ShadowDance

АРГХ! :< :< :< :< :< :<

Целият ми ден мина в прехвърляне на новия ми манускрипт от .docx на .doc файл и преписване на формулите, правени с новия built-in MS equation едитър, наново със стария MS equation 3.0. Щото иначе при конверсията в .док всички уравнения стават на някви ужасно нискокачествени картинки и не подлежат на квато и да е манипулация. Имам 30 уравнения, някои от които по 3 реда, ДА ГО ЕБА!!! Отделно из текста са разпиляни формули навсякъде, а имам и няколко по-дълги химични формули с по ен на брой акумулирани скоби в тях.

И трябваше да си утрепя няквите часове от живота правейки за втори път едно и също нещо, поради чтото тъпия AIP-ски журнал, в който шефът реши в последния момент да пратя статията, след като я бях натаманила по ACS стандарт, не приема .docx или .rtf файлове, в които могат да се слагат формули, писани с новия едитър. Те и тия от ACS ги поемат само в .rtf формат, което прави файла някви стотици мегабайти и създава интересни бъгове при конверсията в .pdf. Ма поне, кльопват ги някак - пращала съм им така и не са ривали. Ъплоуда на файловете трае цял живот обаче.

ЗАЩО В 2011-а ГОДИНА ТЪПИТЕ ЖУРНАЛИ НЕ СА СИ НАГЛАСИЛИ ПРОЦЕСА НА ПУБЛИКАЦИЯ ТАКА, ЧЕ ДА ПРИЕМАТ НЕЩА, ПРАВЕНИ С ПРОГРАМА, СЪЩЕСТВУВАЩА ОТ 2007-а????
Трябва ли да излезе някъв още по-нов уърдски текстови формат и формула едитър, че тия най-сетне да се осъвременят малко???



Не стига че трябваше да боравя с онова ужасно бъгливо и грозно дръвце, за което толкова се зарадвах, че остана в миналото (за MS equation 3.0 говоря), ми и журналът имаше малоумни изисквания като "латинските букви във формулите да са в текст стайл". Всичко останало си е нормално - math style. Ходи батенце оправяй дребните индексчета на индексчетата на индексчетата да са текст стайл. МРАЗЯ! СМЪРТ! Така уравненията станаха ептен поркана история - букви накривени на всички страни - гръцките надясно, латинските отвесни. Това отгоре на инхерентно грозните формули, които се генерират от тоя едитър.

За капак на всичко трябваше да преформатирам и References. Поне това се постига по-лесно. Ма си мечтая за деня, в който всички журнали ще имат еднакъв формат на тъпите References. Не че това ще се случи някога.

Честно казано след доста такива ядове и въпреки че новия едитор за формули от офис 2007 нататък наистина е безкрайно добър, се принудих (и никак не съжалявам за което) да мина на LaTeX. Това е просто идеалното решение за всякакви научни статии и няма празно.

Стига естествено твоите хора да приемат пдф-и, но се съмнявам да не го правят

Искат .tex файл (с хиляда уговорки) в тоя конкретно журнал. Трябва да разуча ква е хавата с тоя LaTeX, ма нещо хич не ми се ще да се стига до там...

Изисква някакъв начален праг усилия, след това всичко е песен, а е стандард от десетилетия и има всякакъв софтуер, който да те улесни, ако не искаш да пишеш формулите на ръка

Амелийо, каква учЕнка си като не знаеш кво е LaTeX?
Какви нАучни статии на Word, какъв Equation Editor...?

Оди се пери. Шефът не е барвал LaTeX през живота си, което не му пречи да е един от най-цитираните химици в Канада. Чилякът ползва МС Офис за Мак, оборудвал е цялата група с него и желае да получава от нас текстови файлове, които да може да отваря и да поправя с въпросната програма. Публикувал е стотици статии с формули и явно не му е било проблем нито някога, нито сега. Мен неговата политика ме устройва напълно, щото ще се хвана с LaTeX само ако наистина нямам друга алтернатива. Целият департмънт тука ползва МС Офис за тия неща. Шефката ми в Бг също не беше помирисвала LaTeX.

Жоро, ако има някъв по-нормален equation editor там бих го пробвала. Щото това, което съм виждала като набиране на формули си е ебало капаците.

Без да съм виждал TeX и производни, доколкото разбирам, идеята му не е да е WYSIWYG редактор. А да произвежда постоянни и качествени резултати в различни среди. Даже току-що отворих статията в Wikipedia. Според нея TeX е система за предпечат. А формулите са страничен ефект.
Мисля, че в OpenOffice е реализиран някакъв подобен подход - формулите са реализирани чрез текстови команди. Естествено, има си графичен интерфейс за вкарването им. Само че от един момент става определено по-лесно да пишеш команди/имена, отколкото да се разхождаш с мишката по различни тулбарове.
Забелязвам аналогии между графичния и текстовия потребителски интерфейс за софтуера. И едното, и другото си имат предимства и недостатъци, които би трябвало да са се изяснили за всеки с малко повече опит, затова няма да се задълбавам натам. Още повече, че изобщо не е по темата.

Що се отнася до ползваните инструменти. Хората са публикували статии, писани на пишеща машина, с писалка и с перо. Това не значи, че трябва да си губим времето с глупости. Въпрос на лична преценка.

TeX определено е много напред с материала пред Уърд и със сигурност има редактори. Готиното е, че там имаш възможност да минеш след редактора и да оправиш на ръка формулата или да я доукрасиш за по-идиотските случаи. Подобно нещо в Уърд не е възможно.

А и проблемите с конверсиите ги няма. ПДФ поддържа всичко откакто го има

Амелия, независимо колко статии има шефът ти, МС Офис е единствено за секретарки и за писане на романчета. Ся, ясно е, че на него му е минало времето да учи нов език за програмиране, ама тва не е извинение за тебе - направи си услуга и се пообразовай, тва е едва ли не задължение за всеки дето малко от малко се занимава с математика, физика или химия. Аз даже не мога да си представя как се пише PhD с всичките му глави, референси, фигури и таблици, на нещо друго, освен на TeX. Има удобни редактори за под квато искаш ОС, дори не се изисква да помни човек всички детайли, щото самите редактори ти подсказват и хайлайтват командите. Он-лайн с 2 клика се намира всяко инфо. Форматирането е перфектно. Има един милион пакета, които рисуват от файнманови диаграми до квито си поискаш органични съединения... Въобще, нямаш оправдание.

Мхм. И после пращам магнум опуса си на шефа и сме дотам, щото той няма да може да го отвори да нанася корекции в него. С биляжки по .пдф файл няма да стане - опитвала съм се да го накарам, ама нашия обича да маже директно, особено по формули разни. Ако някой ден средата ми изиска да науча LaTeX, ще го науча. Наближаваме тоя момент, май, щото определено не ми се повтаря тая еквилибристика с формулите. Но това е положението - докато съм в тая група, ще ползвам МС Офис. Реферънсите засега не са ми дерт. Шефа се заканва да вземе няква програма за организация там, ма не го е направил още.

Има ли начин .tex файл да се конвертира в някой от уърдските (и обратно)? Мога ли примерно да го обърна на .doc или .rtf формат и когато шефът ми ги върне с поправките да мога да ги обръщам пак в .tex?

Аз поне не знам да има, но докхикса е отворен формат, което значи, че и формулите му трябва да са с отворен формат, което значи, че ВСЕ някой някъде ще да е писал такъв софтуер :Р

edit: http://www.tex2word.com/ http://www.grindeq.com/ http://www.tug.org/utilities/texconv/latex2rtf.html

не бих разчитал на последното, ртф е омг мъката

Тцъ, формулите явно са външен обект. Вчера първо това пробвах - отваряне на docx, съдържащ формула, в OpenOffice. Нищо.

За пръв път чувам за шеф, който смята за смислено да маже поправките директно в текстовия файл. Тва е антинаучно дори. После кво правиш ти - използваш програма за сравняване на word файлове ли?

Ама както искаш де, мъчи си се там...

Edit:
Има конвертор LaTeX2rtf от ТеХ в rtf, без да съм използвал подобни безсмислени актобатики, но за обратното - забрави.

Btw, за по-програмистки настроените тук... може да е интересно това. Значи, якото на ТеХ е, че ако ти се налага многократно да правиш едно и също действие - примерно да правиш таблица, която има някакъв дефиниран layout, обаче я пълниш с различни числа, които ти идват от определени сметки, човек може да си напише код, който да генерира TeX файла, и да си улесни живота впоследствие. Примерно на мен ми се налага в момента да смятам десетки таблици от тоя род:

Spoiler: show

и да ги показвам по разни презентации (заради това цветовете и хайлайтовете). Преди време, след всички сметки, които ми плюят analysis програмите, вкарвах output-а в PowerPoint и после докарвах форматирането. Което всеки път отнемаше ебаси ужасното много време.

После се сетих, че мога да направя така, че самата ми програма (C++ базирана) да генерира LaTeX код, да ми го компилира, да прави векторна графика от него (eps), че и даже да ми го конвертира в png, който директно мога да изпляскам в ppt-то. Примерно тази таблица отгоре се прави от следния tex-file:

Spoiler: show

\documentclass{article}

\usepackage{graphicx}
\usepackage{color}
\usepackage{array}
\usepackage{colortbl}
\begin{document}

\pagestyle{empty}

\arrayrulecolor{white}
\begin{tabular}{|l|r|r|r|r|r|r|r|r|r|}
\hline
\multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{30,60,110}}l|}{\parbox{37mm}{\bf{Component [D]ownstream GTK3 pstream GTK3\vspace{1mm}}}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{30,60,110}}c|}{\rotatebox{90}{\bf{\parbox{
15mm}{Initial rate}}}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}c|}{\rotatebox{90}{\bf{CHOD\_Q0}}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}c|}{\rotatebox{90}{\bf{* RICH\_H5}}} & \multicolum
n{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}c|}{\rotatebox{90}{\bf{* !RICH\_H40}}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}c|}{\rotatebox{90}{\bf{* !MUV3\_ACC}}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncol
or[RGB]{60,90,150}}c|}{\rotatebox{90}{\bf{* !LKR30}}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}c|}{\rotatebox{90}{\bf{* !LAV12\_ACC}}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}c|}{\rotatebox{
90}{\bf{* !LAV\_ACC}}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}c|}{\rotatebox{90}{\bf{* ZDECAY}}} \\
\hline
\hline
\multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{\bf{[D] $K^{+}\rightarrow\pi^{+}\pi^{0}$}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{1992} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{2
30,237,250}}l|}{1742} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{1422} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{1115} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,25
0}}l|}{1072} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{243} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{168} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{108}
& \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{16} \\
\hline
\multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{\bf{[D] $K^{+}\rightarrow\mu^{+}\nu$}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{6128} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,2
37,250}}l|}{4198} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{3715} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{3708} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l
|}{23} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{23} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{23} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{23} & \mult
icolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{15} \\
\hline
\multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{\bf{[D] $K^{+}\rightarrow\pi^{+}\pi^{+}\pi^{-}$}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{539} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[
RGB]{230,237,250}}l|}{462} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{414} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{128} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237
,250}}l|}{110} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{50} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{50} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{50}
& \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{23} \\
\hline
\multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{\bf{[D] $K^{+}\rightarrow\pi^{+}\pi^{0}\pi^{0}$}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{169} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[
RGB]{230,237,250}}l|}{156} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{135} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{90} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,
250}}l|}{85} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{8} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{6} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{6} & \m
ulticolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{0} \\
\hline
\multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{\bf{[D] $K^{+}\rightarrow\pi^{0}e^{+}\nu$}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{488} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{2
30,237,250}}l|}{399} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{321} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{226} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}
l|}{226} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{52} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{38} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{27} & \mu
lticolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{2} \\
\hline
\multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{\bf{[D] $K^{+}\rightarrow\pi^{0}\mu^{+}\nu$}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{323} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]
{230,237,250}}l|}{271} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{229} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{182} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250
}}l|}{13} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{9} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{8} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{7} & \mult
icolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{0} \\
\hline
\multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{\bf{[D] $\pi^{+}$}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{60,90,150}}l|}{526560} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{758}
& \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{255} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{252} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{59} & \multicolu
mn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{56} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{56} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{56} & \multicolumn{1}{|>{\color
{black}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{0} \\
\hline
\hline
\multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{90,120,180}}l|}{\bf{ $\pi^{+}\rightarrow\mu^{+}$}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{90,120,180}}l|}{99142} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237
,243,255}}l|}{2545} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{2275} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{2267} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}
}l|}{118} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{118} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{118} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{118} &
\multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{0} \\
\hline
\multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{90,120,180}}l|}{\bf{ $K^{+}\rightarrow\mu^{+}$}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{90,120,180}}l|}{11791} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,2
43,255}}l|}{859} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{750} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{748} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{
21} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{21} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{21} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{21} & \multico
lumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{0} \\
\hline
\multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{90,120,180}}l|}{\bf{ $\pi^{-}\rightarrow\mu^{-}$}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{90,120,180}}l|}{21374} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237
,243,255}}l|}{178} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{136} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{136} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|
}{1} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{1} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{1} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{1} & \multicolu
mn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{0} \\
\hline
\multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{90,120,180}}l|}{\bf{ $K^{-}\rightarrow\mu^{-}$}} & \multicolumn{1}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{90,120,180}}l|}{3033} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,24
3,255}}l|}{12} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{8} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{8} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{0} &
\multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{0} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{0} & \multicolumn{1}{|>{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{0} & \multicolumn{1}{|>
{\color{black}\columncolor[RGB]{237,243,255}}l|}{0} \\
\hline
\hline
\multicolumn{2}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{30,60,110}}l|}{\bf Total rate} & \multicolumn{1}{|>{\color{red}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{11580}} & \multicolumn{1}{|>{\color{red}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{9660
}} & \multicolumn{1}{|>{\color{red}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{8860}} & \multicolumn{1}{|>{\color{red}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{1728}} & \multicolumn{1}{|>{\color{red}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{581}
} & \multicolumn{1}{|>{\color{red}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{489}} & \multicolumn{1}{|>{\color{red}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{417}} & \multicolumn{1}{|>{\color{red}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{56}} \\
\hline
\multicolumn{2}{|>{\color{white}\columncolor[RGB]{30,60,110}}l|}{\bf $\pi^\pm\nu\bar{\nu}$ acc. 16.6\% / Signal ineff. [\%]} & \multicolumn{1}{|>{\color{blue}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{1.37}} & \multicolumn{1}{|>{\color{blu
e}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{2.58}} & \multicolumn{1}{|>{\color{blue}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{2.75}} & \multicolumn{1}{|>{\color{blue}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{2.75}} & \multicolumn{1}{|>{\color{
blue}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{4.47}} & \multicolumn{1}{|>{\color{blue}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{4.47}} & \multicolumn{1}{|>{\color{blue}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{4.47}} & \multicolumn{1}{|>{\col
or{blue}\columncolor[RGB]{230,237,250}}l|}{\bf{4.47}} \\
\hline
\end{tabular}
\end{document}

Който пък от своя страна е генериран от нещо далеч по-прегледно. И само с една промяна мога да направя така, че таблицата да стане форматирана като за статия, т.е. за директен копи-пейст в нея.

I LaTeX.

Хехе, припомни ми за Лекарствените средства оная 700 страници А4 справочник с формули дет праихме с Райст. 1 година труд от ръкопис...
chem едитора си се интегрираше имба с уърда стария ама май става само за органичната химия не помня какви формули конструира и се линква външно и може да се ползва на секво уърд.

То не тръгна ли проблема изобщо от там, че й ги искат в точно определен залухав формат от издателя?

@Silver, шефът прави поправките с червено. Което от текста не му харесва, го прави червено и го задрасква. Ако пожелае да ми остави коментар - пише го в синьо. Такава му е системата, той е специален и не подлежи на тренировка - не е кат да не съм пробвала.

Бтв, Уърд си има вградена функция за сравнение между два текстови файла.

Иначе не знам кога за последно си ползвал Word. Въпросния става все по-добър и удобен за писане на статии. Новия му формула едитър е чудесен - формулите стават красиви, пишат се лесно, третират се като част от текста, с всичките екстри, които произлизат от това, а не като обджект някъв и така е много по-лек файла. Са остава журналите да си ъпдейтнат системата - те така или иначе приемат .док откакто съм почнала да публикувам и не мисля, че ще минат само на TeX някога. Отделно за организацията на текстовия документ Уърд има достатъчно, поне за мен, опции. Има и всякакви търд партис програмки, ако наличното не ти стига. Както казах, тук и в Бг химиците основно това ползват. Физиците може да ползват ТеХ - те принципно си падат повече по тоя тип неща. Програмистите - и те. Но си доста далеч от истината, ако мислиш, че "научната общност" само това ползва, нали.

Моите таблици почти никога не са еднакви, така че скриптове за генерацията им не ми помагат особено. Стават достатъчно бързо с Уърда - те в журналите и без това не ги искат с някъв специален форматинг - важното е на размер да ги докараш и да им наслагаш фуутноутс по формата на журнала.

А сложните химични формули ги желаят генерирани от ChemOffice, поне в ACS журналите. Там ако им ги пратиш на LaTeX вероятно ще ти ги върнат.

Ениуей, мерси за инпута, полезен ми беше.

@Моридин - Жоро, мерси за линковете! Ще сваля тия дни някой TeX едитър и ще си поиграя с него. Да видим ще ли да ми допадне или не ще.