)?BTW излизам и ще се включа след 10 часа.
Майкъл Крайтън и как се определя литературно качество
Моруен, колко емоции те накара да изпиташ гледането на Джурасик Парк в киносалон, и колко Соларис? Освен голите сцени с Джордж Клуни (които между другото хич не са за подценяване )?
BTW излизам и ще се включа след 10 часа.
)?BTW излизам и ще се включа след 10 часа.
Last edited by zemonti on Wed Oct 19, 2011 4:50 pm, edited 1 time in total.
Не виждам смисъл в тоя въпрос (въпроса за кухненския плот). Иначе ми харесва комбинацията от тъмно дърво и златисто осветление, макар че рафтовете над мивката ми се струват твърде ниско някак, но може да е от перспективата на снимката. В десния край облицовката на барплота по ръбовете също така ми се вижда набръчкана, а и би било хубаво да съчетаеш с всичко останало и рамката на прозореца, дето се подава вдясно - щото това голо бяло дърво нещо не се връзва.
Относно въпроса към Морвен: чакай, чакай. Чакай. Какъв киносалон, какви пет лева? Говорим за КНИГИ, друже. А иначе Соларис освен Содърбърг го е филмирал и един лееееко легендарен и велик пич на име Тарковски, нали...
Делюжън, нито един търговски критерий няма място сред определящите литературно качество. Литературната репутация е нещо флуидно, което определени маркери могат да стабилизират повече или по-малко. Сред тия маркери са: рецензии, статии, word of mouth под формата на читателски отклик, публикуване в определени антологии, присъствие в списъци с автори. Вероятно има и други.
Само че нито просто публикуването, нито продажбите, особено в днешно време, не биха могли да са силен литературен маркер. Всъщност са сред най-слабите.
Относно въпроса към Морвен: чакай, чакай. Чакай. Какъв киносалон, какви пет лева? Говорим за КНИГИ, друже. А иначе Соларис освен Содърбърг го е филмирал и един лееееко легендарен и велик пич на име Тарковски, нали...
Делюжън, нито един търговски критерий няма място сред определящите литературно качество. Литературната репутация е нещо флуидно, което определени маркери могат да стабилизират повече или по-малко. Сред тия маркери са: рецензии, статии, word of mouth под формата на читателски отклик, публикуване в определени антологии, присъствие в списъци с автори. Вероятно има и други.
Само че нито просто публикуването, нито продажбите, особено в днешно време, не биха могли да са силен литературен маркер. Всъщност са сред най-слабите.
Барплотът продължава още 6 метра и е целия "набръчкан" - hammered. Това ми взе здравето докато го излея. Гладките елементи бяха по-лесни.Trip wrote:В десния край облицовката на барплота по ръбовете също така ми се вижда набръчкан, а и би било хубаво да съчетаеш с всичко останало и рамките на прозореца, дето се подава вдясно - щото това голо бяло дърво нещо не се връзва.
А бялото дърво... довършвам още.
Не съм съгласен, хората влагат най - различни смисъли във "велик автор". Това ми е пойнта. И докато не се избистри какво значи "велик", сме в задънена улица.Trip wrote:Делюжън, нито един търговски критерий няма място сред определящите литературно качество. Литературната репутация е нещо флуидно, което определени маркери могат да стабилизират повече или по-малко. Сред тия маркери са: рецензии, статии, word of mouth под формата на читателски отклик, публикуване в определени антологии, присъствие в списъци с автори. Вероятно има и други.
Look at the darkness...
...around me.
...around me.
Аз ти давам нещо МНОГО по-базово и основно - критерии, по които въобще се определя литературната репутация: и великостта, и ужасността. "Велик" е повърхностно проявление. Принципите трябва да си изясним, а не кой чрез каква форма на самозаблуждение си е изсукал отнякъде дефиниция на "велик".
Във физиката какво правим - търсим мнения на хората какво според тях значи "ярко", или търсим принципи, залегнали в това как въобще възприемаме силата на светлината?
Във физиката какво правим - търсим мнения на хората какво според тях значи "ярко", или търсим принципи, залегнали в това как въобще възприемаме силата на светлината?
С четенето на Соларис съм изпитала много повече емоции, отколкото с която и да е книга на Крайтън или с гледането на "Джурасик парк", който пък не ми е докарал въобще никаква по-особена емоция. А Соларис въобще не съм го гледала филмиран, нямам и много желание.И не мисля, че това дали дадена сцена е гола или не много би ми повлияло точно на емоциите...
Соларис ми е по-емоционален, защото има по-дълбоко развити образи, много повече човешки взаимоотношения и по-самобитна атмосфера, както и интересни философски идеи. Джурасик парк има повече доближаващи се до чиста наука идеи, както и повече екшън, но това го прави единствено по-комерсиален и евентуално по-грабващ вниманието, но в никакъв случай емоционален. Грубо казано, Джурасик парк ми е повече поп, а Соларис - повече арт.
Соларис ми е по-емоционален, защото има по-дълбоко развити образи, много повече човешки взаимоотношения и по-самобитна атмосфера, както и интересни философски идеи. Джурасик парк има повече доближаващи се до чиста наука идеи, както и повече екшън, но това го прави единствено по-комерсиален и евентуално по-грабващ вниманието, но в никакъв случай емоционален. Грубо казано, Джурасик парк ми е повече поп, а Соларис - повече арт.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Ама ти първо ми говориш за "литературна репутация", а в следващия момент за "добър писател".
Който и човек на света да си - няма как да отречеш че Толкин има репутация в литературните среди, нали така? Но мнението, дали той е добър писател или не, варира. Има хора, които просто не го харесват и това си е тяхно мнение, но дори те ще ти кажат - "да, той е признат от колегите си". Примерно.
Първото е много лесно дефинируемо, докато второто вече отхвърча в плоскостта на розовите еднорози или там каквото беше.
Който и човек на света да си - няма как да отречеш че Толкин има репутация в литературните среди, нали така? Но мнението, дали той е добър писател или не, варира. Има хора, които просто не го харесват и това си е тяхно мнение, но дори те ще ти кажат - "да, той е признат от колегите си". Примерно.
Първото е много лесно дефинируемо, докато второто вече отхвърча в плоскостта на розовите еднорози или там каквото беше
.Look at the darkness...
...around me.
...around me.
Това се опитвам да обясня: литературната репутация ВИНАГИ има конкретни проявления. Това се подразбира. Тия конкретни проявления са оценъчни: "малоумен, слаб, среден, добър, много добър, велик, влиятелен, незначителен". И така нататък.
Всяко едно е усреднена оценка, малко като в Rotten Tomatoes. В зависимост от това кои маркери са се оказали по-силни, били те заради красноречието на рецензента, или силата на институцията, която е съставила списъка с добри/слаби писатели, примерно, или по най-различни причини, тази оценка се вдига или спада.
И тук има много променливи - някои хора просто НЕ ЗНАЯТ за дадени маркери, утвърждаващи даден писател като добър/лош. Ето, в България почти никой фен на фантастиката не знае колко по-добри от много от издаваното тук са примерно Джийн Улф и Самюъл Дилейни, да не говорим за Томас Диш или Джоана Ръс.
То и Е=mc2 е лесно дефинириуемо, но влиза в много страшно сложни комбинации.
Всяко едно е усреднена оценка, малко като в Rotten Tomatoes. В зависимост от това кои маркери са се оказали по-силни, били те заради красноречието на рецензента, или силата на институцията, която е съставила списъка с добри/слаби писатели, примерно, или по най-различни причини, тази оценка се вдига или спада.
И тук има много променливи - някои хора просто НЕ ЗНАЯТ за дадени маркери, утвърждаващи даден писател като добър/лош. Ето, в България почти никой фен на фантастиката не знае колко по-добри от много от издаваното тук са примерно Джийн Улф и Самюъл Дилейни, да не говорим за Томас Диш или Джоана Ръс.
То и Е=mc2 е лесно дефинириуемо, но влиза в много страшно сложни комбинации.
Аз лично нямам отношение към него. Само че твоето мнение е статистически незначително в океана от много по-подробно аргументирани мнения, университетски курсове по история на изкуството, по културология и т.н., които смятат, че Пикасо е велик.
Така че, по системата, определяща репутацията, той е велик. Ако искаш да стане по-малко от велик, трябва да намериш начин да инсинуираш личното си мнение по начин, който да проникне в тази среда на стабилизиращи репутацията маркери и да промени, ако и с малко, посоката на потока.
А добрият писател е точно писател с репутация - с добра такава. Така както и лошият писател е писател с (лоша) репутация.
Така че, по системата, определяща репутацията, той е велик. Ако искаш да стане по-малко от велик, трябва да намериш начин да инсинуираш личното си мнение по начин, който да проникне в тази среда на стабилизиращи репутацията маркери и да промени, ако и с малко, посоката на потока.
А добрият писател е точно писател с репутация - с добра такава. Така както и лошият писател е писател с (лоша) репутация.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 8 guests