е виновен за изключените микрофони и че ония четиримата от The Avengers представиха vfx-награда по тоя малоумен и грубиянски начин. А пък това, че залезите и вълничките му били спечелили наградата е точно същото грозно неглижиране на труд, като онова, срещу което те самите роптаят. Да подходиш по възможно най-правилния начин към изключително труден за адаптация материал като непрекъснато мислиш и поставяш нещата в две равнини, дигитална и реална, и после в трета, която ги сглобява, на мен не ми се вижда нито малка, нито лесна работа. А отделно пък колко симпатичен и мил човек изглежда Анг Лий като цяло и просто никак не заслужава да е в катрана е перушината.