Вярата е нещо лично и съкровено, и наистина не бива да се натрапва на друг, както и неверието. Особено във век на самотна, свръх информирана комуникативност.
Баба ми беше „вещица”. За сведение на несведущите, думата произлиза от „вещ” – сиреч знаещ, виждащ. „Веди” – един от най-древните извори на мъдрост и знание, е от същия корен.
Знаеше като настина да ме накара да направя три обиколки около къщата, докато хубаво се изпотя, след това да ми даде чай с разни билки, да ме помачка и побае против уроки. Много пъти като дете съм я молил да ми ги продиктува тези заклинания, че да мога да ги правя и аз, но тя ми казваше „Не може. Требва да ги откраднеш, иначе магията се разваля.” Идеха хорица при нея, да им лее куршум против уплах или да бае с яйце в пепелява вода против уроки, но все им казваше „Ама вие детето си го заведете и на лекар.”
Защо разказвам тази глупост?
Заради големия каменен кръст.
Клечеше насред къра близо до бабината ми къща и веднъж, като дете, я попитах:
- Какъв е този каменен кръст и защо е тук?
А тя ми обясни:
- Тук имаше едно голямо, старо дърво. Напролет, като се раззеленеше, идваха хора да вържат парцалче на него и да се помолят за здраве на болните си близки. Само че попът след това се разпореди да го отсекат и сложиха кръста на негово място.
Знам, че онова време на наивна суеверна надежда никога няма да се върне и това е добре. Но също така ми е мъчно още, като си представя столетния габър, раззеленял и окичен с разноцветни парцалчета надежди - завинаги отсечен. Впрочем, защо още напролет си връзваме мартеничките по дървесни клони? От глупост, сигурно.
Родителите ми са учили вероучение, в 1-во и 2-ро отделение. Учил ги е селският даскал, който е бил по всичко. По повод тази тема попитах наскоро майка ми как този даскал им е обяснил притчата за Авраам и сина му и се оказа, че нищо такова не е обяснявал – просто ги учел на „Отче наш” и да обичат и родителите си, и да бъдат добри, да уважават хората около тях, да са честни, и защо се честват разните празници, и че е добре да посещават храма. Не бяха религиозни, но бяха добродетелни хора, колкото сигурно щяха да са и ако го нямаше вероучението.
Бутаме по-натам. Имах шанса да се родя във време на рационален атеизъм. Религията, знаехме, е „опиум за народите”. Само че, по неведоми за мен социо - културни или социално - психологически причини, този опиум бе заменен с хашиш или някакъв още по-силен наркотик. Вярата в задгробния рай бе заменена с вярата в светлото бъдеще. Всемогъщият и безпогрешен бог бе заменен с Партията, която, учехме наизуст в "Ода за Партията", вместо „Отче наш”, вместо да е безпогрешна е „права, когато съгреши дори.” Кръстът бе заменен с пентаграма с цвета на „кръвта на падналите за свободата”, храмът на село се оказа удобен за зърнехранилище, а в центъра на нещата се вдигна храм с балсамиран труп на пророк, чиито пророчески прозрения и до днес витаят в главата ми:
„Дружбата със Съветския Съюз е тъй жизнено необходима, както слънцето и въздухът за всяко живо същество”
И: „Нашето родно социалистическо небе завинаги ще остане наше родно социалистическо небе”
И „Учение и труд – труд и учение”
И „И все пак тя (сиреч земята, това по Галилей) се върти и ще се върти, до пълната и окончателна победа на комунизма”. (После престава да се върти, евентуално.)
По причини на този рационален атеизъм, както съм споделял в други топици по същата тема, не бях кръстен. По дълбоко лични причини, които не желая да споделям тук и сега, наскоро направих този акт, съзнателно. Не съм станал особено религиозен, още по-малко суеверен от това. Да кажем, че се чувствам с една идея по-спокоен, свой и на място, когато вляза в храма, мога да се прекръстя и да запаля свещ за упокой на душите на хората, които съм загубил и за благословение на тези, които са живи.
Силвър, аз знам, че си добър човек. И уважавам убежденията ти. Не се познаваме лично, но вярвам, че ако се случи в един момент да сме един до друг и да се наложи да ми окажеш първа, спасителна помощ, за да оцелея, ще го направиш без да ме отпратиш презрително да разчитам на Бога си. Както и аз ще го направя, разчитайки на знанието си за даване на първа помощ като войник.
Освен това, точно защото си добър човек, следващия път в който вляза в храма, непременно ще се помоля „Бог да го благослови и Силвъра”
